Войната в Украйна | Тихото начало на контраофанзивата
Армията на Киев вече организира заблуждаващи маневри и контраудари по целия фронт, за да прикрие времето и мястото на основната си атака
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
След кулминацията на анемичната зимна военна кампания на Владимир Путин в Донбас и края на знаменитата украинска "блатиста" пролет, когато придвижването по "черни" пътища става почти невъзможно, условията за решителна украинска контраофанзива като че ли вече изглеждат достатъчно подходящи. Не очаквайте обаче новосформираните сухопътни бригади на Киев, оборудвани със западна военна техника, да потеглят към фронта с фанфари и бойни маршове, а решителният щурм да има някакво формално начало. Както и през лятото на миналата година, по-малката украинска армия ще трябва да разчита на бързина, маневреност, комбиниране на тактическите предимства на различни оръжейни системи и най-вече на изненадата. Последното обаче този път ще се окаже много, много по-трудно.
Каквото и въоръжение да получава от САЩ и държавите от НАТО, украинската армия най-вероятно ще продължава да е изправена пред количествено превъзхождащ я противник. Това важи в особено голяма степен след обявената от Путин в началото на миналата есен "частична" мобилизация на поне 300 хил. руски запасняци. За изминалите от тогава до сега около 8 месеца Кремъл в някаква степен успя да подкара системата за набиране и преподготовка на отслужилите мъже, като така дълго ще може да поддържа постоянен приток на някакви нови войници към фронта независимо от загубите.
Кремъл компенсира качеството с количество
Според различни оценки на западните разузнавания дори след изтощителните и кръвопролитни битки през зимата, където първите запасняци бяха хвърляни в атака като своеобразен "жив щит", Русия продължава да има между 150 и 200 хил. военнослужещи, разположени в окупираните територии. И макар повечето от тях да не са калени в десетки сражения кадрови бойци, а частично обучени, демотивирани и лошо оборудвани мобилизирани руснаци, стратезите на Путин могат да компенсират липсата на качество с количество. Особено след като имаха повече от половин година, за да изградят дълбоко ешелонирани защитни линии и да се подготвят за евентуално преминаване в отбрана.
Положението на контраатакуващата украинска страна допълнително ще бъде затруднено от обстоятелството, че този път в много по-малка степен ще разчита на ефектна на изненадата и няма да бъде подценявана от врага. Когато през миналия септември армията на Киев удари окупационните сили край източния град Изюм, атаката хавана генералите на Путин напълно неподготвени, а дезорганизираната руска армия премина в хаотично бягство и това доведе от сравнително бързо отвоюване на почти цялата Харковска област. На юг, в западен Херсон, окупаторите бяха принудени да се оттеглят отвъд река Днепър, тъй като изпратените от САЩ далекобойни ракетни установки HIMARS с "хирургически" удари ефективно неутрализираха мостовете в региона и складовете с боеприпаси, превръщайки снабдяването и логистичната поддръжка в истински ад.
Този път обаче руските генерали отлично знаят къде е най-логичното място за следващата решителна украинска контраофанзива. Затова последните, а вероятно и следващите няколко седмици със сигурност ще минат под знака на постоянното надлъгване между Москва и Киев и провеждането на заблуждаващи маневри, които отвлекат вниманието от основните ударни сили на противника.
Удар в Запорожие, но дали ще е първи?
Вече нееднократно е споменавано, че най-вероятното и стратегически най-значимото евентуално направление на украинската контраофанзива е в Южна Украйна и по-точно в Запорожието и Източен Херсон. Целта на подобна атака ще бъде прекъсването на т.нар. "сухопътен коридор", който свързва "континентална" Русия с окупирания Крим. Без него анексираният още през 2014 г. украински полуостров може да бъде снабдяван само с кораби и през огромния мост над Керченския проток, свързващ Азовско и Черно море, който на един по-късен етап със сигурност отново ще стане мишена на украинските ракетни войски и специални диверсионни отряди. В региона се намира също така и АЕЦ "Запорожие" - най-голямата ядрена централа в Европа.
Всичко това обаче е твърде очевидно, за да бъде проспано от военачалниците на Путин. В очакване на украинската контраофанзива руската армия вече половин година изгражда няколко отбранителни линии от окопи, фортификационни съоръжения, противотанкови прегради и минни полета, чиято дълбочина на някои места заема около 30 км от около 100-километра широкия "сухопътен коридор" между актуалния фронт в Запорожието и крайбрежието на Азовско море. Подобни защитни позиции има и северната част на самия Крим, както и по крайбрежието на полуострова, макар че до момента Украйна не е демонстрирала каквито и да е възможности за провеждане на военноморски десанти.
