Камъни за милиони: как концесионерът от Белащица е напът да осъди държавата

Самата кариера стана национално известна, след като жителите на селото протестираха и затваряха пътя многократно заради замърсяване и шум.

Искът и решението

Искът на "Европейски пътища" срещу Министерството на енергетиката е определен за основателен на първа инстанция - Административен съд София (АССГ). Той е за пропуснати ползи - след като Административният съд-Пловдив, а после и Върховният административен съд (ВАС) обявиха за незаконосъобразен акта от февруари 2020 г. на Министерството на енергетиката за спиране на действието на концесията на фирмата в с. Белащица. По това време министър е Теменужка Петкова.

Незаконното спиране на концесията, констатирано от съда, става основание за "Европейски пътища" да предяви претенции за обезщетение за вреди по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Според решението на съда общо размерът на обезщетението възлиза на малко над 35 млн. лв., заедно с лихвите и адвокатските хонорари. В същото време за период от три години концесионерът ("Европейски пътища") е заплатил на държавата възнаграждения по концесионния си договор за малко над 638 хил. лв. (виж графиката).

Министерството на енергетиката обжалва това решение с аргументирана жалба пред ВАС, като счита, че "решението на АССГ е постановено при изключително сериозни процесуални нарушения, както и при липса на обоснованост и логическа свързаност в крайните изводи на съда."

Ако има нещо неоспоримо в решението на съда, то е, че актът за спиране действието на договора за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - строителни материали - мрамори от находище "Белащица - участък Юг" ("Родопи-Юг"), който е издало МЕ, е незаконен. Това е така, защото той беше издаден въз основа на две наказателни постановления от директора на Регионална дирекция по околната среда и водите Пловдив, които обаче бяха отменени, и то преди издаването на акта на енергийното министерство.

Този пропуск от страна на министерството сега обаче може да струва на държавата 35 млн. лв., ако ВАС потвърди решението на първата инстанция и отхвърли доводите от жалбата на министерството.

Договор от син за майка

Няколко от аргументите в защитната теза на Министерството на енергетиката около договора за доставка на инертни материали между "Европейски пътища" и "Грома холд" правят силно впечатление.

Според този договор "Европейски пътища" трябва да доставя на "Грома холд" 2.5 млн. тона инертни материали, но това не се случва заради спряната концесия и следва да се плати неустойка в размер на 1.9 млн. лв. с лихвите. Тя е платена напълно доброволно от "Европейски пътища". Освен това дружеството твърди, че не е успяло да реализира печалба от близо 10.4 млн. лв., която сега също си търси от МЕ.

Дотук на пръв поглед няма проблем освен факта, че мажоритарен акционер с дял от 91% в "Европейски пътища" е Анка Кирилова Савева. Тя е и член на съвета на директорите на дружеството.

"Грома холд" от своя страна (бившата "Агромах") е притежавано еднолично и до момента от Христо Асенов Савев, който е син на Анка Кирилова Савева.

Отделно от тези неща двете дружества споделят и общ адрес в гр. Пловдив ("Европейски пътища" и клон "Пловдив" на "Грома холд").

"Според съда не е налице свързаност между ищеца и неговия контрагент "Грома холд" по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ", е крайното решение на АССГ. След това се казва: "По смисъла на дадената от ТЗ легалната дефиниция физическите лица Анка Савева и Христо Савев са свързани лица, но не са такива самите юридически лица "Европейски пътища" и "Грома холд", тъй като не се установява да има "свързаност" между тях самите или "контрол" от едното дружество спрямо другото, произтичащи от право на собственост или участие в управлението."

Източници на "Капитал" от юридически среди обаче коментират: "Ако отношенията между "Европейски пътища" и "Грома холд" са само пазарни, то първото дружество следваше да откаже да плати неустойка и да подпише споразумение, тъй като не носи вина за спирането на концесията. В този случай е логично "Грома холд" да предяви иск срещу "Европейски пътища", но след като "Европейски пътища" доброволно се е съгласило с прекратяването на договор за продажба на инертни материали по силата на частно споразумение, без съдебен процес, то не може да прехвърля вината за своето доброволно решение на МЕ и да търси пропуснати ползи от доброволно прекратен договор."

И на добра цена, и в точния момент

Свързаността на лицата по този договор всъщност не е единственото, което прави впечатление, разглеждайки решението на първата инстанция. Основен момент по него също така е стойността на договора и цените, по които е следвало "Европейски пътища" да продава добитите инертни материали на "Грома холд".

Одобреният годишен работен план за 2020 г. на "Европейски пътища" за тази кариера по данни от енергийното министерство е около 400 хил. тона годишно. В същото време обаче договореното количество между двете несвързани фирми е за допълнителни 2.5 млн. тона скална маса за 2020 и 2021 г. Според приложените по делото счетоводни документи себестойността на тази скална маса е 1.14 лв. на тон, а цената, на която "Европейски пътища" я продава на "Грома холд", е 6.40 лв. (при средна цена от 4 лв. за тон взривена скална маса). Това на практика е печалба от порядъка на 400%, която "Европейски пътища" счита, че не е успяла да реализира поради прекъсване на дейността им на кариерата, и сега си я иска от МЕ.

Важен е и моментът на сключване на посочения договор между двете фирми - 10 януари 2020 г. Първото авансово плащане (12.8 млн. лв.) обаче, което "Грома холд" прави по него, е от 28 февруари. Това е точно ден след като "Европейски пътища" получават писменото си уведомление за спиране на концесията (27 февруари).

Юристите на Министерството на енергетиката претендират пред съда, че договорът на "Европейски пътища" и "Грома холд" е "антидатиран, симулативен и е подписан след спирането на концесията".

АССГ обаче отхвърля тази хипотеза. "Твърдението на МЕ, който оспорва датата на сключения между "Европейски пътища" и "Грома холд" договор, че реалната дата на договора е 28 февруари 2020 г., се явява необосновано от хронологията на събития и подкрепящите ги писмени доказателства. На тази дата, видно от платежните нареждания, сумите за авансовото плащане са наредени още преди обед на 28 февруари 2020 г.", се казва в решението на АССГ.

Купуваш за малко, продаваш за много

Освен всичко останало Христо Савев е и едноличен собственик на компанията "Глобъл деливъри", която притежава дружеството "Евро строй кънстракшън" - другия контрагент на "Европейски пътища", заради който се претендират щети в размер на 14.3 млн. лв., които Министерството на енергетиката трябва да плати.

От представените материали по делото всъщност става ясно, че "Евро строй кънстръкшън" е продавало на "Европейски пътища" инертни материали за около 21 лв. за тон, като ги е купило за 4.18 лв./тон. Първата инстанция обаче не обръща достатъчно внимание на този факт и не назначава допълнителна експертиза за проверка на пазарните цени. Сега предстои да видим как ще подходят върховните съдии.