Gemcorp и IP3: Мистичната инвестиция от 1 млрд. долара

Темата обаче продължи да нажежава политическите страсти и на 30 март ГЕРБ поискаха създаването на временна парламентарна комисия, която да установи всички факти около въпросния меморандум. Предложението беше отхвърлено от мнозинството, но в същия ден Financial Times публикува своя статия за Gemcorp, в която описва руските връзки на фонда, без обаче да прави отправки към подписания седмица по-рано меморандум в София.

На този фон изцяло на заден план останаха плановете и проектите в енергетиката, към които имат интерес тези фондове. А това също е от голямо значение. Защото целта е внос на големи количества американски LNG, което ще разбие сегашния монопол на държавната "Булгаргаз", модернизиране на "Топлофикация София" и инвестиции в "Марица изток".

Съмнения и връзки

Gemcorp е основана през 2014 г. от българина Атанас Бостанджиев. И досега той отговаря за управлението на фонда и е член на инвестиционния комитет. Съосновател обаче е бил и Алберт Авдолян, свързан с шефа на "Ростех" Сергей Чемезов, който е считан за един от най-доверените хора на руския президент Владимир Путин.

От Gemcorp официално посочват, че Авдолян е напуснал фонда през 2020 г. И към момента в него няма никакви руски инвеститори. А самият фонд е излязъл от всички свързани с Русия бизнес операции през 2021 г.

Самият Бостанджиев обаче има още контакти с Русия. Той е бил директор на лондонския клон на руската VTB Capital, която имаше редица сделки в България, включително като лице на Делян Пеевски и Цветан Василев в сделката за "Булгартапак", както и участие в сделката за Виваком и т.н. Което повдига куп други въпроси, включително за контактите му с Делян Пеевски и Цветан Василев. Отговорите на Бостанджиев за всичко това може да прочетете в интервюто с него.

Иначе в екипа на Gemcorp присъства има и една българка - Първолета Щерева, която отговаря за инвестиционния портфейл на фирмата, както и за изпълнението и управлението на инвестициите. Тя има опит в Black River Asset Management и Goldman Sachs.

Меморандумът на раздора

"Този меморандум е просто едно необвързващо заявление за интерес, че ние, като нови инвеститори, искаме да навлезем на българския пазар. Без каквито и да е конкретни сделки или проекти, или ангажименти от страна на правителството", твърди Атанас Бостанджиев, който управлява Gemcorp. По думите му това е стандартна практика в целия свят преди да се навлезе на даден пазар и е важно и за инвеститорите във фондовете.

Впрочем подобен меморандум не отдавна подписа с БЕХ и друга американска компания - NuScale. Тя, подобно на IP3, развива малки модулни ядрени мощности.

От правителството или управляващото мнозинство в парламента нямаше допълнително обяснение защо и как се е стигнало до публичното подписване на меморандума на 23 март, както и по повод руските връзки на Gemcorp.

Бостанджиев казва още, че плановете им нямат нищо общо с Плана за възстановяване или еврофондовете. "Дори нямаме желание да участваме в такива схеми. Ние работим със собствен капитал и привличаме финансиране от частни банки защото работим върху проекти, които имат бизнес логика", казва още той.

Намерения или реални проекти

От публикуваното след подписването на меморандума съобщение на енергийното министерство стана ясно, че то ще си сътрудничи с двете компании в планирането на проекти за чиста енергия, алтернативни и стратегически доставки на газ, сигурност на енергоснабдяването и ядрената енергетика. И още - заявен бил интерес към повишаване на регионалната сигурност и защита на критичната инфраструктура, подкрепа за зеления преход чрез изграждане на хибриден индустриален комплекс на територията на "Марица-изток".

Ситуацията не стана по-ясно и след изпратената публична информация от самите фондове. "Ще бъде разработен иновативен търговски план на България, който да гарантира енергийния суверенитет, необходим за обслужване на базовите и промишлени нужди на страната. Взаимоотношенията ще включват сътрудничество, което да ръководи прехода към опциите за производство на енергия в региона. Gemcorp и IP3 ще предоставят решения за разработване на проекти, финансово структуриране и финансиране, като се приложи поетапен подход", обяви от IP3 Corporation.

Бившият посланик на САЩ в Полша и член на борда на IP3, Джоржет Мосбакър пък заяви, че България е готова да използва нови технологии като водород, възобновяеми енергийни източници и хибридни ядрени системи и българският интелигентен енергиен преход може да се превърне в модел за подражание за всички страни.

"Искаме индустриализираните страни да се възползват от новите и съществуващи технологии, за да постигнат целите за климата до 2050 г.", казва и Майкъл Хюит, съосновател и главен изпълнителен директор на IP3.

