Войната в Украйна | Какво да очакваме през 2024 г.

Очаква се след новогодишната ваканция Конгресът отново да се заеме с дебата по проектозакона на президента Байдън, предвиждащ осигуряване на още 60 млрд. долара за военно подпомагане на Украйна. Нормативният акт обаче не може да бъде одобрен без гласове от републиканската партия, която обвързва подкрепата си с отпускане на пари за изграждане на стена по границата с Мексико и затягане на имиграционните правила в САЩ.

Докато американските законодатели са вкопчени в сложна вътрешнополитическа борба помежду си, Украйна ще трябва да се справя основно с европейска подкрепа и с това, което може да си набави сама. На първо време най-критично важно ще е подсигуряването на достатъчно боеприпаси за украинската противовъздушна отбрана (ПВО). С настъпването на най-студените седмици от зимата Русия поднови масираните атаки срещу критичната инфраструктура с десетки ракети и дронове камикадзе. За момента те биват сравнително успешно неутрализирани, но не е ясно колко дълго ще може да продължи това. В скоро време зенитните сили на Киев може би ще бъдат принудени да взимат тежки решения по кои вражески ракети да стрелят и кои да оставят да поразят целите си.

Именно в този контекст трябва да се разглежда и сравнително изненадващото решение на неутрална и пацифистка Япония да изпрати обратно на САЩ свои зенитно-ракетни комплекси Patriot и боеприпаси за тях, което ще позволи на Пентагона да продължи да подкрепя Украйна от своите собствени военновременни запаси. Ако обаче Киев в крайна сметка изчерпи напълно зенитните си ракети, след няколко седмици Русия ще може по-активно да вкара в действие сравнително съхранената си бойна авиация. С нея генералите на Путин ще могат да нанасят ракетни и най-вече непрецизни бомбени удари не само по фронтовите формирования на противника, но и в дълбочина по военната инфраструктура и по големите градове на страната.

Какво следва до пролетта

Иначе краткосрочните цели на двете враждуващи страни в общи линии са ясни. На фронтовата линия за Украйна най-важно ще бъде да съхрани и евентуално да разшири плацдарма си по източния бряг на Днепър около селището Кринки, както и да защити полуобсадената твърдина Авдеевка в предградията на мегаполиса Донецк. Русия от своя страна ще се опита да обкръжи напълно Авдеевка, нанасяйки тежък имиджов удар на Киев, с който да демонстрира как е поела в свои ръце инициативата на бойното поле. Възможна е и ново по-активо руско настъпление към Харковска област, най-вероятно към стратегическия железопътен възел Купянск, където логистичните вериги на атакуващите сили са най-къси, най-стабилни и най-отдалечени от традиционната зона на действие на украинските тактически ракетни комплекси HIMARS.

Основният проблем на фронта и в началото на 2024 г. година обаче ще си остане т.нар. снаряден глад. Въпреки че миналата година за кратко успя да поеме лидерството по този показател, в момента украинската армия отново отстъпва на руската. През тази година Москва вероятно ще има възможност да изстреля около 5 млн. снаряда благодарение на мобилизацията на своя ВПК и доставките от Иран и Северна Корея. Въпреки че има икономика приблизително с размерите на италианската, в момента Русия за жалост има много по-развита и мобилизирана военна индустрия и е способна да произвежда повече боеприпаси от всички натовски страни, взети заедно. Надеждата е през следващите месеци ЕС също да реорганизира своя военно-промишлен комплекс и това да се промени.

Най-вероятно силите на Киев ще се опитат да компенсират дефицита на снаряди с по-голяма прецизност на огъня благодарение на по-модерните и по-далекобойни западни оръдейни системи, както и с контрабатарейна борба, унищожавайки бързо и приоритетно руските артилерийски установки. За целта ще се използват и неконвенционални средства и способи като например дронове-камикадзе включително такива с по-голям обхват. Когато обаче става дума за артилерийски сражения, "размерът има значение" в буквалния смисъл на думата. Затова и Кремъл продължава да вярва, че до 2026 г. може да спечели дълга война на изтощението, а президентът Путин за момента не демонстрира каквато и да е склонност да преговаря.

