Пазар на труда

Дистанционната работа - стара уредба и нови проблеми

Законът дава подробни правила за работата от разстояние, но според бизнеса те не са актуални

Светлана Митрова

Pixabay.com © Pixabay.com

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Бързото разпространение на дистанционната работа по време на кризата извади на дневен ред въпроси и казуси, с които работници и работодатели до момента не се бяха сблъсквали масово. Най-общо те могат да се формулират с въпроса "Чие задължение е това?", например:

За чия сметка са разходите за транспорт на оборудването и офис мебелите до дома?
За чия сметка е организирането на работно място вкъщи, така че да отговаря и на изискванията за здравословни и безопасни условия на труда?
Кой трябва да покрива режийните разходи за работата у дома?
Как се доказва трудова злополука при работа от разстояние? И още много други.

МТСП: Ясно е кой, какво и как трябва да прави

На въпрос на "Капитал" от Министерството на труда и социалната политика (МТСП) изразяват позиция, че сегашната правна уредба на работата от разстояние в Кодекса на труда е достатъчно пълна, отговаря изцяло на европейските и международните стандарти и защитава правата на работещите. "Работещите от разстояние имат същите права и задължения като работниците и служителите, които полагат труд в помещенията на работодателя.", се казва в отговора, подписан от зам.-министъра на труда Лазар Лазаров.

Факт е, че това е казано изрично в Кодекса на труда (КТ). Какво обаче означава то в конкретната ситуация на работа по време на пандемия? На първо място, нови задължения за работодателя, свързани не само с допълнителни финансови ангажименти, но и с много организационни затруднения, някои от които са практически много трудно осъществими. Но следващо място, тези правила, които са в интерес на работниците и служителите, не се познават от тях.

Истината е, че в момента бизнесът и работещите масово не спазват правилата, за да не спрат дейността си. Законът не е адекватен на актуалните условия, твърдят от Българската асоциация за управление на хора (БАУХ) и настояват за промяната му. Дълго време липсата на промени в него се обясняваше с извънредната ситуация, за която никоя държава по света не беше подготвена. Мина близо година, а проблемите, налегнали процесите в пазара на труда, са същите, които бяха на дневен ред и през март 2020 г.

Сегашната ситуация и правилата от 2011 г.

Кодексът на труда (КТ) съдържа подробна уредба на условията за дистанционна работа. Пандемията обаче отвори въпроса дали тази уредба е адекватна, достатъчна и приложима десет години след влизането й в сила.

Разделът "Допълнителни условия за извършване на работа от разстояние" в КТ урежда вида на тази работа, договарянето, начинът на устройване на работното място, организацията на работата, изискванията към работното време, почивки и отпуски и т.н. Там пише, че работата от разстояние се възлага с трудовия договор или с допълнително споразумение към него. Със закона за извънредното положение обаче за времето на пандемията този въпрос се реши, като се даде на работодателите възможност едностранно да налагат дистанционна работа със заповед за времето на извънредното положение или на извънредната епидемична обстановка.

От МТСП обясняват, че един от основните ангажименти на работодателя е да осигури нормални условия за труд. Текстът на чл. 107и, ал. 3 от КТ задължава работодателя да осигури за своя сметка:

Необходимото оборудване и консумативи, освен ако в трудовия договор не е уговорено използването на собствено оборудване;
Необходимия софтуер;
Техническа профилактика и поддържане;
Устройства за комуникация с работника или служителя, включително интернет;
Защита на данните;
Информация и изисквания за работата с оборудването, както и за законовите изисквания и правила, включително за защита на данните, които предприятието използва при работа от разстояние;
Система за наблюдение, ако такава се налага да бъде монтирана на работното място и е получено писмено съгласие на работника или служителя за това; в тези случаи задължително се зачита правото му на лично пространство;
Други технически или документни пособия, които са предвидени в трудовия договор.

Извън това работодателят е длъжен да гарантира работно място за дистанционната работа, което отговаря на минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд. Ако не изпълнява тези задължения, работникът може да се обърне към Инспекцията по труда или към съда, поясняват от МТСП.

От своя страна работникът или служителят носи отговорност за правилното съхранение и експлоатация на предоставеното му оборудване.

Бизнесът: Ясно е, но е практически неизпълнимо

На този фон всеки отделен конфликт, който може да се породи от колизията на тези права и задължения, може да изглежда сам по себе си дребен. Например, въпросът кой е длъжен да поеме разходите за пренос на служебния компютър от офиса до дома на служителя. Не всички работещи разполагат с автомобил, както и с удобно за работа бюро в домашни условия. Не всички знаят, че настройката, поддръжката и техническата профилактика също са задължение на работодателя, но пък как това е уместно да се организира по време на пандемия? В същото време компаниите, които поемат тези разходи в условия на финансова криза не са много, а обикновено тези, които могат да си го позволят, не са представители на малкия и средния бизнес. Допълнителни проблеми за някои компании създава и въпросът за спазване на конфиденциалността при работа с личен компютър у дома.

В допълнение, голямо затруднение за работодателите, особено в средните и големите компании, е изготвянето на оценка на риска на работата в домашни условия за всеки служител и създаването на гаранции, че всяко работно място отговаря на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд. За целта работодателят даже има право на достъп до работното място, т.е. с предварително уведомяване на работника може да влезе там, където той извършва работата в рамките на установеното работно време, а работникът няма право да откаже без основание.

Представител на големия бизнес споделя пред "Капитал", че за големите компании е непосилно да извършат оценка на риска при работа от дистанция и всъщност повечето от тях не изпълняват това си задължение. Други задават конкретни въпроси, като например как да изпратят службата по трудова медицина да замери условията на труд, ако служителят работи във вилата си в Троянския балкан, или при приятелката си във Виена? Затова някои големи фирми от години използват друга практика - карат служителят да подпише декларация, че ще спазва условията на труд вкъщи, което е доста спорно разрешение. От друга страна, приема се, че травматизмът при работа в къщи е по-висок, тъй като условията не са пригодени. Отделен проблем е с доказването на трудовата злополука в домашни условия, което може да заложи много дела занапред.

От бизнеса коментират, че не е справедливо да се изисква от работодателите да осигурят безопасни условия на труд в дома на служителите (същите като в офиса), при положение че от Агенцията по заетостта сами коментират, че нямат физическата възможност да проверят за неизправности в дома на всеки служител.

Онлайн оценка на риска

В отговора на МТСП до "Капитал" се сочи, че на интернет страницата на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" може да се намери информация за OiRA - уеб базирана платформа за онлайн интерактивна оценка на риска. "В OiRA може да се намери информация за оценката на риска и подходите за извършването й.", съветват от министерството.

На началната страница на платформата е посочено, че е предназначена да бъде от най-голяма полза за по-малките предприятия. Също така сред списъка със сектори, които могат да ползват услугите й, преобладават производство и транспорт. Липсват сектори като аутсорсинг, ИТ и различните бизнес услуги (юридически, счетоводни, консултантски, архитектурни, рекламни и т.н.), които все още работят дистанционно или хибридно и имат най-голяма нужда от подобен, иначе добре замислен, инструмент.

КТ е замислен за обичайна обстановка

Не бива да се забравя, че уредбата на КТ е замислена за прилагане в обичайна обстановка, когато работодателят назначава ограничен брой хора на дистанционна работа, предварително обмислено и подсигурено. Съвсем различно е, когато в условия на пандемия се налага изпращането едновременно на сто човека в режим "хоум офис" . В тези случаи изпълнението на изискванията по КТ са непосилни поне на първа фаза. А същевременно, същият работодател продължава да поддържа офисите си с всички разходи по тях.

Всички тези проблеми отдавна трябваше да са тема на диалог между държавата и бизнеса. Същевременно България е на последно място в Европа по разпространение на дистанционна работа, по данни на Евростат от 2019 г.

МТСП иска "широк обществен дебат" - бизнесът го инициира

Бизнесът отдавна се опитва да започне дискусия по темата с МТСП. През юни 2020 г. БАУХ създава работна група съвместно с членове от HR гилдията и с представители на Съвета на жените в бизнеса в България (СЖББ). Изготвени са съответни предложения за промени в КТ и закона за безопасните условия на труд. Те са представени на Конфедерацията на работодателите и индустриалците (КРИБ), които го внасят в МТСП за тристранния диалог.

Предложенията включват:

Възможността един работник/служител да договори с работодателя при взаимно съгласие да извършва работа от разстояние от различни работни места;
Комуникацията между работодателя и работниците и служителите, включително размяната на документи във връзка с изпълнението на трудовите задължения - заповеди, инструктажи, заявления, вкл. за отпуск, да се извършва електронно, което е в тясна връзка с общата тема за дигитализация на трудовите отношения;
Регулиране на задълженията и отговорността за спазване на здравословни и безопасни условия на труд, както от страна на работодателя, така и от страна на служителите, особено в ситуация на липса на конкретно фиксирано работно място.

Към момента отговор по направените предложения няма, а организациите са в готовност за тяхното обсъждане.

От Българската конфедерация по заетостта (БКЗ) отдавна се борят за осъвременяване на КТ. Те настояват за адаптацията му към дигитализацията, която да важи за всички документи, свързани с назначаване, уволняване, попълване/предаване на трудови книжки и др. От БКЗ също са в очакване на промени, но не виждат да се случва нещо в тази посока. Това обяснява Надя Василева, директор на конфедерацията, с която разговаряме, докато пътува към Пазарджик, за да вземе трудова книжка, която да върне в София. Изразява притеснението си, че не вижда позитивно бъдеще за бизнеса в България.

Министерството на труда е органът, който трябва да организира обществен дебат със социалните партньори за този проблем. Същото потвърждават и оттам, изразявайки увереност, че всички тези "практически проблеми" трябва да се решат чрез активна комуникация. Същевременно, вече година след като те се проявиха особено остро, властите нито са стартирали сериозен дебат по темата, нито са дали идеи или конкретни законодателни промени. Така в извънредни условия инициаторът за дебата е частният сектор, който - парадоксално - се бори за изменения, които ще му позволят да изпълнява задълженията си пред държавата и служителите си.