Ротко в Париж, или цветове неизвестни досега*

Неслучайно е популярен анекдотът как Гери смачквал лист хартия, за да изобрази бъдещата сграда, и го хвърлял на своите сътрудници, архитекти и инженери, да направят останалото. Шегата настрана, но креативността на големия архитект постоянно провокира технически иновации, за да станат възможни "невъзможните" му скици.

Сградата на Фондация Louis Vuitton в Париж по проект на Франк Гери Източник: Shutterstock

През 2001 г. Арно и Гери обявяват началото на сътрудничеството си. Управата на Париж отдава под наем за 55 години 1 хектар земя в Булонския лес за построяването на сграда, посветена на изкуството и творчеството, и през 2010 г. в Център "Жорж Помпиду" е изложен нейният макет. Само едно от многобройните технически предизвикателства на емблематичната за XXI век сграда пред нейните изпълнители са 12-те огромни стъклени платна с обща площ 13 500 кв.м. Създадена е специална пещ за стъкло, която отговаря на изискванията за кривини и издатини, наложени от дизайнера.

Поглед отвътре Източник: Shutterstock

Кой е Марк Ротко

По думите на кураторката Сюзан Паже: "Ротко е напълно отделен [от другите художници] и е абсолютно необходим за всеки от нас днес, защото говори за нашите основни чувства".

Марк Ротко (1903 - 1970) е водеща фигура в изкуството на XX век, изградил репутацията си с парадокса да изрази "първични човешки емоции" (по неговите думи) изключително чрез абстрактно изкуство. В кариерата си, обхващаща най-трудните години на XX век, Ротко изследва трагичното и възвишеното, а платната му остават свидетелство за дълбокия хуманизъм, който той внася в съвременната живопис.

Марк Ротко, Автопортрет, 1936 Източник: © 1998 Kate Rothko Prizel & Christopher Rothko - Adagp, Paris, 2023 Преглед на оригинала

Роден е през 1903 г. като Маркус Роткович в еврейско семейство в град Двинск в Руската империя (днес Даугавпилс в Латвия). Антисемитските настроения в Русия подтикват семейството да потърси път отвъд океана и през 1913 г. се установяват в Портланд, щата Орегон. Само няколко месеца по-късно бащата се разболява и умира. Вдовицата се справя трудно, но успяват да поддържат интереса към образованието и високите постижения. Още от ранна възраст Ротко заявява позиции по различни социални въпроси. Отличен гимназист, той получава стипендия за университета "Йейл".

Подготвя се за инженер или адвокат, но след две години се отказва от обучението и в края на 1923 г. се премества в Ню Йорк. Там случайно открива своето призвание, присъединявайки се към Art Students League, неформално училище за любители и професионалисти, където остава до 1930 г. По същото време вече е започнал да преподава на деца в Бруклинския еврейски център и ще продължи тези занимания повече от две десетилетия.

Фигури и градски сцени

Ротко се възхищава на емоционалния подход в детското изкуство и самият той го възприема, отхвърляйки общоприетите начини на изобразяване. През 30-те години стилът му се отличава с умишлено деформирани фигури и грубо нанасяне на боите. Първите си самостоятелни изложби прави през 1933 г. в Портланд, а няколко месеца по-късно и в Галерията за съвременно изкуство в Ню Йорк. Изложбата във фондация "Луи Вюитон" започва с тези фигуративни картини, при които е и единственият автопортрет на художника (1936), такъв, какъвто е бил, когато ги е рисувал. Всъщност все още Маркус Роткович, защото името Марк Ротко той приема с получаването на американско гражданство през 1938 г. Много скоро той ще определи творчеството си от този период като неуспешно и преди да започне да изследва нови изобразителни форми, той ще изостави рисуването, убеден, че се е провалил с представянето на човешката фигура.

В ужасяващия контекст на 40-те Ротко се връща към рисуването. Повлиян е от сюрреализма и неговите водещи представители, избягали в Ню Йорк от разкъсваната от война Европа.