Всичко това означава, че за Украйна би било крайно неразумно и почти самоубийствено да хвърли в челна атака точно тук новосформираните си поне 12 сухопътни бригади, 9 от които оборудвани със западна бойна техника. Доста по-вероятно е силите на Киев първо да потърсят пролука в този руски аналог на отбранителната линия "Мажино", да се опитат да я заобиколят или пък със заблуждаващи маневри да излъжат руснаците да изтеглят най-добрите си войски другаде, преди да нанесат решителен удар.
Десант през Днепър?
Доста вероятно е украинският генерален щаб вече да вкарва в действие именно последния подход. През последните няколко седмици от все повече източници изтича информация, че армията на Володимир Зеленски трайно е успяла да прекоси Днепър и да започне да изгражда стабилни позиции, както по множеството големи острови в устието на най-голямата украинска река, така и по източния бряг, който се води контролиран от Русия.
Тук може да става дума, както за информационно-психологическа операция, целяща да отклони сериозни окупационни сили от укрепения запорожки фронт, така и за реална подготовка за масиран десант през Днепър, с която украинците светкавично да излязат в тила на врага и край подстъпите към Крим. Вторият вариант обаче би бил доста рискован за Киев, тъй като форсирането на голямата река ще постави неговата армия в почти същата неизгодна позиция по отношение на военната логистика като силите на Путин в Западен Херсон миналата година.
Друг вариант би бил украинската армия да не нанесе удар по най-очевидната ос - от градчето Орихив към Токмак и регионалния център Мелитопол, а алтернативен маршрут към крайбрежието на Азовско море. Такъв би бил например пътят от градчето Въгледар в западната част на Донецка област към регионалния център Мариупол, който има силно символично значение както за украинската, така и за руската страна. През последните месеци украинската армия може да се похвали със сериозни успехи в този сектор от бойното поле като например поредното разбиване на формирования от тихоокеанската 155-та бригада от руската морска пехота, която изгуби няколко десетки бронирани машини в рамките само на няколко дни, опитвайки се да щурмува Въгледар.
Контраофанзива в този участък от фронта обаче също би била хазартна. За разлика от линията Орихив - Токмак - Мелитопол, той се намира в непосредствена близост до основната руска войскова групировка в Донбас и дори до територията на самата Русия, което прави потенциалното прехвърляне на подкрепления по-бързо и лесно.
Мат в Бахмут?
Не трябва да се изключва и вариант, при който Украйна за изненада на всички нанася основния си удар в... Бахмут, който продължава да е сърцето на руската настъпателна операция в момента. Индикации за нещо подобно също има, тъй като през последните няколко дни стратезите на Киев инициираха няколко успешни локални контраатаки по фланговете на оспорвания още от миналото лято неголям град в Донецк, който се превърна в основна арена на актуалната "битка на изтощение". Така, докато частната военна компания "Вагнер" се мъчи да превземе последните квартали на Бахмут, украинската армия може да се опита да обкръжи силите на кремълския олигарх Пригожин вътре в града, възползвайки се от публичното му противопоставяне с официалното командване на руската армия.
Твърде вероятно е обаче въпросният кремълски властови сблъсък да е просто постановка и активно мероприятие на спецслужбите, целящо да вкара контраофанзивата в капан. В Киев очевидно ясно си дават сметка за този риск, а актуалните "течове" на информация за контакти между Пригожин и украинските спецслужби са нагледно доказателство, че генералите на Зеленски едва ли ще захапят стръвта.
В навечерието на "острата фаза" на набиращата скорост контраофанзива Киев предприе, както асиметричен отговор на руската подготовка за отбранителна война, така и дипломатически стъпки за подсигуряване на продължаваща военно-техническа помощ в случай на още по-дълго проточване на конфликта. Защото, дори през следващите месеци да се реализира най-оптимистичният сценарий за прерязване на сухопътния коридор между Русия и Крим, тази контраофанзива няма автоматично да доведе до край на войната (или поне не веднага). И дори най-вероятно няма да е последната.
