Потенциалните ползи от здравеопазване, базирано на стойност

Йордан Илиев: VBHC предлага цялостна рамка за справяне със сложните предизвикателства, пред които са изправени съвременните здравни системи. Подходът се основава на надеждни механизми за събиране на данни, анализ и обратна връзка за измерване на резултати, идентифициране области за подобрение и стимулиране на непрекъснати усилия за подобряване на качеството и оптимизиране разпределението на ресурсите в рамките на здравните организации.

Има ли единен подход в ЕС за прилагането на VBHC?

Проф. д-р Албена Златарева, дм: Провежданите здравни политики в дадена европейска държава зависят от нейните икономически и политически фактори. Трудно е да бъде провеждана абсолютно еднаква политика във всички държави-членки. В контекста на регулирането на медицинските изделия (МИ) в ЕС, VBHC може да повлияе на процеса на оценка и регулиране като подчертава значението на оценката на МИ въз основа на тяхната клинична ефективност, безопасност и рентабилност при постигане на резултати за пациентите. Това позволява въвеждането на по-строги критерии за оценка и насърчава производителите да разработват продукти, предлагащи добавена стойност за пациентите спрямо тяхната цена. Пример за това са Регламент 2017/745 за МИ, Регламент 2017/746 за МИ за инвитро диагностика и Регламент за оценка на здравните технологии (ОЗТ). Последният е резултат от работата по Фармацевтичната стратегия на ЕС. Подобен акт позволява по-широк достъп до животоспасяващи и иновативни здравни технологии. Регламентът гарантира ефективното използване на ресурсите, позволява предвидимост на бизнес средата и гарантира дългосрочната устойчивост на сътрудничеството в областта на ОЗТ в ЕС.

Колкото до актовете за регулацията на МИ и МИ за инвитро диагностика, тяхната цел е да се гарантира достъп до тези технологии на базата на високо ниво на закрила на здравето на пациентите и гарантиране на високи стандарти за качество и безопасност. Осигурява се надеждност на данните от клиничните изпитвания и защита безопасността на участниците. Създаването на подобна регулация ще допринесе за прозрачност при ценообразуването на МИ, създаване на конкурентна среда и оптимизиране на разходите. МИ ще бъдат по-достъпни за пациентите, ще има по-голямо предлагане, а държавните органи - по-конкурентни цени за реимбурсиране.

Къде се намира България и какви са основните предизвикателства за прилагане на VBHC?

Йордан Илиев: Прилагането на VBHC в България е свързано с набор от предизвикателства, засягащи инфраструктурата, ресурсите и качеството на данните. Достъпът до изчерпателни и надеждни здравни данни е от съществено значение за измерване на резултатите и стимулиране усилията за подобряване на качеството.

Проф. д-р Албена Златарева, дм: Налагането на VBHC изисква ангажираност, сътрудничество и лидерски умения от всички участници в здравната ни система: политици, администартори, доставчици на здравни услуги, научни дружества и пациенти. Преминаване към модел на реимбурсиране, базиран на добавената стойност на здравната технология, изисква промени и в механизмите на финансиране на здравната система като цяло. Адаптаринето на българската регулаторна рамка в подкрепа на VBHC, като същевременно да се гарантира безопасността на пациентите, поверителността на данните, спазването на разпоредбите на ЕС, може да представлява предизвикателство.

Как може да се промени това?

Йордан Илиев: VBHC предлага обещаващи възможности за трансформиране на здравната система. Подходът набляга на грижите, ориентирани към пациента и управление на здравето на населението, което може да помогне за справяне с неравенствата в здравеопазването и да подобри достъпа до висококачествени здравни услуги за всички българи, независимо от социално-икономическия им статус или географско местоположение.

Възприемането на VBHC е в съответствие и с приоритетите за здравеопазване на ЕС като подобряване на пациентските резултати, напредък на цифровите здравни решения и повишаване на устойчивостта на здравеопазването. Чрез стимулиране на иновациите и ефективността в предоставянето на здравни грижи VBHC дава поле за разработването и приемането на нови технологии, модели на грижа и добри практики, водещи до непрекъснато подобрение на системата и пациентските резултати.

Проф. д-р Албена Златарева, дм: Промяната винаги налага обединение и общи усилия за намиране на правилните и работещи решения. Център по европейски здравни политики (ЦЕЗП) е компания с мото empowering by data и мисия, ориентирана към създаване на проекти и предоставяне на услуги, водещи до подобряване на пациентските резултати в пациентцентрична система. Целта ни е подобряване на локалната здравна екоситема чрез услугите и продуктите, които изработваме, така че да подпомогнем позиционирането на нашите клиенти от индустрията, пациентски организации и доставчици на здравни услуги като доверени партньори на всички заинтересовани страни в здравната система - институции, лекари, пациенти.

Йордан Илиев: В MY Synergy вярваме, че здравеопазване, основано на ползите, може да бъде подобрено и опростено чрез дигитализация и измерване на резултатите от реалната практика. Това определя и нашата основна дейност - анализиране и оптимизиране на здравните системи чрез създаване на дигитални продукти и решения, базирани на иновативни технологии. Стремим се да подобрим резултатите за пациентите и цялостното им изживяване, като предоставяме възможност за реализиране на здравни инициативи, основани на стойност.

Вярата в стойностно базираното здравеопазване и общите мисии на ЦЕЗП и MY Synergy допринесоха за разработване на съвместно технологично решение, осигуряващо последователна, надеждна и ефективна платформа за използване на здравни данни за изследвания, иновации и стратегия на развитие, постигане на бизнес цели както и услуги, свързани с регулаторни въпроси и достъп до пазара на иновативни технологии, така че да бъдат задоволени непосрещнати нужди на българските пациенти.