Промишленият оазис на Северна България
Индустриалният парк в Шумен е един от най-успешните в страната, а градът е изпреварил Варна по производство
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Това лято в Шумен се води важен разговор с "Енерго-про". Енергийните мощности на индустриалната зона в града са изчерпани и спешно има нужда от допълнителни, за да се отговори на търсенето на новите инвеститори. Градът, от който, както шуменци обичат да казват, започва България, отдавна е изпреварил по промишлено производство доста по-големия си съсед Варна. Най-лесно това се вижда през количеството ток за индустрията, което използват двата града. По този показател Шумен вече има сериозно нарастваща преднина.
Основната причина за това е успехът на индустриалната зона на Шумен. Тя се оказа един от сполучливите примери за подобни паркове и партньорства между община и частен инвеститор, като август-септември се очаква да започне работа първото предприятие в новата зона C на парка и се работи по проектите на още двама инвеститори в нея. А общият брой на компаниите в целия парк вече е 24.
Заради пандемията с COVID-19 има някои отложени пътувания за среща с инвеститори и известен застой, но работата по привличането на нови желаещи да се настанят в парка продължава, разказва изпълнителният директор на "Индустриален парк Шумен" Николай Тончев. Той обяснява успеха на зоната с предприемчивостта на шуменци, като в по-голямата си част бизнесите там са местни.
Разбира се, сериозен фактор е и наличието на големия турски инвеститор в града - "Алкомет", чийто мажоритарен собственик е Фикрет Индже. Той стои лично зад привличането на няколко нови фирми от южната ни съседка. Като цяло присъствието на турски бизнес в района е значително. Подкрепа идва и по линия на Българско-турската търговско-индустриална камара, създадена неслучайно е в Шумен.
Ролята на индустриалния парк е да създаде по-добри условия за живот на местния бизнес, както и да доведе компании от чужбина. Въпреки успешното развитие на индустрията в Шумен обаче не липсват и рискове, които могат да спънат растежа. Единият от тях е свързан с пазара на труд и липсата на кадри. Другият пък допринася за задълбочаването на първия - и това е развитието на градската среда, която като че ли не успява да догони индустрията и е в дълг към предприемачите.
Бизнесът под един покрив
Идеята за индустриалната зона в Шумен се ражда преди повече от 10 години като съвместен проект на общината, която има 40% участие и компанията "Ники-БТ", която държи останалите 60%. Минoритарен акционер в "Ники-БТ" е и сегашният изпълнителен директор на парка Николай Тончев. Фирмата се занимава с изкупуване и преработка на тютюн, а мажоритарните собственици са с кипърска регистрация. Смесеното дружество "Индустриален парк Шумен" е създадено през 2009 г., когато подобни партньорства са по-скоро изключение. Общината апортира земята - 2300 дка, оценена на малко под 4 млн. лв., като частното дружество прави паричната вноска на базата на тази оценка - 6 млн. лв. В капитала са включени и около 100 дка, купени от "Ники-БТ" от друг собственик. Или общо - 2400 дка.
Концепцията е компанията да разработва парка, изграждайки поетапно отделни зони с пълна инфраструктура, ток, газ, вода, канал и оптични кабели, както да осигурява охрана и поддръжката на терена, така че всичко да е максимално готово за инвеститорите. Общината от своя страна третира инвеститорите преференциално, като ги обслужва при съкратени срокове.
Подзоните са четири, като през 2013 г. е завършена първата от тях - зона А. Инвестицията в инфраструктура до момента е около 10 млн. лв., а срокът на възвръщаемост 20 години.
"Имаше един тежък период от 3-4 години, когато нямаше никакви приходи", разказа преди време Тончев пред "Капитал". Спасението е, че фирмата влагала собствени средства и не е ползвала банков кредит, защото най-вероятно банката е щяла да вземе проекта и в крайна сметка да няма парк.
