(Не)стандартно отклонение

Вече е в сила новият международен стандарт за финансово отчитане (МСФО 9), който заменя досегашния МСС 39, и така налага фундаментална промяна в начина, по който банките третират финансовите инструменти в портфейла си. Видимият резултат от това е, че се увеличава размерът на обезценките и провизиите, които се заделят за покриване на щетите от лошите заеми. Това води до намаление в неразпределената печалба, която е елемент от собствения капитал.

Но ако това ви звучи като детайл, който ще развълнува само шепа счетоводители и одитори, то се лъжете. Замисълът, а според всеобщите очаквания и ефектът на МСФО 9 е той да принуди банките да са по-внимателни в преценката на риска, който поемат с всеки клиент, защото грешките се трупат най-вече на собствената им сметка. Това би следвало да направи сектора по-отговорен и стабилен. Но, както с всяка допълнителна регулаторна тежест, има риск част от цената на реформата да платят и крайните потребители чрез по-скъпи заеми.

В отговор на предишната криза

Появата на новия стандарт е свързана с глобалната финансова криза от 2008 г., когато данъкоплатците често се налагаше да спасяват банки, които са твърде големи, за да фалират. Тогава се видя, че досегашният модел на отчитане не е адекватен за степента на развитие на индустрията и позволява твърде опасно кредитиране. Затова в експертните среди протече дискусия, която доведе до създаване на изцяло нов международен стандарт, чийто окончателен текст бе публикуван през лятото на 2014 г.

Оттогава досега банките разполагаха с немалко време, за да се подготвят за прилагането на МСФО 9. Това включваше експертни консултации по изготвянето на нови вътрешни методологии, а също и инвестиция в системи за автоматизиране и електронно тестване на рисковете. Българската народна банка (БНБ) два пъти е изследвала готовността на участниците на местния пазар за промяната, като в края на 2017 г. почти всички банки са рапортували, че са на крайния етап от въвеждането на стандарта.

Промяната по същество

МСФО 9 изисква по нов начин да се класифицират и оценяват финансовите инструменти, носещи кредитен риск, като това се отнася не само за новия бизнес, но и за това, което вече има в портфейлите. За банките най-съществените инструменти са кредитите, гаранциите, депозитите, корпоративните облигации, държавните ценни книжа (ДЦК). Изискването е за всяка група или инструмент да се прецени кредитният риск и на тази база да се направи обезценка и да се начисли провизия като застраховка срещу риска от неплащане.

Досега банките заделяха провизии само по проблемните кредити, и то при настъпило неблагоприятно събитие - например просрочие по вноска или разсрочване. А дори и тогава те имаха правото да отложат заделянето на резерва за 12 месеца. Сега обаче моделът на очакваните загуби изисква начисляване на обезценки и провизиране за всичко, което носи кредитен риск, в това число и редовно обслужваните кредити и неусвоените кредитни ангажименти и издадените банкови гаранции. "Според новия стандарт дори депозитни сметки в други банки ще подлежат на обезценка, защото съответната банка носи кредитен риск", коментира Милка Начева, съдружник "Одит услуги" в EY Bulgaria.

Експертът обръща внимание, че по-резкият скок на провизиите не може да се приема за индикатор на нещо притеснително: "Ако досега редовните портфейли не са били обезценявани или са били обезценявани на база загуби, които са се случили, но не са били установени, сега за редовните портфейли ще трябва да се начисляват обезценки за очакваните 12-месечни загуби. Може да се окаже, че банки, които имат портфейл с по-добро качество от други, ще отчетат по-голям ефект от новите правила спрямо банките, чийто портфейл е с по-лошо качество. Причината е, че за лошия портфейл е имало обективно доказателство, което е довело до обезценки по стария стандарт, а за редовния портфейл такова обстоятелство не е съществувало", обяснява Начева.

"Банките следва да разпределят кредитните си експозиции в една от три категории съгласно изменението на кредитния им риск, което е определящо за това как ще бъде изчислявана обезценката. Основният момент тук е, че очаквани кредитни загуби, за експозиции, при които се наблюдава съществен спад в кредитоспособността на заемополучателя, но по които все още не е настъпило събитие на загуба, подлежат на отчитане (експозиции, класифицирани в "категория 2"). Това следва да доведе до по-високи нива на обезценка при експозиции с дългосрочен характер, например ипотечно финансиране", отбелязва Пламена Йовчевска от "Делойт България". "Съгласно новия стандарт банките следва да отчетат очаквани кредитни загуби и по неусвоени кредитни ангажименти. Направените преценки следва да отразяват поведението при усвояване от кредитополучателите и възможността на банките да идентифицират и управляват проблемни случаи", добавя още тя.

"Нашият опит показва, че МСФО 9 води до най-много допълнителни провизии спрямо сегашните нива при редовни заеми, които са или дългосрочни, или необезпечени, предимно банкиране на дребно", потвърждава Георги Николов, директор одит услуги в "PwC България".

