Флиртът с бързите кредити

Там, където лихвите са най-високи...

От средата на миналата година започна да става видимо (по данните от отчетите на банките и търговските им стратегии), от една страна, по-активно навлизане на банки с местна собственост в заемите за домакинствата и, от друга, тенденция на навлизане на банки в сегмента на бързите кредити. Първото най-силно се усеща в сегмента на потребителските кредити, където има банки с двуцифрени ръстове от порядъка на 40-50% и нагоре (при годишен ръст за сектора малко над 5% в края на миналата година). Българо-американската кредитна банка (БАКБ) и Банка Пиреос отчетоха годишно нарастване при потребителските кредити от съответно 55.4% и 59.4%. Друга с такъв впечатляващ ръст е Ти Би Ай банк, която и без това е почти изцяло с ритейл профил – 42.1%. При ЦКБ нарастването е с 27.6%, а за Тексим банк ръстът е 25.9%.

На този етап потребителските кредити са сегментът с най-високи лихви, което позволява да се поддържат добри текущи спредове, още повече при оживлението във вътрешното потребление. В търсене на доходи банките оформиха и един нов подсегмент – по-малки и по-бързо отпускани кредити при по-високи лихви. Нивата са по обяснения от съответните банки малко по-високи от тези на стандартните потребителски кредити и по-ниски от тези при класическите бързи заеми, отпускани от небанкови финансови институции. Тях банките ги нарекоха експресни.

Това не са типичните кредити "до заплата", които отпускат небанковите финансови компании, но имат и доста прилики с тях. Най-общите са бързина, облекчени процедури без изискване за доказване на доход, застраховки и задължителния превод на работна заплата. От банките посочват, че целевият им сегмент не са клиентите на типичните бързи заеми, а по-скоро се насочват към обичайните си клиенти, но за задоволяване на други техни необходимости – платежоспособни клиенти с чиста кредитна история.

През миналата година две банки – "Пощенска" и БАКБ, създадоха отделни точки за предлагане на тези заеми извън традиционните им офиси. Кредити с одобрение до два часа имат Уникредит Булбанк, Райфайзенбанк. В началото на тази година силна заявка за навлизане в потребителско кредитиране в банковия сектор и заемане на дял сред топ 10 даде "БНП Париба Лични финанси", която от компания за потребителско кредитиране се трансформира в банка. По-малки банки като БАКБ и Тексим банк отпускат и заеми с минимален размер 150 лв. При по-големите банки толкова нисък праг няма. Ти Би Ай банк също отпуска кредит "Бързи пари"

...А рисковете най-големи

В същото време това е и най-рисковият сегмент. Защото при обръщане на тенденцията, а това е неминуемо, тук е и най-големият потенциал за загуби, особено при липсата на обезпечения и при разхлабване на стандартите за отпускане на кредити. Рисковете произтичат именно от занижаване на стандартите в конкуренцията за привличане на нови клиенти. Допълнително в сегмента на т.нар. експресни кредити, макар и да не е типичният бърз кредит, изискванията са по-облекчени – без обследване на доходи, одобрение за няколко часа, без поръчители, без превод на работна заплата.

Сред основните рискове е този от ново бързо влошаване на портфейлите (каквото имаше през 2008-2009 г.), когато лихвеният цикъл се обърна и цената на кредитите, съответно вноските на клиентите, се повиши. Това със сигурност води до трудности и невъзможности при плащане. Банкер от институция, активно навлизаща в сегмента, обаче обяснява, че при добро управление този тип експресни кредити не са непременно чак толкова по-рискови, колкото е лихвената премия. Според него, тъй като са краткосрочни и се обслужват за месеци, те се рециклират много бързо. Ако банка с голям такъв портфейл има нужда от ликвидност, тя може просто да спре да кредитира и при нея бързо се акумулират вноски не само от лихви, а и главници. Докато по ипотечни кредити банката не може да разчита да си получи главницата години напред. Също така и тъй като тези кредити са относително малки, често клиентите предпочитат дори и при финансови трудности да ги покрият, вместо да влошат кредитното си минало с отбелязани просрочия в Централния кредитен регистър.

Освен в сегмента на потребителското кредитиране състезанието е голямо и при жилищните заеми – пак с ниски лихви и обеми. Има оферти за под 3% лихва. Токуда банк (една от малките на пазара) неотдавна излезе с предложение за лихва от 2.66%. През последното тримесечие Сосиете Женерал Експресбанк предложи ипотечен заем с лихва 2.99%, като беше втората след Банка Пиреос с такава лихва. Именно през този период първата отчете скок от 25% в жилищното кредитиране, а годишният й ръст в края на 2017 г. беше 35.1%. При Сосиете Женерал Експресбанк вероятен принос има като причина и стратегията за правене на по-голям портфейл и съответно пазарен дял заради продажбата на банката, която е в ход в момента. Други банки с такива впечатляващи ръстове са ЦКБ (63.7%), БАКБ (47%), Прокредит банк (39.6%), Търговска банка Д (36.3%), Интернешънъл асет банк (22.5%), Тексим банк (24.2%). Вероятно немалка част от тези числа се дължат на рефинансиране на ипотечни заеми от други банки, тъй като за сектора годишният ръст беше малко над 7%.

За този сегмент не е ясно доколко банките са изчистили претрупаните си портфейли от имоти, които придобиха при предишната криза. При продажбите на необслужвани кредити този тип – жилищните, са най-малко или въобще непродавани, което означава, че банките разчитат да се справят сами с тях. А сега жилищното кредитиране расте с над 8% при много ниски лихви. Само че тези лихви са в най-добрия случай фиксирани за първите няколко години, което означава, че след време месечните вноски със сигурност ще станат по-големи. Сега, докато безработицата спада до рекордно ниски нива, а заплатите растат всеки месец, това не изглежда проблем, но също може да се промени ударно, както вече видяхме.

Регулаторът вече изказа предупреждение към сектора (в последното си издание "Банките в България") банките да внимават при отпускането на жилищни заеми, като обръщат внимание да се следи съотношението между размера на новоотпуснатите кредити и стойността на ипотекираните имоти. За банкерите това не е новост и споменът от спадащите цени на имотите и ръстът на просрочията от 2008-2009 г. не е толкова далечен. Разбира се, тогава еуфорията беше в много по-големи размери и беше обхванала целия сектор, който в надпреварата за привличане на всеки клиент беше занижил стандартите. Сега обаче, увлечени в преследване на индивидуални цели и стратегии, в гонене на доходност, отделни банки могат да си заложат нови бомби в балансите. Сами по себе си те едва ли ще предизвикат нова криза, но когато тя дойде, от някъде другаде ще почнат да гърмят.

К10 - класация на най-добрите банки в България - Кои са топ 10 на най-добрите банки в България - Как техните мениджъри виждат бъдещето - Класация на финансовите институции по показатели: - - Размер - - Стабилност и риск - - Ефективност и рентабилност - - Устойчивост и динамика Изданието е подарък за всички абонати Капитал PRO. Всички останали читатели могат да го намерят онлайн или в търговската мрежа - централните търговски обекти за вестници, магазините Inmedio, Relay, One Minute, както и във веригите OMV, Фантастико, Кауфланд.

Вижте още »

Поръчайте изданието »