В края на миналата седмица Великобритания изненадващо призна официално, че вече е предоставила на Украйна свои крилати ракети Storm Shadow с обсег около 250-300 км. Само няколко дни по-късно удари с въпросните "умни" боеприпаси бяха нанесени по сепаратисткия мегаполис Луганск (до момента намиращ се извън обсега на HIMARS, който е около 85 км). Това означава, че по проекта за интеграцията на Storm Shadow с използваните от украинските ВВС екссъветски бойни самолети се е работило поне от няколко месеца. Независимо какво количество крилати ракети са били дадени на Киев, самата идея за тяхното съществуване ще принуди руската армия да изтегли мнооого по-навътре в страната центровете за контрол и управление, бойната авиация, големите складове с боеприпаси, основните горивни депа и всякаква друга важна военна инфраструктура.
Няколко дни по-късно украинският президент Зеленски проведе и изненадваща европейска обиколка, като по време на посещението си във Франция, наред с "десетки бронирани машини и "леки танкове" AMX-10RC", получи обещание и за крилати ракети SCALP - местния аналог на Storm Shadow. Много е възможно подобни ангажименти да са поели също италианският премиер Мелони и германският канцлер Шолц, който освен това планира да предостави още танкове Leopard 1, бойни машини Marder, колесни самоходни гаубици и зенитни установки IRIS-T в безпрецедентен "военен пакет" на стойност около 2.7 млрд. евро. Германия също така разполага със свой модел крилати ракети, наречени Taurus, които имат още по-голяма далекобойност - от порядъка на 500 км. За момента обаче правителството в Берлин не е дало официални индикации, че е склонно да даде подобни боеприпаси на Киев.
Великобритания и Нидерландия пък официално се ангажираха през седмицата да сформират международна коалиция за предоставяне на западни бойни самолет за нуждите на Украйна. Това е ясна индикация, че, независимо от хода на бойните действия, настоящата контраофанзива едва ли ще сложи точка на руската инвазия в обозримо бъдеще...
29 коментара
Все по-необяснимо ми е защо тук продължават упорито да представят тая война като местене на пластмасови играчки в пясъчник: Бу-у-у! Бум! Фиуу!
Текстът горе е мишмаш от пожелания, откровени измислици и нелогично свързани факти.
Една война има доста реални измерение и нескончаемото искане (и даване) на ново въоръжение и муниции говори, че съществуващото въоръжение вече не съществува. В Украина тече вече десета вълна мобилизация. Цяло едно поколение - това на 20-годишните - е избито.
Основната причиа ВСУ да не могат да помръднат напред цяла година са катастрофалните загуби - и на личен състав, и на въоръжение.
И като се пише, че "настъплението" разчита на 9 нови бригади, къде са старите?
Като се разчита на ново (друг въпрос е нолко ново е новото - Леопард 1 е свален от въоръжение в Европа през 1986 г) западно въоръжение, къде е старото?
Световните медии вчера разпространиха инфото за унищожени 5 от 8 пускови установки Пейтриът край Киев е един-единствен Кинжал.
Избезте от пясъчника!
Създаването на пухкави розови представи прави сблъсъка с реалността изключително болезнен.
За да помогна за придвиждането към реалността, линк към мнението на американски военен експерт:
https://www.youtube.com/watch?v=jkSCJrZSN6o
До коментар [#1] от "D-r D":
Докторе, баце, и днес избухваш с "анализ". Досега уж течеше руската офанзива и в Бахмут се хвърли де що затворник има. Руснаците платиха с живота на хиляди хора за няколко километра чужда земя.
Западната военна помощ е нищожна на похарчените от Русия пари за армията ѝ. Нещо да ти светва, че не може на хартия да има 12 хил. танка и 2 000 самолета и армията ти да изглежда по тоя окаян начин? Да си забелязал, че руската авиация е като скопена и имат десетки апарати свалени от приятелски огън?
Войната може да приключи лесно, просто американците вместо да покдрепят Украйна с мижавите 0.2% от БВП трябва да го направят с 0.7% - 0.8%. На Путин тая работа му стана ясна и тупа топката, като се надява да дойде бай Тръмп и да го спаси.
Само ти не си разбрал още какво се случва.
До коментар [#1] от "D-r D":
Така е, защото газатата, както я наричаш, работи единствено с идеологеми и митове: добрите избиват орките, изтупват праха от раменете си и си остават безсмъртни...
Реално т.нар. "орки" в Бахмут утилизираха най-боеспособната част от ВСУ, които никой не разбира, защо Зеленски тъпчеше в месомелачката месеци наред.
Наемниците от Вагнер се справиха с това. И всъщност голямата им печалба не е завземането на сринатия със земята град, а авторитета на съкрушителна сила, който им е изключително полезен в Африка.
До коментар [#3] от "borodino":
Дано, дано, дано - само с пожелания не става.
