Фирмените дългови книжа предлагат апетитна възвръщаемост

На 8 май Apple, която има свободни парични потоци над 55 млрд. долара, обяви, че ще набере 5 млрд. на пет транша чрез облигации с матуритет от две до трийсет години. Защо една фирма с капитализация над 2.5 трлн. и милиарди в заделени ресурси би търсила назаем пари от инвеститори? "За един емитент това е реклама", обяснява Мартин Търпанов. Големите компании, въпреки че разполагат с капитал, разнообразяват инвеститорската база по този начин. Някои инвеститори са по-консервативни, докато други като пенсионните фондове имат регулаторни ограничения относно инвестициите в акции.

Не е само до инвеститори

Да тръгнем от вкъщи: в България търговията с облигации не е сред най-популярните дейности на пазара. Към 9 май на Българската фондова борса са качени над 200 емисии на корпоративни облигации и около 15 емисии на държавни ценни книжа. Търговия обаче почти няма. Данните на БФБ показват, че въпреки по-големия брой инструменти спрямо акциите има 0% сключени сделки с облигации като дял от общата търговия (за 2022 г. има средно по една сделка дневно с корпоративни облигации, а с ДЦК- общо две за цялата година). Причините са различни. От една страна е високият вход - повечето облигации са с номинал 1000 лв., какъвто е минималният лот, но при някои има миза от поне 100 хил. лева за инвестиция. Някои инвестиционни посредници слагат и собствени минимални прагове за инвестиция в корпоративни или държавни бондове - например 10 хил., 50 хил. или 100 хил. лв., което може да направи инвестицията трудно достъпна за инвеститори с по-малко средства.

• Държавна алтернатива на депозита
• На къс пас по време на криза

От друга страна, липсата на сделки значи ниска или никаква ликвидност. "Може да си купиш нещо и да си е вечно твое", обяснява Търпанов. Придобиването на ценна книга, която трудно може да се продаде, не е най-очарователният актив за малките инвеститори. Невинаги е било така. Първият бум на пазара е в годините преди кризата от 2008 г. "Тогава имаше кредитни тавани, банките преобразуваха кредити и ги правеха на бондове. Имаше много емисии", припомня стратегът на "Делтасток". С финансовата криза обаче пазарът се срива.

След кризата банките разхлабиха условията за финансиране, а компаниите предпочетоха да набират средства от финансовите институции, отколкото от пазарите. Емитирането на облигации обикновено включва както допълнителни разходи под формата на такси, така и известна доза публичност, която не всеки собственик, особено в България, е склонен да приеме. Освен това дълговите инструменти са стандартизиран инвестиционен инструмент, трудно може да бъде настроен спрямо изискванията на всеки отделен емитент. Кредитната линия, от друга страна, е по-гъвкав способ - при нужда може да има промяна във вноски, предоговаряне на лихвата и прочие. "Този пазар не е само до инвеститори, а и до емитенти", обяснява Търпанов, визирайки, че търсенето не гарантира предлагане.

Все по атрактивен актив

През 2022 г. акциите и облигациите се сринаха едновременно - феномен, който се наблюдава рядко на пазарите. "Балансираните портфейли (60% в акции, 40% в облигации) загубиха около 15-6%, някои дори повече - около 20%, което е исторически невиждано за последните 30 години", споделя специалистът. Финансов мениджър на асет мениджър с активи за над 100 млн. евро обяснява пред "Капитал", че през последната година се е наложило да намалят тежестта на акциите в балансираните портфолиа, но това не ги е предпазило от загубите.

Вече лихвите са високи и някои централни банки като Федералния резерв в САЩ сигнализират, че може би са достигнали своя пик, макар че в Европа засега сигналите са други. При средногодишна доходност на S&P 500 около 7%, която не е гарантирана, и дългов инструмент от най-висок инвестиционен клас, който гарантира 5% годишно, инвеститорите може да се замислят дали разликата в доходността си заслужава допълнителния риск. "При положение че банките са накрая на лихвените цикли и се говори дори за рецесия и последващи намалявания на лихвите, облигациите стават все по-атрактивен инструмент", смята Търпанов.

Силно напред

В България индивидуалните инвеститори се "събуждат и инвестират адски много, дори и в корпоративни облигации", споделя анализаторът от "Делтасток". Въпреки че са по-консервативен инструмент, дълговите ценни книжа са добра алтернатива на акциите за хората, които търсят по-стабилни и предсказуеми бъдещи потоци. Облигациите осигуряват фиксиран доход в рамките на определен период и връщат инвестицията при изтичане на срока им (матуритет).

Моментът е изключително добър за инвестиране в облигации.

Мартин Търпанов

ръководител на отдел "Търговия с дългови ценни книжа, "Делтасток"

Въпреки че няма много опции за инвестиции в български корпоративни облигации, вариантите зад граница са повече от достатъчно за всеки вкус. Почти всяка голяма компания в света емитира облигации, като в зависимост от това кога е издадена тя има различен купон - процентът доходност, който е гарантиран на годишна база. Когато лихвите бяха нула, доходността от облигациите бе свързана основно с дисконтирането им от номиналната цена - придобиването на по-ниска цена.

Нарастването на лихвите промени ситуацията. Миналата година Apple издаде 20-годишна облигация с купон 3.6%, която към настоящ момент се предлага при годишна доходност над 4%, тъй като се продава на по-ниска цена от номиналната поради нарастването на лихвите през последната година. Когато купонът е различен от нула, инвеститорите трябва да се съобразяват с детайли като мръсната цена.

При избора на облигации трябва да се обърне внимание на няколко рискови фактора. На първо място е кредитният рейтинг на емитента на облигацията, който отразява неговата финансова стабилност и способност да се разплати. Обикновено инструменти, за които се смята, че имат по-нисък риск, получават по-висок рейтинг от агенциите. Активи с инвестиционен рейтинг се смятат Baa (от Moody's) или BBB (от S&P и Fitch) и нагоре. Рейтингът на българските държавни ценни книжа е BBB според S&P, докато на щатските ДЦК е най-високият - AAА (АА+ от S&P), а тези на Apple са един клас по-надолу - АА.

На следващо място е пазарният риск (лихвеният риск), тоест, когато се вдигат лихвите, инвеститорите изискват по-висока доходност, респективно цените на облигациите падат, както се случи миналата година. Има и други рискове като валутен риск. Когато инвестираме в чуждестранни облигации, те често са в различна валута от местната, което може да изкриви доходността. Ликвидният риск в по-малки пазари като българския също е от значение. "Тук не може да става въпрос за спекулация, казва и Търпанов. Става въпрос за дългосрочна инвестиция. Затова се счита за по-консервативна инвестиция."

Разни хора, разни идеали

Има различни стратегии за инвестиции в облигации. Някои предпочитат по-краткосрочни инструменти като двегодишни или тригодишни облигации. Други инвеститори залагат на по-дългосрочни активи. Рисковият профил също е от значение. Въпреки че най-високият рейтинг е най-предпочитан, има добри предложения и в по-ниските класове, където са и българските ДЦК. Всичко е въпрос на вкус, а инвеститорите явно имат апетит.

Текстът е част от хартиеното издание на в. "Капитал" със заглавие "Неочаквано добра фиксирана доходност"