Войната в Украйна | Нова флотилия ще се бори с риска от руски мини в Черно море

България, Румъния и Турция подписват в четвъртък меморандум за създаването на обща военноморска група, която да прочиства пътищата за търговско корабоплаване

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

"Винаги съм казвал, че искам да виждам в Черно море платноходи, яхти, големи кораби с туристи, а не да се превръща в арена на военни действия". Годината е 2016-та, а изказването е на тогавашния министър-председател Бойко Борисов. По това време премиерът категорично се възпротиви срещу румънската инициатива за създаване на регионална военноморска група на НАТО в Черно море, която да гарантира свободата на корабоплаването в отговор на руската анексия на Крим и скритата де факто окупация на част от украинския индустриален регион Донбас.

През следващите години щраусовият подход на Борисов се оказа меко казано неефективен, като по никакъв начин не предотврати опасността "по курортите ни да се разхождат военни фрегати напред и назад". През лятото на миналата година Русия дори не се посвени да организира дълги "морски маневри с ракетни стрелби" в изключителната икономическа зона на България в Черно море, чрез които да заплашва търговското корабоплаване и най-вече да блокира т.нар. "украински зърнен коридор".

Заплаха за търговското корабоплаване

С близо осем години закъснение обаче идеята за "натовска" военноморска група в Черно море изживява ренесанс, макар и под друга, по-завоалирана форма. И този път тя има "зелена светлина" от правителството, подкрепено от партията на "евроатлантика" Борисов. В четвъртък регионалните държави-членки на НАТО ще одобрят в Истанбул меморандум за създаването на съвместна военноморска група в Черно море, чиято задача ще бъде неутрализирането на опасността от плаващи морски мини. От българска страна документът ще бъде подписан от зам.-министъра на отбраната Атанас Запрянов, тъй като титулярът Тодор Тагарев замина на пет дневно официално посещение в САЩ, където ще води разговори за задълбочаване на стратегическото сътрудничество с Вашингтон в сферата на отбраната.

Създаването на новата военноморска група е от критична важност и е най-малко ескалационния ход, който натовските държави в региона могат да предприемат точно в този момент. На практика морските мини са най-голямата пряка заплаха за сигурността в Черно море, създавана от руската война срещу Украйна. И ако в началото на войната през 2022 г. взривните устройства, които изплуваха в акваторията и по бреговете на Румъния, България и Турция, не бяха активирани и по-скоро бяха скрити предупреждения от страна на Кремъл, то през последните месеци зачестяват реалните инциденти, при които има пострадали цивилни плавателни съдове. Най-пресният подобен случай е от декември, когато пострада гръцки кораб, плаващ под панамски флаг, като при експлозията са били ранени двама моряци.

Подозренията са, че подобни инциденти с участието на свободно плаващи мини, въобще не са случайни. Те очевидно имат пряка връзка с едностранно обявения от Украйна "хуманитарен коридор" за износ на зърно с кораби през Черно море и невъзможността на руския черноморски флот да осуети работата му чрез пряка военна намеса. На практика през последните месеци въоръжените сили на Киев успяха да прогонят руските бойни кораби от северозападната част на водния басейн, използвайки безпилотни морски дронове-камикадзе и противокорабни брегови ракетни комплекси. Затова адмиралите на Путин най-вероятно предпочитат да действат по-внимателно и да използват базираните в региона свои подводници, за да минират тайно морските пътища. Това обаче създава опасност не само за украинските плавателни съдове, но и за цялото търговско корабоплаване в региона, включително и на държавите членки на НАТО.

Отговорът на алианса

"Военната агресия на Русия срещу Украйна доведе до драстично влошаване на средата на сигурност в Черноморския регион. Използването от Русия на морски мини, засягащи основните маршрути под юрисдикцията на трите държави през Черно море и в близост до техни търговски пристанища - само по себе си е ефективен и лесен подход за препятстване на свободата на корабоплаване, поставя сериозна опасност пред морската сигурност и веригите на доставки", аргументират се от българското министерство на отбраната по повод включването в инициативата за регионална противоминна флотилия. Формален инициатор за създаването на военноморската група е Турция, като предложението е направено официално през август 2023 г.

На първо време флотилията, наречена MCM Black Sea, няма да е под егидата на НАТО и в нея ще участват само кораби от трите черноморски държави-членки на алианса, а именно България, Румъния и Турция. В хода на преговорите обаче е постигната договореност в инициативата да могат да участват и другите натовски страни, но не с плавателни съдове, а с други сили и средства, които ще бъдат изрично описани. Така например САЩ постоянно патрулират над Черно море със свои разузнавателни и бойни дронове, както и със самолети Poseidon за борба с кораби и подводници. Съюзнически изтребители също така са (или могат да са) разположени и в авиобази на територията на Румъния, Турция, Гърция и България.

Причината в новата военноморска група да участват само плавателни съдове от черноморски съюзнически страни са разпоредбите на Конвенцията от Монтрьо от 1936 г. Тя ограничава количеството чужди военни кораби, които могат да бъдат едновременно в Черно море, а също така дава право на Турция да контролира преминаването през Босфора и Дарданелите в мирно и военно време. След началото на руската инвазия в Украйна властта в Анкара едностранно прецени, че не само няма да позволява влизането и излизането на руски военни кораби в и от Черно море, но и ще ограничи достъпа на съюзническия боен флот, така че да не се стигне до неконтролируема ескалация на напрежението в региона и пряко въвличане на алианса във войната.

Ще стане ли флотилията "натовска"

В меморандума за създаването на новата противоминна флотилия все пак е предвидено, че в бъдеще, след края на руската агресия срещу Украйна и отпадане на ограниченията за преминаване на проливната зона съобразно Конвенцията от Монтрьо, "ще бъдат търсени с консенсус възможности за осъществяване на взаимодействие" с постоянната противоминна група на НАТО (SNMCMG-2) или на други относими съюзни противоминни платформи. Това е завоалиран начин да се каже, че след войната военноморската група най-вероятно ще премине "под шапката" на алианса, независимо дали това се харесва на Кремъл или не. Също така още сега миночистачите от трите съюзнически държави най-вероятно ще бъдат съпровождани от други бойни кораби, които да осигуряват надежден ескорт и да гарантират тяхната безопасност. При това положение черноморската противоминна флотилия без много шум може да прерасне в де факто многоцелева военноморска бойна група на алианса, която да патрулира по търговските маршрути и да неутрализира възможностите на Русия да установява блокади и да възпрепятства корабоплаването.

Интересно е също така, че с гласовете на трите държави към флотилията в бъдеще ще могат да се присъединят Грузия и Украйна. Това обаче ще е възможно едва след края на сегашната война и активните бойни действия срещу руските окупационни сили. За момента подобно развитие е твърде хипотетично и малко вероятно. Изключително показателно е например, че Турция отказа да пропусне през проливите двата бивши британски миночистача, които Лондон подари на украинските военноморски сили. Въпреки това обаче е почти сигурно, че "страничният ефект" от дейността на новата противоминна флотилия ще бъде много по-гладкото и безопасно функциониране на черноморския "зърнен коридор". И евентуалното бъдещо тотално отваряне на морския път за превоз на украински стоки и помощи в подкрепа на Украйна. Защото руският флот едва ли ще посмее да влезе в пряка конфронтация с бойни кораби на натовски държави.