Тези, които сега обичат крадците, убийците и изнасилвачите си / затворниците на пригожин / и добрите чеченци / най-добрите руснаци /.
Защо сега са добри престъпниците от градовете и селата на русия?
Или чеченците от училището в Беслан, театъра в Москва и взривените блокове в Москва - те ли са героите на русия?
Яко са трили! Трима несъгласни... Такива статии са абсолютна прокремълска пропаганда, защото превиват пръчката и поставят на изпитание чувствато за реалност на българина. Не е необходимо да си русоман, за да си стъпил на земята.
Протестирам срещу триенето на моя коментар 4!
Освен несъгласие с гл.т. на автора, което ми го гарантира Конституцията, в текста ми няма нищо от упоменатите забрани в Правилата за използване на форума.
Развивам своя позиция по темата на публикацията.
Моля самомнението да не се превръща в цензура!
Копирам отново текста си:
До коментар [#3] от "borodino":
Докторе, газетата си я знаем...
Тревожното за мен, е че с подобни пропагандни изливи се създават измамн ипредстави. Темата я следя пунктуално. Дори най-ярките адепти на западното схващане не си подволяват да леят такива безгранични шекерени потоци.
Обърни внимание: освен малко топонимия горе няма НИКАКВА конкретика! Грам! Кой българин - защото газетата се списва за българи - познава в детайли географията на онзи район, за да може да добие представа кой къде е и какво тактическо предимство може да добие? Т.е. споменаването на някаква конкретна топонимия има за цел единствено да прилича на нещо истинско и да пробута откровено пропагандните конструкции.
Толкова за технологията за писането в газетата.
Тая руско-американско война в Украина все повече започва да прилича на предишната им - във Виетнам. Южновиетнамската армия тогава бе това, което е украинската сега: американско оръжие, американски "съветници", американски генерали ръководеха сраженията, американско разузнаване, американски паспорти накрая. Отсреща стоеше същото, ама руско.
Знаеш как завърши войната във Виетнам, нали?
С US хеликоптерите над Сайгон и с цели квартали южновиетнамци в американските градчета.
Е, украинска изселническа вълна към САЩ е малко вероятна, защото в Афганистан се видя, че в самолета има седалка за кучето на американец от посолството, но не за афганските "сюзници"...
Иха и тук като интервюто с журналистката с „ПОлЮцър“ за добро поведение – опорки след опорки. Дайте да развенчаем малко митове:
Мит 1: „Русия разчита на числено превъзходство на фронта“
Още от Ден 1 се развява това знаме. Руснаците влязоха със 120 хилядна армия на 24 февруари 2022 г., към тях се присъединиха още 60 хиляди сепаратисти. Украинската армия в немобилизирания си вариант е 220-240 хиляди, с националната гвардия достига 300 хиляди. Целта на Кремъл през първия месец беше да бъде наистина „военна операция“. Военен натиск с цел преговори, взимане на територии без опция за тяхното дългосрочно задържане. Затова след първата по-сериозна контраатака при Суми (и най-голямата им военна победа до момента), руснаците взеха решение да се изтеглят от половината територии и да задържат южния коридор + Донбас и Харковските околии.
След стесняването на фронта, украинците концентрират около 100-150 хиляди по и в непосредствена близост на линията на съприкосновение. Руснаците разчитат на 100-120 хиляди. По време на Бахмутската операция, украинците изведнъж концентрираха 75% от наличните си сили по фронта, от които повече от половината – при съответния град. В региона в един момент имаше развърнат корпус от 60-80 хиляди украинци, срещу 25-35 хиляди руснаци. С други думи, едва през последните 6-8 месеца имаме сравнителен паритет в числеността. Като в някои части на фронта, украинците компенсират с количество.
В момента руснаците имат около 250 хиляди в Украйна, от които половината са разположени около фронта. Останалите са на резервни ешелони в дълбокия тил. Това се прави с цел да се парира евентуално ескалиране от страна на Киев, което наричаме „великата контраофанзива“. Руснаците също така държат и доста части на своя територия, които тепърва се окомплектоват, формират и интегрират в командната структура.
Мит 2: „Руснаците компенсират качеството с количеството“
Тази заблуда се формира на база на горния мит. Руснаците компенсират липсата на количество на фронта с огнева поддръжка. Като се възползват от артилерийско съотношение 10:1 или на моменти 20:1, което им позволява да атакуват нанасяйки съкрушителни удари и намалявайки своите жертви. Същото важи и за отбранителните действия. Пълно е с интервюта на западни „доброволци“ (да се чете „наемници“), които казват, че има две смъртоносни неща в Украйна – руската артилерия и мините.
