Електрическият автомобил – да бъде или да не бъде

• "Газът ще нахлуе и в товарния транспорт под формата на LNG & CNG. Ще бъде използван все повече и като суровина за производство на синтетични течни горива през технологиите gas-to-liquids. Това е неизбежно, защото"
• "Да, ще има много повече електромобили, но не очаквам революцията, за която всички говорят. След 10 години на пазара и много милиарди долари субсидии все още няма бранд, който да печели от електромобили, огледайте се по улиците"
• "Много хора смятат двигателят с вътрешно горене (ДВГ) за обречен. Аз не мисля така. Той всъщност има огромен потенциал за развитие, който няма да бъде подминат. Но теоретичният максимум (граница на Карно) на превръщане на топлинна енергия в работа е 80%. Има гигантски потенциал за ръст..."

Прогнозите винаги са трудни и всеки може да сбърка. Нито газът нахлу в товарния транспорт (и няма да го направи), нито има масови строежи на gas-to-liquids заводи по света (и няма да има), нито видяхме нов революционен ДВГ с повишена ефективност, а електроавтомобилната революция не само се развива пред очите ни, но и все повече се ускорява.

Аз винаги съм се уповавал на личния опит, преди да взема категорични позиции, защото всеки може да похарчи време и да се запознае с чуждия опит (това е задължително за да не се правят същите грешки). По-трудната част обаче е личният опит - къде заради време, къде заради възможности.

Сега вече имам и двете и бих искал да ги споделя.

Всичко е лично и няма обща формула

На всички е ясно, че колата покрива различни нужди - от обикновен "работен кон" превозващ стоки и хора, през средство за превоз на семейството (което може да е различно като брой, възраст и съответно нужди) до символ на статус - най-вече богатство и магнит за хора, впечатляващи се от това.

Поради тази специфика няма универсални решения и всякакви спорове да се убеждаваме са непродуктивни. И да, докато алтернативите не са по-добри във ВСИЧКИ аспекти, всяко препускане ще води само до негативизъм и допълнително разделение на обществото, което едва ли има нужда от това.

И все пак, има някои фундаментални неща, които ще направят ДВГ реликва от миналото в следващите 20 - 30 години, а може би и по-бързо.

И така, моят личен опит.

Преди 13 години решихме да сменяме колата. Избрахме я по следните показатели:

• Да е надеждна и да има сервизна база;
• Да е красива и удобна;
• Да има климатик и някои екстри като камера отзад, връзка с телефон, блутут и т.н. Сега ни се струва смешно, но тогава за всичко това се плащаше;
• А, да. И да е червена, по настояване на жените в семейството (не искам да казвам, че това беше първото по важност условие);
• Разполагах и със служебна трилитрова GMC, въпреки че според моето разбиране всички SUV коли са абсолютно ненужни, ако не са семейни. Да, имаше и време, когато се увличах по off-road и яздех четирилитрови в пустините в Близкия изток.

Избрахме Toyota Corolla, току-що беше излязла на пазара. Взехме средния пакет опции. После 12 години съжалявахме, че не взехме пълния пакет - разликата беше 3-4 хил. лева.

Тогава не се интересувахме от размера на резервоара, колко километра може да измине и дали ще стигна до морето, защото има бензиностанции навсякъде.

Преди месец се разделихме с тойотата, въпреки че бе в блестящо състояние и на около 120 хил. км.

Използвахме същия подход за избор на нова кола и този път взехме електрическа - "Рено Меган". За съжаление нямаше червена с търсените от нас 60 kWh батерия, 350 км пробег по документи и 220 к.с. А допълнителното условие, натежало за избора на ел. кола, беше да имаме малко по-голяма предвидимост за бъдещите разходи по горивото и поддръжката.

Какво се промени

Първоначално зареждах колата от контакта в къщи, но после сам си монтирах 22 kW станция. Имам трифазен ток, но тъй като партидата е за 14 KW, а имам и термопомпа, съм ограничил зареждането на 6.5 kW. Когато спра парното, мога да го вдигна на 12, но от това няма нужда, тъй като зареждам обикновено от 20 до 85% за около 6-7 часа. Естествено, зареждам през нощта заради евтината тарифа. При нормален пазар, когато през деня цената е близка до нулата, е по-логично да го правя тогава, но засега е така.

Правих различни експерименти и установих положителните неща на карането:

• При неекстремно каране (95-110 км/ч) в ECO режим постигнах разход 12.6 kWh/100 от София до Гоце Делчев. Това, разбира се, доведе до неочакван пробег (изчислен) от 480 км, което е със 130 над официалния. По интересното е, че е реален, ако карам по този начин.
• Там заредих безплатно (за гости на хотела, а и има внушителна соларна инсталация) на EVPoint и се върнах с 13.3 разход, като карах малко по-бързо, а и София е с едни 50-100 м по-висока надморска височина.
• Почти през цялото време използвах адаптивния контрол на скоростта и имаше участъци, когато с десетки километри не натисках спирачката - всичко правеше регенерацията, като колата напълно спира и тръгва в зависимост от предната кола. Това е и разковничето на ниския разход.
• При спускане и спиране регенерацията стига до 60 kW заряден ток. Какво повече от това да искаш - вместо да натискаш спирачки и да разпрашаваш спирачни дискове, пълниш резервоара. Това е най-впечатляващото нещо и създаде в мен чувството за смъртен грях, когато натискам спирачка и обръщам кинетичната енергия в загубена топлина.

