Анализ | Новата местна власт - между моркова и тоягата на "Плащаш колкото изхвърляш"

Принципът "замърсителят плаща" (ПЗП) решава тези проблеми, макар че в конкретния контекст по-коректно е да използваме термина "плащаш колкото изхвърляш". Самият ПЗП е въведен от ОИСР през 1972 г., впоследствие възприет от ООН и заляга в договора и редица законодателни актове на ЕС. Той гласи, че замърсителят трябва да поеме разходите за взетите от публичните органи мерки за предотвратяване и контрол на замърсяването, за да се гарантира, че околната среда е в приемливо състояние. Така с икономически механизми замърсителите се стимулират да избягват нанасяне на щети на околната среда и носят отговорност за причиненото от тях замърсяване.

Времето за промяна изтича

На базата на този принцип според предвидените в Закона за местните данъци и такси промени услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръженията и инсталациите и тяхното третиране там ще се определят преди всичко въз основа на количеството отпадъци. Услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване ще е предимно според броя на ползвателите на имота. Всяка община сама ще определи предвидените в закона основи за определяне на размера на ТБО. Наредба на Министерския съвет ще даде методология за изготвяне на общинските план-сметки. Срокът за прилагане на новата основа е 1 януари 2025 г.

Дали от тази дата ще започнем да плащаме толкова, колкото отпадъци изхвърляме? Силно се надявам, но много се съмнявам. Разбира се, не можем с един аршин да мерим всички общини, някои със сигурност ще се справят. Масово обаче няма. Просто нито една от основните заинтересовани страни - политиците, ангажираният в управление на отпадъци бизнес и домакинствата - не е готова. Все още няма политическа воля, няма я готовността за инвестиции в необходимата инфраструктура и обслужването ѝ, няма го и информираното потребителско и гражданско поведение.

Все още няма политическа воля, няма я готовността за инвестиции в необходимата инфраструктура и обслужването ѝ.

С тази такса в сегашния ѝ вид общинското ръководство получава един сравнително висок приход, редовен и предсказуем, който може да изразходва както намери за добре - законът дава право тези средства да се харчат и за неща, различни от поддръжка на чистотата в града и изграждане на система за управление на отпадъците. А и огромната тежест на таксата сега се поема от бизнеса.

Всичко това ще се промени с въвеждането на новия принцип. И е неизбежно, поне в началото, размерът за домакинствата да се повиши. Затова никой политик на изборна длъжност не иска да си го причини. Преминаването към повече прозрачност в отношенията със сметоизвозващите фирми също е стъпка, която не буди особен ентусиазъм. Факт е, че от 2013 г., когато в Закона за местните данъци и такси се появява тази идея, вече три общински мандата промяната се отлага. В закона е оставена вратичка: "Общинският съвет може да приеме основа за определяне на размера на таксата, различна от количеството битови отпадъци, при условие че съществуват обективни обстоятелства, възпрепятстващи прилагането ѝ."

Дълбока реформа

Вторият проблем е, че преди да въведем принципа "плащаш колкото изхвърляш", е необходима много дълбока реформа на цялата система на управление на отпадъците на базата на два други принципа:

- "Премахване на анонимността": трябва да знаем кой колко изхвърля. Тук техническите решения са различни. В зоните с ниско градско строителство е най-лесно - поставят се индивидуални контейнери за всяка къща. При високото строителство се създават зелени острови с контейнери с индивидуален достъп с чип, които отчитат кой е отворил контейнера и какво количество по обем или тежест отпадъци е изхвърлил - информация, която се предава в общината. В гъсто застроените централни градски части могат да се прилагат и решения като чували или подземни контейнери. Добрата новина е, че цената на тези технологии непрекъснато пада и опитът в прилагането им непрекъснато расте.

- Принципът "разделяне при източника" позволява ефективно да отделим от битовите си отпадъци всичко за повторна употреба, рециклиране или компостиране, като оставим само тези за депониране, чието количество ще определи размера на таксата ни. Резултатът от масово практикуваното в момента разделяне на смесено събрани отпадъци е малко материали с лошо качество. Например под 10% се отделя за рециклиране от съдържанието на сивите контейнери, транспортирано до площадка "Садината" на Столичното предприятие за третиране на отпадъци.

Конкретно за София това на практика означава десетки хиляди сиви контейнери да "поумнеят", близо 3000 точки с цветни контейнери за отпадъци от опаковки да се увеличат поне четири пъти според експертна оценка, финансирана от ЕИБ. Всички останали схеми за оползотворяване на масово разпространени отпадъци като автомобилни гуми, електроника и електротехника, батерии и акумулатори и т.н., а и за опасните, значително трябва да увеличат своята ефективност. Отделно трябва да се изградят системи за оползотворяване на биоразградими отпадъци (до 2024 г.) и на отпадъци от обувки и текстил (до 2025 г.). Да се изградят и поне още няколко сепариращи инсталации, както и площадки за едрогабаритни отпадъци и центрове за ремонт и повторна употреба в столичните райони. Твърде амбициозни и ресурсоемки усилия, за които няма видима готовност нито в СО, нито в ангажираните от нея компании за сметосъбиране и оползотворяване.

И все пак инвестицията не е толкова висока - в порядъка на десетки милиони е. Отлагането ѝ е буквално престъпно на фона на милионите, изхарчени за консултантски услуги, стотиците милиони неусвоени евросредства и десетте загубени години в проваления проект за инсинератор, който щеше да погълне 310 млн. лева.

Ново отношение и поведение

Като потребители и граждани също не сме особено готови за тази промяна. Все още проблемите, свързани с опазване на околната среда, климатични промени и кръгова икономика, не се радват на особено разбиране. Твърде устойчиви са нагласите и поведенческите стереотипи, които ни пречат ефективно да се включим в управлението на отпадъците си. Иначе, макар и процесът да е бавен, формулата е проста - за да промениш поведението, трябва да промениш отношението, а това е невъзможно без промяна в познанието. Тоест трябва да сме много наясно как работят системите за управление на отпадъците и какви са конкретните ползи от намалената употреба, многократното използване и рециклирането за самите нас, за града ни, за икономиката и за природата. За това са необходими мащабни информационно-образователни кампании.

Но освен "моркова" на ползите трябва и "тояга". Никъде тези правила не са станали норма на поведение без предвидени и налагани наказания. И в нашите общински наредби е предвидена глоба от 300 до 1000 лева за физическо лице, което изхвърля масово разпространени отпадъци, обозначени с маркировка за разделно събиране, в контейнери за смесени битови отпадъци. Не е известно някой да е глобен.

В крайна сметка въвеждането на принципа "плащаш колкото изхвърляш" ще доведе до по-ниски разходи на общините за управление на отпадъци, по-ниска такса за домакинствата и повече ресурси за ангажираната в кръговата икономика индустрия. С бонус по-чиста градска и околна среда. Дали новите местни ръководства ще съумеят умно и бързо да преведат общините през неизбежната турбуленция в началото на процеса е въпрос на политическа смелост и умение ефективно да се ангажират всички заинтересовани страни.