Най-добрите банки на 2017 г.

Съответно началото на бума в икономиката обичайно е съпътствано с обратния процес, където усилията отново се концентрират в продажбите. В България и данните, и изказванията на банкерите сочат, че през 2017 г. се случва точно това. Секторът вече напълно се отърси от ада на 2014 г. с краха на КТБ и паниката около ПИБ. Премина през чистилището на прегледите на качеството на активите и стрес тестовете през 2016 г. - те макар да не решиха всички проблеми в сектора, поне ги скицираха добре. И след като вътре дворът беше поподреден, а и отвън ниските лихви и растежът в еврозоната помагаха, логично банките погледнаха и към небесата.

Добрата новина е, че за разлика от кредитния бум преди 2007 г. сега бизнесът изглежда по-устойчив и умерен и като че ли и самите банкери са си взели поуки. В доста от институциите ясно си дават сметка, че следващите няколко години са прозорецът от време, в който да се позиционират за следващата криза. А това има много измерения - от чисто тактическо разчистване на балансите от необслужвани заеми, до стратегически решения колко агресивни да са в растежа си, а за международните групи и в кои пазари да се фокусират и от кои да излязат.

Всичко това прави тазгодишната класация К10 на "Капитал" относително по-динамична от обичайното, макар голямата картина да се запазва. А именно горната половина е доминирана от банките с чужда собственост, докато контролираните от местни лица институции заемат по-задните места. Това разделение на две скорости на сектора беше официално констатирано и от Европейската комисия, и от проведената от МВФ и Световната банка оценка на финансовия сектор.

Динамичната десетка

Съставът на топ 10 остава почти без изменения, като има само едно ново попълнение - малката Д банк, която заема последното десето място. То обаче се освободи не поради отпадането на някоя банка, а след вливането на Сибанк в ОББ, след като белгийската KBC придоби последната.

Вследствие на тази сделка ОББ вече е трета по активи в сектора. Тя обаче отчете и еднократна голяма загуба от обезценки, което я изведе по-назад в класирането до 8-о място спрямо постигнатото 4-то в предходната година. Най-голям скок напред пък бележи Пощенска банка вследствие на агресивния й ръст в кредитирането и на чувствително подобрените й показатели за ефективност и рентабилност. Тя се покачва с пет места до 3-та позиция.

На върха също има рокада - след две години на второ място начело се връща Банка ДСК. Тя взима лидерската позиция, без да е победител в нито една от подкласациите, като запазва стабилни позиции и навсякъде е в топ 5. Досегашната №1 в К10 и най-голяма по-активи в страната Уникредит Булбанк отстъпва една позиция, но задържа първото си място по "Стабилност и риск".

Малката Ти Би Ай банк, чийто бизнес модел е центриран върху по-рисковото потребителско кредитиране, успява да вземе призовете и по "Ефективност", и по "Рентабилност", и по "Устойчивост и динамика". Тя традиционно работи с чувствително по-високи маржове от всички институции на пазара. Скъпото й финансиране от депозити обаче я сваля надолу в показателите за риск и затова в общата класация тя е 9-а.

Скрит рекорд

През 2017 г. банките отчетоха 1.17 млрд. лв. печалба, което е 7% под реализираното година по-рано. Тогава обаче в резултата имаше и еднократен бонус - вследствие на сделката, чрез която Visa Inc. изкупи Visa Europe от европейските банки, българските институции участници в платежната система на картовия гигант получиха общо 186 млн. лв. Без тази инжекция реално има ръст на печалбата около 9%.

Повишението идва въпреки спада на нетния лихвен доход с около 140 млн. лв. Причината е, че лихвите по депозити достигнаха дъната си около нулата още в края на 2016 г., докато тези по кредитите догонваха и продължиха да спадат и до края на 2017 г. Той се компенсира донякъде от 75 млн. лв. повече доход от такси и комисиони - в голямата си част резултат от новото кредитиране, където всеки нов заем се съпътства от еднократни такси, и повишената икономическа активност, която генерира повече плащания и трансфери. Също така през годината банките отчетоха и около 70 млн. лв. по-малко разходи за обезценки.

След тези две рекордни години обаче за 2018 г. резултатът ще е под натиск по поне няколко линии. На първо място свръхликвидността на банките изостря конкуренцията не само за нови кредитни продажби, но и за рефинансирания при по-изгодни условия. Така тенденциите на свиване на маржовете продължава и в първите месеци на новата година. Освен това през тази година банките внедряват широк набор от най-разнообразни нови регулации. Освен директните разходи по въвеждането някои от тях имат и пряко влияние върху счетоводните отчети. Например новият международен счетоводен стандарт 9 предвижда начисляване на провизии и по обслужвани заеми, което би имало пряк ефект върху печалбата. Новите правила за големи експозиции и свързани лица също може да доведат до допълнителни разходи за някои институции.

Към това може да се добави и че тази година банките ще имат малко по-високи вноски за Фонда за гарантиране на влоговете и Фонда за преструктуриране на банките. Отрицателната лихва по свръхрезервите им в БНБ също е по-голяма, след като през септември централната банка промени процента от -0.4 на -0.6%, което също се измерва в около 10 млн. лв. допълнителен разход. А също така и предвид общата тенденция на покачване на заплатите в страната административните разходи също може да са под натиск, което не е ясно дали ще може да се компенсира от други мерки за подобряване на ефективността. Течащите или евентуални бъдещи сделки по сливания на банки също вероятно ще генерират допълнително еднократни разходи за отделни институции, преди да постигнат икономии от мащаба.

