Любомир Христов: Всички фирми тук са съпричастни с проблемите в Шумен и помагат
Кметът на Шумен пред "Капитал"
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Визитка
Любомир Христов е кмет на Шумен от ГЕРБ от ноември 2015 г. На изборите през 2019 г. печели втори мандат с преднина от само 77 гласа. Преди да поеме управлението на родния си град, е депутат в 42-ото и 43-ото Народно събрание. През 1984 г. завършва Висшето народно военно артилерийско училище - Шумен, специалност "Радиоелектроника". Минава през различни позиции в системата на МВР, като от 2010 до 2013 г. е директор на Областна дирекция на МВР - Шумен.
Шумен се развива доста добре индустриално. На какво се дължи успехът на града?
Още преди четири и половина години, когато дойде нашият екип, си поставихме за цел да възродим индустрията на град Шумен. Вече беше започнало изграждането на индустриалния парк и ние просто трябваше да направим реклама и да му дадем живот. Знаете, че общината е съдружник в парка. От първия ден започнахме да търсим контакти в посолствата, в търговските представителства, Агенцията за чуждестранни инвестиции, Българско-турската камара, Българско-германската камара. Може би това е рецептата - многото контакти, това, което е направено в парка, и това което предлагаме на инвеститорите. С идването си бизнесите могат веднага да започнат да реализират своите проекти. Индустриалният парк е 2400 декара. В зона А почти всички парцели са продадени. За 4 години и половина инвеститорите са повече от 23-24, а три от тях са клас А.Притеснява ли ви, че в даден момент недостигът на работна ръка може да се окаже таван за развитието?
Едно от условията, които поставяме на инвеститорите, е да дават съответното добро заплащане. Когато има добри заплати, България не е толкова голяма, хората могат да пътуват от съседни общини и да идват да работят. Има доста такива случаи - от Силистра, от Дулово, Русе, Варна. Само като факт ще посоча, че консумацията на промишлена електроенергия в община Шумен е по-голяма от тази във Варна. Проведохме среща с управителите на "Енерго-про", тъй като не ни достигат мощностите, за да отговорим на изискванията на инвеститорите.И все пак каква е ролята на общината за задържане на хората в Шумен?
Опитваме се да развиваме Шумен не само индустриално, но и да създаваме условия и за младите хора да остават тук. Видяхте, че сме изградили нова спортна зала. Около стадиона имаше огромно сметище, където преди една еврейска фирма искаше да прави мол. Дойде кризата и мястото беше изоставено. Сега там има Praktiker, в съседство - друг търговски обект за облекла. Имаме прекрасна природна даденост само на 10 минути - Шуменското плато.Има критики, че разходите за инвестиции на общината са само по 1.5 млн. лв. на година, че центърът и улиците не са ремонтирани и въобще, че градът изостава в сравнение с индустрията?
Знаете ли как заварих общината - с повече от 35 млн. лв. задължения. С извънсъдебно споразумение, сключено може би месец преди изборите през 2015 г. за 5.2 млн. лв. за изградена 8 години по-рано нова клетка на регионалното депо на Шумен, която не е била заплатена. Всяка година плащахме дългове. Сега 80-90% сме ги възстановили вече.Летателните балони, които общината купи по европроект, също ли са наследство от управлението преди вас?
Балоните не искам да коментирам. Те са ми наследство още и си стоят за голямо съжаление. Не можем да намерим начин да ги ползваме, тъй като нямат кошове или имат кошове, но за 1 човек. Те са предназначени основно да ги вдигнеш на 5-10 метра и да гледаш от тях. Няма и обучени хора.Най-голямата нова инвестиция е спортната зала.
