Войната в Украйна | Сухопътната офанзива е мъртва. Да живее... десантът!

Именно липсата на навременна военна помощ за Киев миналата есен и последвалото допълнително няколкомесечно забавяне де факто лишиха украинската армия от инициативата на фронта, точно когато Русия беше объркана и относително слаба. По този начин миналия ноември въоръжените сили на страната пропуснаха златна възможност да надградят прогонването на руснаците от Западен Херсон с решителен удар в Запорожие в посока към Азовско море, с който да прекъснат сухопътния коридор между Русия и анексирания Кримски полуостров и реално почти да спечелят войната.

Защо контранастъплението закъсня

Още тогава ген. Залужний обяви, че армията му спешно се нуждае от 300 танка, няколкостотин бойни машини на пехотата и няколко самоходни артилерийски дивизиона, за да довърши бързо деокупацията на страната. Съюзниците на Украйна обаче дозряха за изпращане на западни танкове и БТР-и чак в началото на тази година, като повечето от тях дори дойдоха не през пролетта, каквито бяха първоначалните ангажименти, а чак в началото на лятото. Голяма част от техниката мистериозно липсва и до момента.

Най-парадоксално е забавянето на обещаните 31 американски танка M1 Abrams, чието изпращане беше заявено в края на януари, а първите техни първи снимки от фронта се появиха едва... тази седмица. Шокираща е също липсата на обещаните близо 200 германски ретро танка Leopard 1, от които Украйна до момента е получила само около 20, като част от тях бяха върнати заради технически проблеми, без дори да достигнат до бойните формирования на предните линии.

На очи се набива и закъснението в доставката на 250 щатски бронирани бойни машини M1117 Guardian (с бойни способности някъде по средата между HMMWV и Stryker), които американската армия не ползва от години и държи на склад след изтеглянето си от Ирак. За тях от Вашингтон някак между другото и дискретно се чу, че в крайна сметка може да пристигнат в Украйна... 18 месеца по-късно от планираното. Американските военни дори не се и опитаха да тръгнат по пътя на Германия със старите Leopard 1A5 и да разконсервират техните пенсионирани след операция "Пустинна буря" щатски танкови аналози M60A3, образци от които все още се ползват от някои не толкова модернизирани армии по света.

На бойното поле не се забелязват и сериозни количества от бойните машини на пехотата KTO Rosomak - полската версия на финландските Patria AMV, от които Украйна поръча 200 броя и трябваше да спешно получи 100 от тях от складовете на полската армия. Това са най-модерните бронирани машини в арсенала на украинската армия заедно с шведските CV90. Властта във Варшава, която до момента е дала на Киев над 300 модифицирани танка Т-72, обаче напоследък промени реториката си и декларира, че пред лицето на нарастващата руска заплаха приоритетно ще започне да укрепва своята собствена армия.

Всичко това очевидно забави настоящата украинска контраофанзива със 7-8 месеца. През това време армията на Кремъл постепенно излезе от първоначалното объркване заради факта, че Украйна изобщо е способна и би дръзнала да води настъпателни операции срещу нея. В началото на миналата есен руският президент Путин обяви в отговор мобилизация на 300 хил. запасняци (най-вероятно и повече), които имаха възможност да преминат през половин година опреснително обучение. То едва ли може да им помогне за извършване на сложни офанзивни операции, но е достатъчно за статична отбрана.

Вече разжалваният за близки връзки с ЧВК "Вагнер" ген. Сергей Суровикин пък инициира изграждането на дълбоко ешелониран фронт в Донецк, Луганск и най-вече в Запорожие, където на места достига 20 - 30 км ширина и е прорязан с няколко защитни линии, укрепени с огромни минни полета помежду им.

Каква е ситуацията в момента

Именно минните полета се оказаха почти непреодолима преграда за фатално закъснялата и ресурсно недоосигурена украинска сухопътна контраоперация. Силите на Киев успяха да напреднат не повече 15 - 20 км в дълбочина през т.нар. линия на Суровикин и в момента са затънали в позиционни битки на две места - при селата Роботине, Новопрокопивка и Вербове по оста към укрепените градове Токмак и Мелитопол и при Урожайне и Старомайорске по поречието на реката Мокри Яр в посока към Мариупол. Перспективата за излизане от статичната фаза в момента по-скоро не съществува, тъй като прословутата "разпутица" на практика е започнала.

Размразяване на фронта изненадващо може да случи в Източен Херсон, ако Украйна успешно форсира река Днепър Източник: Reuters

Русия от своя страна като че ли също не може да се възползва от приближаващата своята кулминация лятна украинска контраофанзива. Нагледното доказателство за това е опитът за щурм или поне обкръжаване на Авдеевка - укрепеното сателитно градче на проруската сепаратистка "столица" Донецк, което е превърнато в своеобразна украинска крепост още през 2014 г. след анексирането на Крим.

