Недостигът на боеприпаси за украинската армия става все по-видим и по-болезнен
Недостигът на боеприпаси за украинската армия става все по-видим и по-болезнен    ©  Reuters

Войната | Украйна под обсада: Две години самота

24 месеца след началото на войната стратезите на Киев са принудени да бъдат все по-креативни, за да удържат ресурсно превъзхождащата ги армия на Путин. Европа е все така бавна в изпращането на помощ.

Недостигът на боеприпаси за украинската армия става все по-видим и по-болезнен    ©  Reuters
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • Украйна се намира в пореден критичен момент от войната заради острия "снаряден глад".
  • Падането на Авдеевка демотивира украинската армия, но засега не изглежда решаващо от стратегическа гледна точка.
  • Русия изпробва офанзиви и другаде, за момента без видим успех.

Едно от азбучните правила на военната наука гласи, че дългите и изтощителни войни се печелят не толкова с героизъм на бойното поле, колкото с добра и устойчива логистика, която системно да снабдява бойците на фронта с всичко необходимо. Две години след началото на руската инвазия в Украйна тази стратегическа аксиома изглежда все така валидна, но за жалост като че ли не е в полза на Киев.

Спирането на американската военна помощ в края на миналата година и бавещите се доставки на боеприпаси от европейските съюзници поставят армията на президента Володимир Зеленски в изключително сложна ситуация и я принуждават пак да премине в отбрана след неуспешния опит за контраофанзива от миналото лято. Надеждата беше, че тази отбрана ще бъде "активна" и "еластична". Тя трябваше да позволи на украинските генерали да нанасят сериозни поражения по настъпващите сили с "хирургическа" точност, като по този начин съхраняват бойни ресурси и да се готвят за нова контраофанзива след края на калния пролетен сезон. Това обаче няма как да стане без достатъчно (западни) боеприпаси.

В контекста на украинското изтегляне от укрепеното селище Авдеевка миналия уикенд украинската отбраната за жалост все по-често изглежда "глуха". В повечето случи войниците са принудени да отстъпват, за да не бъдат обкръжени, просто защото трябва да пестят последните си боеприпаси.

Фатално ли е превземането на Авдеевка

Украйна се намира в пореден критичен момент от хода на войната. Падането на Авдеевка в руски ръце идват след четири месеца интензивни опити за постепенно обкръжаване на превърнатото в крепост предградие на сепаратистката столица Донецк, което удържаше на вражеските щурмове от 2014 г. до сега.

На практика това е първата значима победа за Кремъл от превземането на Бахмут през май 2023 г. Тя е сериозен удар по морала и мотивацията на украинската армия в момент, когато нейният стар и уважаван главнокомандващ ген. Валери Залужни предава властта на не толкова популярния ген. Олександър Сирски. Превземането на селището със сигурност ще има сериозен пропаганден ефект, тъй като поне на пръв поглед е нагледна илюстрация как недостигът на боеприпаси за украинската армия и численото превъзходство на руската постепенно започват да накланят везните в полза на Путин.

Приликите между битките за Бахмут и за Авдеевка обаче са по-скоро привидни. За разлика от миналата година, сега украинската армия като че ли не се остави да бъде въвлечена в кръвопролитни градски боеве. Тя предпочете да воюва на този терен само докато може да нанася в пъти по-големи поражения на руснаците. Смята се, че до евакуацията от този уикенд защитниците на укрепеното селище са губели по един свой войник за всеки 10 руски.

Стратезите на Киев твърдят, че през четирите месеца битка за Авдеевка са успели да убият или ранят тежко поне 47 хил. вражески военнослужещи. По оценки на западни източници от октомври до сега Русия е загубила около 30 хил. бойци по време на обсадата. Любопитно е също така, че в сряда при неизяснени обстоятелства се е "самоубил" проруският военен блогър Андрей Морозов-Мурз, само няколко часа след като публикува как в битката за Авдеевка русите сили са дали поне 16 хил. жертви и са загубили над 300 единици тежка бронирана техника.

