Тема
LIGHT
LIGHT

Новият жанр на Лиза Боева и Ицко Финци

Трябва да сме всеотдайни в просвещаването на хора от всички възрасти, казват създателите на образователната платформа "Филизи 33"

   ©  Цветелина Белутова

Лиза Боева е кинорежисьор и сценарист, преподавател в департамент "Кино, реклама и шоубизнес" в НБУ. Разработва авторска методика за обучение по изкуствa.

Завършила е Италианския лицей в София. Има магистратури по "История на изкуствата" от Университета в Санкт Петербург и "Филмова и телевизионна режисура" от НАТФИЗ. Режисирала е документални филми в Европа и САЩ. Работила е като лектор в музея "Ермитаж" в Санкт Петербург.

Ицко Финци е актьор - знакова фигура за българските кино и театър, с над 80 роли през активната си кариера. Малка част от емблематичните заглавия с негово участие са "Преброяване на дивите зайци", "Гардеробът", "Вилна зона", "Щурец в ухото". В театъра е работил с най-успешните български режисьори. Участвал е в многобройни детски телевизионни и радиопостановки. Като цигулар е изнесъл легендарни концерти със Софийската филхармония.

Освен многобройни награди за най-добър актьор е носител на "Аскеер" за цялостно творчество.

Ицко и Лиза са партньори в живота и изкуството. През 2006 г. основават творческото обединение "Филизи 33" (от Финци и Лиза). Като тандем режисьор - актьор създават филмите "Вера", "Космос", "Лятото на Мона Лиза", "Аз бях Джек Керуак", "Уилям Шекспир. Най-известният човек, който никога не е съществувал".

От 2017 г. "Филизи 33" прераства в онлайн образователна платформа, която предлага платени курсове по история на изкуството за възрастни (правили са и за деца). Курсовете се състоят от филми-лекции или аудиолекции с различна продължителност. Темите подбира и разработва Лиза Боева, а характерния глас на Ицко Финци чуваме зад кадър - като основен диктор или като четец на илюстриращите текстове.

Най-обемен досега е едногодишният "Италиански и Северен Ренесанс", който съдържа над 180 лекции.

Идеята за онлайн формат възниква в неформална атмосфера, подхвърлена е от звукорежисьора Джони Пенков - също знакова за българската култура фигура и близък техен приятел, когото загубихме през 2021. В онзи момент Лиза и Ицко се вълнуват от Шекспир. Лиза рови в оригиналните текстове, сравнява руски и български преводи, после разказва пред приятели откритията си. След един такъв разказ Джони предлага да започнат да ги записват. Така се появява "Кой уби Ромео и Жулиета?" - първият курс, създаден за "Филизи 33". В момента активни за потребителите са курсовете им за Йеронимус Бош, Брьогел Стари и Франц Кафка.

Как бихте обяснили вашите занимания на един бизнес човек?

Лиза: Познавам богати хора, за които правенето на пари е особено удоволствие, игра на поети рискове. Не е самоцел, не е "да изкара едни пари" - него го увлича играта...

Ицко: И аз бих казал така - истинският бизнесмен е игрив човек. Човек, който се впуска в рискове и му прави удоволствие играта, житейската игра. И парите са мерило.

Лиза: И този игрив човек е схванал някакви правила на голямата игра и това е много интересно. Та, знам кога той би ме чул - когато стане дума за нов вид игра, за друг вид игра. Когато говорим за Бош, за Микеланджело, той би разбрал тези умове, които се впускат във вселенски игри. На този тип бизнесмен с огромно удоволствие бих му разказала как, само че в друга сфера, големи играчи играят голяма игра. Той е играч, който е сега адекватен на времето, а това са хора, които играят в друго време други игри.

Защо сега на вашата платформа са качени именно курсовете за Бош, Брьогел Стари и Кафка?

Когато говорихме за Италиански и Северен Ренесанс, се занимавахме с величието на човешкия ум, на човешкия дух. В настоящия исторически момент говорене за това ми се струва нелепо. Войната на Путин, случващото се в Израел, в Нагорни Карабах... Курса за Бош започнах да конструирам, когато започна войната в Украйна. Това беше крах на моето разбиране за нормалност, за човешко, за цивилизованост. Беше важно да се ориентирам в този мрак - ето защо се заехме с творците, които се занимават с най-страшното, най-злокобното, най-опасното - с мрака на човешкия ум. Ето защо тези три нови курса са посветени на Бош, Брьогел Стари и Франц Кафка.

