Интервю | Вяра Савова: Криптоиндустрията иска повече яснота в регулациите на ЕС

Експертът по политики в Европейската криптоинициатива (EUCI) пред "Капитал"

Робърт Христов

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Промените в регулаторната среда на ЕС, които засягат криптовалутите, предизвикаха недоволство в сектора. В отворено писмо, подписано от някои от най-големите компании в сектора и водено от Европейска криптоинициатива (EUCI), се призовава за по-ясни дефиниции и регулации, особено по отношение на "интелигентните договори" (smart contracts). Най-просто те представляват програма или приложение, базирано на блокчейн, чиято цел е автоматично изпълнение и предоставяне на дадена услуга или документиране на събитие. За по-ясно разбиране като пример от реалния живот за интелигентен договор е давана вендинг машината. Чрез умните договори се намаляват транзакционните разходи, човешката намеса, както и рисковете за злоупотреби. Блокчейнът на Ethereum е най-често използваният за умни договори.

Писмото е подкрепено от 56 европейски компании, включително гиганти като Binance, Coinbase, Cardano Foundation, Polygon Labs и Ledger. Неяснотите остават в Закона за данни на ЕС, a регламента MiCA (markets in crypto-assets) - първата цялостна регулаторна рамка, бе приет официално на 9 юни. В нея не се казва нищо за smart contract-и и затова се очакваше от регламента за данните, който ще започне да се прилага към 2025 г., да допълва празните полета, но той го прави по неефективен и притеснителен за индустрията начин. По тази и други теми "Капитал" разговаря с Вяра Савова, която е старши експерт по политики в Европейската криптоинициатива (EUCI), където допринася за формулирането на подходящи крипторегулации на европейско ниво. Със своя юридически бекграунд тя се фокусира върху проблемите в правното регулиране, свързани с Web3 технологиите. Като докторант в своите изследвания тя разглежда потенциалните приложения на умни договори за оптимизиране на юридическите процеси.

Може ли да говорим, че е налице фундаментално неразбиране на криптотемата от страна на законодателите?

Европейската комисия е орган с изключително широки компетенции, където работят експерти на особено високо ниво. Първоначалната версия на текста - тази на комисията, е добре обоснована и отговаряща до голяма степен на техническата действителност. Тук идва голямото "но" - от самото начало на дискусиите по повод Закона за данните комисията дава да се разбере, че актът ще е приложим единствено по отношение на свързани устройства и т.нар. европейски пространства за данни. Само че това не е ясно посочено в текста - не и по начините, които ние предлагаме в писмото и които биха направили приложното поле на регламента напълно ясно.

В течение на преговорите ситуацията се усложни допълнително, тъй като другите два органа - парламентът и съветът, дават свои интерпретации на това какво представляват интелигентните договори и как следва да се регулират. Особено притеснителна за нас беше версията на парламента, където до голяма степен беше сложен знак за равенство между интелигентен договор и юридически договор - обстоятелство, което внесе голяма доза притеснение поради фундаменталните различия между двете понятия.

В крайна сметка стана ясно, че дефиницията на интелигентни договори не просто ще е достатъчно широка, така че да обхване и блокчейн базираните smart contracts, но и че има голяма вероятност тя да бъде преизползвана и в други европейски актове, превръщайки се в официалното разбиране на регулатори и институции относно това какво е интелигентен договор. Това предизвиква нуждата от по-сериозна реакция от страна на крипто индустрията, която кулминира с отвореното писмо, което разпространихме в края на миналата седмица.

Ще се вслушат ли регулаторите в гласа на индустрията и какви са времевите рамки, в които това трябва да се случи, за да се избегнат потенциални проблеми?

