На България ѝ липсват 1230 км магистрали и нов мост над Дунав

"България има нужда от 2100 км стратегически пътни участъци, за да имаме нормална пътна мрежа", казва министър Шишков, а досега са построени само около 870 км. Или остават 1230 километра за изграждане след 15 години членство в ЕС и милиарди усвоени именно за въпросните пътища. Все още няма пряка магистрална връзка между Северна и Южна България, липсват и връзки между планираните пътища и магистрали с вече изградената мрежа. Така беше при изграждането на Дунав мост при Видин, който все още стои в нищото, а по всичко личи, че така ще бъде и с планирания нов мост край Русе, за който вицепремиерите на България и Румъния се договориха в понеделник.

Причината за това според служебния министър Иван Шишков е липсата на стратегия и концептуално мислене за развитието на регионите в страната. Но със сигурност става дума и за корупция, и за сблъсък на интереси - завършването на основните магистрали и пътища ще лиши страната от възможността постоянно да иска за тях средства от ЕС.

Отново си говорим за нов мост над Дунав

На среща в Букурещ на 26 септември вицепремиерите на България и Румъния Христо Алексиев и Сорин Гриндияну се договориха за трети мост над Дунав. Инфраструктурното съоръжение ще бъде изградено при Русе - Гюргево. За целта ще бъде подписано споразумение между двете държави, но кога точно не е ясно.

В друг документ те ще регламентират ангажиментите на двете държави за изпълнението на проекта Fast Danube (за целогодишно плаване по река Дунав) и създаването на съвместно дружество за управление на дейностите по проекта.

Министърът на на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков, зам.-министърът Захари Христов, председателят на УС на АПИ инж. Иво Иванов и инж. Десислава Паунова – член на УС на АПИ, по време на пресконференцията в МРРБ Източник: МРРБ

В средата на октомври двамата вицепремиери планират обща среща в Брюксел, на която ще представят заедно проект за финансиране на следващата фаза от Fast Danube и Дунав мост 3. От министерството все още не споделят информация по кой инструмент от Брюксел ще опитат да финансират третия мост над реката, каква част евентуално ще бъде националното съфинансиране и в какви срокове ще се реализира той.

По темата за нов мост на река Дунав обаче се говори от години. Правителството на Кирил Петков я повдигна непосредствено след встъпването си в длъжност, като дори обещаваше в рамките на 4-годишен мандат "4-5 моста" на Дунав и 3 тунела под Стара планина. Впоследствие се разбра, че тепърва предстои да се правят анализи и проучвания къде и как евентуално биха били изградени тези мостове, а това ще отнеме много време. За русенци, които отдавна страдат от натоварения трафик и липсата на адекватна инфраструктура в региона (особено след началото на войната в Украйна и задръстването на границите), е ясно, че проблемът с мостовете не е само липсата на инвестиции в Северна България през последните десетилетия, но и нисък интерес от румънска страна в тази посока.

През април след еднодневното посещение на премиера Кирил Петков и други представители на българското правителство в Букурещ, на което присъства и транспортният еврокомисар Адина Валеан, бяха поети по-конкретни ангажименти за нов мост над реката и се създаде работна група с експерти от двете страни за работа по проекта.

Докъде сме с магистралите

Магистралите в строеж са 186 километра. "67 километра "Хемус" за първите три лота, "Струма" - 17 км, "Европа" - 14.5 км. Магистралите с проектна готовност са - Русе - Велико Търново, "Хемус" - 96 км, "Европа" - 16.5 км, и 87 км от пътя Видин - Ботевград, каза още министър Шишков, като отчете, че 38% от магистралите, които трябва да се проектират и построят, са почти доникъде.

По думите му най-важно е да се развие пътната инфраструктура в направлението север - юг. Сред приоритетните обекти, които Шишков очерта, са завършването на магистрала "Хемус" - участъци 7, 8 и 9, доизграждането на скоростния път Видин - Ботевград, тунелът под Петрохан, участъкът от Софийския околовръстен път до бул. "България", магистрала "Струма", аутобанът Русе - Велико Търново, скоростният път Велико Търново - Свиленград и магистралите "Черно море" и "Рила", която е връзката между магистралите "Хемус", "Тракия", "Струма".

Скоростен път, свързващ Велико Търново с Русе, е от голямо значение, тъй като ще свърже старопрестолния град с Дунав мост и ще разреши проблемите с непрестанните пътнотранспортни произшествия край град Бяла. Той трябва да бъде дълъг 133 км и обявената през лятото на 2020 г. прогнозна цена е 1.5 млрд. лв. Според министър Шишков подробният устройствен план и идейният проект на автомагистралата от Русе до Бяла и обхода на Бяла - два от трите бъдещи участъка на аутобана, вече са готови. Остава да се подготви и този от Бяла до Търново.

Налице все още е и проблемът с лотовете 7, 8, 9 от "Хемус", които все още са без проект, но по темата е имало разговори с АПИ за задвижване. Иначе следващата седмица ще бъде пуснато движението в участъка Шумен - Белокопитово, както и участък около 4 км на АМ "Струма". Очаква се движението в тунел "Железница" на аутобана да бъде пуснато в едното платно до края на годината (първоначално се планираше това да стане миналото лято), а през следващата година да бъде укрепено и свлачището, за да се отпуши трафикът през целия тунел.

"Необходима е ясна концепция за развитието на пътната мрежа в страната, а не да се строи на парче, както досега през годините", беше категоричен архитект Шишков, като добави, че това трябва да е приоритет за следващите правителства - да бъде завършен целият процес на проектиране, всички съгласувателни процедури, да има ясна стратегия и стриктен временен график за изграждането на стратегически пътни участъци.