Нормалността, цивилизационната основа се разпада под краката и как да продължиш нататък? Нека си представим реалността като ваза, която изведнъж се оказва разбита. Авторът реалист например ще ни занимава с това как да сглобим отново вазата, как правилно да прикрепим отделните счупени части. А автор модернист, например Кафка, се занимава в такъв момент с друго: Кой е счупил вазата? Защо е счупил вазата? И тези въпроси за мен сега са по-важните.

Знаете ли какви хора купуват вашите курсове? Кой друг се интересува от тези въпроси?

Лиза: Неотдавна в "Галерия 88 Камен Попов" поканихме хора, които купуват нашите курсове, откакто съществува платформата. Ние не ги познаваме, но решихме, че ще е интересно да общуваме с тях и на живо. Дойдоха 40 - 50 души, не повече. Оказа се, че повечето, до които писахме, не живеят в България. Имаше някои от провинцията, не много.

Ицко: Хрумна ми да кажа, че хората, които ползват нашите курсове, привикват и се заразяват, може би от отношението на Лиза към произведенията на изкуството. Подход, в който е важен анализаторският, човъркащият елемент, веригата от причина и следствия, които можеш да създадеш, докато гадаеш това решение или тази драматургия.

(Към Лиза) Заразяваш хората с търсаческа методология. Това е едно от достойнствата на лекциите.

Лиза: Нека да обясня каква е ролята на Ицко в нашите лекции. Когато има голям и тежък курс, какъвто е "Италиански и Северен Ренесанс", обемът е значителен, има и терминология, която постепенно трябва да въведа. За такъв курс е нужен разказ, който да прилича на приказка. При такава дълга дистанция, за да не се задъха човек по пътя и да си каже: "Аз не мога да възприема толкова", зад кадър звучи гласът на Ицко - всички лекции тук са поднесени плавно, спокойно, с ритъм, който трябва да увлече, да помогне на възприятието. Това са интересни приказки.

А курсовете за Бош и Брьогел - това са друг тип разкази. Те са конструирани като криминални загадки, винаги тръгваме от някаква интригуваща неяснота и постепенно разбридваме. Например картината на Бош "Смъртта и умиращият" започваме с въпроса: "Защо креватът на умиращия се намира в църковна капела?" Това е крайно необичайно, дори кощунствено изображение. Зад кадър в тези курсове е моят глас, а Ицко прочита фрагменти от произведения, които трябва да обогатят, подкрепят, илюстрират изказаната от мен теза. Например: представям видовете игри в картината на Брьогел "Детски игри" и ги свързвам с аналогични занимания, представени в игрите на Гаргантюа (в романа на Рабле) или при Тил Уленшпигел (в романа на Де Костер).

Какво за вас е най-важното във вашата работа?

Ицко: За мен е много важно, че в сегашното време трябва да сме всеотдайни в просвещаването на хората от всички възрасти, да ги привлечем към познания от областта на изкуството. Време, в което всички огрубяват и леко се озлобяват, стават свадливи. Ако можеш да извадиш хората от тази тиня, да усетят стремеж към красота, ако по интригуващ начин можеш да ги увлечеш, това си струва усилието. Аз искам да се спре процесът на опростачване.

Лиза: Моята позиция е много егоистична: аз правя тези лекции и курсове, защото за мен това е най-смислено преживяното време. Водя се от своя възторг, от своята среща с красотата.

Аз съм университетски преподавател и добре знам, че всяка лекция трябва да бъде рамкирана - и като време, и като формат. А за мен е интересно да подходя така, както изисква материалът: ако имам теза, за която е нужно натрупване на доказателствен материал в рамките на 7 минути, то защо ми е лекционно време от час и половина?

Когато правиш документален филм (и дори поредица) - отново влизаш в рамки, във формат. А сега онлайн курсовете ми позволяват да бъда свободна в разказа.

Можем ли да кажем, че сте превърнали начина, по който си почивате, в основно занимание?

Лиза: Никога не съм работила толкова, колкото за нашата платформа. Не само че не е почивка, а е денонощна работа. Особено когато ми хрумне някаква врътка, някаква посока, и тогава целият свят спира да съществува.

Ицко: Ти изпитваш наслада от работата, удоволствие.

