Позитивно за демографията: не Унгария, а Пловдив е добрият пример

• Подкаст | Позитивно за демографията с Георги Бърдаров

Тук вървят няколко успоредни процеса, върху които ние нямаме възможност да влияем, казва Бърдаров. От една страна, устойчиво ниските репродуктивни нагласи и все по-ниската раждаемост. "Тя ще бъде скоро такава в целия свят. Това се говори от доста време, дори с присмех биваше посрещано. Съвсем наскоро Илън Мъск излезе с ново бомбастично заглавие, че най голямата заплаха пред човечеството на ХХ век е глобалното намаляване на раждаемостта", казва Бърдаров.

Тук България е устойчиво в тренда: страната не страда от прекалено ниска раждаемост, като се намира в средата на европейската класация и е над средното. Противно на това, което вероятно сте си помислили, причината не е в малцинствата. Да, Сливен, където ромското население е високо като процент, излиза в топ 3 на европейските региони, в който раждаемостта е много над нужното за възпроизвеждане - средно 3.08 деца на жена в детеродна възраст. Но всички региони на страната, без Смолян, Перник, Кюстендил и Благоевград, са над средното ниво в ЕС.

“Но то това (намаляването на хората - б.р) е естествен, нормален процес. В него няма никаква паника. Сега светът е около 8 милиарда, ще бъде 10 милиарда. Преди 1000 години е бил 300 милиона и пак е функционирал нормално."

Георги Бърдаров

демограф

С други думи, сериозен проблем с раждаемостта в България няма - страната е част от естествен процес, който се случва в цялата развита част на човечеството. "Аз смятам, че в момента част от ниските репродуктивни нагласи е заради свръхотговорното родителство на младите хора, точно обратно на обвиненията, че са безотговорни. Напротив, те са свръхотговорни в този динамичен свят, в който жените искат нормален шанс и старт на децата си. Тези млади хора са подложени на невъобразим стрес", казва Бърдаров.

Вторият процес също е глобален, но също не е твърде голяма причина за безпокойство. Това е ускореното застаряване на обществата, което е безпрецедентно в човешката история и от което ние също сме част, казва Бърдаров. То има много просто обяснение - хората живеят много по-дълго. "Средната продължителност на живота началото на ХХ век в Европа е 40 години, тоест на 35-40 години човек е бил старец. Сега това е млад човек, а средната продължителност е 80 години и тя ще продължи да нараства - ще стане 85 в Европа, 90-95, дори 100 в обозримо бъдеще." Не може, казва географът, да искаме да живеем все по-дълго и здравословно, но и да не застаряваме.

И умираме рано

Ако има много притеснителен процес, за който Бърдаров иска да бие камбаната и го прави при всеки възможен случай, това е смъртността. В България дори преди ковид, казва той, тя беше сред най-високите в света. Но след пандемията България според него е стигнала, поне за кратко, първото място в световната класация по обща смъртност - 21.7 промила за 2021 г., 18.4 през 2023 г. при 11.5% средно за ЕС.

За да добиете впечатление за истинския кошмар на тази статистика - в Северозападния регион например този промил е над 31. Демографът нарича факта, че сме едновременно с най-застаряващо население и с най-ниска средна продължителност на живота, "вертикален демографски парадокс".

"Имаме много нездравословен начин на живот. От една страна, той е свързан с това, че в части от България хората живеят в относителна бедност на фона на Европа и това не им позволява да правят превенция на лечими заболявания. Хранят се с некачествена храна, евтина храна. Но същите проблеми по мои наблюдения имат и хората в големите градове, които имат финансови възможности, дори младите хора", констатира той.

Бърдаров цитира статистика, според която умират преобладаващо мъже на възраст 40 - 50 години от лечими заболявания, които с превенция могат да бъдат предотвратени. "Това означава ниска здравна култура, безотговорност към собственото здраве и безотговорност към обществото." Състоянието на здравната система, обяснява той, е много важен аспект от това.

Какво работи

Не, не е Унгария и нейното прословуто раздаване на пари на семейства. Има склонност в анализаторите и журналистите, когато търсят решение на дългосрочни проблеми, какъвто е този с населението, да приписват бързи рецепти. Бърдаров потвърждава нещо, което се вижда от всички сериозни изследвания - няма една държавна политика, която категорично да може да реши подобен комплексен въпрос. "На 1000% мога да кажа - няма една мярка, която да може да промени ситуацията." Въпреки унгарските мерки например, казва той, в момента раждаемостта там е под средната за България.

Държавата като цяло има малко лостове, истинските лостове са в местната власт. Това е бавен процес, в който има едно безспорно правило: променим ли средата, променяме и демографията. Ако искате примери за това, има ги навсякъде по света, но дори и в България. Пловдив и Бургас, които обърнаха съдбата си и вече привличат население, вместо да губят например. Бърдаров казва, че от години работи в Бургас, където консултира за промени в образованието и други идеи, способни да привлекат хора към града. Същото прави и на други места, като дори малкото село Чавдар, станало известно като най-богатото село в България, доказва че може да привлича млади хора, ако средата го позволява.

"Толкова разделени българите, колкото са в последните години, никога не съм ги виждал. Това е симптом за болно общество. Аз си мечтаех да израсна в свят без граници. Но си мисля, че колкото по-космополитни ставаме, толкова повече ще имаме нужда от своите корени."

"Иновативно образование, което да е адекватно на съвременния свят. Градска среда, която да е комфортна и удобна за младите хора. Доходи. И сигурност", изброява експертът. Промяната в образованието е първата стъпка за излизане от тази криза, категоричен е той. "Това е една от най-консервативните системи в целия свят, а промяната вече я бута. Имаме нужда от спешна реформа там."

И като стана дума за позитивни промени, ето още няколко добри новини, които е важно да се отбележат. Първо, статистиката вече отбелязва малки победи - повишен коефициент на детност, който ни поставя на трето място в Европа, положителен механичен прираст за миналата година. Продължителна работа в една и съща посока ще донесе резултат, категоричен е Бърдаров и дава за пример любимата си Ирландия: страна която в средата на миналия век претърпява демографски колапс и след това започва да връща и вдига население с ударни темпове. Последните проучвания на градската среда в Европа показват, че все повече източноевропейски градове вървят по същия път. Това е обратим процес, подчертава Бърдаров многократно.

"Аз имам вътрешното усещане, че след 5 до 10 години България ще бъде изключително привлекателно място за живот и ще привлича както хора с български корени, така и такива без", казва Бърдаров. Не може да го докаже с числа. Но знае какво трябва. "Трябва да работим за това."

Целия разговор с Георги Бърдаров слушайте в подкаста "Гласът на Капитал".