Това, което вероятно ще действа положително на крайния резултат, са спадащите разходи за обезценки заради продължаващия ръст в икономиката. Като цяло добрата конюнктура свива до минимум генерирането на нови просрочия по кредити, а ръстът в цените на имотите дава възможност и за реализиране на трупани през годините обезпечения. От този микс обаче трудно може да се види потенциал за нов ръст на печалбата, като дори задържането й на отчетените нива над 1 млрд. лв. би било успех в предизвикателната среда.

Разместване на пластовете

Сделката за ОББ, която заедно с "Интерлийз" беше продадена за 610 млн. евро на KBC, определено изигра роля на катализатор за активността в сектора и вещае нови размествания. След нея белгийската банка е трета по активи, което я нарежда сред гигантите, особено заедно със застрахователя в групата ДЗИ. Това вещае по-широка палитра комбинирани услуги и по-изострена конкуренция, което крайно може да е само в плюс за клиентите.

Освен това сделката определено зададе тон и за други в сектора, които допълнително могат да разместят пластовете. Досега от началото на кризата реално повечето продажби на банки в страната ставаха по-скоро по принуда - когато собствениците им трябваше да се разделят със задгранични поделения заради получена държавна помощ. По тази линия Allied Irish Banks продаде контролния си дял си в БАКБ на Цветелина Бориславова, MKB се раздели с Юнионбанк, а това движеше и NBG да продаде ОББ.

Сега тенденцията продължава и с Банка Пиреос, чиято централа е в процедура по продажба на всичките си поделения в региона. Същевременно обаче някои европейски гиганти започват и доброволно да преосмислят стратегиите си за региона. Societe Generale е с решение да излезе от неключовите си пазари, където не е сред лидерите, и в тази графа попада и България. Същевременно основният желаещ с апетит за нови придобивки е собственикът на ДСК, унгарската OTP. Най-големият местен играч - ПИБ, също официално е в процедура по търсене на инвеститор, която обаче вече се проточва над година без индикации за напредък и интерес от стратегически инвеститор.

Същевременно и сред по-малките играчи, където консолидацията е най-належаща заради натиска на ниската рентабилност и покачващата се регулаторна тежест, също има движения. Скоростната и непрозрачна приватизация на средната по размер Общинска банка вкара на пазара непредвидим нов местен играч, зад когото не е ясно чии точно интереси и колко големи амбиции стоят.

Пазар на клиента

Комбинацията от засилваща се конкуренция, свръхликвидност, навлизане на fin tech компании - всичко това логично слага все по-голям акцент върху клиента. В борбата за него банките все повече са принудени бързо да се дигитализират и да внедряват онлайн и мобилни услуги. Същевременно обаче за разлика от по-малките си, гъвкави и нерегулирани конкуренти те не могат да премахнат клоновата си мрежа. Клиентите, които държат на тях, все още са мнозинство, но все повече навлизат и тези, които биха сменили банката си заради по удобен app на телефона за мобилно банкиране.

Тази среда е благодатна за клиента. Битката за него обаче крие рискове преди края на епохата на отрицателни лихви. Голямото притеснение в еврозоната и навсякъде, където минусовите проценти са налагани досега, е именно, че в тези условия оценката на риска граничи с невъзможното и при обръщане на тренда и с покачването на лихвите много компании и проекти могат да се окажат под водата.

Ако предишният кредитен бум може да е учебник, сега показателите изглеждат много по-умерени, а и самите банкери звучат много по-трезво в очакванията си и в апетита си да кредитират. На следващите страници на К10 можете да прочетете какво показват числата и как ги четат ключовите лица в сектора.

Методология

Класацията на банките е по редица показатели, които са разделени в четири групи: стабилност и риск, ефективност и рентабилност, устойчивост и динамика и размер. На всеки показател след консултации с банкови експерти сме дали различно тегло, което да отразява както това доколко е значим, така и доколко в практиката е изкривен от еднократни ефекти или счетоводна политика. Опитали сме се да не даваме голяма тежест на показатели, които зависят от размера на банката (размер на активите, депозитите, кредитите), както и на такива, които банките имат регулаторни или маркетингови стимули да разкрасяват (лоши кредити, нетна печалба, капиталови съотношения).

От класацията е изключена държавната Българска банка за развитие, тъй като тя по същество не се конкурира с останалите институции (те са й по-скоро клиенти), а провежда правителствени политики. Освен това тя не оперира и чисто пазарно, доколкото се финансира с имплицитни или експлицитни държавни гаранции. В изчисляване на показателите са сумирани финансовите данни на Обединена българска банка и влялата се в нея в началото на 2018 г. Сибанк. Въпреки че формално двете банки приключиха миналата година като отделни институции, сделката беше обявена още в края на 2016 г. и финализирана в средата на 2017 г.

Избраните показатели са:

Стабилност и риск – общо тегло 45%:

Дял на материални и недоходоносни активи - 5%

Ефективност и рентабилност – общо тегло 30%:

Възвращаемост на капитала, ROE (печалба към собствен капитал) – тегло 10%

Устойчивост и динамика– общо тегло 20%:

Промяна на капитал/активи** – 5%

* Показателите са класирани по тригодишната им средна геометрична стойност

** Промяна спрямо 2015 г.

Размер – общо тегло 5%:

Сума на активите

За клоновете важи същата методология с тази разлика, че тъй като те нямат обособен капитал, част от показателите (а именно ROE, капиталова адекватност, капитал към активи) не са включени и съответно използваните тегла са малко по-различни. Освен това те не минаха през преглед на качеството на активите и стрес тест, съответно свързаните с тях показатели няма как да се отчетат.