Разбира се, достоверността на цифрите за противниковите загуби трябва да бъдат приемани с голяма доза условност и резерви. При всички положения обаче битката за Авдеевка поне за известно време е ангажирала и/или извадила от строя голяма част от най-боеспособните руски бойни части и е блокирала в този участък от фронта на практика целия оперативен резерв на окупационната армия. Показателно е например, че според твърденията на командирите от украинската Трета отделна щурмова бригада при отстъплението от Авдеевка противникът е имал числено превъзходство в съотношение около 7 към 1.

В този смисъл настоящата стратегия на украинските генерали явно е да се опитват да изтощават живата сила на Кремъл и "да търгуват територия за време", докато политическото ръководство на страната успее да осигури нови доставки на достатъчно боеприпаси и далекобойни оперативно-тактически ракети.

Какво да очакваме оттук нататък?

За момента е трудно да се каже точно колко сложна е ситуацията на фронта в действителност заради украинския "снаряден глад".

Генералите на Путин със сигурност ще се опитат да използват момента на деморализация, частична дезорганизация и недостиг на ресурси, за да извършат пробив и в други сектори на фронта. Така например активизация в настъпление (за момента без особен успех) вече се наблюдава в района на селищата Роботине и Вербове, където беше концентрирана украинската контраофанзива миналата година. Нещо подобно може да се чака скоро по линията на съприкосновение в Харковска и Луганска област към отвоюваните в края на 2022 г. селища Лиман и Купянск, където логистичните вериги на окупационните войски са най-къси и най-близо до територията на Русия. Генералите на Путин ще активизират и опитите си за унищожаването на украинския плацдарм на източния бряг на река Днепър в село Кринки, където въпреки последните твърдения на руския военен министър Шойгу все още са се окопали поне няколко десетки морски пехотинци.

Ако все пак се стигне до внезапен руски пробив на фронта, на пръв поглед статичните окопни бойни действия в стил Първа световна война рязко биха могли да приключат и да станат динамични.

Трябва да се има предвид все пак, че мобилността никога не е била силата на руската армия, както се видя през първите седмици на инвазията. А и е силно съмнително дали тя би могла да бъде постигната от масово мобилизираните и хвърлени на фронта руски наборни военнослужещи. Също така при опит за активно придвижване по бойното поле Русия вероятно ще загуби основното си предимство по отношение на артилерията, ще се изложи на вражески засади и би мога да бъде по-ефективно атакувана с импровизираните дронове камикадзе, които се оказаха най-ефикасният украински асиметричен отговор в условията на недостатъчна западна военна подкрепа. В помощ на Киев през последните дни идва и необичайно топлото време за февруари, което превръща замръзналата почва в непроходимо блато и почти напълно възпрепятства окупационните сили да водят мобилна война.

Така че, обективно погледнато, ефектът от падането на Авдеевка най-вероятно ще остане основно в полето на информационно-пропагандната дейност и ще "стегне редиците" в Русия в навечерието на президентските избори за поредно преизбиране на Путин.

Промяна в стратегиите

Покрай битката за Авдеевка обаче прави впечатление, че Русия все по-ефективно използва своите военновъздушни сили (ВВС). Кремъл най-вероятно е успял да установи поне локално въздушно превъзходство в този сектор от бойното поле, като засипа укрепеното предградие на Донецк със стотици планиращи бомби, подобни на американските JDAM. Това е поредно нагледно доказателство, че Киев очевидно е бил принуден да пести и от боеприпасите за противовъздушната отбрана, като избира кои зони от фронта да защитава и кои - не.

Заради този дефицит обаче Украйна обаче става все по-добра при воденето на "умни" бойни действия. Илюстрация на това са "капаните", които армията й периодично залага на руските бойни самолети, успявайки да свали по няколко наведнъж. Според генералите на Зеленски например само по време отстъплението от Авдеевка са били ударени шест модерни изтребителя Су-34 и Су-35. Подобни "капани" периодично припомнят на руснаците, че приближаването до фронтовата линия е твърде хазартно начинание, особено когато става дума за суперскъпи самолети от типа струващия над 300 млн. долара руски радарен А-50, свален в средата на януари над Азовско море.

