Крачка към повече държавен контрол на Капитан Андреево и към Шенген

За да запази шансовете си за получаване на зелена светлина за присъединяване към Шенгенското пространство, е необходимо страната ни да заяви силна политическа ангажираност, че си е взела поука от грешките, както и че решенията са устойчиви. В този смисъл обявяването на части от ГКПП Капитан Андреево за обект от национална сигурност може да се определи и като резултат на силния натиск от Брюксел страната ни да не се бави повече с влизането в Шенген (но също и с еврозоната), като единен отговор на съюза на последните геополитически предизвикателства с Русия.

Политическата офанзива

Заради предстоящото ключово решение в края на годината българските власти първо предприеха политическа офанзива. Президентът Румен Радев използва официалното откриване на газовата връзка между България и Гърция в началото на октомври, на което присъства председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, за да заяви, че "България, заедно с Хърватия и Румъния не трябва да остават извън Шенген, защото това не е в полза на Европа". "Аз съм убеден, че ние заслужаваме нашето членство 11 години след като покрихме всички технически критерии за него", каза държавният глава на форума.

По време на срещата на Европейската политическа общност в Прага преди седмица пък Радев разговаря с нидерландския премиер Марк Рюте, чиято страна от години се противопоставя на приемането на страната ни в Шенген. "Знаете особената позиция на Нидерландия и ние ще продължим нашия много откровен диалог. Защото България не може да бъде поставена под двойни стандарти. Много ясно беше споделено това от мен. Няма да е лесно, но ние ще продължим с нашите усилия", заяви президентът след разговора си с Рюте.

Повече държава на Капитан Андреево

Като част от тези усилия трябва да се възприема и промяната в сряда на постановлението на Министерския съвет, с която обяви две сгради от територията на граничния пункт Капитан Андреево за обекти от значение за националната сигурност. В едната сграда се извършва контролът на храни и продукти за човешка консумация, а втората е мястото, където се прави фитосанитарният контрол на вноса на плодове и зеленчуци от Турция. Именно извършването на този контрол от страна на частната фирма "Евролаб 2011" в частната й лаборатория и установяването на монопол на граничния пункт върху товаро-разтоварните дейности и обработката на документите на проверяваните камиони доведе до сблъсъка на предишното правителство на Кирил Петков с дружеството монополист в опита на държавата да си върне контрола върху тази дейност на границата.

Въпреки делата и съдебните решения в полза на "Евролаб 2011" предишният редовен кабинет на Петков успя да отстрани частното дружество от дейността по вземането на пробите и сега те се правят от лаборатория в София на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Фирмата обаче продължи да извършва товаро-разтоварната дейност на тировете, както и да бъде лице, отговорно за товара на камионите, т.е. да придвижва документите им за обработка срещу заплащане на такса от страна на вносителите на плодовете и зеленчуците. По-късно и тази дейност на фирмата беше силно ограничена.

Допускът на лица до района на две сгради на граничния пункт Капитан Андреево вече ще се дава от ДАНС Фотограф : Цветелина Белутова

Какво означава това решение

Най-важната промяна, която сега ще настъпи с обявяването на двата контролни пункта за стратегически обекти, е, че вече ДАНС ще определя допуска на лицата, които ще имат право да извършват дейности на територията на тези сгради. Досега това ставаше с разрешение на Гранична полиция, която извършваше проверка само на служителите, които работят на граничния пункт Капитан Андреево, но не и на собствениците на фирмите, чиито служители работят там.

Това беше и оправданието на Гранична полиция за отказа да отнеме разрешителното за достъп до граничния пункт на "Евролаб 2011" въпреки явните връзки на едноличния й собственик Васил Димитров със собствениците на фирмата "Интерпред еврологистик", която преди това в продължение на 10 години държеше помещенията на граничния пункт и извършваше контрола.

Собственици на дружеството са Размиг Чакърян и Мирослав Петков. Фирмата "Евролаб 2011" пък е била създадена малко преди подписването на договора за наем на помещенията в края на 2021 г., а собственикът й Васил Димитров преди това е бил директор на буферния паркинг за тирове на Капитан Андреево, който се свързва с Чакърян.

"Обявяването на тези сгради за обекти от значение за националната сигурност означава, че ДАНС не трябва да допуска в тях лица, които не са служители на БАБХ. За да се гарантира това, те трябва да бъдат проверявани на всеки шест месеца от ДАНС и тя трябва да изисква от БАБХ да извършва ротация на тези служители", казва бившият зам.-министър на земеделието от правителството на Кирил Петков Иван Христанов. Той заедно с бившия директор на БАБХ Христо Даскалов бяха хората, които основно водеха битката за отвоюването на границата от частното дружество монополист и заради заплахите за живота им беше назнчена охрана от НСО.

Другата важна стъпка според него е да бъде задвижена процедурата за обявяването на обществената поръчка за видеонаблюдение на тези обекти. "Като зам.-министър подготвих проекта за видеонаблюдение и контрол на достъпа, който предвижда всяко ъгълче от тези сгради да се наблюдава от една или от две камери, а по време на нашето правителство бяхме подготвили и тази промяна в постановлението, но не ни стигна времето. Това, което всъщност направи сега служебното правителство, е продължение на нещо, което ние вече бяхме започнали и те трябваше да го направят още в началото на работата си", добавя Христанов. Той счита, че най-силната заявка за Шенген ще бъде, ако служебното правителство изпълни препоръките на главна дирекция "Здравеопазване и безопасност на храните" към Европейската комисия (DG Sante), която публикува доклад за извършения в началото на юли одит на фитосанитарния контрол на граничния пункт. Тогава проверката установи фрапиращи разлики между количествата на растителни продукти с пестициди над нормата, спрени от внос в България и ЕС от трети страни преди и след като държавата си върна контрола върху тази дейност. Другата препоръка на Христанов е българските власти да се обърнат с молба за техническо сътрудничество към европейската агенция за гранична и брегова охрана Frontex.

Притесненията

Решението на служебното правителство за обявяването на двете сгради за стратегически обекти дойде на фона на скандала с уволнението на бившия директор на БАБХ Христо Даскалов и назначението на негово място на Христо Вълчанов, който беше изпълнителен директор на агенцията по време на предишното служебно правителство с премиер Стефан Янев.

Вълчанов заемаше поста до края на декември 2021, когато със заповед на бившия премиер Кирил Петков беше освободен. Това стана в деня, когато беше подписан 10-годишният договор с фирмата монополист "Евролаб 2011" за наем на помещенията, където се намираше частната лаборатория. Тогава подписа си под контракта сложи зам.-директорът на БАБХ Николай Роснев и това стана причина той да бъде освободен от поста в началото на април. По неофициална информация обаче процедурата за сключването на договора е започната от Вълчанов, но в деня на подписването той е бил в болнични и това наложило заместникът му Роснев да подпише документа. Това стана въпреки изричната заповед на тогавашния земеделски министър Иван Иванов да не се сключват никакви договори.

От договора, който беше публикуван на сайта на bTV, ставаше видно, че текстът е почти идентичен с предходния договор на фирмата "Интерпред еврологистик".

Връщането на Вълчанов на поста породи съмненията, че частното дружество ще продължи да извършва част от дейностите по фитосанитарния контрол на граничния пункт. Самият Вълчанов в свои изявления от последните дни гарантира, че "няма да върне стария модел на работа на граничния пункт". Земеделският министър Явор Гечев пък каза, че до шест месеца на Капитан Андреево ще заработи лаборатория на БАБХ, която на място ще взема пробите на превозваните от Турция плодове и зеленчуци.