Стабилност и риск: Цената на сигурността

Все пак рискът остава за големите, предимно корпоративни вложители, а и за инвеститорите в дългови и капиталови инструменти на банки. Българският фондов пазар е пословично неразвит и това засяга сравнително малко лица, в малкото публични банки, но в бъдеще това няма непременно да остане така. Освен това подобна турбуленция може да се окаже негативна не само на спестители, но и на ползватели на други услуги - банкови гаранции, акредитиви и т.н. Макар и рядко да има съществени последици, но дори и нещо тривиално като блокираната кредитна карта, докато си на другия край на света, може да коства време, нерви и пари. А дори и да не се стигне до крайности, банка, фокусирана в решаването на собствените си проблеми, често може просто да няма ресурса и капацитета да предлага същото качество на услугите и да се модернизира със същия темп.

Това са и причините да даваме именно на тази група показатели най-голямо тегло в К10 - те формират 45% от крайната оценка. А също в тази графа са и най-честите и мащабни промени в методологията.

Като най-важни сред измерителите, по които класираме банките, отново заложихме на чисто пазарните показатели - цената, на която могат да привличат ресурс, и цената, на която могат да го отдават.

При разходите за финансиране на банките по традиция предимство получават пазарните лидери и банките със силна чуждестранна централа зад гърба си. Това до голяма степен е и обяснимо, като те естествено успяват да капитализират доверието към бранда, докато местните и малките играчи трябва да плащат по-скъпо, за да привличат депозити. Това е и още едно косвено доказателство, че все пак усещането за риск има и чисто финансово измерение. Сега при близките до нула лихвени проценти този диференциал е почти напълно затрит, като някогашните разлики от по 2-3 процентни пункта са стопени до под 1 и вече на пазара практически няма институция, предлагаща годишна лихва над 1%. Тук съществен фактор са и различните стратегии и възможностите за управление на излишната ликвидност.

При цената по-кредитите разлики остават в по-широки граници, като тук голяма роля играе не толкова рисковият профил на самата банка, а по-скоро на клиентите й. Макар логическата връзка по-висока лихва - по-висок риск да е валидна, тук има нюанси. Институциите, фокусирани повече на ритейл пазара или в малкия и средния бизнес, запазват по-високи приходи, докато тези активни в корпоративния сегмент закономерно оперират при по-ниски проценти. Те обаче страдат и от по-голям риск да изгубят кредитополучатели при агресивно рефинансиране от страна на конкуренти. Тук се крие и един от големите и трудно измерими опасности на ниво система - излишната ликвидност, комбинирана с отрицателни лихви, може да стимулира занижаване на кредитните стандарти и поемане на прекомерен риск в опит да се привлича бизнес и да се извлече доходност.

Приели сме (както и в предишните години на класацията), че високите стойности на цената на кредита са негатив, тъй като говорят за по-рисков портфейл и изправят банката пред риск да загуби клиенти, които да се рефинансират при нейни конкуренти. Високите стойности обаче означават повече приходи и съответно рентабилност и носят по-добро представяне в съответната категория, измерени през съответните показатели

Разликата от миналата година в това издание на К10 е, че отпадат еднократно вкараните показатели от преглед на качеството на активите и стрес тестовете. На тяхно място сме заложили на два нови.

Първият е делът на привлечени средства от сектор "Държавно управление". В това една банка да работи активно с правителството или с местни власти няма нещо лошо и дори може да е търсен бизнес модел. Същевременно обаче зависимостта от депозити на държавни и общински институции и компании носи рискове. Например при влошаване на публичните финанси е възможно масово теглене на средства за запълване на фискални дупки. А има и чисто политически рискове. Проблемът с индикатора е, че не обхваща тези рискове напълно, тъй като по статистическите методики сектор "Държавно управление" далеч не включва всички държавни и общински дружества, а само тези с непазарна дейност.

Другият нов измерител е делът на материални и недоходоносни активи. В тази графа влизат нужни за дейността на банката имоти и оборудване, но също и придобити като обезпечения по необслужвани кредити имоти и други активи. Завишените нива (при някои банки те са над 10% от активите) са показателни за остатъчен риск в баланса - трудни за реализиране имоти, при чиято продажба може да трябва да се отчете загуба. Освен това и самото държане на такива активи обикновено не носи доходност и съответно влошава и възможността за генериране на текуща печалба.

Показателят капитал към активи присъства като приближение на класическите измерители за капиталова адекватност, които към редакционното приключване на К10 не са публикувани за всички банки. Макар и да не отчита поетия риск и да не се ползва регулаторни цели, големите стойности на този измерител говорят за повече буфери и съответно дават спокойствие. Те обаче не бива да се абсолютизират, тъй като може да са и сигнал за неефективност и невъзможност да се пласира набраният ресурс. Също така и нивото на капитал пряко зависи от политиката на провизиране на банката и ако регулаторът снизходително е оставил повече свобода за действие, то може да не отразява действителността.

Съотношението кредити/депозити е с малка тежест в класацията. Това беше един от най-зорко следените показатели в годините на кредитния бум, защото показваше зависимостта на банките от финансиране от централите им. Сега обаче средното ниво 73.2% е доста под 100% и българската банкова система от нетен длъжник вече е кредитор на света, така че рисковете по тази линия са доста намалели.

И с новите моменти в класацията Уникредит Булбанк запазва запазва абсолютната си доминация в тази класация и седма поредна година от създаването на К10 е лидер в тази секция.