Войната | Офанзивата на Украйна приближава кулминацията си
Киев разполага с 5 до 8 седмици, за да направи стратегически пробив в т.нар. отбранителна линия на Суровикин. Иначе ще трябва да повтаря кървавия щурм догодина
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Ако слушате песимистите, колаборационистите или руския президент Владимир Путин, перспективите пред лятната контраофанзива на Украйна са "мрачни" и на практика тя вече се е провалила. Реалността е по-различна от това, с което пропагандата на Кремъл залива ден и нощ.
Ако отворите картата на бойните действия, украинският напредък от 15-20 км на юг спрямо пролетната фронтова линия в Запорожие на пръв поглед изглежда малък. На практика обаче силите на Киев трябва да изминат още само още около 10-15 км, за да постигнат първата си стратегическа цел, преодолявайки силно укрепената трислойна "отбранителна линия на Суровикин" (кръстена на наскоро де факто разжалвания ген. Сергей Суровикин, изпратен в немилост заради близостта си с ЧВК "Вагнер" и покойния Евгений Пригожин).
Осъществявайки това, те ще преминат към следващата много по-мобилна фаза на войната. При нея робуващите на "статична" доктрина руски генерали ще попаднат в по-неизгодна позиция. Войските на Володимир Зеленски също така не трябва и да изминават всичките около 100 км до крайбрежието на Азовско море, за да нарушат снабдяването на окупационните войски с гориво, боеприпаси, подкрепления, храни и всичко друго, нужно за успешното водене на война.
Така че настоящата контраофанзива на Украйна навлиза в решителната си фаза, а развръзката ще стане видима буквално през следващите седмици. Армията на Киев вече проби първата укрепена линия на руската отбрана, в момента се сражава на втората и като че ли разполага с достатъчно време, за да преодолее последната трета. Ако успеят да направят това в рамките на следващия месец-два, украинските въоръжени сили ще получат възможност да маневрират свободно в тила на руснаците в Запорожието и Източен Херсон.
Война докато... завали
Критичният фактор в случая обаче остава времето - и в двата смисъла на тази дума.
Решителният пробив трябва да бъде завършен преди началото на есенния кален сезон, който блокира движението на бойната техника извън асфалтираните пътища. Ако Украйна не съумее да го направи достатъчно бързо, дъждовете ще ограничат мобилността и на двете враждуващи страни. "Все още има относително много време, вероятно остават около 30 до 45 дни, подходящи за бойни действия, така че украинците не са приключили", коментира в този контекст ген. Марк Мили, началник на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ.
След началото на големите дъждове Москва вероятно би получила 2-3 месеца "въздух" и възможност да изгради нови защитни линии в района на недовършения пробив. Стратезите на Кремъл чудесно съзнават този факт, затова хвърлят в боя последните си елитни сили в лицето на 76-а въздушнодесантна дивизия, която да предотврати преодоляването на цялата ешелонирана отбрана при селищата Роботине, Новопрокопивка и Вербове. За момента климатичните условия по-скоро остават съюзник на Украйна.
Съдбата на настоящата контраофанзива явно ще се реши именно край Роботине, Новопрокопивка и Вербове. Първите две селища се намират по пътя към логистично важния град Токмак, чиято обсада най-вероятно е програмата максимум на сегашното украинско настъпление. Завземането на Вербове пък до голяма степен ще позволи да се заобиколи третата и последна укрепена защитна линия на фронта. Падането му би отпушило пътя към по-малкото стратегическо градче Верхний Токмак - своеобразна гара разпределителна в региона, където се събират всички жп маршрути в Източен Херсон и Запорожието.
Киев обаче като че ли подготвя и план Б, в случай че не успее да осъществи навреме търсения пробив. Според ген. Кирило Буданов - началник на украинското военно разузнаване, настъпателните бойни действия няма да се замразяват дори през есента и зимата. Нещо подобно се прави за първи път след окупирането на Крим през 2014 г. Поне на теория това би трябвало да ограничи възможностите на Кремъл да възстановява и усилва отбранителните линии, особено по основната ос на настоящото контранастъпление към Токмак, Мелитопол, азовското крайбрежие и Кримския полуостров.По този начин, ако се наложи повторение на настоящата контраофанзива през пролетта на 2024 г., Киев явно се надява да не започва пак от нулата с пробиването на целия многослоен фронт.
