Войната | Лятната руска офанзива в Украйна – какво да очакваме

През тази седмица представители на украинските специални служби хвърлиха още светлина върху очакваните руски действия през следващите месеци. Началникът на Главното управление на военното разузнаване на Украйна (ГУР) ген.-лейт. Кирило Буданов също потвърди, че Украйна очаква руските настъпателни операции да се засилят в края на пролетта и началото на лятото. В интервю за германския телевизионен канал ARD от 7 април той уточни, че според прогнозите руските настъпателни операции ще се засилят особено много в Донбас. Ръководителят на ГУР смята, че силите на Кремъл вероятно ще се опитат да напреднат към стратегическото градче Часив Яр западно от Бахмут и в посока към Покровск, на около 43 км северозападно от Авдеевка.

На прицел: Донбас

В момента Русия действително извършва постепенно позиционно настъпление основно в Донбас и най-вече в района западно от наскоро превзетия град Авдеевка - най-значимото руско завоевание от падането на Бахмут в края на миналата пролет. Целта тук явно наистина е да се напредне към стратегически важния Покровск, където се събират основните пътни артерии за логистично снабдяване на украинските сили в този сектор от фронта.

Ако съдим обаче по времето, за което армията на Путин успя частично да обкръжи Авдеевка и принуди украинците да отстъпят (около 4 месеца), лятото и дори есента едва ли биха били достатъчни за прекосяване на оставащите 30 - 35 км до Покровск. Особено като се има предвид спецификата на терена, прорязан от множество водни прегради. Също така още през май-юни трябва да започнат да пристигат първите пратки от артилерийски боеприпаси, обещани по линия на инициативата на чешкия президент Петр Павел за бърза доставка на минимум 1 млн. снаряда.

Доста по-сериозна обаче изглежда ситуацията в подстъпите на Часив Яр. През последните дни руската армия наистина активизира настъплението си и в района на стратегическото селище западно от прословутия Бахмут. Битката за Часив Яр се очертава да е решаваща през следващите няколко седмици, защото градът се смята за "портата" към агломерацията Славянск - Краматорск - последните две големи населени места в Донбас, които не са под контрола на руснаците. Краматорск е и основният железопътен възел в региона.

Битката за Часив Яр ще е лакмус за състоянието и бойните способности на двете враждуващи страни, коментират от групата за анализ по открити източници Frontelligence Insight. Загубата на контрол върху селището вероятно ще има ужасяващи последици за Украйна, защото открива пътя за пълно завземане на Донбас. Неуспехът да се овладее Часив Яр навреме пък би провокирал съмнения относно способността на Русия да постигне контрол върху региона изобщо. В случая украинската армия е облагодетелствана от географска гледна точка, защото селището е разположено на височини, по-удобно е да се защитава и блокира пътищата за по-нататъшен напредък в Донбас. Също така през източната част на Часив Яр преминава канал, който, макар да не е дълбок, представлява естествена бариера, в случай че мостовете по него бъдат взривени.

Тестът "Часив Яр"

Първият руски опит за щурмуване на Часив Яр от 4 април показва, че селището действително няма да бъде лесна цел за Кремъл. Руските сили понесоха тежки загуби в жива сила и бойна техника, след което бяха принудени да отстъпят. Въпреки това някои детайли около битката провокират притеснения. Frontelligence Insight отбелязват, че настъпващите части преминават по черен път и навлизат в предградията, без изобщо да попаднат в минно поле - нещо, което показва недостатъчна подготовка за отбрана. Също така по време на атаката руснаците използват щурмови самолети Су-25 за непосредствена поддръжка на пехотата, което показва още по-сериозен проблем - липса на противовъздушна отбрана (ПВО), включително дефицит на преносими ракети от типа на Stinger.

Именно все по-активното използване на руската фронтова авиация е поредно доказателство, че гладът за боеприпаси в украинската армия става все по-остър, особено когато става дума за ПВО. Кремъл все по-активно използва бойни самолети Су-34, за да разрушава украинските защитни позиции с новоразработени планиращи бомби, които са еквивалент на американските JDAM. В хода на последната година въпросните боеприпаси стават все по-усъвършенствани и по-мощни, като се твърди, че някои от тях вече имат далекобойност до 90 км. Въпреки че не са толкова прецизни като JDAM, с тях руските ВВС постепенно изравняват със земята повечето украински защитни съоръжения.

Така че без спешна доставка на боеприпаси за ПВО системите руската армия ще започне да става все по-смела и да нанася удари с бойни самолети все по-дълбоко отвъд фронтовата линия. Това е може би най-голямата опасност за Украйна в момента. "По наша оценка ситуацията е тежка поради няколко проблема: забавяне на изграждането на укрепления и липса на личен състав от забавена мобилизация. Има очевиден недостиг на доставки от Запада, особено на амуниции, артилерия и системи за противовъздушна отбрана", обобщават от Frontelligence Insight. И добавят, че теренът сам по себе си не е достатъчен да спре руските сили, а "опитът и героизмът не могат да са единственият стълб на отбранителните тактики".

Удар по нова ос?

Ако пък все пак се стигне до масирана руска атака по ново стратегическо направление, най-вероятно е тя да дойде в района на големите украински погранични градове Харков и Суми. Причината е, че именно тук се наблюдава най-голяма украинска трансгранична военна активност под формата на руски опозиционни партизански отряди, които извършват въоръжени рейдове на територията на "стара" Русия. За подобно ново настъпление се заговори още миналата година, като спекулацията беше, че Москва ще се опита да атакува оттук по посока към областните центрове Полтава и Днипро, като по този начин се опита да отреже тиловите райони и логистиката на почти целия украински фронт.

Съдейки по досегашния ход и мащаб на войната обаче, подобен план изглежда твърде амбициозен, дори и Кремъл да мобилизира нови 100 хил. войници. По-реалистичен е сценарият, хипотетично описан от Путин след последните атаки на руските партизани срещу Белгородска област от март. Току-що преизбраният президент не изключи създаването на "буферни зони" в Украйна край границата с Русия. Целта е се направи невъзможно атакуването на руската територия и най-вече обстрелът на големия пограничен областен център Белгород. Това ще рече ограничено руско нахлуване в дълбочина от порядъка на 30-40 км в територията на Украйна.

Практиката до момента обаче показва, че дори подобни не толкова мащабни операции са изключително кръвопролитни и ресурсоемки за настъпващата страна. Особено когато става дума за мобилизационна армия като руската.