Може ли OpenAI да стане следващият технологичен гигант

Ще стане ли предимството трайно

Ще може ли OpenAI да превърне ранното си предимство в трайно и да се присъедини към редиците на технологичните гиганти? За да постигне това, тя трябва да избегне съдбата на някогашните технологични пионери, от Netscape до Myspace, които бяха изпреварени от съперници, които си взеха поуки от ранните им успехи и грешки. И като лидер решенията, които ще вземе, ще покажат много каква ще е по-широката посока на една зараждаща се индустрия.

OpenAI е любопитна компания. Тя е основана през 2015 г. от група предприемачи, сред които Сам Олтман, сегашният ѝ шеф, и Илън Мъск, изпълнителният директор на Tesla, като дружество с нестопанска цел. Целта ѝ е да създаде изкуствен общ интелект (AGI), който да се равнява или надминава човешкия капацитет във всички видове интелектуални задачи. Стремежът към толкова необичайно нещо означаваше, че компанията трябваше да избере най-амбициозните AI технолози в света. Докато работеха върху AI, който да овладее видеоигра, наречена Dota, те се спряха на прост подход, изискващ огромна изчислителна мощност, казва един от първите служители, който вече е напуснал. Когато през 2017 г. изследователи от Google публикуваха документ, описващ революционна процедура за машинно обучение, кръстена от тях "трансформатор", експертите на OpenAI осъзнават, че могат да я разширят, като комбинират несметни количества данни, събрани от интернет, с изчислителната мощ. Резултатът е генеративен предварително обучен трансформатор, или накратко GPT.

Преглед на оригинала

Набавянето на необходимите ресурси изискваше от OpenAI да използва финансово инженерство. През 2019 г. тя създаде "дружество с ограничена печалба" в рамките на своята структура с нестопанска цел. Първоначално инвеститорите в това предприятие можеха да спечелят 100 пъти първоначалната си инвестиция - но вече не. Вместо да разпределя капитал, фирмата разпределя дялове от бъдещи печалби, които идват без право на собственост ("единици за участие в печалбата"). Нещо повече, OpenAI заявява, че може да реинвестира всички печалби, докато управителният съвет не реши, че целта на OpenAI за създаване на AGI е постигната. OpenAI изтъква, че е "високорискова инвестиция" и трябва да се разглежда по-скоро като "дарение". "Не сме за всеки", заявява Брад Лайткап, главен оперативен директор на OpenAI и неин финансов гуру.

Може би не, но с изключение на Мъск, който се оттегли през 2018 г. и сега изгражда собствен AI модел, изглежда, че почти всеки иска част от OpenAI. Инвеститорите изглеждат уверени, че могат да постигнат възвращаемост от рисков мащаб, ако компанията продължи да се разраства. За да остане привлекателна за инвеститорите, самата компания разхлаби тавана на печалбата и премина към такъв, основан на годишната възвращаемост. Ако оставим настрана академичните дебати относно AGI, самите единици за участие в печалбата може да се продават на пазара точно като обикновени дялове. Компанията вече е предоставила няколко възможности на ранните си служители да продадат своите единици.

Интересът остава голям

SoftBank, склонната към рискове японска технологична инвестиционна компания, е последната, опитваща се да заложи на OpenAI. До момента стартъпът е набрал общо около 14 млрд. долара. По-голямата част от тях - около 13 млрд. - е от Microsoft, чието подразделение за облачни изчисления Azure също осигурява на OpenAI необходимата ѝ изчислителна мощ. В замяна на това софтуерният гигант ще получи лъвския пай от печалбите на OpenAI - ако те изобщо бъдат изплатени. По-важното в краткосрочен план е, че ще получи лиценз за технологията на OpenAI и ще може да я предлага на собствените си корпоративни клиенти, сред които са повечето от най-големите световни компании.