Големият приток на инвеститори започва през 2016 г. Сред големите в парка е турската "Камбро Озей БГ", която произвежда ламинирани табли за сервиране, спомагателни прибори и пластмасови съдове за хорека сектора. Други компании с турска собственост са производителят на машини за пластмасови изделия "Аккая ЕПС ЕПП БГ" и "ЕНПАЙ трансформър компонентс България", която прави изолационни материали за електротехническата промишленост. В зона А се настани и фирмата за осветителна техника и интериорно осветление "Креон България" на белгийската група Kreon.
Към момента заетите площи в зоната са около 70%. Останалите незапълнени терени са относително по-малки и няма да могат да отговорят на нуждите на всеки инвеститор. Затова още през 2018 г. става ясно, че трябва да започне да се изгражда и следващата подзона С, като планът е да се изпревари запълването на зона А, за да не се налага инвеститорите да чакат изграждането на следващата част.
Когато къщата ти отеснее
Зона С е с площ 590 дка, но реално на инвеститорите ще бъдат предложени около 390 дка, тъй като останалата площ е за инфраструктура. Изграждането на инфраструктурата е завършено на 70% и вече има разрешение за ползване на всички терени, пътища канализация, газопроводи.
Инвестицията за тази подзона е по-малка, тъй като част от довеждащата инфраструктура е вече изградена. Преди да започне проектът в Шумен, Тончев е разглеждал много индустриални паркове в чужбина - Белгия, Италия, Германия, но казва, че най-много е научил от Гърция. Опит на принципа проба-грешка е натрупан още в първия етап - зона А на Индустриалния парк в Шумен. Всичко това води до различни решения в зона C.
Така например там са налични по-големи терени, които да не трябва да бъдат окрупнявани впоследствие. Отводняването на покривите също е по-различно, защото в подзона А се е наложила допълнителна инвестиция за подобряване на отвеждане на дъждовните води.
В момента в новата зона вече се строи първото от трите предприятия. То трябва да започне работа в края на лятото. Инвеститор е местната компания "Виас", произвеждаща ПВЦ профили Viva Plast. Компанията строи и хотела, който се намира до спортната зала в града.
Таван на развитието
Макар че засега индустриалното развитие на Шумен се увенчава с успех, не е изключено то да срещне предизвикателства, идващи от липсата на кадри. "Не само като количество, но и като качество работната ръка е проблем", казва Тончев, като допълва, че образователната система работи неадекватно и подготвя кадри, които не отговарят на нуждите на индустрията. Според него една от причините е, че специализираното образование е трудно и всички искат да завършат някакво общо образование, което в повечето случаи не върши никаква работа. "Няма желание за техникумите и специалните училища. Трябва да се направи нещо, за да има кандидати", смята той.
Тончев смята, че не е работа на инвеститора да подготвя кадри, защото той плаща данъци и очаква държавата да си свърши работата и не общините, а държавата задава учебните стандарти.
Предизвикателство е не само намирането, но и задържането на обучени и подготвени хора, които често се насочват към големите градове и към чужбина. "Ние подготвяме кадри за други икономики", казва Тончев. Така се получава един затворен кръг. От една страна, инвеститорите няма как да увеличат много заплатите, тъй като производителността на труда е ниска и предприемачите на практика създават условия дотолкова, доколкото им позволява пазарът. А от друга, по-високите заплати на други места са стимул за миграция.
Изоставащата среда
Отношение към миграционните процеси, а оттам и към пазара на труда, безспорно има и качеството на живот в област Шумен. Градската среда е елемент от него, а нейното развитие, уви, изостава сериозно спрямо бума в индустрията. Мениджъри на предприятия там се оплакаха пред "Капитал", че капиталовите инвестиции в областния център са по едва 1.5 млн. лв. на година, че улиците и тротоарите не са ремонтирани през последните 30 години. Центърът на града носи сериозните отпечатъци от социализма, а проблемите с водата остават. Най-голямата инвестиция в новата история на града на практика се явява спортната зала "Арена Шумен".
"Много ни се иска Шумен да не е само индустриален град, но и добро място за живеене", казва Тончев - или да се промени моделът мениджъри да работят в Шумен, но да живеят във Варна.