Петя Маринова, старши мениджър "Одит услуги" в EY Bulgaria, обяснява и как ще се процедира с другите по-значими масиви финансови инструменти в портфейлите на банките: "За държавните ценни книги ще могат да се ползват оценките на кредитните агенции, но за корпоративните облигации ще се анализира търгувани ли са на борса, пазарът активен ли е или не, съответно да се оцени кредитният риск на емитента."

Ефектът в числа

На практика новият стандарт прави по-ранно и навременно признаването на кредитни загуби от страна на банките, което дава възможност за по-бързи действия от страна на регулатора, акционерите и инвеститорите. Първоначалното отчитане на очакваните кредитни загуби оказва директен ефект върху неразпределената печалба, която е основен елемент от базовия капитал от първи ред. Това е един от основните показатели, по които БНБ се ориентира доколко стабилна е дадена банка, за да предприема регулаторни действия спрямо нея. Показателят е важен и за акционерите, които се ориентират по него за способността на банката да разпределя дивиденти от печалбата.

Според анализ на БНБ ефектът от МСФО върху сектора се измерва в 7.4% увеличение на обезценките по балансовите и задбалансовите експозиции в сравнение с нивото на обезенки по стария стандарт МСС 39. "По-голямата част от обезценките по МСФО 9 се очаква да бъде разпределена във т.нар. фаза 3, т.е. експозиции със значително влошено кредитно качество, като средното разпределение по фази за всички банки, изпратили данни, е съответно 8.4% (Първа фаза), 7.1% (Втора фаза) и 84.5% (Трета фаза). По-реалистични данни за ефекта върху размера на обезценките в банковия сектор се очаква да има след получаването на надзорната отчетност за първото тримесечие на 2018 г.", коментираха от БНБ в отговор на изпратени от редакцията въпроси.

По отношение на влиянието върху капиталовата адекватност анализът на регулатора показва, че по-голямата част от ефекта се дължи на промяната на начина на изчисляване на обезценките и в много малка степен на промяната в изискванията за класификация и измерване. "Съотношението на базовия собствен капитал от първи ред показва намаление със средно около 70 базисни точки за банковата система, а на обща капиталова адекватност е почти аналогичен - 75 б.т.", уточняват от регулатора.

Индивидуалните разчети на банките какъв ще бъде ефектът от въвеждането на МСФО 9 следва да се включат в оповестяванията към годишните отчети за 2017 г. Първите, които вече изнесоха такава информация, бяха някои от публичните банки. Първа инвестиционна банка (ПИБ) очаква 17.7% увеличение на обезценките на вземания от клиенти, а Българо-американската кредитна банка (БАКБ) предвижда негативен ефект върху собствения капитал в размер на 5.3 млн. лв. От банковите отчети към края на първото тримесечие ще може да се вадят заключения и какви са индивидуалните оценки и при другите банки на пазара.

Опция за плавно превключване

Междувременно става ясно, че голяма част от тях ще се възползват от възможността за облекчено прилагане на ефекта от МСФО 9. Съгласно европейски регламент банките могат да ползват петгодишен период за постепенно въвеждане на промяната, през който добавят определена сума към базовия собствен капитал от първи ред. По данни на БНБ девет банки са заявили, че ще отчетат промяната в капитала си еднократно, а 10 са обявили, че планират да се възползват от отсроченото отразяване на ефекта в капитала. Според регламента банките имат право да променят еднократно първоначалното си решение.

"Не е задължително обаче ефектът от прилагането на стандарта (и в частност потенциалната необходимост от допълнителен капитал) да е по-голямо предизвикателство за малките банки на пазара поради по-лимитираната им възможност за финансиране. Големите банки, част от банкови групи, също биха се сблъскали с предизвикателството за набавяне на допълнителен капитал, тъй като потенциалният допълнителен ресурс, който ще се изисква, ще е необходим не само за България, но и за други банки, част от банкова група", посочва Милка Начева от EY Bulgaria.

"Ефектът от МСФО 9 върху капиталовата адекватност би могъл да варира съществено в резултат на различни фактори, включително къде сме в икономическия цикъл, рисковия профил на портфейлите, прилагане на стандартизиран или вътрешнорейтингов подход за кредитен риск", смята Пламена Йовчевска от "Делойт България".

"По-високите нива на обезценка от кредитни загуби може да доведат до промяна в ценовата политика. Също така някои договори с клиенти, съдържащи нестандартни клаузи (например право на банката да купи акции в кредитополучателя), може да трябва да се променят, за да се спази изискването заемите да се оценяват по амортизирана себестойност, а не по справедлива стойност", добавя Георги Николов, директор одит услуги в "PwC България".

К10 - класация на най-добрите банки в България - Кои са топ 10 на най-добрите банки в България - Как техните мениджъри виждат бъдещето - Класация на финансовите институции по показатели: - - Размер - - Стабилност и риск - - Ефективност и рентабилност - - Устойчивост и динамика Изданието е подарък за всички абонати Капитал PRO. Всички останали читатели могат да го намерят онлайн или в търговската мрежа - централните търговски обекти за вестници, магазините Inmedio, Relay, One Minute, както и във веригите OMV, Фантастико, Кауфланд.

Вижте още »

Поръчайте изданието »