Преди да отговоря, ще разкажа малко повече за процеса на приемане на актове от ранга на Закона за данните. След като комисията изготви и публикува предложението си за текст на акта, в случая - на регламента, парламентът и съветът предлагат свои версии, които след това заедно с първоначалната версия на комисията служат за основа на преговори между трите институции, чиято кулминация е финалният текст на акта. В този процес на междуинституционални преговори, иначе известни като триалози, комисията има ролята на "честен брокер" между парламента и съвета и няма активна роля в коригирането на текста. В контекста на преговорите по повод Закона за данните парламентът беше институцията с от наша гледна точка най-неблагоприятна версия на регламента. Следователно насочихме усилията си към съвета, и най-вече към работната среща, която се проведе на 19 юни.

Оттук насетне посоките на действие не са много - или преговарящите институции ще се съгласят с някое от нашите предложения, или ще запазят версията на текста, която вече са изготвили и с която са се съгласили. При всяко положение обаче за нас е от изключителна важност да изразим позицията си и да изясним, доколкото е възможно, какви негативни последици би имал текстът в този му вид върху развиващата се криптоиндустрия и цялостното позициониране на европейската икономика като конкурентен фактор.

Може ли да смятаме, че изключването на всичко относно Defi от Mica e било ход, на чиито последствия ставаме свидетели днес?

Фокус на МiCA никога не са били децентрализираните финанси. Както вече е до болка известно на всеки, интересуващ се от темата, генезисът на този регламент следва от опитите на Facebook (много преди да се прекръсти на Мeta) да създаде свой собствен стейбълкойн. Това в комбинацията с разнородната крипторегулация на ниво държави членки подтиква Европейската комисия да изготви предложение, с което да предложи цялостна регулация на криптопазарите. Така се ражда МiCA, като многократно през последните години, докато траеха преговорите по текста, представители от институциите повтаряха как DeFi няма да бъде обхванат от този текст.

В крайна сметка MiCA изрично изключва DeFi, но с уговорката, че проектите трябва да са действително децентрализирани, а не такива само на думи. Предстои да разберем какво означава това и как ще се прилага на практика. Но очевидно с тази формулировка желанието за регулация на DeFi не е намаляло - вече сме свидетели на това как различни представители на европейските институции говорят за MiCA II, френските институции, от друга страна, в момента правят организиран опит да са пионерите в ЕС от гледна точка на DeFi регулация - чрез работата на ACPR и AMF. Същевременно очакваме и международни организации като IOSCO да публикуват доклади по темата в рамките на годината.

С други думи, по време на процеса на изготвяне и приемане на МiCA регулаторите не бяха готови да регулират DeFi както защото не вникваха напълно в спецификите му, но и тъй като тази категория на криптоиндустрията все още не беше демонстрирала в достатъчна степен рисковете, които носи. Към настоящия момент обаче ситуацията е значително по-различна, което най-вероятно ще доведе до първите предложения за DeFi регулация в рамките на по-малко от 2 години.

Какви са основните цели на EUCI? Как организацията успя да обедини толкова ключови играчи в web3 сектора и за колко време се случи всичко това?

Работим по темата за дефиницията на интелигентните договори и задължителните елементи, свързани с дизайна им, съдържащи се в Закона за данните, от няколко месеца. Ние бяхме първите, които наистина обърнаха внимание на потенциалния негативен ефект от регулацията върху криптоиндустрията, и в рамките на няколко седмици успяхме да обединим и индустрията около проблема. Бяха необходими множество разговори и задълбочен анализ, кулминацията на който беше първата ни позиция по повод Закона за данните и интелигентните договори, която разпространихме до представители на регулаторните органи още през месец май.

За съжаление обаче тази позиция не доведе до желания ефект, като последната дефиниция на интелигентни договори, съдържаща се в черновата за Закона за данните, е дори по-всеобхватна от първоначалните предложения. Въпреки това последната версия доведе и до неочаквано положително развитие - за първи път от съществуването на криптоиндустрията и на застъпническите организации, които я представляват, толкова много проекти и организации се обединиха около общата цел да защитят бъдещето на индустрията чрез съвместна работа по отворено писмо и мащабна кампания по разпространението му. Особено впечатляващо е, че успяхме да се организираме и финализираме работата по писмото и разпространението му в рамките на 4 дни. Смятам, това само по себе си говори за значимостта на темата.