Друг минус на града е недобрата му свързаност с останалата част на страната. Шуменци изразяват недоволството си защо вместо втори мост на Русе не се работи по проект на втори мост на Силистра, който ще развие пътната ос на юг през Шумен, Ришкия проход (най-ниският в страната - само 400 метра), Ямбол и Лесново. "Тунелът под Шипка няма да реши нищо, само габровци ще ходят по-бързо на кафе в Стара Загора", коментират представители на бизнеса.
Обяснението на кмета за малките годишни капиталови разходи е, че управлението му е наследило големи задължения. Друга причина според него е, че въпреки че Шумен се развива бурно в индустриален план, данъчната система не кореспондира с това. На практика общината не печели нищо от факта, че има повече икономика освен от таксата при сделки с терени.
Истината е, че докато в България не се случи реална децентрализация, общините ще продължат да са длъжници на бизнеса и да са в догонваща позиция след неговите инвестиции.
8 коментара
"Предизвикателство е не само намирането, но и задържането на обучени и подготвени хора, които често се насочват към големите градове и към чужбина. "Ние подготвяме кадри за други икономики", казва Тончев. Така се получава един затворен кръг. От една страна, инвеститорите няма как да увеличат много заплатите, тъй като производителността на труда е ниска и предприемачите на практика създават условия дотолкова, доколкото им позволява пазарът. А от друга, по-високите заплати на други места са стимул за миграция."
Хем нямало обучени хора, хем бягали по света... Някой се е скарал с логиката или не си признава, че дава малки заплати. Че и на държавата се сърди, че не му образовала достатъчно хора, дето с мерак да работят за малко пари. Сега, който иска да развива производство, да копира японците. Там фирмите плащат за свестни ученици, дават им стипендии и после яки заплати. Ей така се навиват работниците да издърпат "каруцата" до втора световна икономика, без да имат природни ресурси — само с акъл и труд.
До коментар [#1] от "gost22":
По принцип си прав, но икономиката си има начини да преодолее тези проблеми. Като отваря нова фабрика, трябва да наеме 50-100 човека наведнъж. За да го направи, трябва да им предложи достатъчно атрактивно заплащане. Достатъчно количество предприятия би довело до качествени промени в заплащането. Който не може да си позволи заплатите - излита, а на негово място се появява нов, който със същите кадри може да направи повече.
Това вече се случи в София, случва се и в Пловдив. Малко по малко всички малки градове ще бъдат обвързани с по някой бизнес парк. Оттам нататък животът ще се нормализира в цялата страна. Конкуренцията сама вдига заплатите и това се вижда.
Преди 10 години имахме най-ниските средни заплати на Балканите. Сега доближаваме върховете в тази класация. Особено отнесени към PPP.
"Според него една от причините е, че специализираното образование е трудно и всички искат да завършат някакво общо образование, което в повечето случаи не върши никаква работа."
Това е огромна глупост. Първо, училищата с по-висок бал обикновено имат по-добри учители. Второ, "общите" специалности обикновено включват езици, които са едно от основните изисквания за административни позиции. Отделно езиците ти дават достъп към работа в аутсорсинг индустрията, която плаща големи заплати и няма проблем да си обучава служителите.
Така че, господа - не се оправдавайте с глобалните тенденции, а помислете как да станете атрактивни работодатели и да си обучавате нови служители.
До коментар [#1] от "gost22":
Въобще не сте разбрали за какво става въпрос и къде е разминаването, но не Ви упреквам, трудно е понякога човек да се постави от другата страна - в случая от страна на работодателя. Проблемът е там, че от образованието не излизат обучени и квалифицирани кадри и това задължение се прехвърля на работодателите. Тоест, работодателите ги обучават, дават им необходимите умения в тясната специализация и на следващия етап подготвеният от него кадър отива на друго място, най-често в чужбина. Няма как на някой току-що завършил, който не може да прави практически нищо, да му снесеш хилядите левове заплата, при положение, че не само не генерира никакъв приход на предприятието, ами и го обучаваш. Така че проблемът не се корени в ниското заплащане, както Вие на лека ръка сте го изтълкували.
