Мирослав Вичев: Обемът на безкасовите разплащания ще се вдигне

Кога възможността за плащане с карта ще стане норма и за държавата?

- В редица европейски страни има регламенти, които задължават търговците да имат ПОС терминали, у нас подобно изискване няма. Не само че терминалите не са навсякъде, но дори да има такива, не се предлагат или се намират извинения, че не работят. Така че това зависи и от бизнес климата, и от дела на сивата икономика, и от натиска на самите картодържатели да ползват картите си.

Колкото до държавата – тя постепенно приема все повече плащания на ПОС и ги имплементира в много от точките си. С Национална агенция за приходите (НАП) и други големи държавни институции работим за подобряване на разплащането с карти. То съществува отдавна, но не по рационален начин: от времето на картовата транзакция до признаването на плащането в много случаи минават един, два, понякога три дни. В момента с наша помощ се разработват проекти, при които в момента на картовото разплащане се погасява и задължението на картодържателя.

Променят ли се навиците на българските потребители и как?

- Хората очакват картите им да се приемат навсякъде. Тези, които са свикнали с картови разплащания, не носят много кеш в себе си дори заради риск от загуба или кражба. От друга страна, банкоматската ни мрежа е добра, така че достъпът до кеш е обезпечен. За първи път миналата година общите обеми на разплащанията на ПОС терминали надминаха тези на банкоматите, а доскоро беше обратното. Средните суми на ПОС също намаляват, което означава, че все повече транзакции се правят с карта. За това сериозно помагат и безконтактните карти, чието удобството е много по-голямо.

Банките у нас имат ли интерес към по-съвременни технологии за безконтактни плащания – през мобилен телефон и други?

- Тези технологии се появяват у нас по същия начин, както и на Запад. Има няколко банки с проекти за т.нар. картови симулации (виртуална карта) или използването на карта от мобилен телефон. Тези функции са достъпни за по-съвременни и скъпи смартфони, не са за широката публика, но независимо от това технологиите ги има. С една от българските банки пуснахме и безконтактни разплащания на банкомат, едновременно с това има и опити за слагане на картовите чипове в гривни и други устройства. Така че съвременните технологии ги има с изключение на Apple Pay и Samsung Pay, за които ще мине време.

Популярността им зависи и от клиента, и от търговеца, процесът е двустранен. Има и голямо значение може ли да се ползва градският транспорт например с безконтактна карта.

Как обновената европейска директива за платежните системи (PSD2) ще се отрази на процеса по управление на личните и корпоративните финанси?

- Директивата беше транспонирана и Законът за платежните услуги и платежните системи беше обновен. Прилагането й зависи от т.нар. технически стандарти, чийто срок за въвеждане е есента на 2019 г. Смисълът на директивата е да се задължат банките да предоставят в електронен вид достъп до информация по сметки и до платежни услуги на трети страни, които от своя страна да предлагат услуги на клиенти. Т.нар. трети страни са небанкови доставчици на платежни услуги, които предоставят по-интересни приложения с по-добро интегриране на сметки от няколко банки и по-удобно плащане на сайтове на търговци.

Този вид задължение на банките ще бъде обезпечено от нас. Работим с водещите банки в координация с Асоциацията на банките в България за създаване на национален стандарт и впоследствие всички банки да предоставят услуги за разплащания и информацията по сметки в съответствие с него. Това ще направи банковите услуги за трети страни по-достъпни, включително и за банките една към друга, защото самите банки също могат да играят тази роля – на доставчик на платежни услуги. През една банка ще можеш да видиш сметките си във всички други.

Въпросът е доколко и за какви видове фирмени сметки ще бъде достъпно. По принцип директивата кара банките да предоставят на трети страни всички електронни услуги. Как точно ще стане зависи от т.нар. засилена идентификация на клиента, която налага за всяко разплащане да се верифицира клиентът и да се докаже, че това наистина е той – сериозна техническа задача. В момента повечето електронни банкирания предоставят такива гаранции, обикновено банките го правят по различен начин, и се коментира как ще бъде обезпечено и за трети страни, които да осигурят също така сигурни разплащания.

Има ли забавяне на прилагането на директивата у нас?

- Банките са свикнали, като се спусне регулация, да се съобразят бързо. Така че независимо от това дали говорим за GDPR за клиентски данни или за PSD2, те отговарят на стандартите, рискът за лицензирането им е много висок. Безкрайно забавяне едва ли ще има, ще има различна готовност елегантно да се предоставят тези услуги, но ще мине време, докато това се изглади. След 12 месеца националната ни банка като регулатор може да проверява банките и да се уверява, че те са готови да предоставят нужните услуги без допълнителни пречки.

Каква беше изминалата 2017 г. за БОРИКА и върху какво ще се фокусира компанията през 2018 г.?

- Миналата година имаше определена трансформация на компанията дотолкова, доколкото отделихме регулираните услуги от пазарните. Имаше и една промяна в ценообразуването: бяха намалени чувствително цените за банките; имаше натрупана инерция от по-завишени цени, която трябваше да се изчисти, за да предоставяме по-ефективно услуги за нашите акционери. Това доведе до по-различна структура на приходите и нетното им намаляване, но печалбата е достатъчна да се реинвестира и да върви технологичното обновление на компанията. Затова и акционерите одобриха големи инвестиционни проекти: за подмяна на инфраструктура на основната ни картовата система например. В момента тече подмяната на старата картова система на БОРИКА от водещ световен доставчик.

Имаме и други съвременни проекти. Работим заедно с банките и ще предоставяме някои услуги, свързани със съответствието им с директивата PSD2. Тъй като сме доставчик на удостоверителни услуги като електронен подпис и печат, започваме работа по облачни услуги, за да може човек да ползва е-подпис от мобилния си телефон. Обсъждаме създаването на електронна банкова идентификация, която всички банки да признават и използват за по-лесно разплащане и във времето тя да стане достъпна и за държавната администрация. Миналата година бяхме лицензирани като доставчик на платежни услуги и подпомагаме НАП, където инсталирахме ПОС терминали. На сайта на агенцията също може да се плаща с карта, като това разплащане, както ви споменах по-рано, веднага се отразява. По подобен модел има план да развием по-широк набор от услуги. Би трябвало да обслужваме и тол-системата. Пилотът за тол-таксите е от 1 януари догодина за винетките, а по-късно и за тежкотоварните превози. Проектът се осъществява от международната компания КАПШ, ние ще работим като платежната институция, която приема плащането.

Друг проект, върху който работим, е т.нар. национална картова схема Bcard. Засега банкови карти се издават само от международните картови схеми, което е по-скъпо. Затова банките решиха да създадем национална картова схема, по която ще има възможност да се реализират по-атрактивни местни продукти. Миналата година създадохме нормативната уредба за Bcard, вече има реализирани няколко затворени схеми за разплащане на петролни продукти. Ще видим как ще работи.