Малките и средни предприятия са с рекорден растеж за последните години

Годишната класация "Гепард" на "Капитал" за най-динамичните МСП в България през 2017 г. е ясно доказателство за по-доброто им представяне - приходите им са се увеличили с близо 31% за една година и с близо 66% в сравнение с 2015 г. В подреждането влизат растящи малки и средни компании, като "Гепард" изследва динамиката на развитието им през миналата година, а основният показател е ръстът на приходите.

Най-голяма печалба от 4 години

В класацията намират място най-голям брой компании от четири години, от когато можем да кажем, че по-отчетливо започна възстановяването на българската икономика. Ако в периода 2014 - 2016 г. в нея са попадали между 1400 и 1560 компании, през миналата година растящите малки и средни бизнеси са били 1780. Те са реализирали внушителните 21.283 млрд. лв. приходи, което е 21.6% от брутния вътрешен продукт за 2017 г., когато той достигна 98.63 млрд. лв.

Нетната печалба и активите на влезлите в подреждането също са най-високи от 2014 г. Финансовият резултат е бил 1.506 млрд. лв., а активите – 13.328 млрд. В топ 10 влизат компании от осем сектора при 7 за предходната класация, като няма ясно изразен фаворит. По две от тях се занимават със строителство и хотелиерство. Географското разпределение на първите десет на практика възпроизвежда икономическото развитие на страната през последните над 20 години – четири от дружествата са от София, по две са в останалите важни центрове Пловдив и Бургас, и по едно в Пазарджик и Добрич. Девет от дружествата са базирани в Южна България и само едно в Северна, като не се отчита промяна в сравнение с подреждането за 2016 г. На практика голямата картина не е изненада – София няма да бъде изместена от лидерското място на бизнес център. Пловдив укрепва втората си позиция по привлекателност, а Варна запазва третата.

Реално бизнесът е концентриран в южната икономическа ос София – Пловдив – Стара Загора – Бургас, където е и най-добре развита пътната инфраструктура. Обещанията на правителството за раздвижване на проекта за изграждане на магистрала "Хемус" може и да развие Севера, но докато той се реализира, за което ще са нужни най-вероятно поне десетина години, Варна няма да има конкуренция в тази част на страната. Търговската дейност продължава да е най-привлекателната за малките бизнеси, влезли в подреждането. Цели 700 компании, или 39.3%, се занимават с търговия. Следват транспорт – със 135 представителя, строителство – със 114, и храни и напитки – със 105.

Великолепната четворка

Реално погледнато, най-развитите региони в страната не са се променяли още от времето на социализма. София, Пловдив, Варна и Бургас са далеч напред пред всички останали области. Притеснителното е, че през последните години концентрацията става прекалено голяма, а разликата с останалите части на страната е видима и с просто око. Класацията "Гепард" за 2017 г. потвърждава тази тенденция. В нея 700 дружества са от София, или малко над 39%, като през последните години този процент трайно се запазва. Пловдив все повече се утвърждава като съвременния индустриален център на България и е представен от 180 компании. Така двете области приютяват половината от най-успешните малки и средни бизнеси в България, което определено не може да се смята за нормално развитие за страна от ЕС. Като прибавим към двата лидера Варна, Бургас и Стара Загора, се вижда, че само 6 области са привлекли малко над 66% от успешните МСП, влезли в класацията.

Разбира се, предприемачите избират най-добрите условия за бизнес, а след като притегателната сила на повече от 20 области не е голяма, това показва, че държавата и общините не са си свършили работа. Тази констатация се потвърждава от фактите – в осемте области с най-малко представители има общо едва 115 динамични МСП, или само 6.5% от общия брой в класацията. На опашката са традиционно заподозрените – Видин с 11 (вторият Дунав мост явно все още не дава очакваните резултати, макар че чужди компании базираха бизнеса си в града заради него), Монтана и Разград с по 13, Кюстендил и Смолян с по 15, Добрич и Търговище с по 13. Класацията е безпристрастна и в още една оценка – северозападната част е твърдо най-слабо развитата – със само 45 представителя, или 2.5%.

И победителят е

Победител в "Гепард" е "Пентакс медикал България". Тя е собственост на японската компания за медицинска оптика Pentax Medical, която през 2012 г. изгради първия в страната сервизен център за ендоскопи (уреди за преглед на вътрешни органи и хирургични интервенции). Той се намира в Пловдив и е на пряко подчинение на "Pentax Европа, Близък изток и Африка". В него вече се ремонтират всички ендоскопи, закупени в региона на Европа, Близкия изток и Африка. За периода 2015 – 2017 г. дружеството е увеличило приходите си от 3 на 28.4 млн. лв. Само за изминалата година постъпленията са нараснали с над 600%, а печалбата е била 6.8 млн.