Украйна от своя страна се опитва да компенсира недостига на конвенционални боеприпаси с "асиметрични" способности. Тя например става все по-креативна при разработката на нови безпилотни апарати, като в момента прави по около 50 хил. месечно. Целта е през 2024 г. страната да произведе минимум един милион бройки от тях, като някои по подобие на иранските Shahed-136 са с обсег до няколкостотин километра. Президентът Зеленски обяви със свой указ създаването на нов вид въоръжени сили, които ще отговарят за използването на дроновете, а Великобритания, Нидерландия и Латвия сформираха съюзническа коалиция, която да подпомага страната в сферата на безпилотните системи.

Масовото използване на наблюдателни безпилотни апарати и евтини FPV дронове камикадзе в момента има изключително силен възпиращ ефект на бойното поле. Именно благодарение на тях украинската морска пехота от месеци насам удържа плацдарма на източния бряг на Днепър, където дори е постигнала своеобразно тактическо въздушно превъзходство. Заради дроновете факторът на изненадата на фронта в Украйна практически почти е елиминиран. Двете враждуващи страни са принудени да изтеглят тежката бойна техника и превозните си средства на поне 10 км от фронтовата линия, ако не искат бързо да ги загубят. Показателно например беше как през тази седмица украинската армия унищожава с дронове камикадзе (на стойност по $5000) огромно хале, приютило паркирани руски танкове и бойни машини.

Благодарение на напредъка си при морските дронове камикадзе Киев постигна тотално превъзходство над руския флот в Северозападното Черноморие. Най-новото доказателство за това беше потопяването на "Цезар Куников" - четвъртият унищожен руски десантен кораб клас Ropucha, който на 14 февруари е бил ударен от пет самовзривяващи се дрона край Севастопол. Украйна също така, изглежда, вече е успяла да прекопира тежките руски въздушни дронове камикадзе "Ланцет", способни да нанасят прецизни удари на няколко десетки километра зад фронтовата линия.

Бумът в използването на бойни дронове не остава без отговор. Той катализира бърз напредък при системите за борба с тях и особен при средствата за водене на радиоелектронна война. Показателно е например, че вече се появяват устройства с размерите на раница, които заглушат връзката към вражеските дронове в радиус от няколко десетки до няколкостотин метра. Очакванията са в недалечно бъдеще средствата за смущение на радиочестотния спектър да се усъвършенстват и да направят ефирните комуникации в зоните на бойните действия от трудни до невъзможни. Това е нещо, което радикално ще промени начините за водене на война през следващите месеци и години - не само в Украйна, но и навсякъде по света.

11 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 2
    • + 7

    Ако кепи-то имаше кулинарна рубрика и пишеше за ястията там по този прелестен начин, повече от сигурно е, че щеше да продаде и най-големия боклук... На прегладнелите за шекерени приказки глуп...

    Малки уточнения:
    1. Преди почти 2 години в Истанбул се проведоха мирни преговори между Москва и Киев, чиито условия наподобяваха тези от прочутите Мински споразумения, използвани 7 г от Запада като измама. Ако тогава Зеленский не бе послушал връхлетелия, за да прекрати преговорите Борис Джонсън, войната да е забравена, а половин милион украинци - още живи;
    2. Тогава всъщност Борис просто (според Арахамия) казал да се бият до последния герой! Нищо не ебил продумал за пари, въоръжение, снаряди. Което ме навежда на мисълта, че тая обвързаност на Запада е явно във фантазиите на Зеленский. Обвръзките на Запада още кървят в Ирак, Либия, Сирия, Афганистан;
    3. Бахмут, както и Авдеевка са укрепени през 2014 г. за водене на гражданската война срещу отцепниците от ДНР, а не за война срещу Русия. Затова са е насред бивша УССР, а не по границата;
    4. Зеленский, който през 2019 взе властта с призивите за спиране на войната, всъщност подкара масово украинците към месомелачката - половин милион вече минаха през нея;
    5. Колкото и да отлага изборите, мандатът на Зеленский изтича преди края на май и президентските пълномощия преминават към председателя на Радата. Може би това е причината Столтенберг да се спряга за вицекрал в остатъчна Украина - за да не загуби Западът лостовете за влияние;
    6. "Интелигентна война" с протокрилати ракети се опитваше да води и езин друг приятел на Бандера преди 80 г, но армията му бе помитана и на изток, и на запад.
    Та видимо това Wunderwaffe , дето ще обърне войната, ще си остане в пропагандните текстове.

