Стоян Желев: Възражда се интересът към бензиновите мотори

Автопаркът в България застарява заради незаинтересоваността на държавата, казва председателят на Асоциацията на производителите на автомобили и техните официални представители

Георги Пауновски

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Стоян Желев е председател на управителния съвет на Асоциацията на вносителите на автомобили и техните оторизирани представители в България, официален представител на марката Peugeot (чрез "София Франс ауто") за страната и собственик на дружеството "Ауто Бавария" (преди "Камор ауто"), което се занимава с внос и търговия на автомобили BMW и MINI.

Звучи неразумно екологичните автомобили да се облагат с най-високи данъци само защото са по-нови, а най-замърсяващите – с най-ниски.

За пръв път тази година традиционният софийски автосалон се проведе през есента. Оправдаха ли се предварителните ви очаквания предвид тази смяна?

- Есента определено се оказа добър сезон за провеждане на софийския автомобилен салон. От една страна, посетителите получиха удоволствието да видят най-атрактивните модели, пристигнали директно от изложението във Франкфурт, а от друга, се оправдаха и нашите очаквания за по-голяма посещаемост. Смело можем да кажем, че това е най-успешният ни автомобилен салон през последните 10 години.

Месец преди края на годината как изглежда тя за вносителите на нови автомобили?

- В началото на годината прогнозирахме, че продажбите на нови автомобили през 2015 г. ще отбележат ръст в сравнение с предходната, макар и този ръст да е незначителен. За съжаление, откакто МВР спря публикуването на данни за регистрациите, на интернет страницата си не разполагаме с надеждна статистика и можем само да гадаем какво е реалното състояние на автомобилния пазар.

Забелязват ли се някакви нови тенденции?

- От няколко години се наблюдава тенденция за възраждане на интереса към бензиновите двигатели предвид иновациите, които позволяват по-голяма ефективност, по-малко емисии на CO2 и следователно по-малък разход на гориво при тези мотори.

Освен това забелязваме, че и в България вече се търсят електромобили и хибриди. Например на годишна база за 2014 г. общият брой на превозните средства с изцяло електрическо задвижване се беше увеличил с 36%, а на хибридните с 61% спрямо същия период на 2013 г. Надяваме се тенденцията да се запази, защото тези двигатели са екологични, макар все още да не са достатъчно привлекателни поради малката си автономност, зареждането и покупната цена.

В Европа продажбите на нови коли вървят нагоре и там вече смятат, че тенденцията е трайна и необратима. Може ли да се каже същото и за България?

- Да, наистина има известен ръст, както стана дума, на продажбите на нови автомобили и у нас, но като цяло все още потреблението на нови автомобили на глава от населението изостава в пъти дори от страни със сходни на нашите средни доходи като Румъния. В резултат на това през последните години автомобилният ни парк застарява изключително бързо. Ако през 2010 г. автомобилите на възраст до 5 г. са съставлявали 8.4% от българския автопарк, през 2014 г. те съставляват едва 3.3%, или около 2.5 пъти по-малка част. Съответно броят на автомобилите на възраст над 20 години се увеличава. През 2010 г. те са били 27% от регистрираните автомобили, а през 2014 г. те са вече близо 40%.

Проблемът реекспорт продължава ли да е актуален за българския пазар?

- Действително реекспортът е сериозен проблем за нас, защото той не ни позволява да направим коректни изводи за развитието на пазара. Износът на автомобили извън територията на България и декларирането им пред ААП като продадени у нас изкривява пазарната картина, дава привидно предимство на някои брандове по отношение на пазарен дял, за който те претендират, и заблуждава обществеността кои са водещите марки. За някои марки процентът на реекспортирани автомобили надвишава 50% от декларираните за продадени в България, а като цяло бих оценил относителния дял на реекспорта на около 15% от всички автомобили, които АСЕА отчита като продадени в България.

Какви са очакванията ви за развитието на пазара следващата година?

- Не очаквам съществена промяна на пазара през следващата година, защото и икономическата ситуация остава без сериозна промяна.

Пазарът на нови автомобили не само в България, но и в глобален план, сега е изправен пред нови предизвикателства, които са породени от кризата с емисиите. Смятам, че този път няма да останем встрани от световните тенденции, и очаквам хората да станат по-отговорни към избора на автомобили, да проявяват по-голям интерес към екологичните норми.

Споменахте, че средната възраст на автопарка в България расте и вече почти 40% от автомобилите са на над 20 години. Обективни или субективни са причините за това?

- В основата на този процес стои тоталната незаинтересованост на държавата и липсата на каквито и да било стимули към обновяване на парка след началото на прехода. Звучи неразумно екологичните автомобили да се облагат с най-високи данъци само защото са по-нови, а най-замърсяващите – с най-ниски. Все още техническите прегледи не се извършват достатъчно прецизно и не водят до привеждане на автомобилите в изправност и вследствие на това не само създават опасност за другите участници в движението, но и допълнително замърсяват околната среда. Една кола, която отговаря на най-старата екологична норма Евро 1, дори когато е напълно изправна, изхвърля 600 пъти повече вредни газове спрямо друга, отговаряща на стандарта Евро 6. Нормално е да очакваме, че държавата ще предприеме по-активна политика, за да стимулира вноса и продажбата на автомобили, които в по-малка степен замърсяват околната среда.

След откриването на автосалона в изявление пред журналисти министърът на икономиката даде ясно да се разбере, че управляващите не мислят за законови стимули, които да накарат хората да си обновят колите, а ще се разчита това да стане с повишаването на стандарта на живот. Според вас възможно ли е да проработи този подход?

- По тази логика, като се разболеем, не би следвало да приемаме лекарства, а да чакаме да ни мине… Повишаването на стандарта на живот естествено ще доведе до обновяване на автопарка. Но не смятам, че това отменя необходимостта от целенасочена държавна политика за стимулиране на избора на по-екологични автомобили.

Кои за вас са най-правилните мерки, за да започне реалното освобождаване на пътищата от най-замърсяващите и опасни автомобили.

- Обвързването на годишните данъци и регистрационни такси с нивата на вредните емисии е една от добрите законови практики в Западна Европа, от които трябва да вземем пример. Ние отдавна призоваваме замърсителят да плаща повече. Автомобилите над 20 години, които, както стана ясно, са над 40% в България, са сериозни замърсители. Много от тях не покриват съвременните екологични стандарти. Освен това те са и по-амортизирани, несигурни и уязвими откъм технически неизправности, което носи риск за безопасността. Както казах, необходимо е и по-нататъшно затягане на режима на техническите прегледи.

Какво е отношението на ААП към предлаганите промени в данъчното законодателство, предвиждащи непълно ползване на ДДС кредит от фирмените автомобили.

- Ние изцяло подкрепяме позицията на КРИБ по този въпрос. Ако всички огромни пробойни, които зеят в събираемостта на данъците, бяха овладени, можеше да се мисли за запушването и на тази дребна пукнатина, каквато представлява ползването на служебен автомобил за лични цели. Но в сегашния контекст за съжаление тази мярка ще изпрати всички по-дребни фирми в лоното на процъфтяваща сива икономика – вместо нови ще си купуват едногодишни автомобили без ДДС и фактура на фирмата. За да генерират неосчетоводени пари, с които да извършат тези покупки, те самите няма да издават фактури и така ще се формират допълнителни загуби за бюджета. Тази мярка би била смислена, ако се разреши ползването на данъчен кредит върху всички фирмени автомобили и вече ако те се ползват за лични нужди, да се правят удръжки. От това бюджетът само би спечелил.