След лидера се нарежда "Централ парк хотел София". До средата на миналата година той беше собственост на един от големите инвеститорите в хотели в столицата – строителната компания НИКМИ. През август е придобит от дружество, свързано с инвестиционната компания "Рослин кепитъл партнърс". Справка в Търговския регистър и в кадастъра показва, че стойността на сделката е била 17.7 млн. лв., а купувач е новоучреденото "Централ парк хотел София" ЕООД. "Рослин кепитъл партнърс" се управлява от Иво Евгениев и Спас Шопов. Сред дружествата, в които са инвестирали, са винарната "Беса вали", дружества в сферата на енергетиката, високите технологии и имотите. През миналата година приходите на "Централ парк хотел София" са нараснали близо 6 пъти – до 19.8 млн. лв.

Челната тройка в "Гепард" се затваря от "Порт България уест", което е второто по приходи пристанище в България след "БМФ Порт Бургас". Дружеството е собственост на Цветелина Бориславова през инвестиционния й фонд CSIF, Clever Synergies Investment Fund. Тя купи бившето пристанище на "Океански риболов" в североизточната част на Бургаския залив през есента на 2013 г. заедно с хладилната база и рибопреработвателно предприятие в района. През 2014 г. фондът придоби още едно пристанище, част от "Черноморски риболов Бургас", намиращо се в съседство с първото, за да може да се развиват там фериботни превози. През август същата година беше пуснат и първият ферибот - "Дружба", за грузинското пристанище Поти (сега спира в Батуми) и Новоросийск, който може да превозва над 200 контейнера, 110 камиона, 90 леки автомобила и около 400 пасажери. Така през миналата година пристанището на Цветелина Бориславова учетворява приходите си до малко над 87 млн. лв., а печалбата е била 36.2 млн. лв. В отчета на компанията се отбелязва, че основната причина за големия скок е продажбата на кораба "Дружба" на дъщерната "ПБ шипинг". Пристанището обаче е отчело и ръст на обработените товари и те са били 555 хил. тона, като най-сериозен е ръстът при контейнерите - с 40%.

Нов лидер при секторите

Транспортът, производството и търговията с горива и металообработването са трите сектора, в които са реализирани най-големите приходи за изминалата година. Това показва анализът на 20-те най-силно растящи компании по сектори в класацията "Гепард". Освен че челната тройка е напълно различна в сравнение с подреждането година по-рано, когато тя беше съставена от търговията с автомобили и части; производство на машини и търговията, за пръв път от четири години транспортът е лидер и въобще е сред трите най-добри представили се сектори.

Приходите на 20-те най-динамични транспортни компании са били почти 320 млн. лв. и за година са нараснали с внушителните 138%. Бизнесът с горива продължава да носи сериозни приходи – малко над 295 млн. лв. (годишен ръст от 61%). Приятната изненада е третата позиция на металообработването, като най-динамичните 20 компании в сектора са имали постъпления 293 млн. лв. (54% повече от 2016 г.). Ако към този резултат се добавят и постъпленията на най-добрите МСП производители на машини и оборудване, ще видим, че топ компаниите в двата сектора от тежката индустрия са реализирали годишни приходи за близо половин милиард лева. Което е добър знак за икономиката, защото продукцията им е със значително по-голяма добавена стойност.

Транспортът е и най-печелившият сектор, като най-добрите 20 компании са отчели обща печалба малко над 51 млн. лв. В голяма степен успехът на сектора е движен от икономическия растеж и повишението на износа през миналата година.

Информационните технологии за пореден път показват, че когато се произвежда продукция с по-голяма добавена стойност, печалбата е по-голяма. Най-успешните компании са постигнали под 150 млн. лв. приходи, а печалбата им е почти 32.5 млн. лв. Строителството затваря тройката по този показател, като топ 20 в сектора е спечелил 30.6 млн. лв.

На обратния полюс е производството и търговията с горива, където най-добрите компании, изглежда, приемат да работят без печалба. Въпреки че топ 20 в сектора са втори по приходи, печалбата им е повече от скромна – едва 4 млн. лв.

Не е изненада, че най-рентабилен е бизнесът на компаниите във високите технологии. Годишният марж на печалбата е сериозните 22%. Съотношението между приходите и печалбата при най-добрите машиностроителни компании също е високо – 16.5%. Транспортът и по този показател се представя на ниво – с марж 16%.

Секторите, постигнали най-голям ръст на приходите, са същите като в предходната класация – строителство – с 215%, търговия – със 190%, и транспорт – със 128%. Непосредствено след тях са машиностроенето и туризмът. Класацията по този показател показва и откъде продължи възстановяването на икономика през изминалата година.

Проблемите остават същите

Похвално е, че в условията на постоянни проблеми за малките бизнеси те успяват да подобрят представянето си. Тежката и мудна администрация, липсата на държавна подкрепа и недостигът на квалифицирана работна ръка са основните пречки пред МСП според проучване на Агенцията за малки и средни предприятия от средата на 2016 г. (това е последното направено). Не е успокояващо, че в голяма степен такива проблеми изпитват и колегите им в други страни от ЕС. Допитване на Европейската комисия сред МСП в съюза показва, че предприемачите препоръчват най-вече да се намалят и опростят административните процедури; данъчната среда да бъде по-благоприятна и предприемачеството да бъде изучавано в училищата. Те също така изтъкват, че е необходимо финансирането да е много по-достъпно, както и да получават подкрепа за внедряване на иновации.

Именно липсата на достатъчно иновации е стар проблем за българската икономика. Страната е единствената от ЕС, която не регистрира напредък в областта на иновационния потенциал за последните седем години, според традиционния доклад "Иновации БГ 2017" на фондация "Приложни изследвания и комуникации", оценяващ състоянието и потенциала за нововъведения на българската икономика. Дори и резултатите да са оптимистични на фона на най-сериозния спад в рамките на евросъюза, регистриран от Румъния (31%), както и изоставането, отчетено за още 11 държави, липсата на подобрение е тревожно. Тенденцията потвърждава липсата на държавни приоритети в областта на науката, технологиите и иновациите. А успехът в бъдеще в голяма степен ще зависи именно от нивото на технологиите в една компания.

Колко важни са малките компании

Структурата на българската икономика е такава, че 99.8% от компаниите са малки и средни – това показват предварителните данни на Националния статистически институт за миналата година. В тях работят 74% от заетите в нефинансовите предприятия. При активите вече си личи мощта на големите компании – те реално са 746 на брой, но държат 40% от общите активи, които са 124.15 млрд. лв. Анализ на Европейската комисия показва, че в голяма степен МСП в Европейския съюз, включително и в България, са се възстановили от кризата. През последните пет години малките и средните компании в ЕС са създали около 85% от новите работни места в съюза и в тях работят две трети от заетите. Според данните на Европейската комисия добавената стойност на нефинансовия сектор е нараснала с 12% в периода 2008 - 2015 г. В основата на това повишение са компаниите в информационните технологии, където за периода показателят е скочил с 56%, а заетите – с 38%.

Ще продължили ли възходът

За малка и отворена икономика като българската е важно глобалният растеж да продължи. Редица инвестиционни банки и анализатори вече предупреждават, че световната икономика е достигнала пика си и през следващите една-две години се очаква забавяне. Дори има прогнози, че от 2020 г. ще започне нова глобална криза. През тази година икономиката на България забавя темпа си на растеж - през второто тримесечие той беше 3.4%, което е най-слабото ускорение от същия период на 2015 г., а финансовото министерство намали очакванията си до 3.6% годишен ръст. Основен двигател продължава да е потреблението, следвано от инвестиции, докато нетният принос на експорта отново е отрицателен. Забавянето е в унисон с данните за европейската икономика, чийто ръст също се свива. Българският БВП продължава да расте над средното в Европа, но по-бавно в сравнение с останалите държави от региона.

Когато към тази картина добавим и новата реалност - глобална търговска война, в основата на която стои политиката на американския президент Доналд Тръмп, става ясно, че предприемачите се изправят пред още и нови предизвикателства.

* Класацията работи с данни за приходите, без да включва приходи от финансирания, увеличение на запасите, разходи за придобиване на активи по стопански начин. Използвани са данни на "Капитал", от Търговския регистър, НСИ, НОИ

Гепард - класация на най-динамичните компании в България - 1700 компании влизат в класацията - Разрези в 14 сектора - туризъм, транспорт, IT, облекло, козметика, търговия, храни и др. - Развитието на регионите в България през призмата на най-динамичните малки и средни предприятия - Анализи, успешни истории Изданието е подарък за всички абонати Капитал PRO. Всички останали читатели могат да го намерят онлайн или в търговската мрежа - централните търговски обекти за вестници, магазините Inmedio, Relay, One Minute, както и във веригите OMV, Фантастико, Кауфланд.

Вижте още »

Поръчайте изданието »

Автор : Капитал Преглед на оригинала