На опашка за Народната библиотека

Обясненията са много - през последните години Националната библиотека под ръководството на доц. д-р Красимира Александрова се отвори за повече външни посетители. Традиционно консервативната институция започна да организира представяния на книги и изложби, които водят различни хора. Освен това се разрешава на ученици, които са навършили четиринадесет години и вече имат лична карта, да станат читатели.

Промяната на правилата е от 2017 г., но отнема време, докато хората научат за това. "Преди години, когато не стигаха местата за четене, читателите се редяха на опашка отвън, днес целият подход е различен - добавяме нови места и се стараем да е удобно за всички", казва Мая Димитрова.

Общият брой на читателските маси вече е 228 в 9 читални. Заради големия ръст на посетителите и по тяхно настояване от началото на годината читалните са отворени и в неделните дни. "Това е огромно удобство, защото аз работя в събота и сега покрай сесията неделята ми е много ползотворна", казва Юрий, младата японистка.

Много от студентите вече са пътували по програми като "Еразъм" или бригади в САЩ и знаят, че навсякъде именно библиотеките са средището, където освен безплатен интернет са създадени всички условия за учене. "Честно казано, доскоро се събирахме с приятелки в Starbucks или в едно кафене в Студентски град, но стана много скъпо и шумно", казва Елица Иванова, която учи архитектура. Все пак основната причина да чете именно тук е специалният отдел с карти, чертежи и градоустройствени планове. Юрий дочува въпроса ми за учене в заведенията и добавя: "Не ми се дават 6-7 лв. за някакво измислено кафе."

Подминават ни две момчета с енергийни напитки в ръка и поздравяват момичетата. Не се познават, но толкова често се засичат в библиотеката, че се възприемат като колеги. "Идваме тук с отварянето в осем и половина сутринта и си тръгваме със служителите, които затварят в осем вечерта", споделят двамата студенти по дентална медицина Сами Мукобел и Мартин Геров, на 21 години. "Вече се знаем тези, които сме редовните посетители, и в момента повечето са с учебници по анатомия и ембриология."

Три момичета, които са се оттеглили в новосъздадените кътове за хранене, са от същата специалност - Диана Адими е англичанка с хиджаб: "Тук се чувствам най-комфортно да уча, чувствам се в защитена среда, защото по кафенетата или парковете някои хора се отнасят зле с мен заради хиджаба или ме гледат втренчено." Двете ѝ приятелки също учат за зъболекарки в България на английски език, но идват от Иран. Гордеят се, че вече могат да изписват имената си на български, и държат да ми покажат - Йеганех Фагхахахмадани и Арника Солеймани са във възторг от любезността на служителите тук, които говорят свободно английски и са услужливи: "В Техеран не можем да влезем в библиотеката просто така, има определени часове само за жени и влизането е разрешено само с бурка", казва Арника.

Именно до масите, където разговаряме, докато читателките обядват, се намира капсула на времето, в чийто футуристичен дизайн е затворена книга. В нея са описани представите на писатели и журналисти как ще изглежда светът през 2060 г. Студент по психология, който предпочита да не споменаваме името му, си налива вода от машината, разположена до капсулата на времето. "Отскоро открих библиотеката и съм много доволен, защото си запазих за четене учебник по клинична психология - той е толкова скъп, че не мога да си позволя да си го купя." Той допълва, че в общежитията не става въобще да се учи, твърде шумно е, а днес му е необходимо да се концентрира върху изпита по трудова психология и се отправя към единствената свободна маса за четене във фоайето.

По настояване на читателите от началото на 2024 г. читалните са отворени и в неделните дни Фотограф : Стефан Рангелов

"Всъщност преди в това фоайе се организираха всякакви събития - представяне на книги, откриване на изложби и беше шумно, чуваше се и в читалнята", казва Стамен Кънев, докторант към БАН. Той идва всеки ден да работи тук, защото пише докторантура по антропология на бедствия и са му необходими архивите, достъпни само в Националната библиотека. Всеки месец има дата, на която читателите се срещат с директорката на библиотеката доц. д-р Красимира Александрова, за да дадат обратна връзка и да кажат какво им е необходимо, за да се чувстват по-комфортно. Именно след такава среща ръководството решава повече да не организира събития във фоайето и ги премества на втория етаж. Администрацията се съобразява с изискванията на посетителите за повече тоалетни, както и за възможност за обедно меню от заведението в сградата - Once Upon a Time.

Освен учебници в библиотеката има и периодика - списания на всякакви езици, както и ежедневници. Много от тези списания са със скъп абонамент и това привлича допълнително читатели, които се интересуват от даден брой, но не искат да плащат годишен абонамент. Картата за библиотеката е безплатна. "Имаме възрастни читатели, които идват от десетилетия, те преглеждат и ежедневната преса, казва Мая Димитрова. Редовно връчват награди на почетните си читатели, които идват от началото на 50-те години, като историка Николай Жечев, на 94 години, или етнографа Стоян Райчевски. Ясно е, че по-възрастните имат изградена рутина, която включва четене, но как се привличат учениците?

Посетителите са на всякакви възрасти, с разнообразни професии и от различни краища на света Фотограф : Стефан Рангелов

В една от стаите е обособен музей, който проследява историята на създаването на книги - от папируси и палимпсести до машината на Гутенберг и електронните книги днес. Там идват на посещение ученици от цяла България, а по специален проект се организират занимания за деца от ромски произход.

На 13 февруари се проведе и шестата церемония "Дарител на годината" на втория етаж в Националната библиотека. Някои от даренията са редки издания или албуми, а други са свързани с българската култура и история като костюма на оперния певец Борис Христов, който е изложен на втория етаж. Красиво инкрустираният костюм е минал през камерата "Аноксия", за да се почисти и запази, през тази процедура преминават и всички редки и ценни заглавия. В момента в Националната библиотека, както и в двете допълнителни хранилища се съхраняват около девет милиона книги. Върви и процес по дигитализация.

Когато е проектирана, преди Втората световна война, още през 30-те години, от архитектурния тандем Иван Васильов и Димитър Цолов, сградата на библиотеката е трябвало да бъде много по-голяма. Строежът даже започва, но е прекратен от падащите над София бомби. След войната държавата няма пари и въпреки че запазват проекта заради впечатляващата архитектура, сградата, която строят, е много по-малка. Все пак Иван Васильов и Димитър Цолов, както и украинският скулптор и обществен деец проф. Михайло Иванович Парашчук правят всичко възможно да изградят красива и запомняща се библиотека, която обаче отдавана не е достатъчна. Тук освен всичко останало е разположен и реставрационен център. Ръководството на "Св. св. Кирил и Методий" и общественият съвет изпращат декларация на годишнината на 10 декември с искания и предложения за по-голяма и модерна сграда. Междувременно календарът с културната програма е запълнен, новини за актуалните събития се публикуват на страницата nationallibrary.bg.