Има ли пилот в "заместващия" изтребител

Тя, накратко казано, постепенно изчезва. Президентът Румен Радев спешно се опитва да формулира "план Б" по темата, опитвайки се да осигури "заместващи" бойни самолети до идването на новите американски F-16 през 2025 г. Въпреки многото спекулации по въпроса, уж любимите на държавния глава шведски изтребители Gripen парадоксално може да не се окажат най-приоритетният вариант. Изненадващо доста по-вероятно е авиацията ни да се окаже оборудвана със "заместващи" френски Mirage 2000 "втора ръка" някъде във втората половина на 2023 г.

"Аварийно кацане" на МиГ-29

Суровата реалност е, че вероятно ни дели по-малко от година от фактическото "приземяване" на всички български бойни самолети МиГ-29. С тях Военновъздушните сили (ВВС) охраняват въздушното ни пространство и ако те не летят, патрулирането трябва да се поеме от съюзнически сили. Служебният военен министър Димитър Стоянов неколкократно обяви, че без техническо обслужване в Русия, Беларус или Украйна МиГ-29 ще могат да бъдат използвани най-късно до края на 2023 г., и то само ако успеем да договорим ремонт или подмяна на няколко от двигателите им с Полша. Без това да се случи, всички изтребители ще бъдат приземени за вечни времена някъде в средата на лятото - нещо, което изобщо не е невъзможно да се случи, тъй като полската армия приоритетно изпраща на Украйна старата си бойна техника и резервните части за нея.

Така че българската държава и ВВС в момента разполагат с малко повече от половин година, за да решат все по-драматичния проблем с изтребителната авиация.

Истината е, че като бивш пилот и командващ на ВВС президентът Румен Радев е напълно наясно с този проблем от години, още преди политиците и обществеността да решат да отворят очите си за него. Държавният глава усилено започна да търси спешно решение още през март тази година, когато ясно се видя, че Русия (която от десетилетия ексклузивно ремонтира българските МиГ-29) няма да успее да "прегази" Украйна за няколко дни или седмици и ще влезе в остро противопоставяне със Запада, което вероятно ще продължи години, може би дори десетилетия.

4-5 години без собствен ер полисинг или?

Още през пролетта Радев трескаво започна да търси "план Б" за българската бойна авиация, за да се запълни времевата пролука между пенсионирането на старите съветски самолети и усвояването на вече поръчаните осем нови щатски изтребителя F-16 Block 70. Последните ще започнат да пристигат най-рано през първата половина на 2025 г. и ще достигнат първоначални оперативни способности за ер полисинг най-рано през 2027 г., твърдят от ВВС. В същата година трябва да пристигне и втората партида от F-16, ако до 15 декември военният министър успее да финализира подписването на нов договор със САЩ, а Народното събрание - да го ратифицира, преди евентуално да се стигне до поредна парламентарна криза и насрочване на нови избори.

Всичко това обаче означава, че ще изминат поне четири години до постигането на първоначални оперативни способности на новите бойни самолети и поне шест-седем - до усвояването им от целия летателен състав на българските ВВС. През този период българските военни пилоти и механици най-вероятно ще бъдат принудени да бездействат, много от тях сигурно ще напуснат армията, а охраната на небето ни ще трябва да се извършва по алтернативни начини от съюзниците ни в НАТО.

Затова президентът и назначаваните от него служебни военни министри трескаво започнаха да търсят "заместващ" тип изтребители, които да се използват в преходния период до идването на новите F-16. Още през пролетта Радев постави въпроса по време на свои срещи с държавни лидери на съюзнически държави като САЩ, Германия, Франция, Италия, Испания и Нидерландия. По онова време обаче разговорите не доведоха до видим резултат.

След разпадането на четворната коалиция, оглавявана от "Продължаваме промяната", и назначаването на ново служебно правителство от президента офанзивата за търсене на "заместващи" изтребители бе подновена с нова сила. Военният министър Димитър Стоянов, който е бивш главен секретар на президентството и бивш началник-щаб на ВВС, обяви, че е изпратил писма с искания за бойни самолети "на лизинг" до Франция, Швеция, САЩ и Израел, като от последните две страни досега няма отговор. Така в момента изборът е сведен до новопроизведени шведски изтребители Gripen или френски Mirage 2000 "втора ръка".

Нидерландия се завръща в играта?

През последните дни в интригата със "заместващите" изтребители изненадващо отново бе намесена Нидерландия. Всичко тръгна от публикация в авторитетното местно списание EW, според която правителството обмисля опцията да предостави на "източноевропейските съюзници" свои излишни F-16, които се съхраняват "на склад". В замяна на това тези държави трябвало да предоставят на Украйна свои бойни самолети МиГ. Въпросната триъгълна схема обаче чакала и американско одобрение, тъй като реекспортът на щатско оръжие няма как да стане без разрешението на Вашингтон. Темата за нидерландските F-16 активно беше повдигната от депутата от "Демократична България" Иво Мирчев, както и от активисти на "Атлантическия съвет" в България. Тя беше използвана и за политическа атака срещу президента Радев и неговото обкръжение, които от години са нарочени, че предпочитат шведските изтребители Gripen.

Към момента обаче казусът с нидерландските F-16 е силно преекспониран. Обективно погледнато, за момента няма нито едно официално изказване по темата от която и да е от замесените страни. Също така няколко независими източника потвърждават, че българското искане до Нидерландия за предоставяне на F-16 "втора ръка" вече веднъж е било отклонявано и това е станало още през лятото. Единственото индиректен коментар темата е изказването на военния министър Стоянов в Брюксел от вторник, че Нидерландия принципно е готова да ни помогне с обучение на пилоти за F-16.