"Мобилният" резерв на Зеленски
Въпреки че не го афишира публично, на теория Украйна би трябвало да разполага с немалък военнотехнически резерв, който да хвърли напред, в случай че още тази есен все пак се стигне до срив на руската отбрана и възможност за мобилни бойни действия по крайбрежието на Азовско море. На фронта все още не сме видели голяма част от средната и по-леката бронирана техника, която Западът е обещал на Киев. Големият въпрос е дали тя действително вече е доставена.
Тук ясно се открояват около 150-те "ретро" танка Leopard 1A5, по-голямата част от германските бойни машини Marder, шведските CV90, 200 броя полски Rosomak, 250 американски колесни бронетранспортьора M1117 Guardian, около 300 JLTV, няколкостотин канадски Roshel Senator...
Голямата част от тази леко бронирана бойна техника е по-скоро непригодна за челна атака срещу добре укрепени защитни позиции, но моментално ще влезе в действие, когато контраофанзивата излезе от статичната си фаза в стил Първата световна война. За момента не сме видели дори обещания от САЩ танков батальон, оборудван с 31 броя M1A1 Abrams, по-голямата част от обещаните 60 полски танка PT-91, както и две трети от модернизираните с американски и нидерландски средства 90 броя Т-72ЕА.
Пораженчески настроената част от анализаторите на Запад също така определят контраофанзивата като провал, защото не виждат как дори на теория украинските сили биха могли да изминат за оставащото време всичките 90-100 км до Азовско море. Това обаче не е нужно непременно да се случи веднага, контрират военните стратези. Като за начало армията на Киев трябва напредне още само 10-15 км, за да пробие всички основни укрепени рубежи, да получи възможност да маневрира и да напада руските сили в Запорожието и Херсон там, където са най-малко подготвени.
Така войната пак би трябвало да премине на по-бързи обороти като при освобождаването на Харковска област миналата година.
Победата е по-близо от очакваното (може би)
Подобно неголямо напредване на юг също така ще позволи на украинците да установят огневи контрол с HIMARS и M270 над цялата пътна и железопътна инфраструктура по т.нар. сухопътен коридор между Кримския полуостров и континентална Русия. Въпросните ракетни системи за прецизен огън в момента "бият" на около 80 км и дори незначително настъпление вероятно ще лиши руснаците и от последните "безопасни оазиси" по азовското крайбрежие. Това сериозно ще затрудни логистичното осигуряване на окупационните сили в региона, особено след като в обсега на HIMARS попадне и ключовото пристанище Бердянск.
Най-общо казано, с всеки километър напредък на украинската армия на юг сухопътният логистичен коридор на руските сили край Азовско море ще изтънява все повече и повече. От своя страна частните транспортни фирми, които са подизпълнители на окупационната армия, все по-рядко ще са склонни да рискуват своите камиони за по 150 хил. долара всеки, за да пренасят товари към новозавладените територии. Без тях фронтовата логистика на Кремъл би била загубена.
През идните седмици се очаква и допълнително подсилване на украинските възможности за унищожаване на "окопали се" войски, както и за "прерязване" на руската логистика. Вашингтон е на крачка да предостави далекобойни касетъчни боеприпаси не само за артилерията, но и за HIMARS, както и вече митичните тактически пехотни ракети ATACMS, способни да поразяват вражеска инфраструктура на цели 300 км. Германия пък скоро може да даде на Киев крилати ракети TAURUS с обсег до 500 км.
Отново през есента украинските системи HIMARS най-накрая би трябвало да получат допълнителен тип евтини и далекобойни боеприпаси - Ground-Launched Small Diameter Bomb (GLSDB), които са способни да нанасят удари на 150 км. Относително ниската цена на тези "планиращи бомби" ще позволи на украинците ефективно да обстрелват по целия фронт не само основни стратегически цели като военни бази, летища, пристанища или пък централни логистични хъбове, но и по-малки тактически мишени, неутрализирайки така стратегията на руските генерали да разсредоточават ресурсите си.