Лиза: Винаги е било така. Благодарение на моите родители още от дете, сетне като студентка и нататък - занимавала съм се с онова, което съм намирала за смислено. Става дума за финансова (и всякаква друга) подкрепа в годините - с месеци съм изучавала изкуство някъде по света, с месеци съм се шляела из световни градове. Знам, че малцина са имали такъв огромен шанс в живота си: да имат такива родители, за които висенето на детето им с дни пред някаква картина е много важна работа.

Благодарение на живота в моето семейство знаех, че щом открия в нещо смисъл, щом се почувствам вдъхновена и жива, значи вървя в правилната посока. Така живее и работи моят учител Георги Дюлгеров. Така, оказа се, живее и Ицко.

Откъде събирате информацията за лекциите?

Лиза: Непрестанно се появяват нови автори, нови изследвания. За мен е много важно да познавам тези анализатори - търся ги, влизам в кореспонденция с тях, общуваме на живо и онлайн. Много пътувам за тези срещи, участвам в конференции, ровя се из архиви - нормален академичен живот.

Например за курса за Шекспир вие правите едно много интересно пътуване из Италия. За Бош и Брьогел правихте ли такива специални пътувания?

Лиза: Да, за анализите на някои от творбите се наложи да пътувам, да правя допълнителни проучвания. Например в Хертогенбош към главния храм има музей - там се съхраняват онези фигури, които са били украса на храма по времето на Бош. Това са страховити създания, хибридни изчадия. Бе важно да видя оригиналите - именно онези, които всекидневно е виждал художникът. Също така се рових по архиви, за да разглеждам книжни миниатюри от времето на Бош (съхранявани из целия континент): тук отново виждаме по полетата хибридни изроди, смешно-плашещи човечета. Беше важно да познавам добре всичко това.

Пътувах тогава, когато е важно за анализ на конкретна творба. В един частен музей, в който се намира "Дуле Грит" на Брьогел, прекарах почти месец. А пътувах и тогава, когато исках да прекарам повече време с някой учен - той може да ми отдели по 15 минути през 4 дена, ето - чакам. Учените, които имат интересни анализи и мисли, могат да се появяват навсякъде. Не е задължително работещите на щат в "Каза Буонароти" да са най-подготвените, що се отнася до последните открития, свързани с Микеланджело (става дума за стаята, изрисувана от Микеланджело, която наскоро бе открита за посещения). Интересни умове изведнъж обнародват някакви свои мисли и за мен е важно да имам връзка с тези хора, да общувам с тях.

Ицко: Наскоро имахме пробна прожекция на една от лекциите за левия панел от триптиха на Бош. Това е лекция, която аз обикновено съм гледал на лаптопа си. И изведнъж сме на пробната прожекция в кино "Одеон", прекрасен звук, прекрасна картина на голям екран, и изведнъж ме озари едно щастие, че аз участвам в толкова необикновен жанр в киното. То е документален филм, но създаден за платформата "Филизи 33". Обаче изведнъж, когато това става кино, ми хрумна: "Ами това е нов жанр!" И това ми се видя много радостно и много празнично.

Към Ицко: Нещо, което особено ви е докоснало или впечатлило в някоя личност или в някой от вашите курсове?

Ицко: Сещам се за неща от живота ми в театъра. По време на социализма съзнавах, че участвам в едно постоянно надхитряне на цензурата, да го кажа така с една обща дума. Имаше изисквания какво трябва да представлява театралното представление, имаше контрол колко съветски пиеси, колко български съвременни, всичко това в голям процент, и един малък процент западни. И имаше контрол какво се излъчва на сцената и как звучи, дали няма ревизионистични моменти, дали нещо не е антисоциализмът, антимарксизмът, дали няма съмнение вътре... И съществуваше едно постоянно надхитряне, поне в спектакли, в които съм участвал, как да кажеш своята истина, а в същото време представлението да мине. И виждам сега, Микеланджело е рисувал тавана на Сикстинската капела, имал е надзорa на цялата папска институция и въпреки всичко е прокарал своята философия. И си казах, то е както нещата, в които аз съм участвал - средата, в която съм се движил, е била на театрали, на кинаджии, които са се опитвали да казват своята истина, да бъдат със своя възглед за обкръжаващия ни абсурд на социализма и са съумявали, имало е много спрени произведения, но е имало произведения, които са успявали да минат през цензурата.

Вашите курсове са за изкуство, но в тях има политика, доколкото става дума за уредбата на живота, което в крайна сметка се решава от политиците. Това ли е вашият начин да изразите позиция?