До коментар [#4] от "rafre":
Обхващате много обхватна тема. Тесните специалисти затова са тесни, защото уменията им не са стандартни. Образователната система не може да обхване всички професии, това едва ли съществува някъде. Навсякъде се минава обучение, каквото и да работиш, въпросът е колко продължава.
При всеки служител има една крива, при която в началото не е бил ефективен и не си е заслужавал заплатата, после преминава в другата крайност - заплатата стои, а ефективността я задминава (понякога с много). Това съм го забелязал и във високоспециализирани професии, и в нискоспециализирани професии. Зависи от едно главно нещо - пазара на труда. Когато бях студент се караха безплатни стажове, или стажове за 200 лева на месец. 5 г. по-късно такова чудо нямаше.
Конкуренцията му е майката. Затова програмисти в Гугъл взимат повече пари - компанията може да извлече повече печалба от тях. Така че, ако имате доходоносен бизнес - плащайте добри заплати и хората няма да бягат. Или им предлагайте проценти ежегодишно увеличение (по договор), обвързани с определен стандарт на работа. Всичко останало е мижи-да-те-лажем, празни приказки. Ако не можете да предложите добро заплащане на стартови позиции и подходящ растеж след това - явно бизнеса ви не е достатъчно печеливш. Много трябва да ми харесва някое работно място, че да се моля на шефа за повишение. Интервютата са по-лесен и бърз начин за растеж.
Един сервитьор си докарва 1500 лева спокойно, младите не са будали. Намират си пътя и няма да седят за 500 лв. да трупат опит. Търсене-предлагане. Бизнесмените трябва да разбират от това.
До коментар [#4] от "rafre":
Ако от училищата излизаха добре подготвени и можещи работници, то българските работодатели въобще нямаше да си намират работници, щото всеки завършил, щеше директно да хваща пътя за чужбина, където ще получава голяма заплата. Ей, да ви удари възможността по главата, пак няма да разберете какво ви е ударило и как да се възползвате...
И да питам, що така се е получавало, че добре обучените японски работници не са заминавали масово в чужбина, въпреки че са щели да получават 4 до 2 пъти по-големи заплати, и са имали отлични възможности да емигрират? Да, точно така, отначало разликата наистина е била 4 пъти, и с развитие на икономиката постепенно са я намалявали.
Вие във втория азбац сте си отговорили на това на което в първия сте написали, че било невъзможно. А именно, стажове за придобиване на тясноспециални умения, които - да, имаше ги когато и аз, явно и вие, сме били студенти. Тука не говорим за училището от първи до седми клас. Такива модели са практика в почти всички централно европейски държави, където голяма част от хората междудругото си намират чудесни позиции само със средно-специално образование. Тук в бг всички са висшисти и какво... И ако всеки беше с разбирането, че в живота ми е по-важно да получавам въпростните 1500 лв като сервитьор и цял живот да си остана сервитьорче, вместо да се бъхтя за без пари като младши научен работник в БАН, лекар или подобно, то е ясно защо сме на това дередже. Струва ми се, че разбиранията и вижданията ни са в много различни плоскости, така че с Ваше позволение ще слагам край на вече леко безпочвения спор.
До коментар [#5] от "sfasaf":
До коментар [#7] от "rafre":
В тази посока, какъв ще да е този "сериозен" бизнес, дето очаква държавата да му подготвя обучени кадри, а той не може да си позволи да им дава дори "сервитьорска" заплата? Мноооого сериозен бизнес ще да е... В тази посока, ако ще уча повече от един сервитьор, за да вземам под една "сервитьорска" заплата, аз дали ще съм достатъчно умен та да ме обучат адекватно?
Моля, малко повече реализъм в очакванията към хората. Може да са глупави и необразовани, но съвсем не са прости.
Отделно, че конкуренцията може да е огромна, но тя няма как да наеме всички свестни кадри, а щом дори "излишните" не желаят да се наемат, то значи проблема не е толкова в наличието на кадри, а в кадруващите.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.