Облаци над планетариума

Втората част от проекта предвижда цялостно преоборудване на звездната зала на планетариума, в която се прожектират т.нар. звездни спектакли - различни програми за популяризиране на нощното небе и астрономическите тела, насочени към различните посетители на обекта. Предвидено е и изграждането на втори посетителски център, където чрез интерактивни установки посетителите да могат да дообогатят познанията си за различни природни явления - например за това как се заражда Полярното сияние, как се променя честотата на звука при отдалечаване или приближаване на обекта от източника, какво се случва със звездните системи при приближаване до черна дупка и т.н.

И тук всъщност идва по-сериозното забавяне. Обществена поръчка за тази част от проекта все още дори не е обявена. А според директора на планетариума Марияна Хаджигенчева на този етап все още тя поне няма яснота какви точно параметри на оборудването ще бъдат заложени в нея. Според предварителната документация по проекта е предвидено в звездната зала да бъде монтирана цифрова система за планетариум, куполен екран за 12.5 м купол, 120 стола с регулируеми седалки, система за управление на сценично осветление и озвучаване, система за сценично озвучаване, система за сценично осветление. Обсерваторията към планетариума ще получи нов телескоп и интерактивeн екран, а плановете за втория посетителски център включват закупуването на няколко интерактивни устройства. Нова озвучителна система се предвижда и за киносалона в сградата.

Нови технологии и нови предизвикателства

"В звездната зала в момента има оптикомеханичен проекционен апарат, който е монтиран в центъра - той ще бъде заменен с изцяло цифрова технология", разказва Марияна Хаджигенчева. И допълва, че настоящият оптичен проектор не е подменян от 45 години и вече има доста дефекти, които не могат да се отстранят. "Целта ни е да имаме поне 5-канална цифрова система, която да осигурява минимална 6К резолюция на меридиана, т.е. всеки от новите цифрови проектори трябва да бъде с минимум 4К собствена резолюция. Това ще гарантира едно много добро качество на изображението на звездното небе, което не отстъпва на това, което дават оптическите проектори", обяснява тя.

По думите й първоначалната идея на екипа е била след ремонта с доставката на новото оборудване да се изгради т.нар. хибриден планетариум - в който има и оптически, и цифров проектори. "Действително, като хора, които сме работили с оптическа проекционна система, ние имаме сантимент към нея и винаги ще си казваме, че звездното небе, което проектира оптическият уред, не може да бъде постигнато от цифровите проектори, но всъщност това вече не е съвсем така - технологията много се е развила и сега вече тази истинност на звездното небе може да бъде предадена и с цифровите технологии", споделя директорката на планетариума.

Първоначалните планове обаче претърпяват промяна, когато след разговори със специалисти в производството на такава цифрова апаратура конкретно за планетариуми става ясно, че ще се наложи екранът на купола също да бъде подменен, тъй като при цифровата техника има по-високи изисквания за това на каква повърхност се проектира. "Този екран, който имаме в момента, също е на 45 години и също има нужда от ремонт и почистване, което не може да се случи. И затова, за да можем да постигнем това високо качество на изображението, което искаме, трябва непременно да се смени и екранът", казва Хаджигенчева. И тъй като част от общо предвидените по проекта средства ще бъдат насочени за тази цел, а останалите не са достатъчни за купуването и на оптичен, и на цифров проектор, в крайна сметка е взето решение залата да бъде преоборудвана изцяло с цифрови технологии.

Целият екип на планетариума на практика е пенсиониран или съкратен. И не е ясно кой ще работи в него след приключването на ремонта Фотограф : Цветелина Белутова

Това, което буди известна тревога у директорката, е, че все още не е виждала документацията по подготвяната обществена поръчка за новото оборудване. Надеждите й са, че изискванията ще бъдат разписани така, че да се гарантира, че изработката, доставката и монтирането и на новия купол, и на цифровата система от проектори и специализиран софтуер, разработен за конкретно за планетариуми, ще бъдат извършени от компании, които имат опит точно в такъв тип специфични дейности. "Нещата трябва да се направят от специалисти, без никакви импровизации, за да може наистина да имаме един високотехнологичен планетариум, който да е най-добрият на Балканите", изтъква Хаджигенчева.

Освен това тя обръща внимание, че изработката на такова оборудване, което да е адаптирано за нуждите на конкретния планетариум, също ще отнеме време - по думите й поне 8-9 месеца. А предвид че обществената поръчка дори още не е обявена, а провеждането й все пак е свързано с определени технологични срокове, директорката не споделя оптимизма на някои от представителите на местната власт, които в различни медийни изяви посочват, че е възможно проектът да бъде изпълнен изцяло още в рамките на следващата година.