За изминалите около 4 седмици руската армия постоянно атакува селището и е загубила буквално няколкостотин бронирани машини и танкове, без да постигне значителен и видим напредък. По груби сметки Москва до момента е жертвала в настоящата операция между 5000 и 7000 военнослужещи, които са убити или тежко ранени. Казано с други думи: еквивалента на 1-2 механизирани сухопътни бригади. По данни на украинското разузнаване Кремъл е концентрирал тук около 40 хил. военнослужещи, което означава блокиране на сериозна част от руската армия около Авдеевка за неясно колко време и ограничаване на възможностите за подсилване на други потенциално проблемни сектори на фронта.

Генералите на Путин явно не успяват да се придвижат напред и по другите две евентуални оси на (ре)контраатака - към Купянск в Харковска област и към Лиман на границата между Харковска област, Луганск и Донецк.

Лъч надежда

Въпреки твърденията на ген. Залужний, че войната вече е в статична позиционна фаза, ситуацията може и да не е чак толкова безнадеждна. Добри новини за Киев идват от формално окупирания от руснаците източен бряг на река Днепър, по чието течение минава фронтовата линия в Херсонска област. Там украинската морска пехота вече от около три седмици удържа няколко нови плацдарма, след като още в края на юни се закрепи в района на разрушения от окупаторите Антоновски мост. Евентуален пробив в този слабо защитен от руснаците участък би могъл да отвори пътя за маневрени бойни действия по посока към окупирания Кримския полуостров.

Най-вероятно армията на Киев де факто вече контролира участък с дължина от порядъка на 30 - 40 км от т.нар. руски бряг на Днепър и може би се готвят за скорошно форсиране на най-голямата река в страната с по-сериозни и многочислени сили. Информацията на проруските военни блогъри от района става все по-тревожна - според тях украинските сили вече поддържат в района контингент от няколкостотин души, т.е. формирование с размерите на батальон, които извършват постоянна ротация, а от няколко дни превозват през реката и първата бронирана техника от типа на HMMWV и БТР-4 "Буцефал". На другия бряг на Днепър са съсредоточени зенитни установки, артилерийски сили, оператори на дронове-камикадзе и системи за радиоелектронна борба, които не позволяват на неголемите руски сили край реката да окажат ефективна съпротива, допълват кореспондентите на Кремъл.

Същевременно генералите на Путин или подценяват сериозността на положението край Днепър, или вече не разполагат с налични резервни сили, които да изпратят като подкрепление в този участък на фронта. Дори и в настоящата по-скоро благоприятна ситуация обаче евентуалното десантиране на голямата река би било хазартен ход и за Украйна. Нейните понтонни мостове за логистично осигуряване на експедиционните сили в Източен Херсон със сигурност ще бъдат лесна статична мишена за руската авиация и далекобойни ракети, освен ако районът не бъде наситен със сериозно количество украински системи за противовъздушна отбрана и особено такива с по-голям обсег от типа на американските Patriot.

Какво следва

Каквото и да се случва оттук нататък, в момента Украйна не би могла да продължи да се сражава ефективно без постоянна сериозна военно-техническа и финансова подкрепа от Запада. Голямата неизвестна сега е колко голяма всъщност е умората от войната сред съюзниците на Киев. Липсата на видими и бляскави украински победи през последните пет месеца сериозно подкопава политическата поддръжка за военното разрешаване на конфликта и съответно разколебава западните и особено американските политици да се ангажират с нови отбранителни доставки.

Най-належащият проблем е свързан с това кога (а може би и дали) Конгресът на САЩ ще гласува пакета с военни помощи на стойност 106 млрд. долара за Украйна, Израел и Тихоокеанския регион плюс за засилено финансиране на граничния контрол и за прословутата защитна стена по американско-мексиканската граница. За момента съпротивата на изолационистите в лагера на републиканците дава резултат и до решение не може да се стигне. През това време администрацията на Байдън постепенно стопява последните около 5 млрд. долара (а по последна информация - вероятно малко над 1 млрд. долара), одобрени за Украйна от законодателния орган на САЩ.

При твърде спешна нужда все пак американският президент би могъл да прибегне до авариен вариант и да използва правомощията, дадени му по линия на новия ленд-лийз закон, одобрен малко след началото на настоящата руска инвазия в Украйна. По силата на нормативния акт държавният глава може да предостави военно оборудване на съюзници "под наем", без да има нужда от одобрението на Конгреса или Сената.

Основната средносрочна стратегическа цел на Путин в момента е да задържи позиционната война в статично положение поне до президентските избори в САЩ след година, когато политическата конюнктура във Вашингтон би могла да се обърне в негова полза. Особено ако следващият стопанин на Белия дом се казва Доналд Тръмп.