Така че Украйна ще бъде принудена да бъде по-изобретателна и действа по нетрадиционен начин. Именно масовото производство на дронове камикадзе ще е нещото, с което Киев най-вероятно ще се опита да компенсира изоставането си по други военни параметри.

Показателно е например, че украинците използваха щатски самовзривяващи се безпилотници Switchblade 300 само в първите месеци на войната, а обещаните по-тежки дронове Switchblade 600 и Phoenix Ghost като че ли изобщо не се появиха на бойното поле. Причината най-вероятно е, че въпросните апарати камикадзе са доставени в твърде ограничено количество и са прекалено скъпи, за да бъде тяхното масово използване наистина оправдано. Затова украинската армия предпочете да заложи на преработените комерсиални дронове за няколкостотин долара с прикрепен заряд към тях вместо на свръхтехнологични Switchblade, струващи по няколко десетки хиляди бройката, които няма как да бъдат осигурявани в достатъчни обеми и навреме.

Война по въздух и вода

Дроновете най-вероятно ще продължат да дават критично предимство на Украйна и в битката й с руския Черноморски флот. Още през 2023 г. дистанционно управлявани катери, заредени с няколкостотин килограма експлозив, позволиха на Киев да прогони руските бойни кораби от западната част на Черно море и дори в голяма степен да обезлюди руските военни пристанища по западните брегове на окупирания Кримски полуостров. Въпросните морски дронове се произвеждат в Украйна, така че армията може да си осигурява редовни попълнения от тях и то на поносима цена.

Последвалите удари с крилати ракети Storm Shadow и SCALP по Крим принудиха адмиралите на Путин да взимат нови тежки стратегически решения относно използването на военноморската база в Севастопол и дори на източното пристанище Феодосия, където по време на коледните празници беше унищожен тежкият десантен кораб "Новочеркаск". В резултат на всичко това през 2024 г. руските военноморски сили ще трябва да пребазират операциите си основно в "стара" Русия - в пристанищния град Новоросийск и евентуално в новострояща се база по крайбрежието на окупирания грузински регион Абхазия.

През пролетта и лятото на 2024 г. Украйна най-вероятно ще получи сериозно подсилване на нейните възможности да води война и във въздуха. По това време страната би трябвало да започне да получава първите западни изтребители F-16. Това ще осигури както по-ефективна ПВО, така и директно противодействие на руската изтребителна и щурмова авиация. Киев ще получи сравнително модернизирани версии на бойните самолети от европейските съюзници, което ще даде възможност за по-ефективно използване на всички натовски "умни" боеприпаси и крилати ракети. А ако предоставените F-16 бъдат доставени с комуникационни модули Link-16, това ще позволи на украинските пилоти да получават в реално време данните за противниковите цели и дори да летят с изключени радари, използвайки информацията от натовските разузнаватели системи, дронове и радиолокационни самолети AWACS. Подобно развитие ще принуди руснаците да изтеглят още по-назад своите бойни самолети и особено щурмовите вертолети Ка-52, които са най-голямото главоболие за украинската бронирана техника.

Когато САЩ най-накрая размразят военната помощ, Украйна вероятно бързо ще получи още далекобойни оперативно-тактически ракети ATACMS. Първите от тях, оборудвани с касетъчни бойни глави, вече бяха използвани изключително ефективно срещу руските хеликоптерни бази в окупираните територии и анексирания Крим. В случай че Киев се сдобие с по-голямо количество от тях, това ще е сериозен стратегически проблем за Кремъл - както по отношение на вертолетната авиация, така и при логистичната поддръжка на войсковата групировка по югозападния и южния фронт. А ако междувременно и Германия преоцени нежеланието си да предостави далекобойни крилати ракети Taurus, ситуацията за окупационните сили в Херсон, Запорожие и Крим ще се окаже още по-сложна.

При всички положения най-важните неща за Киев през тази година ще бъдат размразяването на американската военна помощ, която да постъпва регулярно поне до президентските избори през ноември, както и мобилизацията на европейската отбранителна индустрия, която да увеличи капацитета си за производство на боеприпаси. Без тях перспективата Украйна да загуби войната в средносрочен план ще бъде съвсем реална.