Ускорител за банкови сливания

Какво задвижи сливанията

Така или иначе силно фрагментираният банков сектор в България, населен (а според някои и пренаселен) с 21 банки и 5 клона на чужди банки, върви към промяна на облика си, колкото и бавно да се случва това. Ползите от едно окрупняване на сектора са безспорни. Преди всичко намалява нивото на риск в системата. Големите имат ред конкурентни предимства – икономии от мащаба, ефективност, възможности за инвестиции в модернизация. Продължителният и продължаващ натиск върху доходността и печалбите заради ниските лихви изправя банките независимо от размера им пред необходимостта от оптимизиране на разходите и дейността. Към това се прибавят немалко и немалки нови регулаторни изисквания, които директно ще натежат на капитала на банките, ангажирайки средства за покриването им. Всичко това създава естествени предпоставки за сливане и окрупняване.

В сектора има и мнения, че разделението на малки и големи банки не е удачно. Логиката е, че има банки, които са разумно управлявани, и такива, които не са - и в двете групи може да бъдат и малки, и големи. В единия случай има малък проблем, в другия случай има голям проблем. Същността е в това да са разумно управлявани, съответстващо на регулации и добри банкови практики, без амбиция да погълнат света. Безспорно примери има и по света, и у нас. Същевременно обаче при скромния размер и покачващите се разходи логично възниква и изкушението за заобикаляне на правилата, с което да се изкара допълнителна доходност. При наличието на гиганти с международни имена, които засмукват качествените клиенти, за по-малките логично остават по-рисковите проекти, които по някакви причини не са пожелани от другите нагоре по веригата. Това може да е заради сектора (например повечето чужди банки не желаят да обслужват местния оръжеен сектор) или заради репутацията на кредитополучателя. Така за малките банки, които изберат пътя да са разумно управлявани, все пак остават ниши, в които могат да са по-гъвкави и да предоставят бутикови услуги.

Все пак на малкия местен пазар наличието на 25 банки се приема за твърде висок брой. В последните няколко години пазарните процеси задвижиха естествения подбор, макар на този етап консолидацията да засяга преди всичко банки от топ 10 по активи в сектора. Все пак в последните пет години секторът намаля с четири банки, а до края на годината се чакат поне още две сделки (за Сосиете Женерал Експресбанк и Банка Пиреос).

Известен тласък като вътрешен фактор на местния пазар в тази посока даде оценката на качеството на активите през 2016 г. Процесът наложи заделяне на повече провизии, показа необходимост от допълнителни средства за попълване на капиталови буфери – при ПИБ и Инвестбанк. Това очерта и перспективата за търсене на алтернативи – продажба, консолидация. При ПИБ именно това активизира процес на търсене на стратегически инвеститор/и, както обявиха от банката преди година. На този етап обаче все още няма краен резултат.

При Инвестбанк консолидацията изненадващо пое в обратна посока и тя се оказа не продавана, а поглъщаща – след неколкократни опити и протяжна процедура, при която Инвестбанк веднъж не беше допускана, сега именно тя се очаква да бъде обявена за купувач на продаваната от синдиците на КТБ банка "Виктория". Сделката за най-малката банка на пазара, която практически няма дейност и само управлява останки от наследен портфейл, обаче няма да се отрази по никакъв начин на сектора, освен че ще намали бройката с една - условието на БНБ за сделка е купувачът да я влее в шестмесечен срок от придобиването.

Тръгващи си по неволя

Всъщност "Виктория" е наследството от първата вълна на изтегляне на чужди инвеститори от банковия сектор по кризисни причини отвън. Банката беше собственост на френската Credit Agricole, която напусна България заради собствени проблеми в резултат на финансовата криза. Продаде поделението си тук на Корпоративна търговска банка, която реши да я запази като отделна банка, а седмица след финализирането на сделката "Банков надзор" на БНБ сложи и двете под специален надзор.

В този контекст беше и оттеглянето на няколко други международни банки. При три от тях резултатът беше именно консолидация. Продажбата на МКБ Юнионбанк през 2013 г. от германската Bayern LB и последващото й поглъщане от ПИБ през 2014 г., поглъщането на българския клон на гръцката Alpha Bank от Пощенска банка (2016 г.), продажбата на ОББ от гръцкия й собственик NBG на белгийската KBC Group и обединението й със Сибанк (2017 г.) са все сделки от този порядък – продават водещи играчи на пазарите в родните си страни, тъй като са засегнати сериозно от кризата, подкрепени са с държавна помощ срещу ангажименти за преструктуриране на дейността си и продажби на активи.

