Недостатъците на базовия сценарий за бъдещето на енергетиката и климата

Центърът за изследване на демокрацията е избран от Европейската комисия да подготви комуникационната кампания за плана, но Мартин Владимиров от организацията уточни, че те правят стратегията за кампанията, която трябва да се случи отдолу нагоре със всички заинтересовани страни, а енергийното министерство трябва да я проведе и реализира на практика. Факт е, че такава реална кампания към момента липсва, с изключение на няколко събития в София, а сценариите за енергетиката засягат всички, включително и общините.

Ръст на ВЕИ до 12.2 GW, ядрените мощности стигaт 4.3 GW до 2040 г.

Основният извод от базовия сценарий е, че залезът на въглищата приближава. С 87% ще намалеят мощностите за производство на енергия от изкопаеми горива, които от 4.4 GW се очаква да достигнат до 0.6 GW през 2040 г. За сравнение - сега работят средно около 900 - 1000 MW през по-голямата част от годината, така че реално спадът няма да е толкова драматичен.

Заложено е нарастване на ВЕИ мощностите, които през 2040 г. трябва да достигнат 12.2 GW при малко над 3 GW сега. Конкретно соларите трябва да са 6.2 GW, а вятърният капацитет - 3.1 GW. Предвижда се увеличаване на ядрените мощности на страната, като към 2040 г. се очаква да достигнат 4.3 GW.

По-конкретно очакванията са в края на периода производството да достигне 21 578 GWh, което е с 14 644 GWh повече в сравнение с 2020 г. При изкопаемите горива пък спадът е от 17 198 GWh през 2020 г. до 1549 GWh. За ядрената енергия се предвижда нарастване до 24 195 GWh през 2040 г., или с 46% спрямо началото на периода.

• Националната цел за дял на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия до 2030 г. е 34.1%. За сектор електрическа енергия е определен 42.2% дял.

Освен производството обаче важен въпрос е как ще се промени и крайното потребление на енергията по сектори, като моделирането разглежда период от 2020 до 2040 г.

• Планирано е 11.6% намаление на потреблението на първична енергия и 10.7% намаление на крайното потребление на енергия до 2030 г. спрямо референтния сценарий 2020.

Базовият сценарий показва увеличаване на крайното енергийно потребление. В плана обаче не са посочени данни за първичното потребление на енергия и какво е взаимодействието между първичното и крайното потребление. Преглед на оригинала

През първата половина на периода - до 2030 г., се очаква крайното потребление на енергия в сектор "Индустрия" да нарасне с 4%. След това тенденцията се очаква да се обърне и през 2040 г. да има намаление с 10% спрямо 2020 г. заради енергийната ефективност и собственото производство.

В сектор "Транспорт" се очаква намаление на крайното потребление през целия период, като към 2040 г. то ще е с 21% по-малко в сравнение с 2020 г. А при услугите очакваният спад е 12%.

При домакинствата като цяло се предвижда крайното енергийно потребление през 2040 г. да намалее със 7% спрямо 2020 г., показват данните.

В плана обаче не са посочени данни за първичното потребление на енергия и какво е взаимодействието между първичното и крайното потребление.

Само за сравнение - всички досегашни анализи, с които мотивираме изграждането на нови големи централизирани мощности като АЕЦ, чертаеха огромен ръст в потреблението на енергия. Разбира се, тук трябва да се има предвид, че става въпрос за общата консумация на енергийни ресурси, включително твърди и течни горива.

Интересното е, че през 2030 г. се очаква в енергийния микс на страната да се включи и използване на около 1000 toe водород за енергийни нужди, а към 2040 г. крайното потребление на енергия от водород да достигне 9000 toe.

Моделиране, което да оправдае два нови ядрени реактори

Това е базовият сценарий към момента, който показва как ще се развие енергетиката при съществуващата политическа рамка. Тепърва бизнесът очаква и следващите сценарии. Към момента оценката на редица професионалисти е, че това отново е прекалено схематичен план за бъдещето на енергетиката с високи цели и без ясни стъпки за тяхното постигане. Към момента липсва и финансовата обосновка на всички амбициозни цели.

Залагат се мощности и високо търсене на електрическа енергия, за да се оправдаят два нови ядрени блока.

Мартин Владимиров, Център за изследване на демокрацията

Според експерти моделирането в момента има редица недостатъци. Залагат се мощности и високо търсене на електрическа енергия, които нямат нищо общо с действителността, коментира за "Капитал" Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията. Това се прави, за да се оправдае необходимостта от два нови големи ядрени реактора, обясни той. Случва се същата ситуация като с АЕЦ "Белене", когато 2006 г. политиците посочиха необходимост от 50 TW/h на година прогноза за ръст на потреблението до 2020 г., което така и не се случи.

Подценява се и енергийната ефективност, в която се крие огромен неизползван ресурс за намаляване на потреблението, като имам предвид, че българската енергетика е една от най-енергоемките, подчерта Владимиров. "По нашите прогнози и последни модели, с които ние работим, ще има ръст на потреблението, но той ще бъде едва с 11%, което няма как да оправдае две големи ядрени мощности. Те са изключително политическо решение без икономическа целесъобразност. Трябва да се тръгне от структурата на потреблението, като се надгради и прецени колко мощности ще са нужни за задоволяване на първичното потребление", казва още той.