Марк Ротко, No. 21, 1949 Източник: © 1998 Kate Rothko Prizel & Christopher Rothko - Adagp, Paris, 2023 Преглед на оригинала

Абстрактни творби

Във фокуса на настоящата изложба са иконичните абстрактни творби на Ротко от т.нар. класически период, от самия край на 40-те години на миналия век насам, в които той се утвърждава като уникален колорист "със сияйния, мистериозен блясък на цвета, издигнат до нажеженост", по думите на кураторката.

В началото на 50-те живописта на Ротко вече е категорично разпознаваема: два или три цветни правоъгълника, насложени един върху друг, играещи с безкраен диапазон от нюанси, създавайки така типичната за неговите картини вибрация и мистериозност. По думите на художника, не го интересува цветът, а търси зад него светлина. Форматите стават по-големи, обгръщат зрителя, дори може да се каже "поглъщат". "Моите картини не са абстрактни, те живеят и дишат", казва той, и наистина това е усещането край тях. Когато работи, Ротко неизменно мисли за бъдещия зрител като за съавтор. "Ротко не желаеше да говори за техниката си, не искаше да мислиш за него, за това как е направил картината - ако си зает с тези подробности, се отдалечаваш от пълното взаимодействието с художника и основното изживяване на картината", казва Кристофър Ротко.

Марк Ротко, "Светъл облак, тъмен облак", 1957 Източник: © 1998 Kate Rothko Prizel & Christopher Rothko - Adagp, Paris, 2023 Преглед на оригинала

Стенописите Seagram

През 1958 г. Ротко приема поръчка за серия стенописи, предназначени за ресторант в новопостроения небостъргач Seagram в Манхатън. Той е запленен от възможността да интегрира творбите си в архитектурата и да има тотален контрол върху интериора. В ателието си инсталира скеле с реалните размери на бъдещия салон. За година и половина рисува над 30 панела, преди да бъде удовлетворен. Но когато разбира, че помещението не отговаря на духа на неговия проект, прекратява договора. Десетилетие по-късно подарява девет от творбите на галерия "Тейт модерн" в Лондон с условието да бъдат ситуирани в съседство с картини на Търнър, художник, на когото се възхищава. Картините пристигат в Лондон в деня не смъртта на Ротко... Изложбата в Париж е изключителна възможност деветте Seagram Murals да се видят извън Обединеното кралство.

Светлината в черното

През 60-те цветовете му помръкват, стават приглушени и по-плътни, почти монохромни, за да генерират своя собствена светлина. Тези творби, известни като Blackforms, изискват окото да свикне с тях, преди да се разкрият напълно. "Искам да кажа на тези, които смятат картините ми за спокойни, че съм затворил най-крайно насилие във всеки инч от тяхната повърхност." По същото време Ротко вече мисли върху проекта за параклиса в Хюстън - Rothko Chapel, на който се посвещава до края но 60-те. В последните две години преди смъртта си рисува серия в сиво и черно. В изложбата, сякаш излезли от тези картини, "крачат" източените човешки фигури на Алберто Джакомети, с чието изкуство Ротко е изпитвал близост.

Три творби "Без заглавие" от 1969 г. на Марк Ротко в компанията на две скулптури на Алберто Джакомети от 1960 г. Източник: © 1998 Kate Rothko Prizel & Christopher Rothko - Adagp, Paris, 2023

Той се самоубива на 25 февруари 1970 г. В пресата тогава пише да се избягва опростената интерпретация, свързваща сивото и черното с дълбоката депресия, от която е страдал. Кристофър Ротко, в онзи момент едва шестгодишен, потвърждава, че е погрешно мрачната палитра да се свързва директно със заболяването на баща му, защото в последните две години Ротко е нарисувал повече картини от всеки друг период, а последната, която остава недовършена в ателието му, е в червено...

Марк Ротко, "Охра (Червено върху червено)", 1954 Преглед на оригинала

Постоянният поток от зрители към изложбата няма как да остави залите толкова тихи, колкото изискват и очакват картините. Отделете си време пред поне няколко. Вслушайте се в себе си - може би същото е усещал и художникът, когато е рисувал точно тази картина, може би не... Но е сигурно, че чувството, което ви обзема, е ефектът от взаимодействието, което е било единствено важно за него, извън времето и мястото, в абсолютната красота на неговото изкуство.

*по Уолт Уитман, "Прериен залез"