При всички положения ходът на бойните действия през следващите месеци в максимална степен ще зависи от прогнозата за времето и многократно споменаваните в руската военна история "генерал Кал" и "генерал Зима". За момента дългосрочната прогноза за октомври предвижда, че началото на есента в Украйна се очертава да е по-сухо от обичайното. Миналата година пък украинската армия успя да прогони руските окупатори от Западен Херсон дори в средата на ноември. Така че по всичко личи, че засега "климатичната криза" ще работи за Зеленски.
Остава само Западът да изпълни дадените обещания и да престане да бави огромна част от военнотехническата помощ за Киев.
22 коментара
До коментар [#1] от "D-r D":
Още три дена и путлеристите са в Киев. :D
Кулминацията май ще са 100000 убити и ранени за 140 дни. В предходната статия по темата бях отговорил по половината от украинските халюцинации, но явно ще трябва да се повтарям. Че фактологичният миш-маш е пословичен.
Да отворим УКРАИНСКАТА карта на DeepState, да вземем линийката от долния десен ъгъл и да мерим - https://deepstatemap.live/en #10/47.3088/35.4913
Пробивите в двата отделни участъка от фронта са по 10км дълбочина, а не по 15-20км. Разстоянието от най-южната точка на пробива при Роботине до Токмак е 18км.
Броенето на отбранителните линии е въпрос на хм поглед. Роботино може да мине за първа линия, макар и да не е непрекъсната. Битката тук в посока Токмак е все още на север от Норопрокопивка, като едва зад нея е двойната втора линия , която минава през следващото село – Солодка Балка. В посока Вербове, ВСУ достигна продължението на тази втора линия и проби първата траншея, но тук има една уловка – руснаците са изградили допълнителни укрепления на югозапад от Вербове, а третата линия е тройна навсякъде и е разположена ЗАД селото, а не е самото село.
Роботине е НАЙ-МАЛКОТО село от всички изброени и разположено най-ниско. Отне им, колко – 2 месеца да го вземат? И сега за 3 седмици ще вземат двойно по-големи села, с двойно повече укрепления, разположени по-нависоко. За Токмак дори не отварям дума – фронтална атака ще е безумие, а дори и да успеят да го превземат, ВСУ ще постигне единствено разстройване на логистиката на руския гарнизон в Енергодар. Кулминацията ще идва под формата на нови повиквателни и отвличания на младежи по улиците на украинските градове. Ето и картата: https://www.google.com/maps/d/u/0/viewer?mid=1rRKs40IEbGRsV0Fhky25l5OkPJ_vUvQ&ll=47.368326908224844 %2C35.813983276088514&z=11
За успех, Киев трябва да пробие руските линии където са по-слаби и да се опита чрез блицкриг/маневрен бой да заобиколи Токмак и Мелитопол, за да пререже логистиката на руснаците в южния коридор. Такива изгледи за момента са малко вероятни, защото пробив на линиите трябва да се постигне до 2-3 седмици. След това почват дъждовете и дори да имат още 2-3 седмици бонус ВСУ, то пак ще имат проблеми с колесните тенекета на НАТО. Та за тези 20 дни шансът да видим украински флаг в Токмак е минимален до отрицателен. А дори да се мръдне фронтът дотам от градчето до Бердянск са 95км – тоест недостижима цел за GMLRS на HIMARS. Да не говорим, че за да оцелеят установките те могат да обстрелват цели на 50км от контактната линия, защото им трябват минимум 30км буфер от опасения за контрабатериен обстрел. И основната причина се нарича Ланцет.
Руснаците не хвърлят в бой последните си елитни части – 76та ВДВ дивизия, а я разполагат по задните траншеи, да замени изтощените от бой 42ра мотострелкова дивизия и 19 МСД, които навъртат 18 месеца бой в този сектор. Резерв зад фронтовата линия са поне две МС бригади. Руснаците имат три танкови дивизии в резерв – 4та е изтеглена в Русия за доокомплектоване, 47ма и 90та са разположени в Сватове на задните ешелони и могат бързо да бъдат прехвърлени. За точно 2 седмици. Има още десетина бригади и две дивизии изтеглени в Русия, част от които също могат да бъдат активирани ако стане „напечено“.
