Няколко идеи как да бием инфлацията

С развитието на финансовата система и технологии през последните години обаче се появиха възможности за осигуряване на доходност, която в момента е доста прилична. Така за онези, които са заложили на тях през последната година, инфлацията може и да не е чак толкова голям проблем за спестяванията и за бъдещето им. Въпреки повишаването на лихвите тези по банковите депозити ще останат все още около и малко над нулата, което кара много хора да си задават въпросите за още алтернативи.

През август инфлацията в България достигна 17.7%, като прогнозите са в края на годината да започне леко да се понижава и през 2023 да падне под 10%. Има ли обаче доходност, която да я победи - разглеждаме няколко възможности:

1. P2P инвестиции

Peer-to-peer инвестирането е споделяне на финансов ресурс от човек към човек, с което се избягва банката като посредник. Това позволява да се постигнат по-добри лихвени условия за кредитополучателите и по-добра доходност за инвеститорите - в зависимост от избраната рискова стратегия и това доколко активно управлявате портфейла си.

Има два вида peer-to-peer кредитиране. При първия се осигурява директна връзка между търсещите кредити и тези, които искат да ги финансират срещу доходност. На този принцип в България работи Klear, за която може да се каже, че е с български корени - единият от създателите й е Лоик льо Пишу, който дълги години ръководеше "БНП Париба лични финанси". Компанията осигурява платформа, чрез която парите на инвеститорите се влагат в нови заеми, а тези, които са ги вложили, имат директна връзка и достъп до досието на кредитополучателя - разбира се, без лични данни. Доходността, която може да се постигне в случая е около 5-6% на година.

Другият вид платформи са peer-to-peer marketplace и са по-разпространени. Те не предоставят финансиране, а дават възможност на инвеститорите да вложат средствата си в кредити (реално ги купуват), отпуснати от трети страни, най-често небанкови компании за заеми, лизингови дружества и други регулирани компании, наречени оригинатори.

Една от тях е Iuvo, която работи с близо двадесет оригинатора, сред които са българските EasyCredit,VivaCredit, AccessFinance, испанската Axi Card Spain, румънската iCredit Romania и други, като от тях зависи и валутата на инвестиция.

Очакваната доходност на година варира и е от 4.4 до 13.27%, като зависи от оригинатора и нивото на риска на кредитополучателя, в чийто кредит се инвестира. За редовните кредити с висок рейтинг тя е в долните граници, а за по-рисковите - в горната. В платформата всеки може да избере в какъв кредит да инвестира, какъв е рейтингът на получателя му, има ли забавяне във вноските и колко остават до падежа. На база на тези данни се определя и очакваната доходност. Може да се направи и портфейл с кредити, в които се инвестира, както и да се заложи автоматично инвестиране.

Друга платформа, създадена от българи - Венелин Тодоров и Симеон Андонов, e Cashlend. Тя работи с по-малко оригинатори, като предлага доходност от 1.5% на месец, или 18% на година. При нея обаче може да се закупи единствено цял кредит, а не части от него. Освен това при вноската се изплаща освен лихвата и част от главницата. Така част от средствата може да седят неизползвани и да не носят доходност.

При платформите за peer-to-peer инвестиране няма държавна гаранция, като при банковите депозити от 100 хил. евро, но те като цяло се опитват да минимализират рисковете за своите вложители. При Iuvo например има гаранция за обратно изкупуване - при 60 и повече дни просрочие кредиторът изкупува главницата и това гарантира вложената от инвеститора сума, макар и без доходността. Инвестицията става след създаване на профил с потребителско име и парола и зареждане на пари в профила, които постъпват същия ден. Iuvo има и депозитна услуга, която дава между 5 и 7% доходност в зависимост от срока.

Платформите за peer-to-peer инвестиране са лесни и прозрачни за управление, но като цяло изискват малко повече ангажираност и опознаване от инвеститорите. Всяка има своите особености, които ясно са описани в правилата им, с които е добре всеки да се запознае предварително. Някои от тях имат и атрактивни предложения за привличане на нови потребители, cash back програми, бонуси и други.

Освен гореспоменатите платформи от България може да се инвестира и в доста европейски такива, като Bondora, Mintos, Viainvest, PeerBerry, като доста от тях са регистрирани в балтийските държави.

2. Crowdfunding инвестиция в имоти

Real estate crowdfunding (REC) набра популярност през последните години, а бумът на имотния сектор беше катализатор за това. Алтернативата е добра за хора, които нямат възможности да инвестират сума в цял проект или жилище с инвестиционна цел. При тези платформи това може да се случи и с няколкостотин евро или лева. Най-общо - множество инвеститори финансират проект за изграждане на сграда, а може и заем, обезпечен с ипотека. Доходността идва след реализирането им, което формира капиталова печалба, но и от лихвата за отпуснатите средства. Така от тях се формира доходността, като всяка платформа посочва очаквана такава за всеки проект.

Платформите в ЕС постоянно се увеличават - Reinvest24, Bulkestate, EstateGuru, EvoEstate и други, като средната доходност, която обещават, е 10-15%, в зависимост от проекта. Има и няколко с български корени. Като Spotifinance, която предлага проекти с очаквана доходност от 16% за 14 месеца (13.7% за 12 месеца), а поне според сайта им има и завършени с печалба от 22% за инвеститора. Компанията привлича крудфънд финансиране за по-малки жилищни проекти, покупки на имоти и ВЕИ проекти. В момента има 3 отворени инвестиционни проекта за финансиране с минимална сума 2 хил. евро.

Рисковете при тези инвестиции са в потенциални охлаждане на пазара на имоти заради задаващата се икономическа рецесия, както и забавяне в изграждане на някой проект. А това може да свие доходността. По всеки проект е обявена очакваната доходност и подробно негово описание, като някои платформи дават и средна доходност, която се базира на миналата такава. Трябва да се има предвид обаче, че миналата доходност не е гаранция, че точно такава ще се получи и в бъдеще.

3. Инвестиция във фонд за имоти/земя

Дивидентната доходност на българските фондове за недвижими имоти, търгувани на борсата (известни с абревиатурата АДСИЦ), трудно могат да бият актуалната инфлация - с времето и натрупването обаче те са добра котва срещу ръста на потребителските цени. През тази година един от фондове направи по-сериозен скок - "Адванс терафонд", разпредели 45 млн. дивидент, което формира доходност от 15.1%. За последните 5 години средната дивидентна годишна доходност при най-големия АДСИЦ за земеделска земя е почти 7% (35% общо), а за този период дружеството е донесло и още около 20% печалба от нарастване на цената на акцията му, която се търгува на фондовата борса. Или инвестирани 10 хил. лв. през лятото на 2017 г. днес биха донесли обща печалба 5500 лв. Средната доходност е изчислена на база цена на акция в последния ден с право на дивидент във всяка от годините и за притежателите на акции, закупили ги преди 5 години, доходността реално е още по-голяма - над 60% от дивидент и капиталова печалба.

По закон АДСИЦ са длъжни да разпределят поне 90% от печалбата си под формата на дивидент, което прави печелившите дружества в този сегмент добър източник на доходност през годините. Все пак трябва да се има предвид, че печалбите им зависят и от ситуацията на пазара на имоти, който е цикличен бизнес. При другите два ликвидни АДСИЦ за имоти - "ФНИ България" и "Софарма имоти", средната доходност за всяка от последните пет години е 4.13% (над 20% общо) и 3.61% (над 18% общо).

4. Индексни държавни облигации

През 90-те години на миналия век България издаваше индексирани ДЦК за граждани, като лихвата им се променяше спрямо инфлацията. Това е един от добрите инструменти за защита от инфлацията, но той реално е труден за администриране и натоварва бюджета с по-големи лихвени разходи, което е и сред причините държавите да ги избягват. Все пак даваме пример как работят те. В САЩ в момента се продават т.нар. Спестовни държавни облигации (US Series I savings bonds), като само през юни от тях бяха продадени 3.5 млрд. долара на физически лица - ръст на интереса с 950%, по данни на Bloomberg.

Интересът е оправдан - купонът им е фиксиран на 9.62% за първите 6 месеца и е съобразен с инфлацията. Сигурна и държавно гарантирана доходност над индекса на потребителските цени в САЩ, който през август е 8.3%. До края на октомври тече нова продажба от облигациите със същите параметри, като едно лице може да закупи до 10 хил. долара на година. Основният проблем с покупката се оказва сложната процедура през сайта на финансовото министерство на САЩ. Технологиите обаче се намесват и тук - финтех приложението Yotta намери начин да заобиколи бюрокрацията и вече предлага лесна покупка на US Series I.

Материалът е с информативен характер и не е препоръка за взимане на инвестиционно решение, покупка на ценни книжа и финансови активи