Тази зала за мен е като моя рожба. Аз съм спортувал навремето и на моето поколение и по-младото беше мечта Шумен да има зала. Като станах кмет, смених лампи, на които като дете съм играл. В района бяха казарми с отпаднала необходимост. Руини бяха останали. Петнадесет години човешки крак не беше стъпвал, беше станал змиярник. А сега е едно от най-привлекателните места и ще стане едно от най-привлекателните места. Отзад има гаражи - около 30 декара. Там ще започне да се изгражда жилищен комплекс. Водили сме разговори с работодатели, които искат да се включат или да закупят входове, за да могат да осигурят жилища за техни специалисти. Ето другия начин, по който ще задържим специалисти в града. Имаме идейни проекти. Има пуснат търг за парцела за продажба. В съседство до залата се изгражда хотел - частна инициатива с две спортни игрища и с басейн на компанията "Вива пласт", която строи завода в зона C в индустриалната зона. Залата струва 8.5 млн. лв. - с изчистването на старите казарми, с изграждането на трафопост. Имаме зелени площи 25 декара, с кладенци за поливане. Допълнително имаме около 3 млн. лв. за двете кръгови кръстовища, за разширяване на централната улица с още платно и половина и т.н.Имало е предложение от общинската фирма, стопанисваща спортната зала, да се въведе гъвкава ценова политика за ползването й, но общинският съвет не го е приел. Защо?
Не искам да коментирам решенията на общинския съвет. Има и някаква политика при всяко едно решение. Беше доста импулсивно от страна на част от общинските съветници. Предполагам, че сега при едно ново предложение това ще стане реалност.Свързаността на града не е добра. Като кмет водили ли сте разговори и как могат да се подобрят транспортните връзки?
Водили сме разговори с кметовете на Силистра и Ямбол. Например Ришкият проход да стане трилентов още от границата с Турция и на Силистра да бъде изграден друг мост. Запознали сме министър Нанков. Има разбиране от страна на правителството и това ще стане. Имаше и фирми, които бяха проявили интерес, но искаха да се реши проблемът с тол системата. Ришкият е най-ниският проход и зимата не е толкова опасен колкото другите. Има възможност да се изгради мост и да се скъси с 14 км разстоянието и това е една много важна перспектива за нашия град и за Силистра. Ришкият проход обаче не е включен в тол системата и голяма част от тировете, които идват от Турция, минават през него за Русе.Какво може да се направи с архитектурното наследството от социализма в града - високите недовършени сгради, които са в идеалния център?
Това не са общински сгради. Те са на частни фирми, които са получили от приватизацията и от продажби в миналото всичко това, което е в центъра. Имаше един период и на определени години Централният комитет на партията и Тодор Живков обикаляха в окръжни градове и водеха посланиците и семействата им и се започваха грандиозни проекти покрай тези посещения. През 1991 г. домакин щеше да е Шумен. Ако беше 1989 г., градът щеше да има един различен център. Но това днес е един огромен проблем. Хвърлили са лопатите точно когато е бил нашият ред.Изтеглили сте късата клечка.
Късата клечка и не само за това, късата клечка сме изтеглили и за дунавската вода.Да стигнем и до водата. Защо вече толкова години в Шумен няма пречиствателна станция за питейна вода?
През 70-те години Шумен имаше проблем с водата, като 1973-1974 г. започва да се изгражда язовир "Тича", както и дунавският проект за водоснабдяване на Русе, Разград, Търговище, Попово, Лозница, Шумен, Каспичан, Нови пазар. В един момент стигат до Лозница. Кризата обаче е доста голяма, няма вода, и шуменци бързат и решават да свържат града с язовира за напояване "Тича". Има и алтернативни кладенци, но те дават все по-малко вода. Спират ги и започват изцяло да подават от "Тича". Идва 1989 г., този дунавски проект спира и оставаме само на язовирната вода. Започва обаче проблемът със замътването на водата и се заговаря за пречиствателна станция.През 2015 г. ставам кмет на 9 ноември. Няма нищо, няма работен проект. Има определена площадка на около 500 метра на първата помпена станция в Дивдядово на изцяло частни терени. Няма никаква инфраструктура. Едно от нещата, които като екип си бяхме поставили за цел, беше да помислим за водоснабдяването на града и да намерим алтернативни източници.