Това разбива на пух и прах представата за „тълпите от руски орки“, които щурмуват без капка усещане за самосъхранение смелите украински позиции. Кадрите от Маринка, Соледар, а вече и от Бахмут показват съвсем различна картина – безпощадно бомбардиране, лек щурм и ако продължава да мърдат украинските позиции – отново бомбардиране. И така докато не остане пепел върху пепелта.
Мит 3: „Успешната Херсонска контраофанзива“
Прецизните удари по Антоновския мост (и неговия по-малък жп брат) затрудниха значително руската логистика. Но не я прекършиха напълно, понтонните мостове около Херсон позволиха на руснаците да продължат да се снабдяват. Фактът, че изтеглиха 20 хиляден корпус за три дни, показва, че логистиката не беше проблем.
Проблем бяха хирургическите удари с HIMARS-и по шлюзовете на ВЕЦ-а в Нова Каховка. Заливането на делтата на Днепър щеше да отнесе понтонните мостове на руснаците и те да бъдат напълно изолирани. Без снабдяване или опция за отстъпление. Затова руснаците, почти без да понасят жертви се изтеглиха от Херсонския плацдарм. Украинците направиха седемдневни опити за щурм, който завърши с между 10 и 20 хиляди убити и ранени от тяхна страна. И минимални териториални придобивки, преди руското отстъпление.
Успехът при Харков се дължеше на рехавата защита на руснаците при Балакая – общо 2 хиляди души (1 500 сепаратисти и около 500 полицейски спецназ). Кремъл се надяваше горския масив около града скрие реалния гарнизон, но ELINT-а на НАТО посочи на украинците, къде е най-слабото място на руската отбрана.
Мит 4: „Вечната последна контраофанзива“
Контраофанзивата срещу южния коридор се подготвяше веднага след успехът при Балаклая. Зимата като замръзнеше почвата трябваше да се втурне подсиления Херсонски щурмови корпус. Вместо това той беше изцяло изпратен да подмени изтощените (от бой и загуби) части около Бахмут и Соледар. Резултатът не закъсня – руснаците пробиха именно през разположените „свежи“ бригади, което и потвърждава високите загуби при Херсонската офанзива.
Три от четирите нови бригади, които украинците подготвиха в рамките на есента (3 щурмова, 47 и 67 механизирани и 77 парашутна), бяха изпратени да закрепват положението при Бахмут. Две от бяха дислоцирани на север едва през последния месец. 3 щурмова подсилена с малко подкрепления сега се опитва да върне част от фланговете около града. Говорейки за Бахмут тук има интересна тенденция – украинците се готвят да щурмуват сега с наличните на терен бригади (не от най-новите), а руснаците оставят само „Вагнер“ да се оправят. Та Путин иска да се отърве от полезния идиот Пригожин или просто последния играе театро.
Украинците формираха 20 нови бригади в рамките на зимата-пролетта (5 щурмова, 11 моторизирана, 13 йегер, 37 и 38 морска пехота, 21, 22, 23, 31, 32, 33, 41, 42, 43, 44, 88, 116, 117, 118 механизирани, 82 парашутна), а не 9 или 12. Те представляват смесица от съществуващи съединения (5 щурмова просто беше преименувана от полк в бригада) и нови мобилизирани. От изтеклите документи се видя, че числеността по списък вече спада поне с 25% спрямо този на предвоенните бригади. Всичко това говори за огромни жертви, липсва на оборудване, при това въпреки непрекъснатия поток от оръжие от Запад.
САЩ и кумулативният Запад натискаха Киев да атакуват в момента в който получат последните пакети с оръжия. Отне бая време на големите З-та (Зеле-нски и Залюжни) да убедят ястребите във Вашингтон, че не можеш да атакуваш в калния сезон с колесна бронирана техника. Защото, основната част от западната помощ е именно такава. В това число и посочената AMX-10RC, която колкото и на автора и на франсетата да им се струва за танк, то това си е бронирана разузнавателна машина или в най-добрия случай – танков разрушител.
До коментар [#1] от "D-r D":
Ще си изкарат главата от пясъчника, когато излязат истинските данни за жертвите от тази война. Тогава ще почне един вой „лошите руснаци как изтребиха украинците“. Само, че британският шут излязъл от филма „От глупав по-глупав“ спря преговорите между Киев и Кремъл миналия март месец. Нарочно! И сега сме на фаза „ще бъде бой, до последния герой“.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.