Също така трябва да се отбележи, че в публикацията на изданието EW никъде не става дума за България или каквито и да е конкретни държави, които да предоставят на Киев своите стари съветски изтребители. Името на страната ни се появява чак в друга публикация в англоезичната секция на онлайн изданието aviacionline.com, която се позовава на EW, след което доразвива темата. Там България се споменава като една от съюзническите държави, която има ескадрила от "стареещи" МиГ-29, но нищо повече. Много по-подробно обаче е развита хипотезата за трансфер на словашките изтребители, след като правителството в Братислава заяви готовност за подобна схема още през юни. Липсата на официални изявления по темата от страна на Нидерландия, САЩ или България обаче не попречи на Иво Мирчев да развие своя шумна популистка политическа акция.

На теория придобиването на F-16 "втора ръка" - независимо дали са нидерландски или от друга държава, звучи доста резонно. Така българските пилоти и авиационни специалисти постепенно биха могли да започнат да се запознават с въпросния тип щатски изтребители още преди да са дошли първите новопроизведени от модела Block 70. Проблемът в случая обаче е, че това трябваше да се случи още преди няколко години. В момента българските ВВС се намират в "пожарна" ситуация, където веднага се нуждаят от самолети, които реално да полетят след около половин до една година. А това вероятно трудно може да са точно F-16.

Готови ли сме за F-16?

Пречката в случая са не самите щатски бойни самолети, а системата за обучение на пилоти и авиационни специалисти за тях. Тренировката на персонала, който да лети на F-16, се случва най-вече в САЩ, но слотовете в американските военни академии са запълнени за години напред. Фундаментален проблем е също така, че американската армия не признава предишното обучение и опит на военните авиатори, така че опитни асове буквално трябва да се върнат "в първи клас", за да бъдат сертифицирани за мисии с F-16.

Покрай купуването на новите Block 70 българските ВВС получиха възможност да изпратят за обучение около дузина млади пилоти. До момента обаче само двама от тях са преминали целия дълъг цикъл на тренировки и имат право да летят самостоятелно на F-16. Дори след като всички определени офицери преминат през цялото обучение, това все още няма да е достатъчно за пълноценно преминаване към новите американски изтребители.

Също така на дневен ред излиза проблемът какво ще се случи с всички останали пилоти и авиомеханици, които не са преминали през курсовете за работа с F-16. И особено с по-възрастните от тях, които едва ли биха могли "да се класират" за обучение в САЩ. Това е най-вероятната причина, поради която президентът Радев, Министерството на отбраната и ръководството на ВВС търсят и алтернативен "неамерикански" план Б за изтребителната ни авиация.

За разлика от щатските им колеги европейските армии най-вероятно няма да са толкова рестриктивни при подбора на пилоти и авиоспециалисти, допускайки и по-възрастните асове, започнали кариерата си в късния соц или ранните години на прехода. От практическа гледна точка това би било разумно решение, тъй като страната ни е инвестирала в тези хора милиони, много време и ресурси. А и армията ни не може безнаказано да ги подмени просто ей така, тъй като на пазара на труда очевидно няма наплив от обучени бойни пилоти, търсещи назначение.

Въпреки спекулациите по темата уж любимите на президента шведски изтребители Gripen парадоксално може да не се окажат най-приоритетният вариант за "заместващи" бойни самолети. Важният детайл в случая е, че страната ни отново е изпратила искане за придобиване на 10 нови машини, по възможност "на лизинг". Нито една отбранителна компания обаче не държи нови изтребители "на склад".

Последното автоматично означава, че Gripen-ите тепърва трябва да бъдат произведени. Това ще отнеме поне 2 години дори при най-оптимистичния вариант, което до голяма степен обезсмисля идеята за "заместващ" изтребител (твърди се, че Швеция разполага с около дузина готови фюзелажа на въпросните бойни самолети, които "само" трябва да бъдат асемблирани и оборудвани с авионика). Също така цената, която страната ни ще получи за 10 нови самолета, вероятно ще изглежда неразумно висока след отделените поне 5 млрд. лв. за двете полуескадрили F-16 Block 70. Така че договорката с официален Стокхолм е малко вероятна, освен ако не се стигне до някакво споразумение с шведските ВВС за бърз трансфер на "използвани" Gripen-и.

Така в крайна сметка авиацията изненадващо ни може да се окаже оборудвана със "заместващи" френски бойни самолети Mirage 2000. Най-вероятно става дума за сравнително малко използвани катарски изтребители, които са снети от въоръжение и заменени с Rafale. Подобрен вариант вероятно ще се окаже добре дошъл и за Франция, тъй като страната ще положи основите за евентуално бъдещо по-сериозно сътрудничество между своя военнопромишлен комплекс и българската бойна авиация.

От друга страна обаче България вече веднъж сериозно е подвеждала френската отбранителна индустрия - по времето на Сергей Станишев армията ни поръча четири ултрамодерни военни корвети Gowind за нуждите на бойния ни флот, но после се отметна. Първоначално бройката на военните кораби беше намалена от четири на два, а в последствие сделката тотално пропадна поради настъпването на световната икономическа криза от 2008-2010 г. Това със сигурност е оставило французите с изключително неприятен вкус в устата и Париж едва ли е забравил доколко страната ни наистина държи на своите ангажименти в сферата на военните инвестиции.