Деян Денев: Системата за отстъпки на здравната каса спира навлизането на иновативни лекарства в България

Недостигът на лекарства беше тема на годината. С какво го обяснявате? Не беше ли малко или много политически балон и какво направиха притежателите на разрешение за употреба, за да осигурят нужните количества?

- И през миналата, и през тази година притежателите на разрешения за употреба полагат всички възможни усилия, за да доставят лекарствени продукти в количества, които задоволяват здравните потребности на населението от лекарствено лечение. По наша информация в огромен брой от случаите, в които се говореше за недостиг в медийното пространство, притежателят на разрешение за употреба е успял да достави количества, по-големи от здравните потребности на населението в България. Въпреки това обаче възникнаха, или поне такава беше информацията в медиите, случаи на недостиг на лекарствени продукти. Можем, разбира се, да гадаем какви са конкретните причини. Казвам "да гадаем", защото когато говорим за здравни потребности, това понятие се употребява в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина шест пъти в контекста на недостига и на задължението за ПРУ и търговците на едро да задоволяват здравните потребности от лекарственото лечение, се оказва, че в закона няма дефиниция какво са здравни потребности. Това е едно митично понятие, което хем трябва да бъде задоволявано, хем не е ясно какво означава всъщност.

И няма мерило за него...

- Да, няма мерило. Когато говорим за лекарствена политика в България, тя на първо място трябва да бъде насочена към задоволяване на здравните потребности от лекарствено лечение на населението. Затова тези потребности трябва да бъдат анализирани, проследявани, измервани, планирани, бюджетирани и съответно задължението на компаниите, търговците и аптеките да ги задоволяват да бъде контролирано. Липсата на подобни механизми създава тази ситуация, в която, от една страна, имаме доставки, достатъчни за задоволяване на здравните потребности от лечение с даден лекарствен продукт, а изведнъж се оказва, че до конкретни пациенти в конкретни региони лекарства не са стигнали. Нужно е също СЕСПА и Националната здравноинформационна система да бъдат интегрирани по начин, който позволява проследяване на здравните потребности, доставките, наличностите и употребата на лекарствени продукти. Нужно е участниците в лекарствоснабдителния процес да имат достъп до информация за наличните лекарствени продукти, какво се доставя, къде се намира на територията на страната, каква е употребата и тогава проблемите с недостига рязко ще намалеят, защото потребностите ще бъдат изчислени и планирани както от притежателите на разрешения за употреба, така и от търговците на едро, така и от властите в България.

През миналата година нови 212 лекарства са напуснали България, а пък регистрацията на нови се забавя в сравнение с предишните години. Според вас този процес дължи ли се основно на ценообразуването, ще се задълбочава ли и по какъв начин може да му се противодейства?

- Определено този процес се задълбочава. Първата причина за него е ценообразуването на лекарствени продукти в България. Според законодателството цената на производител не може да бъде по-висока от най-ниската цена на същия продукт в 10 европейски държави. Понякога тази най-ниска цена в една от тези европейски държави е изключение, например защото здравните каси в съответната държава са поели ангажимент да платят голямо количество от определен продукт през конкретната година или производителят с най-ниска цена получава конкурентно предимство спрямо лекарствата със същата активна съставка на други производители и затова тя се поддържа такава за определен период. Проблем в България е, че такива цени, постигнати по изключение, стават постоянни у нас и производителите решават да изтеглят продукта. И в този вид ценообразуването води до изтегляне на качествен продукт.

Вторият значителен проблем е, че компаниите не бързат да подават заявление за включване в Позитивния лекарствен списък, тъй като системата на отстъпки, която Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) налага, има наказателен или направо забранителен ефект по отношение на навлизането на нови терапии. Това произтича от факта, че за да се включи нова терапия в реимбурсация, една компания трябва да поеме пълните разходи за нея през първата година и да доставя на отрицателна цена, без каквито и да е гаранции за втората или за третата година. Тези правила имат обезкуражаващ ефект върху много компании, които просто не виждат смисъл да търсят начин продуктите им да станат достъпни в България.