Внос за LNG

Пред "Капитал" Бостанджиев обясни, че една от основните им цели е вносът на LNG в България като алтернатива на руския газ. "Ние сме в преговори с няколко големи играчи на газовия пазар, така че да осигурим алтернативни доставки в България - основно от САЩ. Именно в това отношение ще се използват и контактите на IP3", твърди той, но не може да каже дали ще станат конкурентни на "Булгаргаз" или не. "При всички положения ще се стремим да станем алтернативен доставчик на газ за българския пазар. Няма да сме посредник - да купуваме LNG и да го препродаваме на "Булгаргаз". Ще продаваме на борсата. И затова искаме да осигурим цена, която да е конкурентна на пазара", казва Бостанджиев.

Плановете са за осигуряване на 1 млрд. куб.м. на година. За сравнение толкова е и целият обем на азерския договор или една трета от общото годишно потребление на газ в страната. Така, ако плановете се осъществят делът на руския газ може да спадне до 30%. Не е ясно обаче кога Gemcorp и IP3 биха могли да започнат да внасят LNG. Според Бостанджиев това е реалистично да се случи най-рано догодина. По информация на "Капитал" пък възможен партньор при газовите доставки е американската компания Linden Energy Ltd, която миналата година придоби 50% дял в "Овергаз инк" на Сашо Дончев.

Любопитна подробност е, че Gemcorp притежава газова компания в Румъния - Stratum и бързо може да се превърне в регионален играч.

Една от по-конкретните цели на фонда обаче е свързана с доставката на газ за "Топлофикация София", която е най-големия потребител на газ в страната. Което е част от по-големият има план за инвестиции в модернизацията на столичното парно.

Проектът за Топлофикация София

В края на миналата година друг американски консултант - Black&Veatch направи анализи на столичното парно и предложи решения за неговото оздравяване, което е с натрупана загуба от над 800 млн. лв. и повече от 1 млрд. лв. задължения. Планът изисква инвестиция от поне 860 млн. евро, за да се изградят нови производствени мощности и да се модернизира мрежата на столичното парно. Идеята е дружеството да започне да произвежда повече ток като допълнение към топлинната енергия, така че да повиши ефективността си. Сега, при 3.5 млн. мВтч топлинна енергия софийската топлофикация произвежда едва 800 хил. мВтч електрическа. При всички останали топлофикации в страната съотношението е 1:1.

"Всички частни топлофикации са печеливши. За това съм сигурен, че чрез едно обновяване с частни капитали и това дружеството може да започне да печели", казва Бостанджиев, но отказва да даде повече детайли около плановете за инвестициите в "Топлофикация София" - "още не знаем детайли за инвестиционния проект на топлофикация, водят се разговори".

Големият въпрос тук е кой ще бъде собственик на новите съоръжения. Консултантът предложи да се създаде ново дружество със специална цел (SPV), което да получи финансирането и да изпълни проекта. То ще оперира новите инсталации за производство на ток и ще използва именно тези приходи като гаранция за погасяването на дълговете. Посочено е, че това SPV няма да е собственост на "Топлофикация София". И именно за това опасенията са, че печалбите ще останат именно в това новоучредено дружество, а загубите ще останат в общинската фирма.

Освен това въобще не е ясно как точно София би избрала Gemcorp и IP3 за инвеститори. Логично би било да се направи публичен търг и да се избере този, който предложи най-добри условия.

Амбиции за Марица изток

Същият въпрос стои и за плановете на двата фонда за комплекса "Марица изток". Те включват соларни панели върху старите минни полета, малки модулни ядрени реактори, улавяне на CO2 от ТЕЦ-овете и химически завод, който да произвежда амоняк.

На теория това звучи като добра възможност, но има и куп въпроси без отговор. Основният е с какво тези инвеститори са по-добри от други и трябва ли държавата да им дава ексклузивитет за подобни проекти.

Според Бостанджиев подписания меморандум по никакъв начин не им дава предимство при една конкурентна процедура за избор на проекти, които да се реализират във въглищния регион. Проблемът е, че държавата все още няма ясна концепция как да подходи с енергийната трансформация.

"България има шанса да изгради мощности за зелен водород и амоняк. Страната има излишък на електричество, който сега се изнася. И този излишък ще става все по-голям - индустрията изгражда соларни системи за собствени нужди, освен това има редица проекти за нови големи ВЕИ мощности. Всичко това само за няколко години ще промени коренно пазара и допълнителната енергия може да се използва именно за такова производство", казва Бостанджиев. По думите му това е чист частен бизнес проект, който няма никаква нужда от държавно подпомагане. А износът на зелен водород или амоняк ще има много по-голяма добавена стойност, отколкото самото електричество.

В обобщение може да се каже, че Gemcorp и IP3 засега имат само намерения за инвестиции, а конкретните проекти ще се уточняват в бъдеще. Дали ще се стигне до и реализацията им пък е съвсем отделен въпрос.