Как да се справим с Китай

Същият модел на политическо потисничество и търговски бум се забелязва и в континентален Китай. През 2020 г. страната продължи да нарушава човешките права в Синцзян, води кибервойна, заплаши съседите си и засили култа към личността около президента Си Цзинпин. В ход е поредната чистка. И все пак, когато разговарят с акционерите си за Китай, световните компании пренебрегват тази брутална реалност: "Много щастлив", казва Siemens; "Феноменално", смята Apple; и "Забележително", твърди Starbucks. Континентален Китай привлече 163 млрд. долара свежи чуждестранни инвестиции миналата година, повече от която и да било държава. Страната отваря континенталните капиталови пазари за чужденци, които са инвестирали около 900 млрд. долара, показател за огромната миграция на капитал в глобалните финанси.

Освен това привличането на капитал от страна на Китай вече не е само въпрос на размер - макар че с 18% от световния БВП и това го има. Страната е мястото, където фирмите откриват нови потребителските тенденции и иновации. Все по-често там се определят глобалните цени на суровините, цените на капитала и се превръща в източник на регулации. Бизнесът залага, че в Хонконг и на континента правителството на Китай е способно да ограничи намесите си в търговската сфера, като осигурява договорна сигурност въпреки липсата на напълно независими съдилища и свобода на словото. Въпреки че най-известният магнат в Китай, Джак Ма, изгуби политическата благосклонност на партията, дяловете на чуждестранните инвеститори в неговите компании все още са на стойност над 500 млрд. долара.

Вината и възможностите на Запада

Всичко това е упрек към политиката на Запада от последните десетилетия спрямо Китай. Когато западните лидери приветстваха Китай в световната търговска система през 2001 г., много от тях вярваха, че страната автоматично ще стане по-свободна, тъй като става по-богата. Когато това не се случи, администрацията на Тръмп опита принуда, мита и санкции. И те се провалиха, и не само в Хонконг. САЩ водят тригодишна кампания срещу технологичната компания Huawei и я обвиняват в шпионаж. От 170-те страни, които използват продуктите й, само малко над десет са го забранили. Докато броят на китайските технологични фирми на стойност над 50 млрд. долара се е увеличил от 7 на 15. Един от отговорите е Западът да се обедини, като се стреми към пълно разделяне с Китай в опит да изолира и да принуди страната да промени позицията си. Цената на такъв ход би била висока. Делът на Китай в световната търговия е три пъти по-голям от този на Съветския съюз през 1959 г. Цените ще нараснат, когато западните потребители бъдат откъснати от фабриката на света. Китай произвежда 22% от световния износ на стоки. Западните сектори, които разчитат на Китай, ще се сблъскат с шок: технологии в САЩ, автомобили в Германия, банкиране във Великобритания, луксозни стоки във Франция и миньорите в Австралия. Забраната на Китай да използва долара днес може да предизвика глобална финансова криза. Цената може да си струва да бъде платена, ако ембаргото успее. Но има много причини да мислим, че Западът не може да ограничи властта на Китайската комунистическа партия. В краткосрочен план, ако бъдат принудени да вземат страна, много държави могат да изберат Китай пред Запада. В края на краищата Китай е най-големият партньор за търговия със стоки. Китай е най-големият търговски партньор за 64 държави срещу само 38 за САЩ. Вместо да изолират Китай, Америка и нейните съюзници биха могли да се изолират. В дългосрочен план, за разлика от "напоения" с петрол Съветски съюз, Китай е достатъчно голям, разнообразен и иновативен, за да се адаптира към външния натиск. Страната тества дигитална валута, която в крайна сметка може да съперничи на долара като начин за уреждане на търговията. Държавата има за цел да не разчита на други страни в произвеждането на чипове. Поне ембарго би насърчило Китай да защитава правата на човека, ще кажат някои. И все пак изолацията има тенденция да укрепва хватката на автократичните правителства. Откъснати от търговски, интелектуални и културни контакти със Запада, обикновените китайци ще бъдат още по-лишени от външни идеи и информация. Ежедневният контакт на 1 милион чуждестранни предприятия в Китай с техните клиенти и персонал и 40 000 китайски фирми в чужбина със света е канал, който дори китайските цензори се борят да сдържат. Студенти и туристи участват в милиони обикновени срещи, които не се проследяват от Big Brother.

Предизвикателствата Сблъсък с Китай е единственият възможен курс, но той трябва да е съчетан с продължаването на мирната политика. Това е предизвикателството, пред което е изправена администрацията на Байдън, която проведе среща на върха с Китай миналата седмица и тонът й не беше твърде миролюбив. Подходът спрямо Китай е в основата на стратегически прегледи като този, който Великобритания току-що разкри. Започва с изграждането на защитата на Запада. Институциите и веригите за доставки трябва да бъдат подкрепени срещу намесата на китайската държава, включително университети, облачните и енергийните системи. Скърцащата американска инфраструктура зад глобализацията - договори, разплащателни мрежи, технологични стандарти - трябва да бъде модернизирана, за да даде на страните алтернатива на конкурентната система, която Китай сглобява. За да се запази мирът, цената за военна агресия на Китай трябва да бъде повишена чрез укрепване на коалиции като "Четворката" с Индия, Япония и Австралия и укрепване на военната сила на Тайван. По-голямата строгост позволява откритост и твърда позиция по отношение на правата на човека. Чрез формулиране на алтернативна на тоталитаризма визия либералните правителства могат да помогнат да се запази енергичността на отворените общества.

Жизненоважно е да се покаже, че говоренето за универсални ценности и човешки права е повече от цинична тактика за запазване на западната хегемония и задържане на Китай. Това означава фирмите да предприемат действия срещу огромните посегателства срещу човешките права, като например изключват принудителния труд от своите вериги за доставки. Докато аморалността на Запада само би направила китайския национализъм по-заплашителен, принципното застъпване за правата на човека в продължение на много години може да насърчи китайския народ да изисква същите свободи за себе си.

Китайските управници вярват, че са намерили начин да се съберат автокрация с технокрация, непрозрачност с откритост и бруталност с търговска предвидимост. След потушаването на протестите в Хонконг свободните общества трябва да са по-наясно от всякога с предизвикателството, което представлява. Сега страните трябва да намерят отговор - и да подготвят защитата си за дългата борба в бъдеще.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved