Топ 100 на компаниите в Шумен и Търговище: Химия, селско стопанство и търговия
През 2018 г. приходите на стоте най-големи дружества в двете области достигат 4 млрд. лв., а близо половината от този оборот е в топ 10 местни фирми
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Те са предимно малки, но пък в голямата си част растящи и печеливши. Повечето са местна собственост, а сред чуждите инвеститори осезаем е превесът на тези от Турция. Така накратко могат да се обобщят основните изводи за най-големите 100 компании в Шумен и Търговище.
Погледнат на общата икономическа карта на България, Шумен стои точно по средата - на 14-о място от общо 28-те области според размера на приходите от бизнеса през 2018 г. Търговище пък е на 21-ва позиция. В двете области работят над 9500 фирми, в които са заети над 43 хил. души. В процентно изражение приносът на местния бизнес към общите приходи на всички компании в страната е съвсем скромен - съответно 1.28% и 0.88%. А в номинални стойности през 2018 г. шуменските компании са отчели общ оборот под 4.1 млрд. лв. и 194 млн. лв. печалба, а тези от Търговище имат сумарни приходи от 2.8 млрд. лв. и 141 млн. лв. финансов резултат. Така общо за годината номиналната стойност на оборота на целия шуменски и търговищки бизнес е 6.9 млрд. лв., което е съвсем малко повече от оборота на най-голямата компания в страната - рафинерията на "Лукойл" в Бургас, чиито приходи за същата година са близо 6.1 млрд. лв.
Регионалният бизнес в числа
За скромните размери на местния бизнес говори и това, че над половината от тези 6.9 млрд. лв. общи приходи за двете области са генерирани от най-големите 100 компании в района. През 2018 г. сумарният оборот на регионалните топ 100 е 4 млрд. лв., половината от които са на сметките на водещите 10 местни дружества, докато съвкупните приходи на останалите над 9400 фирми в региона са едва 2.9 млрд. лв.
Показателен за мащабите на бизнеса в Шумен и Търговище е и фактът, че представителите му в националния топ 100 са само два - производителят на алуминиеви изделия "Алкомет" и групата "Фикосота". Въпреки по-скромния си размер обаче предприятията тук все пак растат - през 2018 г. 100-те най-големи местни компании са увеличили приходите си с 10.13%, докато в национален мащаб ръстът на лидерската стотица е малко над 9%.
Регионът се представя по-добре и по отношение на финансовите резултати. На загуба са работили 13 местни компании спрямо 16 в националния топ 100. Общата печалба на най-големите 100 дружества в Шумен и Търговище скача с 9.97% и през 2018 г. е 155.7 млн. лв. Рентабилността е 3.89%, като намалява минимално спрямо година по-рано. Към 2018 г. в най-големите 100 компании в двете области са били заети близо 21 хил. души.
Второто химическо сърце на България
Над половината от дружества в топ 100 работят в сферата на селското стопанство и търговията, а още една четвърт от стотицата са с дейност в областта на храните и напитките или химията. Последният сектор обаче е абсолютен шампион по отношение на генерираните приходи - през 2018 г. химическите предприятия в двете области имат оборот от над 1 млрд. лв. Това е около една трета от общите приходи в химическата индустрия в страната през 2018 г., което дава основание регионът да претендира за титлата второ химическо сърце на България - след област Варна, където силната девненска група на европейския лидер в производството на синтетична калцинирана сода "Солвей Соди", производителя на торове "Агрополихим" и циментовия завод "Девня цимент" стоят в основата на близо 1.4 млрд. лв. приходи в сектора.
В района на Шумен и Търговище обаче химията е концентрирана в други две основни направления - производство на стъкло и на плочки. В челната десетка на компаниите в региона са например трите местни завода на турската индустриална група Sisecam - "Тракия глас България" (2-ро място) за плоско стъкло, "Пашабахче България" (4) за домакинско стъкло и "Шишеджам аутомотив България" (9) за автомобилни и обработени стъкла. През 2018 г. трите фабрики в Търговище, в които работят общо над 2900 души, имат сумарни приходи от 564.5 млн. лв. Освен тях "химическият" състав на Търговище се допълва от заемащата 85-о място "Екофол", която макар и доста по-малка по размер, е национален лидер и на практика основоположник на пазарната си ниша - производство на листни торове. С адресна регистрация в област Шумен е и друг от големите производители на стъкло в региона - базираният в Нови пазар завод "Ново стъкло". Фабриката, която от 2017 г. е част от гръцката група Yioula, произвежда домакинско стъкло и работи основно за износ.
Шуменски е и адресът на създадения от братята Красен и Жечко Кюркчиеви български производител на почистващи препарати и хигиенни продукти "Фикосота" (5), в чиято група са и производителят на бойлери и отоплителни уреди "Теси" (8), както и хранителната "Итал фууд" (20), преименувана в началото на 2020 г. на "Фикосота фууд". Заетите в трите компании са около 1900 души.
Производството на различни видове плочки в региона е доста по-разпръснато географски. В областния център Шумен работи единият от двата завода на групата КАИ - "Хан Омуртаг" (15), а другият - "Хан Аспарух", е базиран в съседната Разградска област (в Исперих). Фабриката за санитарен фаянс и обзавеждане за баня на "Рока България" (22) е в Каспичан. Индустриалният пейзаж на Нови пазар се допълва от завода за керамични плочки "Дюра-тайлс БГ", който турската Akgun Seramik купи и пусна в експлоатация през 2016 г.
