Войната | Въпреки позицията на Радев български снаряди вероятно ще стигнат до Украйна

До коментар [#1] от "D.r D":

Те още не могат да се оттърсят от "Краят на историята" на Фукуяма - труд, който отдавна оттече в канала... на историята.

Да, свободата на словото е фикция.
Но как да изкажа мнение, различно от това на автора в Капитал и да не ме трият като първолак домашно с ченгелчета?

В изтрития #1 писах, че само историята може да определи кой кога е бил от правилната й страна. Не е ли вярно?

България досега НИКОГА не е била на правилната страна на историята - и при Борис I с Византия, и при Иван Шишман със селджуките, и при Чипровското с католическа Европа, и в Първата с Фердинанд, и във Втората с Богдан Филов, и при демокрацията с Фил Кенеди...
Не бяхме на "правилната" страна и в съучастието при бастисването на съседна Югославия и на по-далечни Ирак, Афганистан и Сирия, където БГ снаряди отиваха при джагалите. Повтарящото се в последните четири примера е, че посоката ни определяха САЩ.

При тоя исторически карък няма как да очакваме, че и сега с тях няма отново да сме от лошата страна на историята.
Лошото е, че много рядко тия, дето предизвикват националните катастрофи опират пешкира...

Сега прилично ли го казах?

До коментар [#2] от "kuranakyumura":

Последната засега хегемония - американската, има този исторически принос, че създаде мощна грантова идеолого-пропагандна прослойка. Японо-американецът с Краят на историята просто се отчете за издръжката, а медийните ресурси на хегемонията направиха нужното умозаключенията на Франсис да попият до всяка колиба.

Вероятно и Атила тогава по своему е смятал, че с него свършва историята.
И Гай Юлий, докато е оглеждал Клеопатра, сигурно си го и мислел.
Допускам, че на Сюлейман Великолепни придворни историци са му чели сходни текстове.
На Наполеон - определено.
Кайзер Вилхелм също е смятал светът за свой.
На Адолф са му го нашепнали в Мюнхен Чембърлейн и Даладие.

И малко след това - крах!
Историята е колело с неясен никому радиус и няма закономерност или цикличност. Има и с т о р и ч е с к а л о г и к а.
А тя е, че всичко е много относително.
В изтрития пост писах, че Богдан Филов искрено е вярвал, че с присъединяването на БГ към Оста я слага от "правилната страна на историята", но - както знаем - историята му се е изсмяла.

Първосигнално и обикновено грешно е най-елементарното допускане.

Докторе, ама ти наистина ли смяташ че правилната страна в тази безумна война е страната на Путин? Първо, 45 години бяхме на страната на СССР в Студената война и никой здравомислещ човек не е очарован от това, в което се превърна българското общество за тези 45 години. Второ, ако застанем на страната на Путин, това ще означава като начало Булекзит и кандидатура за членство в мракобесния Евразийски съюз на Путин. Сещаш се по какви причини, умен човек си. Преди обаче да предприемем тази безумна стъпка, би ли пожелал да живееш за една година в някоя от страните на този съюз - Русия или някоя дива средноазиатска република? Ако желаеш, веднага те уреждам на работа там. Само ми прати личните си данни, и билет ще ти купя от джоба си. Двупосочен. Та, като поживееш малко и поработиш малко в подобно общество, върни се в лошия ЕС. И ще си поговорим дали ти е харесало и дали искаш България след 30 години да заприлича на Туркменистан. Под вещото ръководство на колегата проф. Гурбангули Бердимухамадов, в български вариант. Мисля че нашето съсловие предлага богат избор от подобни кадри, това поне е сигурно. Имаме си ги в изобилие.

До коментар [#5] от "Венцеслав Ралев":

Няколко проблема има в това разсъждение. Първият е, че мислите само "черно и бяло" или в случая "добро и лошо". Няма такова нещо в международните отношения, там има само интереси и разделението основно е на "силни и слаби".

Интерес за много държави, включително Европа и България е тази война да приключи максимално бързо. В интерес на изброените беше Украйна и Русия да бяха решили конфликта по мирен път, което означаваше военен неутралитет за Киев. Защитихме моментния американски интерес и го играем "битка до загуба на Русия или до последния украинец".

