Ефектите от евентуални санкции срещу Русия върху европейската икономика
Енергетиката, търговията, производството и пазарите в Европа могат да бъдат засегнати при руска инвазия в Украйна
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Спирането на газовите потоци към Европа е сред най-големите заплахи, ако Западът наложи строги санкции на Москва в случай на руска инвазия в Украйна. Но уязвимостта на ЕС към ответни мерки от страна на Кремъл се простира далеч отвъд енергетиката, пише Financial Times в свой анализ.
От недостиг на суровини до блокирани пазари за износителите, нарушаване на търговските връзки би увеличило инфлационния натиск и би ограничило дейността за широк кръг европейски предприятия. Ако опасността се материализира, със сигурност ще има ефект върху цените на енергията. Но също така е възможно забавяне на икономическия растеж поради вероятно свиване на потреблението и отлагане на инвестиции, коментира миналата седмица президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард.
Енергийна зависимост
Около 40% от внесения в ЕС природен газ и почти една трета от суровия петрол идват от Русия, което прави страната най-големия доставчик на енергийни ресурси на блока. Макар САЩ, които са нетен износител на енергия, да обсъжда с Европа възможности за осигуряване на алтернативни доставки, Старият континент няма заместител на руския газ, смята Роналд Смит, старши анализатор в BCS Global Markets.
В случай на конфликт цените на природния газ лесно биха се върнали на пика си от декември 2021 г. от 180 евро за MWh, твърдят експерти, а поскъпването на електроенергията може да тласне икономиката към рецесия. Въпреки това повечето икономисти не очакват газовите потоци да спрат напълно, тъй като Русия иска да бъде разглеждана като надежден доставчик на енергия.
Междувременно съвместни предприятия на европейски петролни групи като BP, Total и Shell в Русия биха могли да бъдат прекратени при въвеждане на санкции.
Риск от недостиг на суровини
Русия е водещ износител на редица суровини и фигурира в списъка на Европейската комисия за доставчици на критични материали. Страната осигурява около 40% от паладия в света, който е необходим в катализаторите на превозните средства, както и на около 30% от титана, използван в аерокосмическата индустрия. Европейският производител на самолети Airbus, който набавя около половината от необходимия си титан от Русия, заяви, че "стриктно ще спазва всички санкции и разпоредби".
Експерти очакват при евентуални санкции турбуленции да изпитат пазарите на суровини, на които водещ износител е Русия, включително алуминий, никел, мед и платина.
Несигурност на борсите
Напрежението между Русия и Украйна предизвика нестабилност на фондовите борси тази година. Цените на акциите на компании с интереси в региона отбелязаха спад през последните месеци. Несигурността на инвеститорите може бързо да се разпространи в сектори, които са относително по-безопасни, коментират от Oxford Economics. Евентуална инвазия в Украйна като цяло би насочила пазарите към традиционно по-сигурни активи като швейцарския франк и златото.
Кредиторите също са изложени на риск, предупреди ЕЦБ. Около 60 млрд. долара се дължат на банките в ЕС от руски лица, което е почти четири пъти повече от сумата, която дължат на американските банки, сочат данни на Банката за международни разплащания. Големи суми на руски субекти в европейски депозити могат да бъдат замразени. Изключването на Русия от международните платежни системи или възпрепятстването на достъпа й до щатски долари също би засегнало контрагентите в Европа.
Риск идва и от страна на Украйна, чието правителството дължи около 23 млрд. долара на притежателите на държавни облигации. Разходите за застраховка срещу тяхното неизпълнение са се удвоили от септември, тъй като инвеститорите в украинските държавни ценни книжа стават все по-неспокойни.
Последствия за търговията
Търговските връзки между Москва и източните държави от ЕС са особено силни в някои сектори. Русия е най-големият външен пазар за латвийски стоки и вторият по големина за литовски продукти. Като цяло страната е петият по големина експортен пазар за съюза, на който е реализирана 4% от изнесената продукция през 2020 г.
Търговските отношения на водещите икономики на ЕС със Русия са в упадък след анексирането на Крим. По-малко от 2% от износа на стоки от Германия, Италия и Франция отива за Русия.
Като цяло европейските компании с интереси към руския пазар са достатъчно стабилни, за да се справят с напрежението, смятат експерти, но остава опасността от повишаване на цените.
8 коментара
Западът е силно притеснен от липсата на "руска агресия", върху чието предвиждане се крепи цялата му медийно-пропагандна кампания за наадговаряне на руските предложения за споделена сигурност.
Непрекъснатото и отдавнашно повтаряне на поредното highly likely и размахването на санкционна тояга води до определено отмаляване на публиката да мръзне на прозореца в очакване случването на измислицата.
И тъй като това еднотипно говерене не може да продължи вечно, защото ще клоунизира повтарящите и потретващите го, много вероятно е Западът да направи провокация в Украина: някой местен нацист да пусне един от хилядите пресно доставени FGM-148 Javelin срещу някое руско училище в Донецк, например.
Е, след тоя Беслан 2.0 руснаците определено ще изорат Новорусия и ще дадат така чаканото основание за налагане на западни санкции.
Разбира се, следващата стъпка ще е война в Европа.
Но западните говорещи глави могат да мислят само за по една стъпка...