При разработването на допълнителните сценарии е важно да се направи нов анализ на енергийното потребление, който да сравнява търсене и предлагане на база на исторически данни и бъдещи потребителски нужди. Колкото до въпроса дали трябва да се планира енергия за износ, според Владимиров новите модели отчитат търсенето и предлагането на енергия в региона и в Европа, което ясно показва, че такива огромни мощности не са необходими.

Други специалисти обаче коментират, че при наличните технологии подобна балансираща мощност ще ни е необходима след 2045 г.

План без екологична оценка в капана на енергийното моделиране

"Най-големият недостатък на актуализираната версия на ИНПЕК е, че продължава лошата практика да ползва инструмент за енергийно моделиране, който ЕК вече не препоръчва да се използва от държавите членки, коментира за "Капитал" Георги Стефанов, експерт "Климат и енергетика" и бивш началник-кабинет на вицепремиера по климатични политики Борислав Сандов в кабинета на Кирил Петков.

По думите му моделът PRIMES вече не се ползва, защото чрез него не може да се достигнат целите за климатична неутралност за 2050 г., и затова много по-добре е да се прилагат по-гъвкави и оптимални инструменти като Pathway Explorer, който бе използван в Комисията по енергиен преход към Консултативния съвет по Зелената сделка.

На базата на алгоритъма на модела PRIMES е разработен специално за нуждите на страната ни моделът Bulgaria Energy System Tool - (B)EST, обясниха от енергийното министерство. Той е използван при изготвянето на прогнозите за нотифицирания през 2020 г. ИНПЕК на България 2021 - 2030 г.

Моделът (B)EST позволява дългосрочно прогнозиране на енергийното потребление и производство, като дава възможност за прогнозиране на цени на енергията, емисиите, разходите и инвестициите, като отчита техническите ограничения. Това са например междусистемни връзки на електроенергийната и газопреносната система, първични ресурси и потенциал за възобновяема енергия. Структурата на модела позволява и връзки с външни пазари, за да получи международни цени на горивата, аргументираха се от Министерство на енергетиката.

Отменената екологична оценка на първата версия на ИНПЕК де факто превръща настоящия план в нелегитимен.

Георги Стефанов, експерт климат и енергетика и бивш началник-кабинет на вицепремиера по климатични политики

Според Стефанов има още един проблем. Отменената екологична оценка на първата версия на ИНПЕК де факто превръща настоящия план в нелегитимен и неодобрен по смисъла на екологичното законодателство. Това трябва да е ясен сигнал за другия основен проблем в актуализираната версия на ИНПЕК, че се залага на широко развитие и подкрепа на всички енергийни източници, което връща България в контекста на превръщането ѝ в енергиен център на Балканите, без за това да има финансови обосновки. "Откъде ще дойдат всички тези пари за мащабни енергийни проекти, които планираме, не става ясно", казва Стефанов. Не е ясно и как ще се възвръщат подобни инвестиции.

Не на последно място в ИНПЕК потенциалът за геотермалната енергия, която е единствената базова ВЕИ мощност, е силно занижен. "Това е грешен подход и вместо да наблягаме на тези технологии, които ще ни спестят значителни средства, ние ги занижаваме", смята Стефанов.

От енергийното министерство посочиха за "Капитал", че окончателният вариант предстои да премине обществени

Защо е важен този план за енергийния сектор?

Интегрираните национални планове за енергетика и климат на държавите членки са основен елемент за стратегическо планиране на декарбонизацията. На база на това Европейският съюз създаде Европейския зелен пакт за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива и осигуряване на бърз и справедлив преход към чиста икономика.

В своите планове всяка страна е длъжна да опише националните цели в областта на климата и енергетиката, политиките и мерките за постигането им, както и адекватното им финансиране до 2030 г., а финално се очаква отчитането на изпълнението им да стане през 2032 година. Целите обхващат различни сектори освен енергетика като селско стопанство, индустрия, емисии от сгради, транспорт и други.

Плановете бяха одобрени първоначално през 2020 г., а впоследствие държавите трябваше да представят доклад за напредъка на всеки 2 години. България го направи в срок, но докладът беше прекалено технически. ЕК анализира получените NECPRs и публикува оценка октомври 2023. Но заради несъвършенства и промяна на геополитическата ситуация страните трябваше до юни 2023 да се изпратят чернова на актуализиран ИНПЕК до ЕК. България заедно с още пет държави не подаде такъв доклад за напредъка си в средата на 2023 г., затова и бe отварянето на наказателна процедура от 21 декември 2023 година.

В края на годината спешно първоначален драфт на актуализирания ИНПЕК на България беше пуснат за обществено обсъждане. Само преди 2 седмици България вече изпрати към ЕК вариант на плана с описания базов сценарий и очаква коментари. Предстои да бъдат направени следващи сценарий и дългоочакваното обществено обсъждане.