Забавната част идва декември, когато очакваме новите руски формации да влязат в играта. Шоуги обяви вчера конкретната схема, която се изменя от 5 нови дивизии и 7 формирани на база бригади на 4 нови дивизии и 13 на база бригади. Не всички ще са готови до края на годината, но ще има достатъчно, за една пълна ротация на руските сили по фронтовата линия.
Докато украинците стържат дъното на варела. Пример с щурмът на Клещивка под Бахмут – след изтеглянето поради високи жертви на 3та и 5та щурмови бригади, ВСУ развърна събраният от всички градове полицейски спецназ в новата бригада на националната гвардия „Лють“. Та в момента по голите полета се бият полицаи. В Роботине е изратена трета бригада от националната гвардия да подкрепя щурма. Киев готви мобилизация на лекарките, на непълнолетните (над 16 години) младежи и насилствено връщане на бежанците от западните страни. За последните това е смъртна присъда и е върха на двуличието на Запада.
И да си дойдем на думата за „мобилния резерв“ на Зеленски. Танковете Leopard 1 още се чакат и закъсняват с няколко месеца, с перспектива да закъснеят и още. Явно всичко е в ръцете на гърците и по-скоро как са си консервирали машините. 200 танка се оказват май отписани – над 100 не са годни за връщане в строя, а 96 са блокирани от швейцарците. Върви се към 100 танка, които ще стигнат да се окомплектова на 80% 5та танкова бригада. ВСУ вкара елитните си подразделения – 82ра въздушно-щурмова и 47ма механизирана. Половината Bradley-та вече са скрап, както и 40% от Leopard 2ките. Каквото е изтеглено от фронта пътува за Германия за ремонти и може да се върне най-рано към края на годината. Загубите на Strykerи и Marderи им изгубих нишката, но и там не са малко. Шведските CV-90 видяха бой на фронта Кремина-Купянск и вече имат загуби от няколко машини + една пленена от руснаците. Rosomak също беше развърната в Кремина с 44 механизирана бригада, но може да бъде пратена за Запорожие скоро. Ако е дошла втората партида от тези машини, които да попълнят загубите на настоящите бригади на фронта в Запорожие.
Американците дръпнаха спирачката на доставката на Abrams и от „идва септември“ минахме на „ще се забавим неопределено време“, че украинците да не повярваш имали нужда от още тренировки, докато пилотите за F-16 са почти готови – знаят как да излитат, да пускат Storm Shadow и да се катапултират. Че как се взимат 18 месеца обучение за 5 само те си знаят. PT-91 вече гори по нивите в Запорожие, та и той не е нова гледка, същото важи за Т-72ките на нидерландците. MRAPове и лекобронирани джипове няма да коментирам, тяхната живучост на бойното поле ще е минимална. При пробив ще имат скорост, но тогава няма да имат никакви въздушно прикритие и руските хеликоптери и самолети ще си правят банкет, отделно руския танков резерв ще се упражни по стрелба с движещи се цели. За логистиката на пробилите части няма да отварям и дума.
И докато чугуните НАФОвци леят шампанско, за ударът на ВСУ срещу два сухи дока в Севастопол при който от 10 ракети само три минават ПВОто и то от по-слабия вектор нещата вече започват да се променят в друга посока. Зеленски вече ухажва Тръмп, Западът дава заден от предходните си ултиматуми към света на Г-20, Белият дом почва да намеква, че мир в Украйна няма да има при техните условия. И кулминацията накрая ще са 100000 убити и ранени за 140 дни и много кършене на пръсти в стил български национал „Можехме, ама нямахме късмет“.
До коментар [#4] от "kuranakyumura":
Един такъв "информиран" като теб човек няма как да не знае: какво стана противоракетния комплекс в Крим? Ще се използва ли? :D
До коментар [#6] от "D-r D":
Но само с глуха защита не става. Даже, удължаването на войната с години е срещу Русия.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.