В капана на времето

Което при всички положения ще означава още една загубена година за планетариума. От създаването му през 1975 г. през него са преминали около 3 млн. посетители. Голяма част от тях са били организирани ученически групи - до 2008 г. той е структура към Министерството на образованието и като такава е натоварен изключително със задачата да работи с ученици, студенти и преподаватели по физика и астрономия от цялата страна. Разбира се, има и други посетители, но основната функция е образователна, като още от създаването му към него функционира и младежки астрономически клуб. С въвеждането на делегираните бюджети за училищата обаче планетариумът на практика се оказва без финансиране - тогава той става общинско предприятие, което се финансира изцяло от общинския бюджет. Смяната в структурата позволява да бъде разширена и обогатена и дейността му - през последните години там се провеждат и различни културни мероприятия. Същевременно през годините се развива и научна дейност, провеждат се астрономически наблюдения, фотографират се слънчевите петна, документират се визуално и фотографично всички слънчеви и лунни затъмнения, както и други интересни астрономични явления.

От 2005 г. планетариумът е част и от 100 национални туристически обекта, като по думите на Хаджигенчева годишно през него преминават по над 36 хил. посетители. През различните сезони профилът им е различен - в началото на учебната година (септември - ноември) преобладават ученическите групи. Те са по-многочислени и в периода март - юни. Лятото пък е сезонът на индивидуалните посещения и на неорганизирани групи и семейства с деца. Август традиционно е сред най-силните месеци - тогава в планетариума се правят по 5-6 програми на ден, често при препълнени зали. Около Коледа също има известно оживление, но януари-февруари са по-слаби, макар и тогава заради ски сезона в региона да има много туристи - причината е, че като цяло те предпочитат да използват максимално дневните часове за зимни спортове, обяснява Хаджигенчева. Въпреки това 2020 г. започнала необичайно добре и януари и февруари били много силни. Но после дошла кризата.

Неясното бъдеще

При първия локдаун планетариумът на практика остава без екип. Заради невъзможността на общината да плаща заплатите на служителите в затворения за посещения обект почти всички били изпратени на борсата или пенсионирани. Така, когато през лятото на 2020 г. мерките бяха разхлабени, планетариумът отворил с минимален състав и до края на годината работил с намален капацитет. Посетителите също били осезаемо по-малко заради несигурната обстановка. А при новото затваряне през декември била освободена и последната служителка, като на работа останали само директорът Марияна Хаджигенчева и касиер-домакинът, която е материално отговорно лице на предприятието. Самият планетариум пък оттогава така и не отворил в очакване да започне ремонтът. "Проектът е така разписан, че не можем да работим и да имаме приходи, докато тече срокът му", обяснява директорката. Така, въпреки че реалните ремонтни дейности започнаха чак през октомври 2021 г., обектът останал затворен.

Заради освобождаването на екипа не е много сигурно и какво ще се случи, когато все пак проектът бъде изпълнен и планетариумът може да заработи отново. Голяма част от хората, които са работили там, са били там още от създаването му и вече са пенсионирани. Млади хора с нужната квалификация в града на практика няма - дори за местната гимназия се търси преподавател по физика, а там стартовата заплата е с 400 лв. по-висока, отколкото човек би могъл да получава в планетариума, разказва Хаджигенчева. А поради спецификата на работата изискванията са много - идеалният кандидат трябва да е физик-астроном, с комуникативни способности и умения за работа с аудитория, владеещ поне един чужд език и с компютърна грамотност над средната, защото се работи със специализиран софтуер. Отделно от това с доставката на новото оборудване ще е необходимо в планетариума да дойде и поне един IT специалист - което на фона на средните заплати в сектора изглежда още по-трудно постижимо. "Говорим за един доста голям комплекс от изисквания и същевременно заплащането, което можем да предложим, е изключително ниско - и ако трябва външен човек да дойде тук и с тези пари да си осигурява и квартира, и някакъв стандарт на живот, и т.н., просто няма как да се случи", признава Хаджигенчева.

Тя самата също е пред пенсиониране - предизвестието й изтича в първата седмица на ноември. Конкурс за нов директор обаче все още не е обявен, няма и яснота кога ще се случи. Така, докато физическият ремонт на сградата все пак вече тече, бъдещето на планетариума, такъв какъвто го познаваме през последния близо половин век, засега изглежда забулено в неизвестност.