Последната книга на Маркес

В книгата Gabo y Mercedes: una despedida ("Габо и Мерседес, едно сбогуване", 2021) Родриго Гарсия Барча цитира 70-годишния си тогава баща: "Преди години чух, че в живота на писателя настъпва момент, когато той престава да може да пише дълги художествени произведения. Главата вече не може да побере огромната архитектура или да прекоси коварния терен на дългия роман. Това е вярно. Вече го усещам. Така че от тук нататък текстовете ще бъдат по-кратки."

Родриго казва с усмивка, че има и една друга фраза, произнесена от техния баща: "Когато умра, правете каквото искате." "Така че спим спокойно." Издателката Пилар Рейес смята, че последната книга на Маркес е и свидетелство за неговия опит да пише "въпреки всичко, в най-неблагоприятни условия, дори против собствените си ограничения". Тя припомня, че в Мадрид през 1999 г. за първи път самият Гарсия Маркес (в присъствието също на друг Нобелов лауреат, Жозе Сарамаго) казва, че пише този роман и дори прочита първата глава, озаглавена именно "През август ще се видим".

Романът излезе на български на 6 март, рождената дата на Маркес, благодарение на издателство "Лъчезар Минчев". Преводът е на Емилия Юлзари Преглед на оригинала

Преди година издателството получава книгата от литературната агенция "Кармен Балселс", която продължава да се грижи за правата на книгите на Маркес дори и след смъртта на всемогъщата агентка Кармен Балселс (1930 - 2015).

Друга от причините наследниците да издадат книгата е фактът, че творбата така или иначе е на разположение в Harry Ransom Center в Тексаския университет, където се пази целият архив на писателя. Повече от двадесет и седем хиляди изображения са достъпни онлайн, включващи материали от всички художествени произведения на Маркес, 22 албума, тетрадки, мемоари, сценарии, снимки. Съдържанието, обхващащо повече от петдесет години от живота му, "отразява енергията и дисциплината на Гарсия Маркес, но също така разкрива интимен поглед върху неговата работа, семейство, приятелства и политически възгледи", по думите на отговарящата за проекта Джулиан Балу. Интересът от страна на семейството е архивът да достигне до максимално широка аудитория.

Третата причина е, че според синовете му книгата рано или късно е щяла да види бял свят, било то и след като изтекат правата на наследниците. Ето защо предпочитат да действат, а не "във въздуха да витае някаква мистериозна творба на Маркес", казва Гонсало и припомня практичния съвет на издателката Кармен Балселс всяка творба да има ISBN (международен уникален идентификатор или официален баркод), "защото така е по-лесно да бъдат преследвани пиратите". Любопитно е, че точно заради некоректно отношение от страна на български издатели Гарсия Маркес и неговата агенция в продължение на седемнадесет години (между 1993 и 2010) отказват да продават права за преводи на неговите творби на български език.

Главната героиня в "През август ще се видим", кратък роман от шест части, всяка от които може да се чете и като отделен разказ, се казва Ана Магдалена Бах (кръстена е на втората жена на известния композитор Йохан Себастиан Бах). "Всяка година на 16 август Ана Магдалена заминава за един ден на острова, където преди осем години е погребана нейната майка, за да сложи букет бели гладиоли на гроба ѝ, и всяка нощ преспива с различен случаен мъж", гласи най-краткият "трейлър" към книгата.

Габриел Хосе де ла Конкордия Гарсия Маркес (1927 - 2014)

Това, че историята е разказана от женска гледна точка, е последното свидетелство за наследството на убеден феминист като Гарсия Маркес, смятат децата му. Женският свят заема творческия интерес на Габо в последните му години и в този смисъл тази книга е близка до предишните две, "Спомен за моите тъжни проститутки" и "За любовта и други демони", твърди Родриго.

"Баща ми беше голям приятел на жените, израснал е с много силни жени, майка му, неговите сестри, баби, лели. Възхищаваше се на много писателки, сред които Вирджиния Улф, Тони Морисън, Габриела Мистрал. Майка ми Мерседес беше много силна личност, която не беше смазана нито от Габо, нито от неговата слава", казва Родриго. Според Гонсало тя заедно с други жени, сред които и Кармен Балселс, успяват да създадат среда, в която Маркес "живее, управляван от женски персонажи".

След неговата смърт Мерседес придобива "още по-колосално измерение на абсолютен лидер". До смъртта на самата Мерседес Барча през 2020 г. в семейството "никога не се споменава" последната книга на писателя. Затова сега Гонсало с усмивка казва, че понякога се чудят "какво ли биха си помислили родителите ни за това, което забъркахме. Сега вече е много лесно, творбата принадлежи на читателите и те могат да преценят дали децата на Габо са сбъркали. Но каквато и да е присъдата, аз съм по-спокоен, защото цялото му творчество вече е на разположение на читателите".

Книгата е редактирана от Кристобал Пера, доктор по латиноамериканска литература в Тексаския университет, на базата на петте чернови на самия Гарсия Маркес. Пера е редактор и на двете последни книги, публикувани преди смъртта на писателя: неговите мемоари "Да живееш, за да го разказваш" и "Спомен за моите тъжни проститутки". Именно затова редакторът споделя, че се чувства като "реставратор пред платното на голям майстор". Оставените от Маркес варианти са съпоставени и с файла, в който вярната му секретарка Моника Алонсо също е запазила корекции на автора до 2008 г. Гонсало вижда работата на редактора като "археолог, който прави връзката между различните варианти".

Към съдържанието не е добавяно нищо. В края на книгата Кристобал Пера обяснява творческия процес по достигането до финалната версия. Включени са и няколко факсимилета от страници от книгата с ръчно нанесени от Гарсия Маркес поправки.

"Прекрасен неочакван подарък за безбройните читатели на Гарсия Маркес", обобщават от издателската група Penguin Random House.