    Обичам да чета кепи!

    Нередност?
  • 3
    nfx431062748 avatar :-|
    nfx431062748
    • - 4
    • + 2

    Написаното в статията е т. нар. "пожелателно мислене" ... Но ... то ще помогне, колкото, както казва Доктора, Борис ( който всъщност не се казва Борис ) Джонсън на украинските политици. Ако с тях не се разправят руснаците, то със сигурност народът на Украйна ще им потърси сметка за националното предателство.

    Нередност?
  • 4
    beky avatar :-|
    1999
    • - 3
    • + 5

    Това в Украина е опитно поле за въоръжения, тактити, изучаване на противника - с две думи, както завършва и статията: "за начините за за водене на война през следващите месеци и години навсякъде по света."
    САЩ разпали тая тестова война, за да се подготви. Видимо не са готови, както се вижда неспособността им да произвеждат муниции в обеми за локална война с ниска интензивност. Сега ще се отдръпнат, за да приложат наученото. А разрушена Украйна? Кучета я яли...

    Нередност?
  • 5
    kuranakyumura avatar :-P
    kuranakyumura
    • - 2
    • + 1

    Говорит УНИАН, дори вече не отваряме американските официози, че там положението не е розово. При това отпреди падането на града - Ukraine suffered losses during chaotic withdrawal as Russia seized Avdiivka https://washingtonpost.com/world/2024/02/21/avdiivka-retreat-casualties-ukraine-russia?itid=sr_6_b0dd4caf-c428-4a11-9f90-89813ed82706

    След това се обръща палачинката, как Авдевка няма стратегическо значение и е само руска пропаганда, как руснаците са погребвани с камари и как няколко крилати ракети ще донесат „победата“. Почваме по устав с фактите и адекватния анализ:

    Украйна не е сама от Ден 1:
    - Западът достави над 10 хиляди единици бойна техника за това време, снарядите са с милиони.
    - Логистиката на Запада просто издиша и затова от октомври няма нови танкове, нито бронирани машини.
    - Снаряди има, но крайно недостатъчно.
    - Пагубното отстъпление от Авдеевка е вследствие не токова на снаряден глад, колкото на пълното дърпане на тежката бронирана подкрепа през последните десет и повече дни. Това говори и за редуциране на бронираните ресурси на ВСУ, които вече ще трябва да избират къде да пращат танковете и къде не.
    - Разузнаването и целеуказването на НАТО си върви, нищо, че не участват пряко във войната. Месото си остава основно украинско.

    Авдеевка има голямо стратегически значение за региона, ето и причините:
    - Това е последният сравнително голям град на запад от Донецк разположен в хълмистата част на района. След него са полета, селца и паланки, което означава, че за ефективна отбрана на украинците ще им трябват много войници и по-важното – танкове и бронирани машини. Те ще трябва да повторят руската отбрана при Роботине от лятото, но вече с изчерпващ се ресурс, за разлика от силите на Кремъл.
    - Авдеевка беше важен аванпост на ВСУ за обстрел на руските снабдителни линии и зони за разгръщане около Донецк. С падането на града, фронтът най-вероятно ще се закрепи 15-20 км на запад (много полета, малко паланки), което ще постави регионалният център на областта далеч от тежката артилерия на украинците.
    - Битката за Авдеевка не почва от октомври, а още от първите дни на войната. Тя е най-голямата крепост на донбаската отбранителна линия, която ВСУ изгради по времето на войната от 2014-2015 г. Още в началото на войната от 2022 г. сепаратистите започнаха щурм във всички направления, като първият пробив беше при Штастливое в Луганска област. Авдеевка е щурмувана десетки и стотици пъти с различен интензитет в рамките на последните две години.
    - Докторът не е напълно прав, че това градче е изградено за защита само от сепаратистите. То беше укрепено в такава степен, че да се използва и при евентуална руска атака, затова и издържа две години на непрекъснати атаки. Фронтът започна да се пропуква, след като руснаците започнаха да го обграждат, а това се случи постепенно в рамките на тези две години.