Това беше първият експеримент - малко екстремен - все пак няма да се кара с 95 - 110 на магистрала, макар пътната настилка да не е за по-големи скорости в повечето случаи. Вторият тест беше с две коли, с темпото на дизела. Карах в режим Sport и даже карах малко по-бързо, отколкото се чувствам нормално, и разходът бе 15.3 kWh/100 км - до с. Чавдар и обратно.

Градското каране е от порядъка на 17-18 kWh, в студено време ще е повече. При този разход и 50-60 км дневен пробег, това прави от порядъка на 8-9 kWh, или цената е под дневната карта на градския транспорт.

От всичкото казано дотук имам добро усещане как трябва да се управлява автомобил за максимизиране на пробег, което не е нещо ново - по-равномерна скорост и максимално използване на регенерацията.

Средният разход на енергия е 12.6 кВтч на 100 км

И все пак

Страничните ефекти, които виждам обаче, са следните:

• Поради изключително евтиното гориво увеличих значително ползването на колата за сметка на метрото и ходенето пеша. Вероятно не съм вдигнал много въглеродния отпечатък, зареждам предимно през нощта, когато миксът е предимно атомна и водна енергия, а миксът от въглищна енергия е малък в момента, като вносът е докъм 22 часа. Това наистина е негативна тенденция, но е лесно обяснима с парадокса на Джевънс.
• Зареждащата инфраструктура изглежда достатъчна за момента по главните трасета, но вероятно и там ще изостане, ако няма целенасочено развитие.
• Безшумният двигател и рязкото ускорение създават измамно чувство за скоростта, което е опасно особено за по-неопитни шофьори или пък млади и по-буйни. При изпреварване на обикновен път неусетно вдигнах 145, като имах усещането, че съм вдигнал не повече от 115 (докато изпреварвам). Това бе ново за мен и определено е опасно и трябва да се има предвид. Това е и една от причините за по-честия брой катастрофи и завишената цена на застраховки на Запад.
• Дори да има нужната инфраструктура за бързите зарядни, чакането дори за 15-20 минути на зарядната, ако сте с малки деца, може да е предизвикателство. Втората кола на младо семейство с деца може да е електрическа, но не и като единствена.
• Разликата между бензина и цената на бързите зарядни не оправдава замяната на ДВГ с електрическа. Този проблем може да бъде решен в голяма степен с часови тарифи, които са далеч по-ниски през деня заради соларите.
• Безумно е да зареждам колата си нощно време, когато през деня цените на борсата са близки до нулата, а вечер дори внасяме ток. На практика консумацията на колата е втората след термопомпата и ще е първата, след като спре отоплителния сезон. Очевидно е, че това трябва да се промени, да не говорим, че колите могат да участват в балансирането на мрежата и в двете посоки (домашната ми зарядна има такава опция за външно управление на зареждането, макар електромерът все още да е стар, и вероятно няма да доживея това да работи).

И още усложнения на хоризонта

Вероятно четете непрекъснато как ръстът в търсенето на EV уж се забавяло, как работят на малки марджини, как акциите на Tesla са се сринали, как намалявали субсидиите и какво ли още не.

Фактите обаче са следните:

• Трябваха само 6 месеца на Tesla, за да стигне от 5 млн. до 6 млн. автомобила.
• BYD изпревари "Тесла", идват нови и нови играчи на пазара с нови модели. Да много е вероятно да фалират след време, обаче това води до следващия ефект.
• Макар процентът от EV колите да е все още малък, ползват ги всъщност хората, които са по-активни, а освен тях има огромен брой ел. скутери и велосипеди. Оценките са, че ел. превозните средства са изместили 1.5-2 млн. барела дневно от пазара. А това са 50-60 млрд. долара, които не са отишли в рафинериите за производство на бензин. И тази тенденция само ще се увеличава. Затова според доклад 20% от общия капацитет на рафинериите е заплашен от затваряне. Петролът естествено няма да свърши, но дали ще го има достатъчно и на каква цена?
• Рафинериите, при които няма петрохимия, са изключително уязвими на тези тенденции и много от големите фирми като Shell и Exxon предават/продават управленията на рафинериите си на местни играчи или държавата. В този контекст би трябвало да се разглежда и продажбата на "Лукойл Нефтохим Бургас" като напълно реална.

И въпреки всичко

Разбира се, фосилното лоби ще прави всичко възможно да забавя прехода и в това нито има нещо непременно лошо, нито нещо необяснимо. Ясно е и, че ВЕИ проектите са с по-малка атрактивност за инвеститорите и банките.

Сега обаче ситуацията е друга и причината е Китай, който видя и се възползва от уникалната възможност веднъж да намали зависимостта си от западни технологии и ресурси, като възседна енергийния преход по всичките му направления - солари, вятър, батерии и цифрови технологии. И сега Западът ги догонва. Но вече и там е натиснат спусъкът и няма връщане назад. Водещият щат е Тексас - меката на природния газ и "най-капиталистическия" капитализъм. А те могат всичко - както за осем години успяха да направят САЩ от вносител на природен газ в най-големия износител в света, могат да правят и другото.

Катаклизми винаги са възможни, но възможността всички да имат подвижни електростанции, които да ползват и като превозни средства, и когато всеки може да си инсталира "бензиностанция", е непобедима комбинация в дългосрочен план.