Първо да си реализират санкциите, пък за другото - ще мислят после...
Те санкциите тоя път ще са като да се изпикаят с/у вятъра ! Само дето вятъра духа от север и все още в северното полукълбо е зима ...
До коментар [#1] от "D-r D":
Западната "пропаганда" ли докара стотици хиляди руски войници от три страни на Украйна? Или кибератаки където свари? Не, мисля че идват от една страна с БВП 2 пъти колко Швейцария, в която и собствените и граждани не искат да живеят, но с амбиции да бъде империя от края на 19 век. Ако не се бяха опасали с оръжия около голия си тумбак, щеше да бъде просто смешно.
До коментар [#3] от "Stoyan Dimitrov":
Благодаря за интереса към разсъжденията ми.
Според мен ви се губи причинно-следствената връзка на събитията, които коментираме, и с това си обяснявам лопатите идеологеми, които сте наринал.
След преврата в Киев през 2013 г първият закон, приет от Радата беше за забрана на употребата на руски език и смяна на рускоезичните имена с украинстия им вариант: Андрей - Андрий, Владимир - Володимир и т.н.
И това при положение, че рускоезичните в Украина тогава бяха 40% от населението.
Да ви напомня това за комунистическия Възродителен процес в БГ? Абсолютно същото направиха в Украйна, но не срещу 8-9% от населението, а срещу 40%.
Какво се случи ли? Компактно населените с рускоговорящи Донецка и Лугански области обявиха автономия и хванаха оръжието, за да я отстояват.
Ако РФ им пращаше инструктори, военни части или оръжие, мислите ли, че западната преса нямаше да го е огласила неспирно? А не го е. Което ме навежда на мисълта, че го няма. Вместо това Западът съвсем открито тъпче Украина с оръжие и 20 000 военни инструктори.
Срещу ДЛНР от другата страна на т.н. линия на съприкосновение има 125 хилядна украинска групировка - най-боеспособните части на ВСУ и реално половината от всичките. За това нещо да сте прочел? И няма как, защото западната пропаганда ви е навряла главата единствено в руската групировка.
Междувременно около 1 00 000 души в ДЛНР поискаха и получиха руско гражданство. От имперските времена е популярна и на Запад руската приказка Своих не бросаем. И тя е в ДНК-то на руснаците от поколения.
В руската история няма кадри на заеб@ни съюзници след катастрофата на съвместна война, с каквато е опръскана американската: и в Корея 1953-55, и във Виетнам, и със Саддам, и с Моамар, и преди няколко месеца в Афганистан.
Снимки с висящи евауационни хеликоптери над руски посолства няма...
Та за Украина - натикването на мозъчетата на публиката във все не започващата "руска атака" и във все по-страшните санкции, ако..., са много елементарен психологически ход за отвличане на вниманието от други проблеми, за които хегемонът иска време, за да подреди доколкото може.
Бъдете спокоен, война във вида тип Първа световна (както ни я рисува с карти и червени стрелкички западната преса) в Украина няма да има.
Ако се стигне до провокация, ще бъдат унищожени украински командни центрове, струпване на войски, възлова инфраструктура. И толкова - в ХХI век сме все пак и у Кремъл има достатъчно средства за въздействие.
Лошото е, че след първоначалното "въздействие" Европа ще си припомни последиците от последната война, защото след Наполеон казаците на Александър I си поиха конете в Сена,а след Хитлер забиха знамето си над остатъците от Берлин.
Лоши навици имат руснаците: пазят своите, но преследват до дупка враговете. Просто национална психология.
До коментар [#5] от "fxf111101669":
Капитал, упорито ви предлагат да прегризете грантовата зависимост. Помислете, моля.
До коментар [#4] от "D-r D":
Можеш ли да ми изброиш "партньорите" на Москва, изключвайки страни с марионетни про-руски правителства? Или някакъв вид взаимодействия с някого, различни от изнудване или прилагане на военна сила? Или поне една свободно управлявана страна, която иска да влезе в съюз с Русия по някаква линия? Щото и за такива неща не съм чел.
Отделно, не всичко, което не пасва в партийната линия е пропаганда. Това е малко остарял жаргон вече, все пак СССР не съществува от 30 години. Що се отнася до западната преса, тя не спря да съобщава за официална подкрепа на Кремъл за сепаратистите още от началото на конфликта. Също за разликата в боеспособността на украинската армия от 2014 досега също се говори. Не знам коя точно западна преса четеш.
Русия е губещият играч в напредварата за надмощие, в коята сама се вкарарва, въпреки постоянните си провали. Путин обяви изненадващо преди доста време, че еднополюсен свят няма да търпи. И как ли, след като в страната няма традиции и структури, които да я изведат напред като силен партньор, а само като опасен противник. И ето как Русия взема за заложник на амбициите си цяла Европа. Не знам какво толкова те радва тая работа.
В Европа същестуват немалко примери на етнически групи, същестуващи в мир и разбирателство от двете страни на държавна граница. Напрежението в отношенията между Русия и Украйна обаче няма нищо общо с тях. Още по-малко пък Саддам, Моамар и т.н. изтупани примери.
До коментар [#7] от "Stoyan Dimitrov":
Не се пише Моамар, а Монмартър ....
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.