Проф. д-р Кирил Карамфилов : Интердисциплинарният подход при лечението на сърдечно-съдовите заболявания е все по-актуален в клиничната практика
Съдържание от Boehringer Ingelheim
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Профил: Проф. д-р Кирил Карамфилов е началник на Клиника по кардиология "Проф. Константин Чилов" в УМБАЛ "Александровска" - София. Член е на УС на Дружеството на кардиолозите в България, избран за бъдещ председател с мандат 2024 - 2026 г. Заместник-председател на Българското дружеството по интервенционална кардиология и републикански консултант по инвазивна кардиология. Той има над 300 публикации, изнася лекции на много научни форуми в страната и чужбина. Интересите му са основно в областта на ОКС, комплексни интервенции, ендоваскуларно лечение, СН и др.
Проф. Карамфилов, като водещ кардиолог и бъдещ председател на ДКБ очертайте какви са целите на Националния план за сърдечно-съдово здраве, който вашето съсловие разработи, и какви са стъпките за въвеждането му в системата на здравеопазването?
Сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за смъртност и хоспитализация в света, като България е първенец измежду европейските страни в това отношение. Тази лоша статистика подтикна кардиолозите у нас да се обединят в усилията си за промяна на парадигмата в сферата на българската кардиология. Това ни накара да създадем Национален план за сърдечно-съдово здраве, т.е. нашата основна цел е фокусиране върху здравето, а не върху болестния процес. Бе учреден и Меморандум за подкрепа на Национален план за сърдечно-съдово здраве, подписан от над 60 заинтересовани страни - представители на здравни институции, академичните среди, съсловни и научни дружества, браншови и пациентски организации, неправителствения сектор.
Дружеството на кардиолозите в България обединява специалисти от цялата страна, които полагат усилия за подобряване на информираността на населението относно сърдечно-съдовите заболявания, ранното им откриване и качествено лечение. Основна цел е редукция в преждевременната и предотвратима смъртност от сърдечно-съдови заболявания с 30% до 2030 г.
Наясно сме, че пътят към постигането на нашите цели е труден и осъществяването му ще изисква време, средства и човешки капитал. Въпреки това сме готови да се изправим пред тези предизвикателства, тъй като българското общество заслужава модерна, високотехнологична и качествена медицинска практика.
Най-важните моменти в нашата стратегия са реализирането на национална програма за ранна превенция, осигуряването на своевременен достъп до квалифицирана медицинска помощ, подобряване на медицинските услуги в доболничната сфера. Ранната рехабилитация на пациентите, позволяваща бързото им възстановяване и възвръщане към нормален начин на живот, продължава да бъде приоритет за нас.
Друг водещ подход в европейските страни, който все още не намира широко приложение у нас, е приложението на телемедицината и дигиталните технологии и иновации в ранната диагностика, превенция и проследяване на пациентите.
Какви са мерките, насочени към пациентите със сърдечна недостатъчност за ранен достъп до лечение и намаляване на тежестта на това състояние?
Преди да говорим за ранна диагностика и намаляване на тежестта от сърдечно-съдови заболявания, трябва да повишим нивото на информираност на населението относно рисковите фактори, които могат да бъдат контролирани преди дебюта на болестта. Това включва спиране на тютюнопушенето, стриктен контрол върху артериално налягане, нивата на холестерол и кръвна захар, повишаване на физическата активност и поддържане на телесното тегло в оптимални стойности. Реализацията на първичната превенция и профилактика, която е основен фокус в европейските страни, изостава у нас.
Общопрактикуващите лекари са основни наши съюзници в тази борба за повишаване на медицинската култура на населението. Въвеждането на програми за подобряване информираността на населението относно тяхното здраве и улесняването на пътя им до лекар специалист са наши водещи цели.
Вторичната профилактика и проследяването от кардиолог в амбулаторни условия съвсем естествено водят до по-добра прогноза за пациентите. По-високата реимбурсация на лекарствата, които подобряват прогнозата за тези пациенти, е от ключово значение. Амбициозна идея е сформирането на специализирани центрове за лечение на сърдечна недостатъчност, в които пациентите да бъдат едновременно диагностицирани, стадирани, лекувани и проследявани след стабилизиране на тяхното заболяване.
Как е разгледан в плана мултидисциплинарният подход не само при сърдечната недостатъчност, но и при редица синдроми, които обхващат множество специалности, като например кардио-бъбречно метаболитните нарушения?
Интердисциплинарният подход при сърдечно-съдово болни е нещо все по-актуално за нашата практика. Ежедневно лечението на нашите пациенти изисква добро взаимодействие от страна на кардиолог, ендокринолог, нефролог и редица други специалисти. Екипната работа, определящa успешно лечение, следва да е стандарт в рутинната практика, не само в големи и водещи сърдечно-съдови центрове като
Kлиниката по кардиология в УМБАЛ "Александровска", но и във всяко лечебно заведение на територията на страната. Високите стандарти неминуемо водят и до високо качество и добри резултати.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.