Сред водещите имена в местната химическа промишленост е и козметичната компания "Лавена" (49), която е един от лидерите в производството на продукти за бебета с марката си "Бочко".
Металният шампион
Златният медал в класацията на най-големите компании в двете области обаче всъщност е алуминиев. С приходите си от 379 млн. лв. за 2018 г. производителят на алуминиеви изделия "Алкомет" е далеч пред всички останали дружества в региона. През 2019 г. дружеството отчете лек спад на оборота заради намалелите цени на метала в световен мащаб, а в средата на 2020 г. обяви планове скоро да започне производство на части за електромобили за германска автомобилна компания.
"Алкомет" е и най-големият работодател в Шумен - към 2018 г. числеността на персонала наброява 1002 души.
Магнит за турски инвеститори
Компактното турско население в региона го прави притегателен център за инвеститори от южната ни съседка. Съществен принос в тази посока имат и личните усилия на мажоритарния собственик на "Алкомет" Фикрет Индже, който е и председател на основаната в града Българско-турска търговско-индустриална камара.
Сред представителите на турския бизнес в региона е и откритият през 2017 г. завод "Соло текстил" (78), който е част от TYH Tekstil и шие облекло за световни марки като Zara, Mango и Benetton. С турски произход са и собствениците на някои от най-големите местни транспортни компании като "Аллтрак - транспорт" (44), "Кумас транс" (51) и "Аксел транс" (64).
Групата тепърва ще расте. В "Индустриален парк Шумен" вече работи и производителят на изолационни материали за електротехническата промишленост "Енпай трансформър компонентс България", която през 2018 г. остава на крачка извън челната стотица с приходи от малко над 8 млн. лв. Според финансовия отчет за 2019 г. обаче заводът на турската Enpay Endustriyel е успял да увеличи оборота си над два пъти - до 19.6 млн. лв., а заетите вече са 261 в сравнение със 158 за предходната година. Предприятие в индустриалния парк строи и производителят на метални палети и каси за автомобилната индустрия "Бейдемир металуърк", а още в края на 2018 г. "Сарк България", която е собственост на турската Sarkuysan, обяви планове да изгради завод за медни кабели край града. Два терена в зоната е придобила и "Аккая ЕПС ЕПП БГ", която се занимава с производството и продажбата на машини за пластмасови изделия.
Най-многочислените сектори - селско стопанство и търговия
Макар и да отстъпват на химията от гледна точка на реализираните приходи, селското стопанство и търговията в Шумен и Търговище имат далеч по-силни позиции, що се отнася до броя на представителите. Над половината (52) от дружествата в топ 100 за региона работят в тези две сфери - 29 са с дейност в областта на селското стопанство, а 23 се занимават с търговия. Във втората група е и заемащата третото място в класацията "Ойроконсулт", чиято регистрация е в София, но основната й дейност - търговия на едро със слънчогледово семе - е с адрес Попово. В голямата си част продукцията на групата, в която влиза и заемащата 35-о място "Ойропак", е насочена към износ, става ясно от финансовия отчет на дружеството.
От Попово са и още две от компаниите в челната десетка - търговецът на зърно и зърнени продукти "Кристера" (7), който е част от "Агрия груп холдинг", и производителят растителни масла, кюспе, слънчогледово брашно, брикети от слънчогледова люспа и др. "Роса" (10). Групата на представителите на сектор селско стопанство в топ 10 допълва шуменската "Пестицид" (6), която произвежда и търгува със семена, хибриди, торове и препарати за растителна защита.
2 коментара
Изготвям анализ на икономиката на малка община (до 30 хил.д.) и областен център (с 125 хил.д. население). Целта е да направя оценка на икономиката на общината преди кризата, и да намеря обективни аргументи за изготвяне на политики за стимулиране/ спасяване на местната икономика по време на кризата. Икономиката на общината е е с добра развита преработваща промишленост, голяма част от предприятията произвеждат сурови материали и суровини, или са подизпълнители на големи търговски марки. Харкатерно за местната икономика е че нямат отлечителна търговска марка с която да се кокурират на вътрешния (или външния) пазар, но са разпознаваема дестинация за туризъм.
Туристическата услуга предлагана от нас може да се опише най-точно с едно изречение: Планина за летен туризъм.
При създаване на анализа трябва да събера данни, подобни на данните които Вие излагате в статиите си в Капитал Градове (Шумен&Търговище; В.Търново&Габрово). Потърсих данни в Търговския регистър, от където събрах част от необходимата информация, но тя не е достатъчна за един обективен анализ. Потърсих информация в НСИ, и областният център на НСИ, но те имат сама макро информация а не и по единици (както те се изразяват) както е във Вашите статии. Така възникна следния въпрос.
От къде мога да взема данни в цифри по производствени предприятия и отрасли за нашата област?
В заключение чета статиите Ви в които правите сравнение на 100 топ компании по области. За общината в която работя все още не сте публикували статия. 2020 година е динамична, и няма да имам време да изчакам да прочета следващата Ви статия за нашият областен град. Затова искам да направя анализ които да ни послужи при взимане на общински решения. Ще бъде полезно за мен и работата ми да отоговорите скоро. Благодаря.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.