    Нямаше как да стане втори Бахмут, защото Авдеевка е три пъти по-малка от него, но и няма наблизо големи логистични центрове като Славянск и Краматорск. Можеше да се поддържа ограничен гарнизон от 10-15 хиляди щика, вместо 50-80 хиляди в Бахмут. Толкова бяха налични през най-критичните моменти на двугодишната битка за Авдеевка – 3 бригади с няколко скачени батальона.

    За руските загуби, че Украинците отново започват да бълнуват някакви орди и камари с трупове:
    - Според Медиязона за целия украински фронт, руснаците имат 6500 убити от октомври до края на януари. Данните за февруари не ги взимам, защото тези в Медиязоната се коригират с времето и обикновено за последния месец не са окончателни. Сумарно за целия украински фронт невъзвръщаемите загуби са малко под 20 хиляди. ВСУ пак са взели от добрата стока на Зеленски.
    - 16 хиляди и 300 загубени бронирани машини са данни към октомври, като Морозов е цитирал Стрелков. Не се казва за какъв период са, но най-вероятно от началото на войната, защото този фронт с малки изключения беше воден изцяло от сепаратистки части. За първата година, година и половина преди да се интегрират в руската армия загубите на сепаратистите по целия фронт се оценяваха на 20 хиляди убити и още 40 хиляди ранени, които не влизат в Медиязоната, затова тези 16 хиляди убити и ранени може да пасват. Самият Морозов е от 4 бригада на ЛНР, която става част от руската армия по някое време на 2023 г.
    - Няма потвърждение за нито един свален Су изтребител над Авдеевка през последните няколко месеца. Свалянето на А-50 през януари също не е потвърдено от различни на УНИАН източници. Потвърдиха се само повредите по вертикалния стабилизатор на разузнавателния Ил-22.
    - Русия не е жертвала най-способните си части, нито са ангажирани резервите. В боят за Авдеевка от последните три месеца главните действащи лица са бившите сепаратистки части с малка подкрепа от 2-3 руски бригади. Част от елитните части и резерва са в Запорожие и Купянск, останалите – в дълбокия тил.

    За какво следва:
    - Кринки е прочистен от два дни, вчера ВСУ направи опит за повторно връщане в селцето, но са били разпилени с артилерия.
    - В момента руснаците се възползват от инерцията при Авдеевка и искат да избутат цялата линия на запад от града. Това поставя частите при Угледар в опасност от обкръжение, с което ще започне избутване на фронта и при Запорожие, само че на север. 15-20 км е реалистичния пробив за следващите няколко месеца, като най-вероятно новата линия на ВСУ ще е на хълмистия хребет, който върви по права линия от северната страна на град Запорожие почти до град Донецк.
    - Избутването на фронта при Авдеевка отваря „жива рана“ в линията на ВСУ. Вместо да се държат руснаците при различни градчета в градски бой, фронтът в този сектор ще се пренесе на полета и малки селца. В тези условия, ВСУ ще трябва да жертва все повече и повече механизирани резерви ако иска да удържи. Както и руснаците, но предвид пресъхналите доставки на тежка техника и непрекъснатия руски ВПК лесно може да се каже кой има предимство.
    - За щурм към Купянск и Лиман е възможно, но ще отнеме доста повече време. ВСУ все още има свежи части там и закрепиха линията при Оскол. Тази при река Жребски може да се разпадне, без руснаците да обкръжат Лиман откъм Оскол няма да могат ефективно да вземат града.
    - Фабриките за дронове се оказаха лесно запалими. Дори в Льов. Без западни и китайски доставки, бройката на дроновете за ВСУ няма да се увеличи толкова драстично. За „украинския ланцет“ – да поживеем, да го видим, тогава да говорим. Но е показателно, че най-добрият летателен дрон на бойното поле в момента е руски.
    - Това за халето с руски танкове и украински дронове го няма дори в УНИАН. За последната седмица има само за атаки на руски дронове и за една ударена петролна база от ВСУ в Курск.