Лиза: В курсовете говорим за неща, случили се преди стотици години, и, разбира се, от дистанцията на времето много неща са изкристализирали, други сме загубили завинаги. Но в нашите курсове политическите моменти са дотолкова, доколкото са адекватни за времето сега. Дотам е моята амбиция.

А в университета аз не само не крия своята позиция - аз говоря. Например днес лекцията беше за диктаторските режими, говорихме конкретно за киното на Джафар Панахи. Анализирахме най-важния за мен руски филм от последните 30 години - "Товар 200" на Балабанов, показах им забранения днес в Русия филм на Сокуров "Приказка" (там се разказва за това как Сталин, Хитлер и още диктатори се срещат в Ада). Киното може да бъде ескейпизъм, ясно. Но не с това сега се занимавам в лекциите.

Ако живеехте след 100-200-300 години...?

Лиза: ...тоест, когато доживеем.

Да! Сега сме 2350 година. За кого от хората на 20-те ще направите курс?

Лиза: Много ме интересува един автор, Дмитрий Глуховски. Книгата му "Метро 2033" я има на български. Той е автор на фантастични романи предимно - много силна литература е неговата, много смела. През октомври гледах в Лондон една негова изумителна пиеса (поставена от режисьора Диденко) - "Бяла фабрика". Та Дмитрий Глуховски е не само актуален глас сега, това е автор, който ще остане.

Ицко, вие кога разбрахте, че сте талантлив актьор?

Ицко: Аз чак сега, в последните години, си казвам: "Абе аз, изглежда, наистина имам талант." Ама не помня кога като млад съм си казал, че съм талантлив актьор. Например вече работех в професионалния театър, когато ми беше неловко да казвам: "Аз съм актьор." Считах, че професията е нещо високо, малцина го могат, и казвах: "Аз работя като актьор." Знаех, че това е нещо отговорно, да кажеш: "Аз съм актьор." Много внимавах да не съм самохвалко, да не съм самонадеян позьор. Следях се за това. И се гризках, когато съм усещал, че съм показал нещо такова. Например помня, когато един режисьор ми каза: "Ама ти флиртуваш с публиката!" Не ми е минавало през ум, това ме засегна дълбоко.

И такива работи. Имал съм много задръжки. Имал съм радости от първите ръкопляскания. Но после съм знаел, че самата професия е нещо много по-сложно, по-отговорно, по-голямо от мене.

Как да разбере един млад човек дали е талантлив актьор, каква е проверката?

Ицко: Човек минава през много измами. Аз все съм се съмнявал, имало е момент, когато вярвам на похвалата и на насърчението, в следващия момент вече се опитвам да направя същото, то не излиза, и режисьорът, който гледа всяко представление, имал съм такива режисьори, идва и ми казва: "Тая вечер ти какво направи? Ти го развали тоя момент." И така съм се мотал, напред-назад, нагоре-надолу. А сега, когато по-малко играя и като гледам, си спомням: "Ама аз съм имал талант... Ама аз..." Ей така, казвам си го даже. (Усмихва се)

Бихте ли се снимали в киното сега? Какъв трябва да е този персонаж, който да ви стане интересен сега?

Ицко: Трябва първо да е в сценарий, за който да повярвам, че е хубав. И тогава и ролята ще ме предизвика нещо да измисля, като какво да бъде, защо е нужен (персонажът), какво е той в цялата система. Но трябва да е интересен сценарият, трябва да е хубав. Например Лиза ми предлага хубави сценарии.

И много съм внимавал да й угодя на вкуса за актьорска игра. Беше дошъл моментът, когато разбрах, че актьорът изгражда свои щампи, похвати на игра и започва да се ползва от тях. И дойде момент, в който разбрах, че това е гибелно. Тоест трябва така да играеш, че да е като за пръв път, да не си рутинен. Усетих, че Лиза не харесва, когато се вижда рутинност, похват. (Харесва) когато има миг на истина. И наистина в този смисъл й повярвах, че това е истинското състояние и поведение актьорско. Това е професията - да можеш да си истински и като за пръв път, без щампа.

И тогава става изкуство. Кога е изкуство? Когато е истина, когато усещаш, че е истина.

Актуалните курсове на "Филизи 33" са на тяхната онлайн платформа.

Записи на лекции със свободен достъп има в канала на "Филизи 33" в Youtube.

В него има и рубрика "Амфиония", в която Лиза Боева споделя важни според нея произведения на съвременни автори - филми, книги, представления и други.

Все още няма коментари
Нов коментар