Добре е, че OpenAI привлича спонсори с дълбоки джобове. Защото компанията се нуждае от изключително много капитал, за да си набави данните и изчислителната мощ, необходими за създаването на все по-интелигентни модели. Олтман заявява, че OpenAI може да се окаже "най-капиталово интензивният стартъп в историята на Силициевата долина". Изчислява се, че обучението на най-новия модел на OpenAI - GPT-4, е струвало около 100 млн. долара, няколко пъти повече от GPT-3.

За момента инвеститорите изглеждат доволни да наливат още пари в бизнеса. Но те в крайна сметка очакват възвращаемост. От своя страна OpenAI осъзнава, че ако иска да постигне целта си, тя трябва да стане като всяко друго начинаещо предприятие и да обмисли добре разходите и приходите си.

GPT-4 вече проявява известно внимание към разходите. Например това не е един гигантски модел, а смесица от 16 по-малки модела, отбелязва Дилан Пател от изследователската фирма SemiAnalysis. Това го прави по-сложен за проектиране, отколкото монолитен модел. Но след като моделът е обучен, той е по-евтин за реална употреба, тъй като не е необходимо да се използват всички специалисти, за да се отговори на въпросите. Цената също е важна причина защо OpenAI не обучава следващия си голям модел - GPT-5. Вместо това тя изгражда GPT-4.5, който ще е с "подобно качество" на GPT-4, но ще струва "много по-малко за експлоатация", твърдят източници, запознати с компанията.

Но OpenAI се е променила най-много именно по отношение на генерирането на приходи и в последно време е била най-енергична в тази област. AI може да създаде голяма стойност много преди мозъците на AGI да са станали толкова приспособими, колкото човешките, казва Лайткап. Моделите на OpenAI са универсални, обучени върху огромно количество данни и са способни да изпълняват различни задачи. Лудостта по ChatGPT превърна OpenAI в опция по подразбиране за потребители, разработчици и бизнеси, които са склонни да възприемат технологията. Въпреки скорошния спад към ChatGPT все още са насочени 60% от трафика към 50-те най-големи уебсайта за генеративен AI, показва проучване на компанията за рисков капитал Andreessen Horowitz, която е инвестирала в OpenAI.

Трансформация в междуфирмена платформа

И все пак OpenAI вече не е само - или дори основно - за ChatGPT. Тя все повече се превръща в междуфирмена платформа. Тя създава собствени продукти по поръчка за големи корпоративни клиенти, сред които е инвестиционната банка Morgan Stanley. Тя също така предлага инструменти за създаване на продукти, използващи нейните модели; очаква се на 6 ноември да представи нови инструменти по време на първата си конференция за разработчици. Освен това тя разполага с фонд от 175 млн. долара, за да инвестира в по-малки AI стартъпи, създаващи приложения, базирани на нейната платформа, което едновременно популяризира модела ѝ и ѝ позволява да извлече стойност, ако създателите на приложенията постигнат успех. За да разпространи още повече технологията си, тя раздава привилегии на AI фирмите в Y Combinator - хъб за стартъпи в Силициевата долина, която Олтман е ръководил. Джон Лутиг от Founders Fund (фирма за рисков капитал, която също има дял в OpenAI) смята, че това широко и разнообразно разпространение може да е дори по-важно от всяко технологични предимство.

Преглед на оригинала

Това, че OpenAI е първа на пазара, със сигурност е в нейна полза. Високите фиксирани разходи на подобните на GPT модели създават високи бариери за навлизане на конкуренти. На свой ред това може да улесни OpenAI в привличането на корпоративни клиенти. Ако трябва да споделят вътрешнофирмени данни, за да настроят модела според нуждите си, много клиенти може да предпочетат да не го правят повече от веднъж - от съображения за киберсигурност или просто защото преместването на данни от един AI доставчик към друг е скъпо, както вече е между изчислителните облаци. Обучението на големи модели да мислят изисква и негласно много инженерно ноу-хау - от разпознаване на висококачествени данни до познаване на трикове за бързо отстраняване на грешки в изначалния код. Олтман предполага, че по-малко от 50 души в света се намират на истинския предел на обучението на модели. Много от тях работят за OpenAI.

