Стъклената столица

Справката показва, че от 15-те най-големи компании в сектора в страната повече от половината се намират в областите Шумен и Търговище (виж таблицата). Сред тях са трите завода за стъкло на Sisecam в Търговище и "Ново стъкло" в Нови пазар, както и "Стъклопакет - ТА" в шуменското село Хан Крум, която се занимава с обработка на стъкло и производство на стъклопакети. Предприятията за керамика включват производителите на плочки "Хан Омуртаг" - Шумен, и "Дюра-тайлс БГ" - Нови пазар, както и заводът за санитарна керамика на "Рока България" в Каспичан. Наблизо, макар и в област Разград, работи и производителят на плочки "Хан Аспарух" - Исперих.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Гигантът от Търговище

С най-голям оборот начело на секторната класация е компания извън региона. Това е португалската "БиЕй глас", която произвежда стъклен амбалаж в заводите си в София и Пловдив. Ако се вземат сумарните резултати на трите компании на Sisecam обаче, търговищкият производител е на практика без конкуренция. Допреди няколко години "Тракия глас България" беше безспорен лидер в сектора, като отстъпването му на втора позиция сега се дължи на разделянето на бизнеса на три компании от началото на 2016 г. В момента в "Тракия глас България" е концентрирано производството на плоско стъкло, "Пашабахче България" прави домакински изделия, а "Шишеджам аутомотив България" произвежда автомобилни и обработени стъкла. "Тракия глас" е и най-голямата компания в Търговище с оборот от над 245 млн. лв. за 2018 г. През миналата година в завода бяха инвестирани 42 млн. лв. в нова пещ, с която беше заменена старата. Общите приходи на трите компании през 2018 г. нарастват с близо 4.6% и са над половин милиард лева.

Sisecam стъпи в България преди близо 15 години, когато изгради на зелено заводи за плоско и домакинско стъкло в Търговище, а по-късно инвестира и в завод за автомобилни стъкла. Турската група е един от най-големите производители в сектора в Европа с оборот от 3.2 млрд. долара за 2019 г. и 44 завода в 13 държави. В България миноритарен дял държи и в производителя на сода "Солвей Соди", където мажоритарен собственик е белгийската група Solvay.

Керамични лидери

Без конкуренция при керамичните изделия са заводите "Хан Аспарух" в Исперих и "Хан Омуртаг" в Шумен, които произвеждат плочки от гранитогрес, теракота и фаянс. И двете предприятия са част от "КАИ груп", която преди пет години стана собственост на глобалния лидер при подовите настилки - американската Mohawk Industries. Дотогава собственик на групата беше друг голям инвеститор - фондът Advent, който купи КАИ в края на 2007 г. Оборотът на двете компании за 2018 г. е близо 186 млн. лв., а основната част от продукцията е за износ.

Заводът за санитарен фаянс в Каспичан е създаден преди повече от 100 години, а днес е част от испанската група Roca Фотограф : Цветелина Белутова

С общи приходи от почти 42 млн. лв. веднага след тях се нарежда друг играч от региона - заводът за санитарен фаянс "Рока България" в Каспичан, който е част от испанската група Roca. Самата фабрика е основана още преди 100 години за производство на изделия от санитарен порцелан. Групата Roca купи предприятието през 1999 г. като част от сделката за придобиване на швейцарската група Laufen, която беше собственик на завод "Фаянс" в Каспичан, с което стана най-големият испански индустриален инвеститор в България. Компанията произвежда различни продукти за баня с марките Fayans, Roca и Laufen.

Малкият град с големите заводи

Макар и само с 11 хил. жители, разположеният на 36 км източно от Шумен град Нови пазар е адрес на цели два големи завода от сектора. Тук се намира производителят на домакински изделия "Ново стъкло", който е част от гръцката група Hellenic Glass Industry (преди Yioula). Макар и изграден практически наново, заводът е наследник на част от бизнеса на някогашния комплекс "Китка", който едно време произвеждаше стъкло и порцелан. Предприятието прави над 300 основни вида чаши и други стъклени изделия, а пазарите му са предимно в чужбина.

Също с предистория е и новата фабрика за керамични плочки "Дюра-тайлс БГ", която е собственост на турската Akgun Seramik. Преди четири години компанията купи завода в града, който беше построен и оборудван с италиански машини още през 2008 г. от "Керамика Плиска И.П.", но никога не беше работил. Продавач на практика беше "Хета асет резолюшън" (наследник на лизинговата компания "Хипо Алпе Адриа"), която предложи активите заради неизплатени дългове на собственика. Производството започна през есента на 2016 г. с около 150 работници и заявки за многократното им увеличение, но последните данни от АПИС показват, че бройката засега остава непроменена. Самата Akgun Seramik е част от холдинга Akgun Group, в който влизат производители на керамични плочки, душ кабини за баня, санитарен фаянс, керемиди и тухли и др.

И други индустрии

Освен стъкло и керамика в региона има и други големи индустриални представители. В различна сфера - производство на алуминиеви изделия, работи най-голямата шуменска компания "Алкомет", която за 2018 г. отчита оборот от 379 млн. лв. Заводът беше приватизиран през 1999 г. от турската FAF Metal, а физически собственици са Фикрет Индже и Фикрет Кузуджу. Предприятието произвежда различни валцови и пресови продукти от алуминий, а клиентите му са в широк кръг от индустрии - от храни и напитки, през опаковки и машини, до автомобилна промишленост. През миналата година компанията завърши тригодишен проект за 40 млн. евро, с което добави нови продукти към листата си, а в началото на тази година обяви поредна инвестиция от около 7 млн. евро, която окончателно ще й открие пътя към това да бъде доставчик първо ниво за автомобилната индустрия. Дружеството вече има и подписан договор с неназован германски гигант, а продуктите му ще се използват в производството на електромобили.

Сред 100-те най-големи в страната се нарежда и друго шуменско дружество - "Фикосота".

Някои все пак си тръгват

От района обаче се оттегли един от големите чуждестранни инвеститори - американската Enersys, която имаше завод за производство на батерии в Търговище. Компанията започна производство в страната, след като през 2007 г. купи бившия завод "Енергия" и направи значителни инвестиции. В продължение на няколко години тук се произвеждаха тягови, стационарни и специални батерии, но през 2014 г. компанията закри голяма част от производството и съкрати около три четвърти от работещите в предприятието 560 души. Като причина от "Енерсис" посочиха трудната ситуация на европейския пазар и наличието на свръхкапацитет, но също и липсата на гъвкавост в българското трудово законодателство, данъчни процедури и екологични изисквания, както и огромните бюрократични разходи в страната. Заводът продължи да прави само батерии за подводници, докато миналата пролет американската компания обяви, че до края на 2019 г. ще прекрати изцяло производството в Търговище и ще освободи останалите около 80 души. От американската компания тогава коментираха, че по оценки на мениджмънта бъдещото търсене на батерии за подводници няма да е достатъчно високо, за да оправдае по-нататъшната работа на предприятието предвид големия брой конкуренти на пазара.

Миналата пролет затвори и заводът за комплектоване на кабели на "Зенон БГ" в Търговище, собственост на Бали Бедреттин и Малкоч Седат (по 50%), а няколко месеца по-късно компанията влезе в процедура по несъстоятелност. От 2009 г. предприятието работеше като подизпълнител на "Язаки" и в най-добрите си времена даваше работа на над 1000 души. Покачващите се заплати и малките маржове в този бизнес обаче принудиха не едно предприятие за кабели в страната да спре дейност или да се насочи към други продукти.

Сегашната криза вече се усеща от предприятията в региона, като част от тях, включително компаниите на Sisecam, се възползваха от мярката 60:40, за да запазят работниците си. Добрата новина е, че подобни инвестиции в индустрията са дългосрочни и традиционно устояват на икономически цикли. Това, което може да помогне, е подобряването на средата за бизнес.