Това ще погуби Европа, вече Китай зае страната на Русия, но все още даде шанс за запазване на многополюсния свят, като се обяви против създаването на ново блоково противопоставяне и съответно - биполярен ред. Европейският интерес е именно в създаването на многополюсен свят и постепенно еманципиране, както от Вашингтон, така и от Москва. Без да изключваме политически и икономически отношения, както с едната, така и с другата страна.

Защото сега ние ставаме зависими изцяло от САЩ и реално изтриваме 2 от 3 фактора за икономическия и социален просперитет на континента. ЕС вече плаща ежемесечен "данък Украйна" от 1.5 млрд. евро директна финансова подкрепа. Без да броим снарядите и танковете. Хем работим за затваряне с отношенията си с Китай (един от моторите на германската и не само икономика), хем губим пари към една "чрна дупка".

Правилната стратегия беше да не заемем страна в конфликта и да искаме уреждането му по мирен начин възможно най-бързо. Британците провалиха преговорите от края на миналия март, а германците си признаха, че с французите са ЛЪГАЛИ Путин с Минските споразумения - това мисля, че говори достатъчно за политиката на ЕС. Затова, държането ни настрани от конфликта е най-малкото зло, което може да изберем в момента.

Напротив, напротив! Никога досега не сме били на по-правилната страна на историята. За съжаление го правим пак по нашенски и след време ще съжаляваме за това. Европа би погубил само успех на Путин в налагането на неговия "нов ред", базиран на силата.

До коментар [#6] от "kuranakyumura":

До коментар [#6] от "kuranakyumura":

Странно разсъждавате. Хващате много въпроси, един път ги обсъждате от гледна точка на „истината“, друг път на интереса.
Ще Ви предложа няколко други погледа и факти.

Потърсете „ Военные оккупации СССР“. Ще видите дългосрочната политика. Има ли друга държава в света с такава политика към съседите?

Според Вас Украйна и Русия трябва да решат „конфликта помежду си“ и България да стои и да гледа как изравняват с земята градовете, така ли? Ако Турция реши да „защити“ своите в България, пак ли така ще разсъждавате? Други държави да не се месят, ние ще се оправяме както можем.

След Първата световна война се прави опит това да не се повтаря, след ВСВ Франция подаде ръка и на победените, това да не се потретва. Какво нередно виждате в принципа за ненакърнимост на границите?

Накрая. От Азия и Африка милиони емигрираха в Европейския съюз. Десетки хиляди загинаха по пътя, но не спират. Просто искат да живеят като хора. Изобщо не ги интересува идеологията. Защо не отиват в алтернативата - Русия?
Бъдете здрав.

До коментар [#8] от "Божидар Здравков":

Да върна пожеланието – бъдете здрав!

За сметка на това, Вие обхванахте много повече въпроси и теми. Хм, не съм сигурен, че разбирам какво имате предвид под гледната точка за „истината“. Интересът е фундаментът във формирането и разбирането на международните отношение (че и за вътрешната политика), затова гледам да изхождам винаги от него. За да можем да открием логиката зад дадени действия се разглежда именно кой има най-голям интерес от тях. Както и кои държави защитават своя национален такъв или не успяват.

Не съм чел книгата, а и най-малкото не я откривам точно с това заглавие, но ще я потърся. Ще изходя все пак от базовите неща. СССР вече не съществува, Русия е основният наследник, както на военния потенциал, така и на външнополитическия такъв. Той обаче не може да проектира същата сила зад граница и съответно има изменена дългосрочна политика. НО базовата геополитика остава в сила и тя се базира около Източноевропейската равнина. Колкото повече от тази територия се контролира от Москва – толкова по-голяма сигурност си гарантира.

Ако обаче, руското влияние премине полската граница, тогава проблем има Европа. Точно затова беше създадено НАТО – СССР беше в Германия и единствено Фулда пречеше на съветите да се изсипят до Ламанша. Сега обаче имаме обърната ситуация – НАТО е в подстъпите на Русия с влизането на Балтийските републики и цяла Централна и почти цяла Югоизточна Европа. Украйна и Грузия са червени линии, за които беше предупредено още през 2007 г., че са неприемливи за Москва ако НАТО реши да се разшири там. През 2008 г. бяха тествани водите с Грузия и руснаците веднага реагираха.