Има и недостатъци да си първи

Това са реални предимства. Но те не гарантират, че OpenAI ще продължи да доминира. Преди всичко мрежовите ефекти, при които мащабът води до още мащаб, които помогнаха на Alphabet, Amazon и Meta да се превърнат в квазимонополисти съответно в търсенето, електронната търговия и социалните мрежи, все още не са се реализирали. Въпреки големия брой потребители GPT-4 не е по-добър днес, отколкото беше преди шест месеца. Въпреки че допълнителната оптимизация с помощта на потребителски данни е намалила вероятността да се отклони, цялостното му представяне се е променило по непредвидими начини, в някои случаи към по-лошо.

Да бъдеш пръв в изграждането на модели може да донесе и някои недостатъци. Най-големият разход за моделиращите не е обучението, а експериментирането. Много идеи са останали без резултат, преди тази, която е проработила, да стигне до етапа на обучение. Затова се смята, че OpenAI е загубила 500 млн. долара през миналата година, въпреки че обучението на GPT-4 е струвало една пета от това. Новини за несполучливите идеи се разпространяват бързо в света на изкуствения интелект. Това помага на конкурентите на OpenAI да избегнат скъпоструващите задънени улици.

Що се отнася до клиентите, много от тях се опитват да намалят зависимостта си от OpenAI, опасявайки се, че ще бъдат обвързани с нейните продукти и по този начин ще се окажат в ръцете ѝ. Anthropic, която беше основана от дезертьори от OpenAI, вече се превърна в популярен втори избор за много AI стартъпи. Скоро компаниите може да разполагат с повече модерни алтернативи. Google изгражда Gemini - модел, за който се смята, че ще е по-мощен от GPT-4. Дори Microsoft въпреки партньорството си с OpenAI е нещо като конкурент. Тя има достъп до черната кутия на GPT-4, както и огромна търговска сила с дългогодишни връзки с най-големите корпоративни IT отдели в света. Този набор от възможности за избор намалява ценовата мощ на OpenAI. Това също така принуждава фирмата на Олтман да продължава да разработва по-добри модели, ако иска да остане начело.

Фактът, че моделите на OpenAI са "черна кутия", също намалява привлекателността им за някои потенциални потребители, включително големи фирми, притесняващи се за поверителността на данните. Те може да предпочетат по-прозрачни модели с "отворен код" като LLaMA 2 на Meta. Същевременно сложните софтуерни фирми може да искат да създадат собствени модели от нулата, за да упражняват пълен контрол над поведението му.

Други се отдалечават от универсалността - способността да правят много неща, а не само едно - като създават по-евтини модели, които се обучават на по-ограничени набори от данни или за изпълнението на конкретна задача. Стартъпът Replit е обучил един модел, ограничен до писането на компютърни програми. Той е базиран на Databricks, AI облачна платформа, която счита Nvidia, производителя на специализирани AI полупроводници на стойност 1 трлн. долара, за един от своите инвеститори. Друг - Character AI, е разработил модел, позволяващ на хората да създадат виртуални личности въз основа на реални или въображаеми герои, които след това могат да разговарят с други потребители. Това е второто най-популярно AI приложение след ChatGPT.

Основният въпрос, отбелязва Кевин Куок, рисков инвеститор (който не подкрепя OpenAI), е каква стойност се получава от универсалността на даден модел. Ако не е много, тогава индустрията може да бъде доминирана от много специализирани фирми като Replit или Character AI. Ако е много, тогава големите модели като тези на OpenAI или Google може да излязат начело.

Майк Спенсър от Sutter Hill Ventures (друг инвеститор, който не подкрепя OpenAI) подозира, че пазарът в крайна сметка ще съдържа няколко големи универсални модела и множество специфични. Ако AI се окаже такъв, какъвто се смята, ролята на олигополист може да донесе на OpenAI много пари. А ако поддръжниците ѝ наистина видят част от тези пари едва след като компанията е създала подобна на човек мислеща машина, тогава всички залози ще отпаднат.

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved