За 2023 г. пазарът на бързооборотни стоки расте с над 14% до 12.9 млрд. лв.

Задълбочвайки се в индекса на "Храните", увеличението в стойност при тях достига 18%, като надхвърля ръста, реализиран при "Напитки" от 16.4%. Важно е да се отбележи, че спадът в обем при хранителните стоки е по-висок, което подсказва, че и ефектът от ръста на цените е по-силно усещан от потребителите. Повишението в цените за брой, особено при хранителните стоки, сравнено с предходната година, е по-ясно изразено през първото полугодие на 2023. От друга страна, след юли се наблюдава значително забавяне на ценовите увеличения при хранителните стоки.

Фокусирайки се върху "Напитки", изглежда, че ръстът в стойност и обем е сходен с този при хранителните изделия. Безалкохолните и нискоалкохолните категории показват двуцифрени ръстове в стойност, но само някои от тях успяват да постигнат същото и в обем. Едно от тези изключения е категорията "Бутилирана вода", която съчетава увеличение в стойност и обем с 3.2%.

При "Храни и напитки" се наблюдава значително увеличение на продажбите в големите формати (между 100 и 300 кв.м и над 300 кв.м) и магазините над 40 кв.м, които не са част от вериги.

Индексът на "Нехранителни стоки" включва продуктови категории, свързани с "Грижа за дома" и "Лична грижа". Стоките за бита увеличават стойността си с 22.3%, а в ролята на основен двигател за този резултат влизат продуктите от категория "Хартиени изделия". Въпреки спада в обем те допринасят чрез ръста си в стойност 33.9%. Що се отнася до "Лична грижа", ръстът в стойност е малко по-нисък, но от друга страна, всички категории, влизащи в тази продуктова група, бележат положителни резултати в обем. Средното увеличение на обема в "Лична грижа" е 2%, водено най-вече от категория "Грижа за лице и тяло" със 7.9%.

За "Нехранителни стоки" дрогериите и аптеките продължават да бъдат ключов канал и двигател за растеж, като се представят по-добре от средното за пазара. По този начин техният дял в обем на пазара нараства от 9% през 2022 г. на 14% през 2023 г. Заради спецификите на този канал и по-високата средна цена за брой спрямо средната на пазара делът на "Дрогерии" и "Аптеки" е още по-голям в стойност, достигайки 33%.

Така в светлината на икономическите предизвикателства и инфлационния натиск пазарът на бързооборотни стоки в България преминава през промени, като потребителите преосмислят предпочитанията си, а производителите и търговците на дребно се адаптират към новата реалност.

Потребителска гледна точка

Споменавайки потребителите и техните предпочитания, е съществено да се отбележи, че потребителското доверие в България и региона се задържа в рамките на нивата, забелязани от началото на пандемията. Въпреки леките прояви на положителна тенденция българските потребители остават песимистично настроени, като това е характерно и за целия регион и Европа като цяло. Една от причините за този скептицизъм е, че средно българското домакинство отделя 650 лева месечно за бързообортни стоки според последното годишно проучване NIQ Shopper Trends. Този показател класира страната в челните позиции на континента, изпреварвайки множество западноевропейски пазари, в това число Германия, Франция и Белгия.

Независимо от това българските потребители продължават да заемат първо място в Европа по брой месечни посещения в магазин, което от своя страна допринася за място в челните позиции и в друга любопитна класация, а именно тази за нивото на ценовата осведоменост. Почти 60% от потребителите в страната твърдят, че са запознати с цените на всички или почти всички стоки, които редовно закупуват, и винаги забелязват промени.

След втора година на висока инфлация въздействието й върху потребителското поведение става още по-забележимо. През първата година 58% от потребителите посочваха, че биха се ограничили до най-необходимото, за да се справят с нарастващите цени. Година по-късно вече е видно увеличение в броя на тези, които не само се ограничават до най-необходимото, но и намаляват общото количество закупени стоки. В допълнение на това потребителите също все повече преценяват възможността да преминат към по-евтини марки и да използват промоционални оферти.

Този феномен е от съществено значение както за търговците на дребно, така и за производителите. За 33% от потребителите възможността за смяна на магазина в зависимост от текущите промоции е реална, докато 40% активно търсят и избират продукти на промоция.

Тази тенденция се очаква да продължи и през 2024 г., като се има предвид, че дори и при инфлация 3.5% през 2024 акумулираният ефект от ценовите повишения през последните години ще доведе до това пазарската кошница, която в края на 2019 е струвала 100 лв., да достигне 130 лева през тази година.

Чувствителност на регулярната и промоционалната цена

Производителите и търговците на дребно през 2024 г. са изправени пред ключово предизвикателство в лицето на възстановяване на обемите и преобръщане на стагниращата, на моменти негативна, тенденция при развитието на този показател през последните две години. От една страна, забавянето в растежа на средната цена за бройка през втората половина на изминалата година ще помогне за това, но, от друга, не бива да се игнорира разтегнатият вече бюджет на българските домакинства.

Ценовата чувствителност е факторът, който най-точно би могъл да насочи към това какво би могло да се очаква като промяна на продажбите в обем след корекция в цената, било то редовна или промоционална. България е сред пазарите с най-високи нива на ценова чувствителност, а сред причините за това са нивото на доходите, потребителските навици, икономическата обстановка и други. Както вече беше отбелязано, над 2/3 от потребителите в страната търсят активно промо оферти в магазините и това несъмнено влияе на високото средно ниво на ценова чувствителност.

Чувствителността на редовната и промоционалната цена е най-удачно да се разглежда на ниво артикул, но интересни закономерности могат да се забележат още на категорийно равнище. Например в България най-висока е чувствителността при продуктовата група на "Алкохолните напитки", където увеличение на средната редовна цена в категорията от 1% може да доведе до спад на обемите в размер на 2.8%. В противоположната ситуация е "Лична грижа", чиято ниска чувствителност на редовната цена позволява два пъти по-голямо ценово увеличение за сметка на същия спад в обем, какъвто би бил отчетен при алкохолните напитки. Това е и причината тя да е единствената продуктова група, която успява да запише ръст и в обем през изминалата година

През 2024 г. промо чувствителността вероятно ще бъде от по-съществено значение за постигането на успешни резултати в сравнението с редовната ценова чувствителност. Този ключов фактор ще диктува реакциите на пазара и ще влияе на решенията на бизнеса, стремейки се към устойчив растеж и задоволяване на изменящите се потребителски предпочитания.