Как Берлин спаси най-старото кино в Германия

Вулф Зьоргел е роден през 1972 г. в някогашния Източен Берлин и едва 17-годишен става част от пънк сцената в столицата на ГДР. С приятели организира концерти, записва плочи, организира четения и публикува книги и месечен радикално ляв вестник, който в един момент достига тираж 5 хил. бройки. Вестникът се опитва да улови пулса на Берлин и така например е първият, който съобщава за смъртта на Антонио Амадеу, 28-годишен общ работник от Ангола, който през 1990 г. става една от първите жертви на десни екстремисти в някогашния Западен Берлин, непосредствено след обединението на Германия.

"Това, което се опитвахме да правим навремето, е да създадем места, на които ние самите бихме искали да бъдем. Да организираме партита, на които искаме да ходим. Това е, което все още се опитвам да правя и днес с "Мувименто" и което ме мотивира всеки ден", казва Вулф.

В началото на 90-те Вулф живее в скуот (изоставена сграда или строеж, в които хора се нанасят нелегално и ги превръщат в място за спане, социални и арт центрове - бел. ред.) в берлинския квартал "Кьопеник", но бъдещето на сградата, както и на нейните обитатели, е под въпрос. Ето защо няколко от живеещите в нея решават да участват в изборите за общински представители на "Кьопеник", избрани са и успяват да спасят сградата от разрушаване. Вулф, който взима активно участие във всичко това, едва ли подозира, че опитът му в организирането на граждански инициативи десетилетия по-късно ще му помогне да спаси най-старото кино в Германия.

Кариерата на Вулф в киното започва в началото на 90-те години с организирането на т.нар. мобилно кино - прожекции на филми из Берлин на места, на които няма условия за това. Той посещава "Мувименто" за първи път в средата на 90-те. През 1994 г. Вулф отваря "Лихтблик", независимо артхаус кино в квартала "Гезундбрунен", което по-късно се премества в бивша месарница в квартала "Пренцлауер Берг". Днес със своите 32 места "Лихтблик" е едно от най-малките кина в Берлин и показва предимно политически филми. През 1997 г. Вулф заедно с няколко свои приятели основава компанията "Нойе Визионен", която дистрибутира около 14 филма годишно. Едно от кината, с които "Нойе Визионен" работи по онова време, е именно "Мувименто".

"През 2007 г. "Мувименто" беше напът да банкрутира и тогавашният му собственик ни попита дали бихме могли да помогнем за спасяването му. Отговорихме, че не можем да сторим това, но можем да поемем управлението му и да се опитаме да го изправим на крака. Той се съгласи и първото, което направихме, беше да платим старите наеми, така че киното да не бъде затворено", спомня си Вулф.

След като Вулф и Ирис поемат киното, те го реновират, променят изцяло програмата му и започват да показват детски филми, както и да организират различни събития. Обновеното "Мувименто" отваря официално врати на 29 март 2007 г., когато отбелязва своята 100-годишнина, с прожекция на германския експериментален документален филм "Берлин - симфонията на големия град" (1927) на режисьора Валтер Рутман, излъчен с музикален акомпанимент на живо. В следващите четири години посещаемостта на "Мувименто" нараства пет пъти и оттогава не е спадала. Днес киното разполага с три зали със съответно 62, 67 и 104 места.

През годините сградата, в която се помещава "Мувименто", е продавана четири пъти, всеки път за все по-голяма сума, като новите собственици увеличават наема на киното всеки път.

Източник: Shutterstock Преглед на оригинала

"През 2017 г. тогавашният собственик на сградата започна да продава апартаменти в нея. Ние въобще не подозирахме, но се оказа, че той възнамерява да продаде и "Мувименто". Междувременно обаче той продаде компанията си, която притежаваше 40 - 50 сгради в Берлин, на друга компания за недвижими имоти, наречена "Дойче Вонен". Малко след това в "Мувименто" пристигнаха брокери, които се държаха така сякаш са новите му собственици. През 2019 г. брокерите дойдоха отново и ни казаха, че искат да продадат "Мувименто" за 2 млн. евро. Първата ми мисъл беше - "Ако някой купи киното, с него е свършено", спомня си Вулф.

Заплахата "Мувименто" да бъде затворено е съвсем реална. Голямата му площ в комбинация с атрактивната му локация на "Котбусер Дам", един от най-оживените булеварди в "Кройцберг", както и цената, сравнима с тази на някои луксозни апартаменти в Берлин, превръщат киното в потенциален кандидат да бъде трансформирано в поредния бар, ресторант или фитнес. Вулф и Ирис решават, че трябва да вземат спешни мерки, за да предотвратят това.

"Започнахме да звъним на различни хора и организирахме кампания в краудфъндинг платформата StartNext, за да съберем средства. Целта ни обаче най-вече беше да привлечем вниманието на хората. Разбира се, разговаряхме с политици, както и с пресата. Така предизвикахме достатъчно голяма вълна, която заля "Дойче Вонен" съвсем неочаквано", обяснява Вулф. Той споделя, че натискът е бил толкова голям, че в един момент компанията е принудена да наеме двама пиари, които да разговарят с медиите. В същото време членовете на борда на директорите трябва да отговарят на неудобни въпроси на политици.

Няколко месеца по-късно "Дойче Вонен" се свързва с Вулф и Ирис и иска среща с тях. Те приемат и един ден в киното пристига целият борд на директорите на "Дойче Вонен", която по онова време е втората по големина компания за недвижими имоти в Германия. През годините "Дойче Вонен" е замесена в поредица скандали - от неправилно боравене с личните данни на клиенти до агресивно придобиване на недвижими имоти със спекулативна цел.

Всичко това води до провеждането на референдум, който настоява за експроприирането на част от имотите, притежавани от "Дойче Вонен" и други големи компании в Берлин, който е подкрепен от 56.4% процента от участвалите в него.

Вулф казва, че мениджърите от "Дойче Вонен" се държат доста любезно и го уверяват, че никога не са имали намерение да затварят "Мувименто". Той е склонен да вярва на това, защото допуска, че компанията може и да не е знаела какво точно продава. В крайна сметка "Дойче Вонен" е придобита от друга, още по-голяма компания, наречена "Воновиа". Сливането на двете компании води до раждането на нов гигант на пазара на недвижимости в Берлин, с около 550 000 имота в портфолиото си на обща стойност 80 млрд. евро.

Въпреки поглъщането на "Дойче Вонен" от "Воновиа" борбата за "Мувименто" не спира. Преговорите продължават през следващата една година и завършват с купуването на киното от Вулф и Ирис. Вулф отказва да каже на каква цена е придобито "Мувименто", но твърди, че тя е значително по-малка от първоначално исканата сума от 2 млн. евро. По-голямата част от средствата са осигурени чрез банков заем, а друга - с помощта на краудфъндинг кампания. Чрез нея са набрани 130 хил. евро от 2350 дарители, което прави средно по 55 евро на човек.

"В началото смятахме, че ще успеем да купим цялото кино със средства от дарения, но те се оказаха крайно недостатъчни. Все пак кампанията изигра огромна роля. Много политици се ангажираха с каузата, като някои от тях бяха от консервативните партии. Един от въпросните консерватори, който живее в квартала, заяви, че не ни харесва, но тъй като е идвал в киното като дете, иска то да продължи да съществува", разказва Вулф.

От момента, в който Вулф и Ирис решават да спасят "Мувименто", до момента, в който стават негови собственици, минават четири години. Договорът за покупко-продажбата е подписан едва този декември, а официалното встъпване във владение става миналата седмица на церемония, на която собствениците получават символичен ключ за киното. Любопитното е, че той е изработен от българката Вела Арнолд, която живее в Берлин от края на 90-те години и освен с работата си с метал е известна и като диджей с името DJ Vela.

"За това символично встъпване в собственост винаги трябва ключ. Човек може да купи един по-голям ключ от някъде, но желанието на собствениците на "Мувименто" беше този ключ да е по-интересен и да има някаква стойност и затова се обърнаха към мен. Единственото условие, което получих от тях е скулптурата да се разпознава като ключ и да не е съвсем абстрактна", казва Вела за "Капитал".

Вела живее в Берлин от 1998 г., където става известна като диджей с името DJ Vela, а от няколко години се занимава с изработване на скулптури от метал

През годините "Мувименто" получава множество отличия от германското правителство за изключително добрата си филмова програма.

"Мувименто" е известно с това, че показва филми, които са крайни. Понякога показваме заглавия, които самите ние не харесваме. Като например "Fack ju Göhte 2". Първият филм беше добър, но вторият е ужасен. Въпреки това показахме и двата, защото се целехме в тийнейджърите, които един ден може би ще се върнат, за да гледат и други филми, които не са очаквали да видят," казва Вулф.

Днес в "Мувименто" освен редовните прожекции се провеждат и множество културни събития, като от 2011 г. киното е домакин на ежегодните Дни на българското документално кино, организирани от българките Деница Тотева и Ася Рачева.

Зала 3, в която беше прожектиран и филмът за Кристиан Таков "Моралът е доброто"

"Мувименто" никога не се е страхувало да провокира. Ето защо през 2009 г. киното отваря вратите си за първия порнофестивал в Берлин, провеждан в средата на есента. Организаторите му се свързват с киното през 2008 г. по време на третото издание на фестивала. По онова време той е разпръснат в три кина в Берлин. Но след като четири пети от зрителите идват в "Мувименто", организаторите решават да провеждат фестивала само там и това продължава цели десет години.

"Самият аз не смятах, че порнофестивалът е нещо противоречиво, но се оказа, че не съм прав", казва Вулф. "Причините за това са две. Първо, все още е доста скандално да се организират куиър събития дори в град като Берлин. Понякога се стига до конфронтации с някои хора, но на нас не ни пука. Просто им обясняваме, че порнографията е част от съвременния свят. И, второ, самата порнография може да е противоречива, особено ако хората мислят за киното като за място, посещавано от деца."

Символичният ключ е изработен чрез запояване на отделни стоманени части Преглед на оригинала

Вулф казва, че като домакини на порнофестивала не са срещали негативна реакция от страна на обществото и медиите. Единствената критика идва от евангелските църкви, с които е осеян "Кройцберг" и които по думите на Вулф понякога са "малко агресивни". Техни представители изпращат гневни имейли до киното или идват лично, за да настояват фестивалът да бъде спрян. Други негативни реакции идват от мюсюлманската общност, към която принадлежат една трета от жителите на "Кройцберг".

"Преди няколко години показвахме филм, на чийто плакат имаше силует на гол мъж. В киното дойде мюсюлманин с дълга брада и любезно помоли да свалим плаката. Попитахме защо и той обясни, че покрай киното минават много деца. Тогава Ирис каза, че ще свалим плаката, ако той си обръсне брадата. Половин час по-късно мъжът се върна гладко избръснат и ние свалихме плаката, както бяхме обещали", разказва Вулф.

Днес, когато "Мувименто" е в сигурни ръце, в него предстоят някои промени, отлагани през последните години. Голямата лаундж зона, в която има и бар и в която се организират събития като коктейли след премиерите и детски рождени дни, ще бъде основно ремонтирана. Друга задача пред собствениците е оборудването на киното с нови дигитални прожектори. В същото време старите машини за прожектиране на 35-милиметрова лента, от които има по две във всяка от залите, ще бъдат реновирани и запазени.

"Най-старата машина е от 50-те години. Знаем това със сигурност, защото този модел е произвеждан в Германия до 1956 г. Тя все още работи за разлика от по-новите дигитални прожектори, които не са проектирани така, че да работят през 2024 г.", смее се Вулф. Той признава, че не е пурист и не изпитва носталгия към прожекциите от кинолента, а е воден най-вече от практически съображения - в момента в "Мувименто" има само трима служители, които знаят как да работят с машина за прожекция на 35-милиметрови филмови копия, и това е крайно недостатъчно.

Берлинският булевард "Котбусер Дам" около 1918 г., когато днешното кино "Мувименто" (в долния десен ъгъл) се нарича "Vitascope Theater" Преглед на оригинала

"Освен това повечето независими режисьори днес не могат да си позволят да разпространяват филмите си на лента. А ние се чувстваме по-свързани с тях и показваме много филми, които нямат дистрибуция и дори не са продуцирани от продуцентска компания", казва Вулф.

"Мувименто" предлага зали под наем, в които независими режисьори могат да организират прожекция на филмите си, като цените започват от 110 евро на слот.

"Освен това предлагаме големи отстъпки за прожекции на студентски филми. Смятаме, че е важно да развиваме контактите си със студентите, защото един ден те може да се върнат при нас с първия си голям филм. Добре е да се създават приятелства", казва Вулф. Един от бившите служители в "Мувименто" е режисьорът Петер Бауман, който през 2014 г. печели студентски "Оскар" за най-добър чуждестранен филм с черната си комедия "Border Patrol".

"Мувименто" е нагледен пример за това как група ентусиасти, обичащи киното, могат да се изправят в битка с големите корпорации и да победят. Историята неминуемо буди асоциации със случая "Модерен театър"(бивше "Цанко Церковски") - първият киносалон в София и България, открит на столичния булевард "Княгиня Мария Луиза", едва година след "Мувименто". "Модерен театър" работеше като кино до 2013 г. Днес, след придобиването му от грузинската компания "Кохав дивелъпмънт" и продължителен ремонт на фасадата му, бъдещата съдба на този архитектурно-строителен художествен паметник на културата от местно значение е неясна.

"Мувименто" e на адрес Kottbusser Damm 22, 10967 Berlin.