Москва няма ресурса за окупация на Украйна, затова за нея е идеален вариант Киев да запази военен неутралитет. Което беше демонстрирано с преговорите и условията за мир през март миналата година. Русия искаше – военен неутралитет на Украйна, разширена автономия на Донбас и признаване на Крим за руски. Първото е напълно постижимо, като последваща икономическа интеграция със Запада нямаше да е проблем за Москва. Второто също – само да се добави механизъм който да гарантира териториалната цялост на Украйна и да се избегне лесния сепаратизъм. Крим е големият препъни-камък, но да кажем по-добре сега по него да преговарят, отколкото да се бият една година. Европа трябваше да подкрепи подобен развой на събитията – неутрална Украйна е по-добре от Русия отвъд река Днепър. Това ми беше тезата – да се търси мир на всяка цена. Вместо това тя избра война до загуба на Русия или до последния украинец. В момента, Кремъл няма друг избор от постепенното изтощаване на украинската армия и окупация на стратегически за нея региони. И ако искате да запазите безценната си Украйна сравнително цяла е хубаво да се подпише примирие сега, защото после може да е късно за нея. Руснаците все още действат бавно, локализирано, но методично и е въпрос на време да се намери повод за по-голяма ескалация.

Европа си вкарва таралеж в гащите, тя не може да излезе от позицията си на безусловна подкрепа за Украйна, което означава, че при такава трябва да се намеси. Та тук Ви питам – искате ли тотална война с Русия, която при такива мащаби на конфликта вече няма да има избор относно ползването на ядрено оръжие? Отделно, Европа се самоубива с елиминирането на вноса на евтини енергоносители, както и от потенциала да скъса в перспектива отношенията си с Китай. Тогава заминават ДВА от трите стълба на икономическия просперитет. Добавяме към тях ударното превъоръжаване + вече задействания данък „Украйна“. ЕС рискува цялото това заради абсурдното идеалистично преследване „на либералните ценности“ вместо да прегърне по-прагматичния реалистичен подход.

За друга политика към съседите си веднага ви давам пример – САЩ с Доктрината Монро. Чрез нея те забраняват на всяка друга световна сила да присъства в Западното полукълбо. Плюс цялостната политика от края на 19 век на Вашингтон с която са окупирани повечето бивши испански колонии. Включително геостратегически такива като Тексас. Тези които не успява ги държи на „къса верижка“, справки „военните операции“ в Панама, Гренада, Никарагуа и др. Доктрината Монро продължава да се прилага, макар и да е неофициална за днешната американска политика.

Прекрояването на границите продължава да е нещо нормално. В повечето случаи това става след сепаратистки движения – Косово, Босна и Херцеговина, половин Африка. Посочената от Вас за пример Турция има бая прецеденти на колана си – тя окупира Северен Кипър, Северна Сирия, части от Северен Ирак. Ако искаме да не се случва това с нас трябва да се обърнем и да видим как играе Анкара на международната сцена. За момента заема ключовата неутрална позиция (продава нови оръжия на украинците, но не дарява от военните си запаси, но и препродава руски петрол и газ на европейците). Ще видим след изборите май месец, но Ердоган най-вероятно ще остане на власт и една наша ястребска позиция няма да ни помогне. Разликата между него и Путин е, че последният се опитва да узакони окупираните територии, докато първият не се занимава с това. Превенцията на конфликта е най-добрата защита в случая. Украинците се провалиха с това, като само подстрекаваха Путин да нападне със заплахи за атака на Крим и скрита мобилизация.

Международният ред след ПСВ е пълен провал – разделят се територии с цел наказание на победените и милиони остават зад граница. Което напълно логично води до реваншистките действия на Германия най-вече. Но той показва едно важно нещо – изграждането на неутрални „буферни“ държави помага за частично туширане на напрежението. В момента Западът разрушава буферът Украйна. За ВСВ – Европа е разорена, потънала в руини и смърт, попаднала в дългова клопка на САЩ. Единственият начин за стабилизация и възвръщане поне на част от потенциала ѝ е обединението, което еволюира в ЕС. Зад това нещо заставам и аз – единственият начин Европа да оцелее в многополярен свят е да бъде силен и равноотдалечен играч от САЩ, Китай и Русия. Който обаче да бъде икономически мост между тях.

За нелегалните мигранти отговорът е прост – приемат ги тук, дават им повече права отколкото трябва и те остават с презумпцията, че могат да живеят както в Африка. Но това скоро трябва да се промени, защото иначе ЕС си навлича още един фронт – вътрешен.

До коментар [#9] от "kuranakyumura":

Браво!