Петър Андронов: 2018 и 2019 г. ще бъдат ключови за подготовка за следващата фаза на икономическия цикъл

К10 е изданието на Капитал, което за седма поредна година класира най-добрите банки в България. Изданието съдържа и интервюта с висшите мениджъри на 10-те водещи финансови институции в страната, в които те отговарят на въпроси за:

● Банковия сектор през изминалата година и за очакванията им за тази

● Фокуса на развитие на всяка банка за тази година.

Ето отговорите на Петър Андронов, главен изпълнителен директор ОББ и кънтри мениджър на KBC Group за България

Как оценявате банковия сектор в България през 2017 г. и какви са очакванията ви за развитието му през 2018 г.?

- Като председател на Асоциацията на банките в България ще си позволя да кажа малко повече за 2017 г. за банковия сектор в България. Индустрията отчете печалба за миналата година почти като тази през предкризисната 2007 г. и малко по-ниска от печалбата за 2016 г. - 1.1 млрд. лв., за размера на която допринесоха и еднократни ефекти. За 2017 г. печалбата е израз основно на обичайната дейност на банковия сектор, която се характеризирана с няколко важни неща. Първо, намаление на дела на необслужваните кредити с няколко процентни пункта и доближаване до едноцифрен размер. Второто е подобрената ефективност въпреки спада на приходите от лихви, които се снижиха с около 140 млн. лв. общо на годишна база. Същевременно приходите от такси и комисиони се увеличиха с приблизително 70 млн. лв. Доходът от основна дейност на банковия сектор остана почти същият като през 2016 г. Предвид непроменените оперативни разходи на банките печалбата се повлия положително основно от по-малките разходи за обезценки – над 100 млн. лв. по-малко в сравнение с 2016 г. Така при запазени разходи за издръжка и почти непроменени приходи подобрението на качеството на кредитния портфейл е основният съществен фактор, благоприятстващ финансовия резултат.

Другата линия на подобрение на ефективността на банковия сектор са повишените кредитни продажби, особено за населението, които преминаха 5% годишен ръст. Това също води до повече приходи от такси.

Така 2017 г. беше една трудна, но добра година. Трудна, защото през тази година имахме и сериозни регулаторни предизвикателства както от общоевропейски характер, така и от национален. Трудно е и заради все още продължаващия, макар и със забавен темп, спад на лихвените проценти, който е истинско предизвикателство за обичайните банкови процеси, оценката на риска, ефективността на кредитните решения и пр.

Миналата година беше също и година на консолидация. И всъщност зададе тон, който най-вероятно ще продължи и през следващите години.

Какви са новите пазарни и регулаторни предизвикателства пред банките и как ще се справяте с тях?

- През тази година се очакват съществени промени в средата. Глобалната тенденция за обръщане на лихвената посока постепенно прониква в Европа, решенията на ЕЦБ задават ясна индикация, че посоката е към обръщане на движението на лихвените проценти. Това означава, че банковият сектор ще има нелеката задача след близо осем години на постоянно намаление на лихвените проценти да подготви и себе си, и клиентите за предстоящата промяна в лихвената тенденция, която е към повишение. Тя вече започна в САЩ, във Великобритания. Виждат се първите й прояви и в еврозоната и най-вероятно ще има и по-силни измерения през следващата година, а не е изключено и още в края на тази година.

Сред сериозните предизвикателства, с които банковият сектор ще се сблъска през 2018 г., е промяната на управление на основен индекс в договорите за кредити – SOFIBOR. Промяната е в европейското законодателство за регулиране и администриране на индексите и налага промени и в България за осигуряване на нов ред и начин за изчисляване на този основен индекс. Банковият сектор работи от повече от година, за да се случи това гладко, без сътресения и без видима проява за публиката.

Голяма промяна е и новата регулация за защита на личните данни. Банковият сектор е само един от сериозните субекти на регулиране в тази връзка и със сигурност ще представлява изпитание за нас. Тази година започва и прилагането на втората директива за платежните услуги. Изискванията налагат гигантска реорганизация на работата на банките и е сериозно предизвикателство за тях, защото дава възможност на трети лица да имат достъп до сметки на клиентите на банките, да правят плащания през тях и да разполагат с информацията за тях. И, разбира се, новият международен стандарт за финансово отчитане 9, който коренно променя начина на отчитане на рисковите експозиции и загубите от обезценки. Банките трябва да развият модели и да подготвят адаптация на софтуера си, да създадат процеси и процедури, с които да приложат по-консервативния модел на оценка.

На дневен ред излизат и дискусиите за закон за частния фалит – ако бъде направен без мяра, без опит и компетентност, може да доведе до рязко увеличаване на лошите кредити.

Всеобщото очакване е, че идва краят на рекордно ниските лихви. Какви са вашите очаквания и как подготвяте вашата институция и вашите клиенти за предстоящото покачване?

- Пониженията по лихвите у нас ще са все по-малко и 2018 г. най-вероятно ще бъде година на задържане около достигнатите нива с отделни индикации за обратна тенденция. Ако има корекции надолу, ще бъдат епизодични, по-скоро малко на брой и в периоди на кампании. При движение на инфлацията в еврозоната в сегашните норми по-вероятно е ЕЦБ да започне повишения през 2019 г. Ако по някаква причина инфлацията се ускори по-рано, натискът върху ЕЦБ ще бъде по-голям да действа по-скоро.

