Пет тренда за икономиката на Смолян

Сред най-големите проблеми остава значителната миграция, която продължава дори и през 2020 г., когато повечето региони на страната отбелязват обръщане на негативните тенденции

Адриан Николов

ИПИ

2 автори

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

През последните години Смолян се позиционира като една от водещите области в училищното образование с консистентно високи резултати между отделните общини и училища в нея. Този успех обаче все още не се е пренесъл на пазара на труда, който достига пика на заетостта си няколко години преди началото на новата криза под натиска на търсенето на работна ръка от съседни области. В резултат на това местната икономика се развива по-бавно от преките си конкуренти, но същевременно отбелязва значителни подобрения в областта на бедността и материалните лишения. Сред най-големите проблеми остава значителната миграция, която продължава дори и през 2020 г., когато повечето региони на страната отбелязват обръщане на негативните тенденции.

Шампионът в образованието

В почти всички разкази за регионалното развитие на Смолянска област образователните успехи застават в центъра. Причина за това е най-вече обстоятелството, че от години областта се нарежда на второ място след столицата по средна оценка на зрелостните изпити по български език и литература, пред области като Варна и Пловдив. Прави впечатление също, че докато в големите области има значителни разлики между водещите училища и всички останали, Смолян успява да постигне консистентни резултати както между учебните заведения в областта, така и между отделните общини в състава ѝ. Успехите не се ограничават и само в последния етап на училищно образование - напротив, и на външното оценяване след седми клас Смолян също се нарежда на челните места. На оценяването по математика през 2021 г. пет от десетте водещи общини в страната са в областта - Неделино, Рудозем, Доспат, Златоград и Баните, а в топ 10 на класацията по български език и литература се включва и областният център Смолян.

Двигателите на успеха на областта в училищното образование са многопластови, но на преден план излизат големият брой преподаватели спрямо учениците, акцентът върху тяхната подготовка и фокусът на местните образователни власти върху работата със семействата на учениците.

Високата безработица

Въпреки добрите постижения в училище големи части на Смолян срещат значителни проблеми на пазара на труда в пандемичната 2020 г. Според публикуваните от Агенция по заетостта данни за безработните през 2020 г. броят им надхвърля 6 хиляди души в цялата област на фона на под 5 хиляди година по-рано, до коефициент на безработица 10.6% - с три пункта над средното за страната и далеч зад водещите икономически центрове. Същевременно заетостта пада до 65.2% от населението на 15-64-годишна възраст - с три пункта под средното за страната според оценките на НСИ. Притеснително е и обстоятелството, че за разлика от повечето области, заетостта в Смолян достига своя пик още през 2017 г. - много преди настъпването на кризата и труса на пазара на труда.

Факторите, които възпрепятстват развитието на местния трудов пазар, са многобройни, но си струва да се споменат по-ниският дял на висшистите, което възпрепятства развитието на услуги в областта, както и малкият брой големи индустриални работодатели, които да създават устойчива заетост. Фирмите в Смолян са и в директно съревнование за работна сила със силната индустрия на Пловдив, чиято индустриална зона привлича служители от всички съседни области. Важно е да се отбележи също, че показателите на пазара на труда в областта са относително постоянни между общините в нея - въпреки че има такива със значително по-висока безработица, например Борино (18%) и Доспат (16%), за разлика от повечето други областни центрове и самата община Смолян се характеризира с висока безработица (7.4% за 2020 г.).

По-бавната икономика

Още през 2018 г. икономиката на Смолян надхвърля БВП от 10 хиляди лева на човек от населението, а през 2019 г., на върха на икономическия цикъл, достига 11.7 хиляди лева на човек. Областта застава по средата между съседните Пловдив (14.7 хиляди лева на човек) и Хасково (9 хиляди лева на човек), като темповете ѝ на развитие са значително по-бавни от тези на Пловдив, но по-бързи от тези на Хасково, особено във втората половина на изминалото десетилетие. Прави впечатление също и относително високият дял (9%) на земеделието в брутната добавена стойност на областта, което в България е характерно за икономически по-слабо развитите региони.

Разликите в нивото на икономическо развитие със съседните области се обясняват в немалка степен от производителността на местните икономики - докато произведената продукция в Смолян за 2019 г. е 15.9 хиляди лева на човек от населението, в Пловдив тя е 28 хиляди лева на човек, а в Хасково - 12.9 хиляди лева. В Смолян отсъства голямо местно преработващо предприятие, което да дърпа напред местното икономическо развитие, като със системно значение за областната икономика са "Девин", няколко фирми за производство на авточасти, "Рубелла" и "Амер спортс".

Ниската бедност

След корекциите в индикаторите за бедност и социално изключване през 2018 г. Смолян претърпява една от най-драматичните промени. Най-големият спад е в дела на домакинствата, които живеят в материални лишения, който се срива от 43% през 2017 до 13% през 2019 г. - далеч под средните за страната 20%. Това надали обаче отразява фактически промени в статута на домакинствата в областта, а по-скоро подобряване на качеството на данните и на разбирането на въпросниците от страна на респондентите на изследването на НСИ. Значителни подобрения има и при дела на домакинствата в бедност - от 27 на 21% между 2017 и 2019 г.

Особеност на областта е и че въпреки чувствително по-ниските от средните за страната и околните области заплати доходите на домакинствата са по-високи - 6.4 хиляди лева на лице от домакинство годишно спрямо 6 хиляди средно за страната за 2019 г. Това отразява както значителната трудова миграция към околните области, така и важната роля, която играят парите, изпращани от чужбина, и сезонната работа извън страната за бюджетите на домакинствата.

Демографските проблеми

В пандемичната година станахме свидетели на особена тенденция - в много от регионите на страната негативните миграционни процеси се обърнаха за сметка на големите градове и областните центрове. Това е следствие както от завръщане на българи от чужбина, така и на преселване от градовете към периферните им райони. Смолян е обаче сред местата, където негативните миграционни трендове продължават дори през 2020 г., като в едва три общини - Доспат, Златоград и Чепеларе, коефициентът на механичен прираст става положителен; за самата област той достига -1.6 промила. Трябва да се отбележи, че това е значително подобрение на фона на предишни години, когато спадът на населението в резултат на миграция е достигал дори до 15 промила годишно, но на този етап не се стига до обръщане на тенденцията.

На този етап основните двигатели на емиграцията от областта са търсенето на по-добре платени работни места, най-вече в близкия Пловдив, както и висшето образование, тъй като в Смолян има единствено филиали на Пловдивския и Варненския свободен университет. Областта има и бързо влошаващ се коефициент на естествен прираст, който от -4 промила през 2010 г. достига до -14 промила през 2020 г., и взети заедно, двата индикатора говорят за бързо свиване и застаряване на местното население.