Поради тази причина се случва и течащата продажба на Банка Пиреос от гръцкия й собственик Piraeus Bank. Очакването е отново да има поглъщане – за вероятен купувач по схема с прихващане се сочи Пощенска банка, ако някой от глобалните инвестиционни фондове, които демонстрират апетита си за покупки в региона, не предложи привлекателна оферта. В Румъния Piraeus продаде бизнеса си именно на американския инвестиционен фонд JC Flowers & Co.

Преди това такива бяха и случаите със словенската Nova Lubljanska Banka (НЛБ Банка Изток-Запад, която бе прекръстена на Ти Би Ай банк) и ирландската Allied Irish Bank (която продаде контролния си дял в БАКБ на Цветелина Бориславова). Тяхното изтегляне не беше последвано от консолидация в сектора тук.

Време за препозициониране

Другият външен катализатор за консолидация, който все повече се активизира в добавка към принудителните разпродажби, е преподредбата на бизнеси в международен и регионален мащаб, част от която се оказват и поделения в България. Много банкови групи използват периода на спокойствие, купен им от ЕЦБ с безпрецедентно разхлабената й парична политика, за да преосмислят стратегията си и да се позиционират добре в очакване на периода, когато лихвите потеглят нагоре. За много от тях поделенията им в региона са наследство от хаотични покупки преди предходната криза - много от тях с надежда за бърза експанзия, която така и не се е реализирала. Затова и дори и тези, които не действат под натиск на Европейската комисия, имат желание да си подредят къщата, да се капитализират добре и да се фокусират върху основните си пазари.

Такъв е примерът със Сосиете Женерал Експресбанк. От една страна, продавачът - френският гигант Societe Generale, прави преоценка на позиционирането си в региона на Източна Европа, който оценява като слабо перспективен, и България е част от този регион. От другата страна, но в обратен ред, стои същата причина – експанзия на нови пазари или още дял на съществуващи регионални играчи, какъвто е основният кандидат за френското поделение в България - най-голямата унгарска банка OTP. Тук тя е собственик на втората по големина в сектора Банка ДСК. Със сигурност, ако се стигне до сделка, ще има и консолидация, която ще превърне ДСК в съразмерна с лидера Уникредит Булбанк институция.

Като цяло моментът се оценява като добър за продаване, но труден за купуване, поради високите нива, които се залагат с постигнати вече сделки. Пример е ОББ, за която (плюс още шест дружества в групата й) беше постигната рекордно висока досега цена за банковия сектор в България от 610 млн. евро и втората по размер в корпоративния сектор в България в последните 5 години след продажбата на "Глобул" на Telenor за 717 млн. евро. Тя беше продадена при съотношение 1.1 цена/балансова стойност на капитала. Така сега очакванията за Сосиете Женерал Експресбанк са за поне колкото е балансовата стойност на капитала й (около 760 млн. лв. към края на 2017 г.), като за по-реалистично се сочи да е над тази стойност.

Тези процеси следват и еволюцията на банковия сектор в България, който по отношение на собствеността навлиза в следващ етап. След банковия хаос през 90-те, който изправи целият сектор пред колапс и доведе до валутния борд, западноевропейските банки влязоха на голяма вълна в началото на века. На новия, неразработен пазар, какъвто беше българският, имаха висока норма на печалба в сравнение с местните си пазари. Днес пазарът вече е наситен, рентабилността е ниска, демографските перспективи не са позитивни. Сега пазарът навлиза в следваща фаза на засилваща се роля на регионални инвеститори от Централна и Източна Европа - нещо, което се вижда и в последните големи сделки за телекоми, медии и др.

Да си моделираш пазар

Банковият сектор обаче е доста по регулиран, а съответно и немалка роля в пазарните на сливания и придобивания оказва надзорът. Той чрез свои предписания и затягане на изискванията може да ускори консолидацията, като форсира продажби на банки. Същевременно в страните от региона регулаторите все повече със своите политики по одобряване или забрана на сделки дават сигнал как искат да оформят банковите си системи. Някои, като Унгария например, от години откровено показват желание да подсилят влиянието на банките с местен капитал. Това важи донякъде и за Румъния, където обаче по-водещо е желанието да не се допуска руско влияние в сектора.

БНБ също разполага с богат набор инструменти за това, макар и досега да не е давала ясен сигнал дали има предпочитания как да моделира пазара, освен че откровено подкрепя сделки, водещи до консолидация. В последните години в сериозна тежест за нея се беше превърнал големият дял от пазара, контролиран от гръцки банки, което внасяше несигурност при всеки трус откъм Атина. Този проблем обаче е практически овладян след излизането на Alpha bank и NBG от пазара.

Дълги години неофициалната политика на БНБ беше да не допуска местни бизнесмени и икономически групи да придобиват банков лиценз. Донякъде това беше смачкано със скоростното одобрение на непрозрачната приватизация на Общинска банка в началото на 2018 г., макар засега да не са проличали местни апетити за някоя от по-големите банки на пазара.