ОББ вече направи няколко кампании, с каквито ще продължим и през тази година. Те са най-вече за информиране на клиентите за това, което се случва. Целта е да им дадем повече светлина върху вероятността и нормалността на това лихвите да се движат както надолу, така и нагоре. Още от миналата година клиентите на банката се насочват към допълнителна информация за лихвените тенденции, това, което може да се очаква, необходимостта да са по-предпазливи, да предвиждат резерви и буфери при ползване на кредити. Тази информация се предоставя на клиентите ни по време на разговорите с тях, макар и това да не е в наш интерес, защото може да намали продажбите. По-важно е да ги подготвим за последствията от увеличаване на лихвените проценти, да разполагат с остатъчен доход, така че повишението да не повлияе върху поведението и устойчивостта им при макар и минимално 1-2-процентово нарастване.

От години в сектора се говори за консолидация, но вече има реални сделки. Какво може да ускори този процес и вашата банка има ли конкретни интереси за участие в придобивания и сливания?

- Консолидациятa на банковия сектор не е започнала през 2017 г. От 1992 г. - влизането в сила на Закона за банките, броят на банките в България досега е намалял три пъти. От около 60-ина банки в първите години след промяната до 25 сега. Консолидация, било поради криза или по пазарни причини, е имало, има и ще има и през следващите години. Може да се очаква консолидация и през 2018, и през 2019 г. Броят на банките в сектора ще намалее, но секторът ще стане по-ефективен, ще подобри разходите си и посредничеството за клиентите ще бъде по-добро.

Оценката на качеството на активите през 2016 г. даде известен тласък в тази посока. На практика принуди много банки да подходят по-консервативно към оценката на активите си и да заделят повече провизии. Това валидира очакването и представата, че ако лошите кредити бъдат отчетени в пълната им степен, ще покажат по-ниска рентабилност и ефективност на редица пазарни участници, които трудно биха продължили да са пълноценни в състезанието с такъв товар и да са конкурентоспособни. Това показа необходимостта от търсене на друго решение – продажба, консолидация.

Процесът е стимулиран вече и от външни фактори. Поради редица обстоятелства България в някои случаи се оценява като част от цял един слабоперспективен регион, от който западноевропейски инвеститори се изтеглят.

Ще има ли допълнителна активизация на банките да продават необслужвани кредити и какви нива очаквате в края на годината?

- За банковия сектор 2018 и 2019 г. ще бъдат ключови за прочистване на лоши кредити и подготовка за следващата фаза на икономическия цикъл. Ако приемем, че повишението на лихвите е първата стъпка, следват охлаждане на икономиката към забавяне и спад. Добре е да се влезе в тази нова фаза с далеч по-чист кредитен портфейл. Затова за банките 2018 и 2019 г. вероятно ще са последните добри възможности за почистване, колкото може в по-голяма степен. Тези две години са хубаво слънчево време, в което трябва да се свърши страшно много работа и да се подготвим за валежите и есента и зимата.

Като обеми това е не малък портфейл от лоши кредити, исторически натрупани във времето. Но ако успеем да намалим дела на необслужваните заеми до около 5-6% от целия портфейл до 2020 г., ще сме си свършили работата. Междувременно в ЕС те ще намалеят на около 2-3%, но капиталовата адекватност средно за банковия сектор в България е значително по-висока от средната за ЕС. Покритието на необслужваните кредити тук е 55% при 42-43% за останалата част на ЕС.

Какви са очакванията ви за икономиката на страната и кои ще са двигателите на растежа?

- Не очаквам промяна в двигателите на растежа. Това са вътрешното потребление, което расте, и износът. Вътрешното потребление все по-отчетливо се включва в растежа редом с традиционния износ, заменяйки постепенно фондовете и програмите на ЕС като основен двигател заедно с износа отпреди 5 години например.

Експортът се подсилва от износа на поделенията на чуждестранни компании в България. Голям плюс е и това, че глобалната и европейската икономика са в най-добрата си кондиция от кризата насам.

Няма изгледи 2018 г. да внесе нещо ново в основната икономическа подредба от 2017 г.

Какъв е фокусът в дейността на вашата банка за тази година?

- За нас фокусът в дейността ни през тази година ще бъде оперативното приключване на интеграцията на двете банки – ОББ и Сибанк. Сред ефектите за клиентите ни е ускоряване на кредитното ни посредничество, ще увеличим оборотите и ще продължим да го правим и през следващите месеци. Ще предложим ново мобилно банкиране, много по-модерно. Следващите ни стъпки са сериозни иновации в технологиите на банкиране, по които работим вече. Ще предложим всичко, което има в групата на KBC като най-прогресивни методи и технологии на банково посредничество. Ще стимулираме клиентите си да използват все повече дигитални способи на плащане, да се възползват от дистанционните форми на банкиране, като ще ги обогатим с видеобанкиране и други 24-часови форми на достъп. Ще се постараем да подберем, и го правим вече, по-удачните локации от двете банки, за да имат клиентите достъп до повече точки с по-добро разположение. И много нови продукти.

Интервюто взе Валентина Илиева

К10 - класация на най-добрите банки в България - Кои са топ 10 на най-добрите банки в България - Как техните мениджъри виждат бъдещето - Класация на финансовите институции по показатели: - - Размер - - Стабилност и риск - - Ефективност и рентабилност - - Устойчивост и динамика Изданието е подарък за всички абонати Капитал PRO. Всички останали читатели могат да го намерят онлайн или в търговската мрежа - централните търговски обекти за вестници, магазините Inmedio, Relay, One Minute, както и във веригите OMV, Фантастико, Кауфланд.

Вижте още »

Поръчайте изданието »