Връзката между бъбречните и сърдечно-съдовите заболявания изисква специално внимание

Кои хора са изложени на най-висок риск да развият хронично бъбречно заболяване (ХБЗ)?

Най-висок е рискът при възрастни пациенти, които не са проследявани добре от своите лични лекари, пациенти, които страдат от друго заболяване, било сърдечно-съдово, артериална хипертония или захарен диабет, особено ако не са провеждали лечение. Трябва да внимават и хората, които злоупотребяват с нестероидни противовъзпалителни лекарства, както и спортуващите млади мъже и жени, които в старанието си да изглеждат добре често използват добавки, способни да отключат бъбречно заболяване.

Какво ще посъветвате тези хора? Какви показатели и колко често е необходимо да се изследват?

Пациентите бих разделил на две групи - такива, които знаят, че боледуват от някаква форма на ХБЗ, и други, които нямат представа за съществуването на такава болест, но са в риск. Моят апел е не само към тях, но и към личните им лекари. Страдащите от захарен диабет или хипертония трябва да бъдат диспансеризирани и поне веднъж годишно да им се изследва показателят серумен креатинин, както и урина за наличие на белтък, защото ранното откриване на микроалбумин в урината дава възможност за превенция на крайния стадий на бъбречна недостатъчност.

Групата пациенти, които не знаят за болестта, но имат във фамилията си хора, които страдат от диабет, високо кръвно налягане, метаболитен синдром или наднормено тегло, също трябва да бъдат добре проследявани от общопрактикуващите лекари с цел ранно диагностициране на заболяването.

България е на едно от първите места в света по разпространение на ХБЗ - 13% от населението. Тревожно е, че по-малко от 1 на 10 души знаят, че имат това заболяване. Каква е причината?

Да, за съжаление е така. В Европа болните от ХБЗ са между 9 и 10%, което също не е никак малко. Причините са, че пациентите не посещават личните си лекари, а се самолекуват на база прочетеното в интернет. В болницата постъпват хора, които никога не са виждали личен лекар или провеждали каквато и да е профилактика. Има доста запуснати случаи с много тежки промени по отношение на сърдечно-съдовата система и съответно изява на бъбречно страдание. Идват диабетици, които не знаят, че са диабетици, но са със застрашаващо високи нива на кръвната захар.

Друга важна причина за късно откриване на ХБЗ е, че бъбрекът страда тихо, без изява на ясни симптоми, особено в първите етапи на заболяването.

Какви промени в законодателството са наложителни, за да осигурим на българските пациенти навременна диагностика и превенция на усложненията?

Вече трети път присъствам на кръгла маса в парламента във връзка с Националната здравна стратегия 2030 г. За огромно удовлетворение на нашата гилдия на нефролозите в стратегията за първи път ще се акцентира върху проблема "хронично бъбречно заболяване", като получихме обещание ХБЗ да влезе като приоритет за превенция. Предвижда се също провеждането на скрининг на пациентите с хронично бъбречно заболяване в цялата страна. Идеята е да бъдат обхванати рисковите групи - диабетиците, хипертониците, пациентите с наднормено тегло и метаболитен синдром. Много се надяваме нещата да се получат и пациентите, които са застрашени, да могат да разчитат на адекватна помощ и профилактика.

*eGFR означава изчислена скорост на гломерулна филтрация и показва колко ефективно бъбреците филтрират кръвта и я пречистват от отпадни продукти, токсини и др. Колкото повече намалява скоростта, толкова повече бъбреците губят своята функция.