    Нередност?
  • 7
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 1

    До коментар [#5] от "kuranakyumura":

    Благодаря за репликата, но не съм съгласен с нея, защото:

    1. До момента укрепени отбранителни линии ВИНАГИ са се строяли на максимално изнесени рубежи към потенциалния противник, за да пазят територията: Адриановия вал, линията Мажино, линията Манерхайм, линията Метаксас. Донбаската линия на Киев започва да се съоръжава в мига след обявяването на мерките срещу компактнто руско население в Източна Украина (което тогава представляваше 40% от населението на страната) и последвалата му реакция на сепаратизъм, което реално разпали гражданска война в Украина. Донецките укрепени райони на ВСУ са насред територията на страната, обърнати към сепаратистите;
    2. Да, впоследствие, когато през февруари 2022 РФ призна самоопределилите се републики и отговори на призива им за помощ, тези линии станаха гранични за Украина. Ако през март 2022 в Истанбул бе постигнат мир, нещата щяха да се върнат към постановките от Минските и те отново щяха да са насред страната;
    3. Фактът, че Киев отхвърли дори законодателно воденето на преговори, говори за 100% суицидност на режима Зеленский и предопределят финала му - неща като Берлин май 1945;
    4. И друго за размисъл: фактът, че украинската клика още с първите си стъпки посегна на правата на държавнотворното руско малцинство (егати мълцинстото при 40%...), обяснява и последващите действия.
    Абсурдността на ситуацията би блеснала, ако Максико, например, приложи идентични на украинските мерки спрямо (теоретичното) американско малцинство в северните си щати и почне да се подпичк** със съседната си ядрена сила...
    И Мадуро притича при мирните преговори и насъска Обрадор да се бори с янките до последния украинец, пардон - мексиканец...

    Цалата принуда на РФ към война с келявия си съсед чрез вписването в конституцията членството му в Нато, не е нищо друго, освен несполучлив опит по този начин да се изтощи и разпадне Русия, тъй като със санкциите не стана, дори тежко увреди санкциониращите.

    Видимо не това е начинът. Дори отварянето на Кутията на Пандора с руското милитаризиране, трябва да напомни на Запада и несръчните обяснители не дайствията му, че досега мечката, когато стъпи на военната пътека, гони до край, независимо колко кърви. Гони и смазва заплахата за съществуването си!
    Народопсихология! И история.
    А фактът, че руснаците не използват възлюбените от американците килимни бомбардировки, с които си рашеваха въпросите в Германия, Япония, Ирак, че и в София дори!, говори за това, че не виждат враг в лицето на бившите съветски жители от УССР.

    С тези закачки Западът насила реинкарнира Руска империя 2,0.

    Нередност?
  • 8
    epk1515013158546444 avatar :-|
    Венцеслав Ралев
    • - 6
    • + 1

    Реинкарнира я. В твоята болна фантазия. Видя какво се случи с СССР след инвазията в Афганистан. Същото няма да се случи с Русия. Просто защото такива нещастни области като Калмикия и Коми не могат да бъдат самостоятелни държавици. Китай ще им види сметката и точно поради тази причина Западът няма да допусне разпада на Русия. Просто Путин ще получи един еднопосочен билет за Хага. Искам да видя физиономиите на нашите копейки тогава.

    Нередност?
  • 10
    cuam4o avatar :-|
    Ангел
    • + 2

    До коментар [#8] от "Венцеслав Ралев":

    #изсмях се
    Ако мислиш, че има дори теоретичен шанс Путин да стигне до Хага, наивността ти граничи с глупост.

    Нередност?
Нов коментар