Не само открити. Виждате каква е ситуацията - суша. Тези тръби са 40-годишни и като стане авария, водата се спира за два дни. Кого псуват - псуват кмета. Макар че кметът няма механизми и лостове, с които да влияе, тъй като ВиК е 51% държавно, а община Шумен има 23%. С водата се занимават повече от 10 институции, но общината и кметът са само виновни.
Когато поехме управлението, изградихме нова площадка с всички разрешителни на общински терен. Имаме пари от МРРБ, имаме работен проект, ВиК има договор за 126 млн. лв. за построяване на пречиствателна станция за питейна вода и подмяна на довеждащ водопровод. Имаше обжалване, но има и решение на КЗК и може в следващите месеци да се направи първа копка. Подготвена е и поръчката за водопровода. По темата за водата аз мога само да се хваля.
По отношение на алтернативните захранвания - в Шумен има една т.нар. горчива вода, която идва от Балкана. Имаше водоем, който се ползваше за миене и поливане до 1989 г. и който беше изоставен. Възстановихме го и сега от него използваме по 300 кубика на ден за миене на града. До спортната зала 4 кладенеца сме направили. Имаме още градинки с възможност за кладенци. Темата с водата някои я преекспонират. Шумен не е толкова застрашен колкото Бургас и Варна, защото язовир "Камчия" е по-празен от шуменския язовир.
Инициирахме с кмета на Попово да бъде довършен проект "Дунав". Направихме среща с кметовете в района и взехме решение да поставим въпроса пред МС. Аз и кметът на Търговище бяхме оторизирани да разговаряме с министър-председателя. Той разпореди да направим среща в МРРБ с министър Нанков. Отпуснаха средства и започна обследване. При доказване на ползата му новият ВиК холдинг ще почне изграждането.
Проектът за производство на пелети в Дивдядово ще се състои ли?
Това е бъдещето на един град, бъдещето на една държава. Виждате, че все по-малко стават местата, където могат да се складират битови отпадъци. Сметището на Търговище е запълнено изцяло и те депонират отпадъци при нас в Шумен. Нашето депо има капацитет за още 4-5 години. Рано или късно ще ни бъде наложено от ЕС да няма такова загробване на битови отпадъци.Каква ще е технологията?
Фирмата, с която водихме разговори и представи проекта си пред общинския съвет, са немски и австрийски инвеститори, които искат да изградят завод и да преработват битовите отпадъци по тяхна нова технология. Ще произвеждат обогатени пелети, които ще се горят в предприятията. Име отпор на някои от живеещите, но нито са експерти, нито запознати. Просто да не стане.На какъв етап е проектът?
Закупиха терен и имат инвестиционно намерение до общината. Това е инвестиция за повече от 50 млн. евро и те първо искаха да си осигурят банки и фирми за оборудването в Германия и Австрия. Тези преговори ги водим вече 2-3 години. Протестърите обаче сега жалят закупуването на терена.Как се отрази корона кризата на финансите на общината?
Успяхме още преди да бъдат наложени всякакви ограничения и мерки, благодарение на партньорството ни с фирмите "Фикосота", "Теси" и "Алкомет", да направим дарителска сметка и се събраха 337 хил. лв. Веднага започнахме да купуваме маски, техника и апарати за болницата с решение на общинския щаб, където член е и нейният директор. Направихме ремонти, за да не се пресичат потоците и пациенти със съмнение за корона вирус да не преминават през цялата болница.Тук общината и бизнесът работят много добре заедно и не само за това. Всички фирми и основно големите са съпричастни с проблемите в Шумен и помагат за спорта, културни мероприятия, в здравеопазването. Има разбиране от бизнеса. Шуменските успели бизнесмени не са от този тип, дето навремето са прибрали по нещо и така са тръгнали. Постигнали са го с много труд и акъл.
Интервюто взе Калина Горанова
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.