И пак се връщаме на механизма и комбинацията от отстъпки и механизъм. Механизмът всъщност казва, че фармацевтичните компании са длъжни да сключат договори, с които да възстановят разликата между сумата, която касата е заплатила на аптеки и на болници за отпуснати, приложени и отчетени лекарства и бюджета на касата за лекарства. Това, което болниците и аптеките отчитат, са лекарства, предписани от български лекари и отпуснати на български пациенти, и на практика отразяват здравните потребности от лекарствено лечение. Бюджетът пък отразява желанието на държавата да финансира лекарственото лечение на българските пациенти. Разликата между желанието на държавата и нуждите на пациентите всъщност се финансира от фармацевтичната индустрия чрез една своеобразна субсидия, която не може да нараства безконтролно и безгранично.

Какъв размер ще достигне тази субсидия през 2024 година?

- През миналата година беше 620 млн. лв. През тази година се очакваше да бъде около 750 милиона лева, което вече е неустойчиво нарастване и може да има негативен ефект върху пациентите, тъй като компаниите може да не са в състояние да обслужват и да поемат задължения за възстановяване на такива големи суми на НЗОК. Решението за увеличаване на реимбурсацията на определени лекарствени продукти в кардиологията според различни прогнози, включително и на НЗОК, принуждава компаниите да поемат задължения за още между 35 и 50 млн. лева допълнително отстъпки към тези 750 млн. Има решение на НЗОК, че в последното тримесечие на тази година ще бъде осигурено допълнително финансиране за лекарства, но това е бъдещо несигурно събитие. Важно е тези средства да бъдат осигурени както за сметка на резерва, така и от други източници, за да не е намаляването на доплащането на пациентите, които ползват лекарства за кардиологични заболявания, за сметка на например пациентите, страдащи от онкологични заболявания. Бюджетът на НЗОК за онкологични лекарства сериозно изостава от реалните здравни потребности. През миналата година НЗОК е платила за онколекарства 1.130 млрд. лв., бюджетът беше 764 млн., разликата е възстановена от фармацевтичните компании. Тази година се очаква в тази група разходът да достигне 1.387 млрд. лв. при бюджет 910 млн., което е твърде голямо нарастване и може да се окаже, че компаниите не могат да дадат отстъпки за повече от 400 милиона лв. на касата. Затова предоставянето на допълнителни средства от резерва и за онкология ще облекчи натиска върху фармацевтичните компании и ще позволи пациентите да получават навреме своето лечение през 2024 г. Това важи и за лекарствата с протокол, където се очаква брутен разход 920 млн. лв. при бюджет 700 млн. за тази група,. т.е. отстъпки над 200 милиона лева. Нашите очаквания са за нужда от допълнително финансиране за лекарства във всички групи минимум 100 млн. лв. през 2024 г., за да няма сътресения в лекарствоснабдяването към края на годината.

Цялата рамка свива ли бизнеса на иновативните компании в България - по-малка печалба, по-малко офиси, по-малко служители, по-малко клинични проучвания, по-малко инвестиции?

- Да, наблюдаваме случай на фармацевтични компании, които прекратяват прякото си присъствие на българския фармацевтичен пазар и започват да работят по различни модели. Но те нямат служители в България, което понякога може да доведе до това България просто да не е приоритет за тези компании. Това пък, особено в случаите, в които има производствени проблеми с даден лекарствен продукт, недостиг за целия ЕС, може да доведе дотам лекарствата по-бавно и по-късно да стигат до България. Наблюдаваме и как компаниите съкращават някои позиции в България и преминават към т.нар. модел на клъстери, в който се сливат функции и отговорности за няколко държави в региона и така се търси начин за намаляване на присъствието на пазара.