Всички говорят за Nеt Zero. Какво трябва да знаете?

Въглеродните емисии в икономиката няма да могат да намалеят толкова бързо, колкото е нужно за ограничаване на глобалното затопляне. Затова е нужно част от CO2 да бъде премахнат от атмосферата

Ивайло Станчев

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Със сигурност сте чували неведнъж за Nеt Zero през последните месеци. Но замисляли ли сте какво точно означава това? Да, нещо за въглеродно неутралните планове за бъдещето, нещо за промените в енергетиката, за транспорта или пък за климата като цяло?

Концепцията за Nеt Zero е по малко от всичко, но същевременно и нещо много конкретно. Най-краткото обяснение е, че терминът обобщава идеята за постигане на баланс между изхвърлените в атмосферата парникови газове и тези, които са били премахнати. Тогава се получава т.нар. въглеродна неутралност, която според учените е единственото решение за глобалното затопляне.

Логиката е, че няма как с каквито и да е усилия да спрем да генерираме CO2 емисии. Но можем да направим така, че част от тях да бъдат премахнати - дали чрез засаждане на нови гори, чрез технологии или в комбинация от различни други похвати. Важното е разликата между изпуснатите и изтеглените от атмосферата CO2 емисии да е възможно най-близко до нулата, а дори и да стане отрицателна - тогава ще означава, че изчистваме Земята от парниковите газове.

Как обаче може да се случи всичко това? Без съмнение подходът трябва да е комплексен. От една страна, трябва да се прави всичко възможно за ограничаване на CO2 емисиите, които икономиката генерира. А от друга, трябва да се развиват технологии, които да утилизират наличните вече емисии. Но най-важното е, че това не е възможно да бъде постигнато само от правителствата. Нужно е участието на всички - от най-големите до най-малките компании, както и на обикновените хора. Което прави задачата истински сложна.

Според ООН повече от 130 държави вече са си поставили или обмислят да си поставят за цел да намалят емисиите до нула до средата на века. "Макар че нулевата стойност е важна дългосрочна цел, през следващите 5-10 години е наложително рязко намаляване на емисиите, особено от най-големите емитенти на парникови газове, за да се запази глобалното затопляне до не повече от 1.5 °C и да се гарантира климат, подходящ за живот", се казва още на сайта на организацията. От 191 страни, подписали Парижкото споразумение, досега над 150 са представили нов или актуализиран национален план за действие, наречен "Национално определен принос" (НДП). Планираните от тях общи намаления на емисиите до 2030 г. обаче все още са много далеч от необходимото за постигане на целта от 1.5°C.

Сценарият, който предполага 50% шанс за ограничаване на глобалното затопляне с до 2°C, включва 3.7 трилиона тона CO2 в атмосферата. За 1.5°C се предполага, че емисиите трябва да са не повече 2.9 трилиона тона. А в атмосферата вече са изпуснати 2.4 трилиона тона вредни емисии. Това означава, че човечеството буквално има още само едно десетилетие, в което може да си позволи да замърсява планетата със сегашните темпове, за да ограничи затоплянето до 1.5°C, и може би 25 години за 2°C.

Технологиите за премахване на CO2 може да удължат с няколко години тези срокове, но като цяло без генерална промяна в икономиката желаният ефект няма как да се случи. И докато се говори за определени цели през 2050 г., истинските промени ще започнат сега и всеки - от бизнеса, през домакинствата до правителствата - трябва да е готов за това.

Хронология

2015 г.

196 държави приеха историческото Парижко споразумение за намаляване на глобалното затопляне и устойчивост към изменението на климата. Общата цел е да се ограничи затоплянето до не повече от 1.5 градуса по Целзий.

2015 - 2017 г.

Страните по споразумението започнаха да представят планове за действие в областта на климата, известни като национално определени приноси (НДП). Но тези ангажименти, дори и да бъдат изпълнени изцяло, ще са достатъчни за забавяне на затоплянето до едва 3 градуса, което е крайно недостатъчно.

2020 - 2021 г.

В навечерието на преговорите за климата на COP26 държавите започнаха да преразглеждат своите НДП, за да засилят действията в областта на климата. Включването на нови спешни действия за намаляване на въглеродните емисии и постигане на нулеви нетни емисии до 2050 г. обаче все още изглежда непостижимо.

2030 г.

За да се задържи затоплянето до 1.5 градуса, страните трябва да намалят емисиите с поне 45% в сравнение с нивата от 2010 г.

2050 г.

Преходът към нулеви нетни емисии трябва да бъде напълно завършен. Ако това не е факт, глобалното затопляне ще е вече неконтролируемо.